№ 2910
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110126381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АНТ. ЕМ. Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес: АДРЕС, чрез адв. С.В. Р. САК, съдебен адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“
ЕАД с ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се моли съда да
приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 805,30 лв.,
от който 66,58лв. представляваща цена за ползване на електросъобщителни услуги за
периода 16.01.2017г. до 16.07.2017г. и сума в размер на 738,72лв. представляваща цена на
закупено устройство по договор от 06.02.2016г.
Твърди се, че ответното дружество е правоприемник на „ФИРМА“ ЕАД, което е
подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение за
плащане на процесната сума. Образувано е ч.гр.д. № 89664/2017 г., по описа на CPC, III -
ГО, 180 с-в, като съдът е издал заповед за изпълнение на 13.10.2020г., ищецът е възразил,
като в указания на ответника-заявител срок по чл. 415 ГПК не е предявен установителен
иск.
Поддържа се, че между ищеца и ответника няма валиден договор за
електросъобщителни услуги и в тази връзка не са налице облигационни отношения между
страните.
При условията на евентуалност се твърди, че правото на принудително изпълнение
върху процесните суми е погасено по давност,като към датата не депозиране на исковата
молба е изтекъл пет-годишния давностен срок.
Приложени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който се прави признание на иска като основателен.
Сочи се, че действително,между страните е водено ч. гр. д. № 89664/2017 г. по описа на 180-
ти състав на СРС, което е приключило с разпореждане от 03.02.2021 г., с което е обезсилена
издадената по делото заповед за изпълнение. Поддържа се, че след това разпореждане
„ФИРМА“ ЕАД по никакъв начин не е претендирало вземането си от ищеца АНТ. ЕМ. Н..
Иска се да бъде постановено решение при признаване на исковете, като бъде
приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските да бъдат възложени на ищеца.
1
Правната квалификация на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Признанието на иск е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, тъй като претенцията е основателна. Признанието на
иск по своя характер представлява разпореждане с правото на защита, притежавано от
ответника и е проявна форма на диспозитивното начало в гражданския процес. Признанието
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение,
съобразно признанието, ако ищецът поиска това. От изложеното следва, че решение по чл.
237, ал. 1 ГПК може да бъде постановено единствено по искане на ищеца. Доколкото такова
искане липсва , спорът следва да бъде разгледан по общия ред, като становището на
ответника изразено в подадения отговор следва да бъде ценено по реда на чл. 175 ГПК.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже
валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период, по което е
изпълнил задълженията си точно, наличието на възникнали в полза на ответника изискуеми
вземания срещу ищеца за заплащане на парични суми на сочените основания – незаплатени
начислени такси и цени на ползвани съобщителни услуги по договори за мобилни услуги,
както и цена на устройство по договор покупко-продажба на устройство. Ответникът следва
да установи как е формирана претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги, и
устройство. Ищецът може да навежда обстоятелства, изключващи дължимостта на
оспорваното вземане, отричайки правата на ответника. Във връзка с направеното
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Напротив прави се изрично признание на обстоятелството, че процесните вземания са
погасени по давност, което следва да се отчете от съда,
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не е налице сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за освобождаването
му от отговорността му за разноски и присъждане на разноски в негова полза, доколкото по
делото са приложени доказателства за съдебна претенция от страна на ответника за
процесните суми чрез подаване на заповед за изпълнение, която е обезсилена като след
депозирано възражение настоящият ответник не е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Между
приключването на заповедното производство с краен съдебен акт и настоящото такова е
налице кратък период от време –няколко месеца, от което не може да се направи извод, че
ответника се е дезинтересирал да търси от ищеца процесните суми. Депозирането на
заявление по чл. 410 от ГПК по образуването ч.гр.д. № 89664/2017 г., по описа на CPC, III -
ГО, 180 с-в, следва да се приеме като съдебно действие, предизвикало настоящия правния
спор.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК за държавна такса /100 лева/ и адвокатски хонорар. Своевременно е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г.,
ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е
сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от
процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в депозирането на искова молба
2
и извършване на процесуално представителство в съдебно заседание без събиране на
доказателства, като претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да
бъде редуцирано до сумата от 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че АНТ. ЕМ. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: АДРЕС не дължи на ответника сума
в общ размер сума в общ размер на 805,30 лв., от която 66,58лв. представляваща цена за
ползване на електросъобщителни услуги за периода 16.01.2017г. до 16.07.2017г. и сума в
размер на 738,72лв. представляваща цена на закупено устройство по договор от 06.02.2016г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ЕИК, на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на
АНТ. ЕМ. Н. ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3