№ 22
гр. В.П. 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100268 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Й. И. обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал.1
КТ за осъждане на ответника „Р.е.“ ЕООД, представлявано от Р.И.А.Х. да заплати на ищеца
сумата от 532,00 лева, представляваща незаплатено уговорено трудово възнаграждение за
извършена работа през месец юни 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата и сумата
в размер на 336,00 лева, представляваща парично обезщетение за неизползвания годишен
платен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на
иска до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника по безсрочен
-
трудов договор с №183 от 23.11.2018 г. Излага, че въз основана посочения трудов договор
било сключено допълнително споразумение с №264 от 01.01.2019 г., с което е увеличено
трудовото възнаграждение на 560,00 лева.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед за
дисциплинарно наказание-уволнение с №22 от 24.08.2020 г., считано от 24.08.2020 г.
Ищцата релевира, че дружеството работодател е останало задължено към нея, тъй като е
отработила 19 работни дни през месец юни 2019 г., считано от 01.06.2019 г. до 27.06.2019 г.,
а работодателят не е заплатил следващото се трудово възнаграждение. Акцентира се в
исковата молба, че през периода на изпълнение на процесния трудов договор ищцата не е
ползвала годишен платен отпуск, поради което ищцата счита, че ответникът й дължи
обезщетение в претендирания размер, съобразно с отработеното в действителност време в
1
размер на 12 дни, изчислено по реда указан в чл. 177 от КТ. Ищцата моли исксовата й
претенция да бъде уважена изцяло и претендира ответникът да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за двата предявени иска, на
осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗАдв.
В първото по делото открито съдебно заседание по същество, на осн. чл. 214, ал. 1 от
ГПК, съдът е допуснал изменение на исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл.
224, ал. 1 от КТ, предявени от Т. Й. И. с ЕГН ********** срещу „Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........,
представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител, посредством намаляването им, като е
приел, че същите следва да се считат предявени за сумата от 412,37 лв. по исковата
претенция спрямо осн. чл. 128, т. 2 от КТ вместо за първоначално предявените 532,00 лв. и
съответно за сумата от 220,10 лв. по исковата претенция с правно осн. чл. 224, ал. 1 от КТ
вместо за първоначално предявените 336,00 лв. Ищцата не се явява, изпраща редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявените искови претенции,
изменени в хода на производството и моли исковата претенция да бъде уважена. Ацентира,
че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск.
В срока чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В първото по делото открито съдебно заседание по същество ответникът изпраща
редовно упълномощен процесуален представител, който релевира, че исковата претенция с
пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ е процесуално допустима, но частично основателна – само до
сумата от 240,43 лева. Касателно претенцията с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ излага доводи за
нейната недопустимост, в условие на евентуалност неоснователност. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен на 23.11.2018г.
трудов договор №183. Не е спорно и обстоятелството, че по силата на сключения трудов
договор, ищцата Т. Й. И. е поела задължението да полага труд на длъжност „машинен
оператор-шиене на облекла“ при уговорено месечно възнаграждение от 510,00 лева,
увеличено на 560,00 лв. с подписаното на 01.01.2019 г. допълнително споразумение № 264,
с което е договорено и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на
15.40%.
Между страните няма разногласие по въпроса, че с влязла в сила Заповед № 22 от
24.08.2020 год. на ищцата било наложено наказание дисциплинарно уволнение, на осн.
чл.188 т.3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като била извършила следното твърдяно от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина: не се е явила на работа без уважителни
причини без обяснение повече от 3 дни. Констатирано е, че ищцата е отсъствала от работа от
28.06.2019 год. до 17.07.2019 год.
2
На съда е служебно известно, че с влязло в сила Решение №70 от 23.04.2022 г. по гр.д.
№ 459/2021 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав ищцата е била осъдена да заплати
на ответното дружество сумата от 1 680,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221,
ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение осъществено с горепосочената заповед.
В изпълнение на указания на съда, ответното дружество е представило всички
разплащателни ведомости за заплати на начислените и получени трудови възнаграждения
на ищцата за периода от месец ноември 2018 г. вкл. до месец юни 2019 г. вкл., както и
отчетните форми (форма образец №76) за периода от месец ноември 2018 г. вкл. до месец
юни 2019 г. вкл. От отразените в тях от работодателя данни се установява, че за месец юни
2019 год. ищцата има отработени 6 работни дни (3,4,5,20,21 и 25 юни) или общо 112 часове.
Видно от разплащателната ведомост за юни месец 2019 год. на ищцата е начислено нетно
трудово възнаграждение в размер на 240,43 лева, като липсва подпис на ищцата,
удостоверяващ, че е получила сумата.
От неоспореното и прието по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и аргументирано, се
установява, че през месец юни 2019 год. от общо 20 работни дни ищцата е отработила 6, за
които й се дължи възнаграждение в размер на 168 лева, използвала е платен отпуск в размер
на 5 работни дни – 141,85 лева и се е самоотлъчила за 9 дни или общо начислената сума е в
размер на 309,85 лева (бруто), от която се удържат ДОО, ЗО, УПФ и ДОД на стойност 69,42
лева, а нетното възнаграждение за м.юни 2019 год. възлиза на 240,43 лева. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че изводите му, че ищцата се е самоотлъчила от работа за 9
дни през юни месец 2019 год. се потвърждава не само от документацията, находяща се в
счетоводството на ответното дружество, но и от констатациите на Инспекцията по труда.
Вещото лице е достигнало до заключение, че съобразно разплащателната ведомост за месец
юни 2019 год. ищцата не е получила следващот й се трудово възнаграждение. Експертът е
изчислил, че трудовото възнаграждение, дължимо на ищцата за 1 работен ден, отработен
през месец юни 2019 год. възлиза на 28 лева брутно или 21.73 лева нетно. Вещото лице е
посочило, че съгласно трудовия договор и допълнителното споразумение към него на
ищцата се полагат 20 работни дни платен годишен отпуск (1.67 дни на месец). Според
вещото лице за процесния период (от датата на сключване на трудовия договор на
23.11.2018г. до месец юни 2019 год.) на ищцата се полага платен годишен отпуск в размер
на 10 работни дни, възлизащи на 283,70 лева брутно (28,37 лева за ден) или 220,15 лева
нетно (22,01 лева за ден). Вещото лице с категоричност сочи, че ищцата е използвала целия
размер на полагащия се за периода платен годишен отпуск, като 5 дни е използвала през
месец януари 2019 год. и 5 дни през месец юни 2019 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В настоящото производство е допуснато изменение на петитума на депозираните
искови претенции, посредством намаляването им. Изменение на петитума на предявения
иск чрез намаляване всъщност представлява десезиране на съда за част от предмета на
3
спора. Приложение намират правилата на чл. 232 от ГПК - оттегляне на иск или чл. 233 от
ГПК - отказ от иск (така Решение № 114/19.01.2017 год. по гр.д. № 1357/2016 год. на ВКС,
второ г.о.). Доколкото ищецът не заяви изрично пред съда под каква форма прави
изменението на иска – чрез оттегляне или отказ, съдът приема, че ищецът е оттеглил
исковите си претенции частично, поради което производството следва да се прекрати в тази
част.
По отношение на претенцията с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ:
Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ гласи, че работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на
това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Искът с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ се предявява в общия тригодишен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от
КТ, който започва да тече от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане
по надлежния ред, съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ. Доколкото се претендира дължимо
трудово възнаграждение за месец юни 2019 год., а искът е депозиран на 30.05.2022 год., то
следва да се приеме, че същият е предявен в законоустановения преклузивен срок, поради
което е процесуално допустим.
Съгласно правилата за разпреД.е на доказателствената тежест по иска по чл. 128, т.2 от
КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1.наличието на
валидно трудово правоотношение, по което за процесния период (месец юни 2019 год.) е
престирал труд, както и 2. размера на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащане на трудово възнаграждение за
претендирания период.
Няма спор, че през процесния период между страните е било налице валидно трудово
правоотношение. Не е спорно, че същото е прекратено със Заповед № 22 от 24.08.2020 год.
Ответното дружество не оспорва, че в качеството си на работодател на ищцата не й е
изплатил трудово възнаграждение за месец юни 2019 год., през който месец последната е
полага труд.
Между страните е налице спор досежно размера на следващото се трудово
възнаграждение за месец юни 2019 год. като ищцата твърди, че е отработила 19 работни
дни, за които й се полага нетно трудово възнаграждение в размер на 412,37 лева, а
ответникът поддържа, че за процесния период ищцата е отработила 6 работни дни и е
ползвала 5 дни платен отпуск, за които следва да й бъде заплатено нетно възнаграждение в
размер на 240,43 лева.
В настоящия случай, съдът като съобрази представените по делото писмени
доказателства и изводите на вещото лице, неоспорени от страните и кредитирани от
съдебния състав, счита, че исковата претенция с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ следва да бъде
уважена до сумата от 240,43 лева, като за горницата следва да бъде отхвърлена. В тежест на
ищцата беше да установи колко дни през процесния период е отработила при ответното
дружество. Твърденията на страните в процеса следва да бъдат установени с надлежни
4
доказателства, съобразно указаната им доказателствена тежест. За установяване на
твърдението на ищцата, че отработила 19 дни през месец юни 2019 год. беше изискана и
представена от ответното дружество писмена документация - разплащателни ведомости за
заплати на начислените и получени трудови възнаграждения на ищцата за периода от месец
ноември 2018 г. вкл. до месец юни 2019 г. вкл., както и отчетните форми (форма образец
№76) за същия период, и беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. Експертното
заключение не беше оспорено от ищцата и не бяха ангажирани други доказателства,
оборващи изводите на вещото лице, респективно доказващи тезата й.
По отношение на претенцията с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ:
Нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ гласи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Давността по отношение на това вземане
също е тригодишна по арг. чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, като започва да тече от прекратяване на
трудовото правоотношение, което в случая е станало на 24.08.2020 год. и към датата на
подаване на исковата молба в съда не е била изтекла.
Съгласно правилата за разпреД.е на доказателствената тежест по иска с пр. осн. чл. 224
от КТ ищецът следва да установи: 1. наличието на валидно трудово правоотношение между
страните, което е прекратено, независимо от основанието за прекратяване, както и че са му
се полагали твърдения брой работни дни платен годишен отпуск, които не е използвал. В
тежест на ответника е докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане
на обезщетението за неползването му.
Налице е първата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно страните
са били обвързани от валидно трудово правоотношение, което е било прекратено.
Ищцата, от една страна, твърди, че от датата на сключване на трудовия договор през
месец ноември 2018 год. до месец юни 2019 год. не е ползвала платен годишен отпуск,
поради което претендира да й бъде изплатено обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ в
размер на 220,10 лева. Ответното дружество, от друга страна, акцентира, че ищцата е
ползвала полагащия й се платен годишен отпуск, поради което исковата й претенция се
явява неоснователна.
Няма спор, че съгласно трудовия договор и допълнителното споразумение към него на
ищцата се полагат 20 работни дни платен годишен отпуск. От неоспореното от страните
заключение на вещото лице се установи, че за процесния период (от датата на сключване на
трудовия договор на 23.11.2018г. до месец юни 2019 год.) на ищцата се полага платен
годишен отпуск в размер на 10 работни дни, за който размера на дължимото обезщетение
възлиза на 283,70 лева брутно (28,37 лева за ден) или 220,15 лева нетно (22,01 лева за ден).
Експертът беше категоричен, че ищцата е използвала целия размер на полагащия се за
периода платен годишен отпуск, като 5 дни е използвала през месец януари 2019 год. и 5 дни
5
- през месец юни 2019 год.
Не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ищцата, подкрепящи
твърдението й, че не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск. Напротив, именно в
представеното от нея писмо изх. № 220/2860 от 10.03.2022 год. от Дирекция „ИТ“ – гр. Ш. се
съдържат данни, опровергаващи тези нейни твърдения, доколкото в цитираното писмо
компетентните органи изрично са посочили, че по време на извършената от тях проверка на
ответното дружество са били представени молби и заповеди за платен годишен отпуск в
размер на 5 работни дни от 25.01.2019 год. и 5 работни дни от 10.06.2019 год.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се довери на изводите на вещото лице,
съгласно които ищцата е използвала полагащия й се платен годишен отпуск, поради което
исковата й претенция се явява неоснователна и недоказана и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Още в исковата молба процесуалният представител на ищцата е поискал ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати адв. възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 3, предл. второ, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. С оглед пълната неоснователност на втория иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, определено по чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, само по
първата искова претенция, в размер на 181 лева, съобразно уважената част.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковите претенции и
предвид своевременно представения списък на разноските и доказателства за направата им,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 217 лева.
Ищецът е освободен от внасяне на дължимата държавна такса, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК. Предвид частичната основателност на исковите претенции, а именно за сумата от
240,43 лева по иска с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав
следващата се държавна такса в размер на 50 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, на осн. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата
от 55,40 лева – част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Т. Й. И. с ЕГН **********, пост.
адрес: село Х.К., общ. В.П. обл. Ш., ул. „К.М.“ № 4 срещу „Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. В.П. общ. В.П. обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 116,
представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител иск с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ за
горницата над 412,37 лева до пълния предявен размер от 532,00 лева, поради частично
оттегляне на исковата претенция, на осн. чл. 232 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Т. Й. И. с ЕГН **********, пост.
6
адрес: село Х.К., общ. В.П. обл. Ш., ул. „К.М.“ № 4 срещу „Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. В.П. общ. В.П. обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 116,
представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител иск с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за
горницата над 220,10 лева до пълния предявен размер от 336 лева, поради частично
оттегляне на исковата претенция, на осн. чл. 232 от ГПК.
ОСЪЖДА „Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. В.П. общ.
В.П. обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 116, представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Й. И. с ЕГН **********, с пост. адрес: село Х.К., общ. В.П. обл. Ш., ул.
„К.М.“ № 4 сумата от 240,43 лева, представляваща дължимо незаплатено уговорено нетно
трудово възнаграждение за извършена работа през месец юни 2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска – 30.05.2022 год. до
окончателното изплащане на главницата, на осн. чл. 128, т. 2 от КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата над присъдената до претендираната сума от 412,37 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Й. И. с ЕГН **********, с пост. адрес: село Х.К., общ.
В.П. обл. Ш., ул. „К.М.“ № 4 срещу „Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. В.П. общ. В.П. обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 116, представлявано по закон от
Р.И.А.Х. – управител иск с пр. осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 220,10 лева, представляваща парично обезщетение за неизползвания
годишен платен отпуск за периода от датата на сключване на трудовия договор на
23.11.2018г. до месец юни 2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. второ, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ОСЪЖДА Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л. А. Д., Адвокатска колегия - Бургас адвокатско възнаграждение в
размер на 181 лева, съобразно уважената част от претенцията с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Т. Й. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........,
представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител сумата от 217 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.е.“ ЕООД, с ЕИК ........, представлявано по закон от Р.И.А.Х. – управител
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики
Преслав дължимата държавна такса по иска с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ, възлизаща на 50
лева, както и сумата от 55,40 лева – част от изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съобразно
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и на осн. чл. 1 от ТДТССГПК.
Решението, в частта, в която производството е частично прекратено, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Ш.ски окръжен съд в 1-седмичен
срок от връчването му на страните. В останалата част решението подлежи на обжалване в 2-
седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Ш..
7
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8