Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 171 25.05.2023г. гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.А
при секретар Пенка Маринова
и с участието на
прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. Т.А административно дело № 12 по описа за 2023г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „И.-АУТО 1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Трите
чучура“, бл.49, вх. А, ет.9, ап.25, представлявано от управителя Х.Г.С., подадена
чрез пълномощника адв. М.Р. ***, против Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001
от 02.03.2021г., издаден от П.Д.С. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и М. И. П. на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 543.50 лв.
Производството по делото е образувано след
като с влязло в сила Решение № 33/ 04.01.2023г. по адм. дело № 3127 /2022г. по
описа на ВАС, е отменено Решение № 48/ 04.02.2022г., постановено по адм. дело №
364/ 2021г. по описа на АС-Стара Загора, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда за постановяване на решение по съществото на
спора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част, по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения от
органите на приходната администрация извод, че не са налице основания за
облагане на доставките по Фактура № 134/ 12.08.2019г. и по Фактура № 271/ 29.06.2020г.
по специалния ред за облагане на маржа по реда на Глава 17 от ЗДДС. Поддържа, че без да са събрани необходимите
доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка, органите по
приходите са направили извод за липса на осъществени от ревизираното лице
вътреобщностни доставки за два броя леки автомобили „Ситроен С3” и „Ситроен С4
Пикасо”. Твърди, че са налице доказателства за осъществен транспорт до Гърция
на тези два автомобила, поради което необосновано е било прието липсата на
осъществен ВОД. Счита, че при липса на ясни и конкретни мотиви е направен и извода
за допълнително дължим ДДС на обща стойност 3 633.33лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 412.89лв., доколкото от Решение № 283/21.05.2021г. на
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив не ставало ясно за кои продажби е счетено,
че са осчетоводени не на реални цени. Поддържа, че обективираните в ревизионния
акт констатации, обосновани с неприложени по преписката писмени обяснения от
трети лица, не кореспондират с представените от дружеството в хода на ревизията
писмени доказателства, като липсват платежни документи, оборващи съставените първични
счетоводни документи. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената част относно допълнително
начисления ДДС в общ размер на 9 958.28 лв., ведно с прилежащите лихви от
1 543.50 лв., като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че
обжалваният Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001 от 02.03.2021г. е
правилен и законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка
съображения в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 283/ 21.05.2021г.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002420004735-020-001 от 05.08.2020г., издадена от П.Д.С. на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив /л.138, том I от адм. дело № 364/ 2021г./,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „И.-АУТО
1“ ООД, ЕИК *********, като е определено ревизията да обхване следните видове
задължения по периоди: корпоративен данък за периода от 29.08.2018г. до
31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за периода от 11.09.2018г. до
30.06.2020г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: К.Г.Д. –
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С.М.З.– главен
инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
18.08.2020г. по електронен път /л.140, т.I/. С Решение за изземване разглеждането
и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002420004735-098-001/ 25.09.2020г.
/л.171, т.I/, издадено от П.Д.С. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК са иззети правомощията на лицето,
определено за ръководител на ревизията - К.Г.Д., главен инспектор по приходите,
като същите са възложени на М. И. П. – старши
инспектор по приходите в качеството й на ръководител на ревизия. Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002420004735-020-002/ 25.09.2020г. /л.134, том I/,
издадена на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК от П.С. на
длъжност Началник сектор, е извършена промяна на
длъжностното лице - ръководител на ревизията и за такъв е определена М. И. П. –
старши инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е бил удължен
със ЗИЗВР № Р-16002420004735-020-003/ 17.11.2020г. /л.131, том I/ и със ЗИЗВР №
Р-16002420004735-020-004/ 17.12.2020г. /л.126, том I/, като с последната
заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като
такъв до 18.01.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за
изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата
на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
Въз основа на извършената ревизия и на
основание чл.117 от ДОПК, от определения с посочените ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ
екип – М. И. П. - старши инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С.М.З.-
главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002420004735-092-001/ 02.02.2021г., с който по отношение на ревизираното
лице „И. – АУТО 1“ ООД, гр. Стара Загора, се предлага установяване на
задължения за ДДС и корпоративен данък и прилежащи лихви за просрочие към тях,
изчислени към 02.02.2021г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ чрез ИС „Контрол“ и е подписан с електронни подписи от М. П.
и от С.З., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител.
Ревизионният доклад е бил връчен по
електронен път на ревизираното лице на 03.02.2021г. /л.115, т.I от делото/.
На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното дружество е подадено възражение с вх. № Рев. 257/
16.02.2021г. /л.35 и сл., т.I/., с което се оспорват обективираните в
съставения ревизионен доклад констатации и направените правни изводи.
Представени са и допълнителни доказателства.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и
на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от П.Д.С. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М. И. П. на длъжност старши инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001
от 02.03.2021г. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията
действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени
констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в него
фактически и правни изводи и предложените за установяване задължения по видове
и периоди.
Ревизионният акт е връчен на „И.-АУТО 1“ ООД
на 05.03.2021г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за
електронно връчване /л.50, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „И.-АУТО 1“
ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора
на Дирекция ОДОП Пловдив на 19.03.2021г. жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив, офис Кърджали с вх. № ИТ-00-2191/ 19.03.2021г. /л.24-л.26, том I/.
С Решение № 283/ 21.05.2021г., Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание
чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил
РА № Р-16002420004735-091-001 от 02.03.2021г. в обжалваната част за непризнат
данъчен кредит на стойност 165.95лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
33.27лв. и за допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28 лв., ведно с
прилежащите лихви от 1 543.50 лв. Със същото решение РА е отменен в
останалата част за допълнително начислен ДДС на стойност 47 500.58 лв.,
ведно с дължимите лихви от 9 801.97 лв., както и за допълнително
установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и за 2019г.,
като незаконосъобразен. В
частта по ЗКПО, на
основание чл.155. ал.4 от ДОПК, преписката е върната на органа по приходите,
издал заповедта за възлагане, за издаване на нов РА на „И. - АУТО 1“ ООД.
Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „И.-АУТО 1“ ООД по електронен път на
26.05.2021г.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е РА в частта, която не е отменена с Решение № 283/ 21.05.2021г.
на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в
размер на 9 958.28 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 543.50 лв.
Ревизията е предхождана от извършена на „И. -
АУТО 1“ ООД проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/,
приключила с Протокол № П-16002420008529-073-001 от 10.07.2020г. (л.3 - л.6, том
II на адм. дело № 364/ 2021г.). Този протокол и доказателствата, събрани в хода
на проверката, са присъединени към настоящото ревизионно производство с Протокол
№ 1548762/ 14.09.2020г. (л.1, т.II на адм. дело № 364/ 2021г.).
С цел установяване на факти и обстоятелства
от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията са предприети действия
по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с
които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри
и търговска документация; извършени са справки; на основание чл.37, ал.5 от ДОПК
са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения
от трети лица; присъединени са доказателства и са съставени протоколи за
извършени насрещни проверки. Извършените процесуални действия и събраните в
хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.
От органите по приходите е установено, че
през ревизирания период основната дейност на „И. – АУТО 1“ ООД е търговия с
леки автомобили втора употреба, която е осъществявана в обект - автосалон „И. -
АУТО“, намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе - Каците“ № 59.
І. След анализ на събраните документи, видно
от констативната част на съставения РД, органите по приходите са начислили
допълнително дължим от дружеството ДДС в общ размер на 1 659.30лв., в т.ч
1 333.33 лв. за данъчен период м.08.2019г.
и 325.97лв. за данъчен период м.06.2020г. Сочи се за установено от ревизиращите
органи, че с фактура № 134/1 2.08.2019г. (л.31, том IV на адм. дело № 364/
2021г.), издадена от „И. – АУТО 1“ ООД с получател А.М.С., е документирана
продажба на употребяван лек автомобил Фолксваген Пасат на стойност
8 000.00 лева. Отбелязано е, че по фактурата не е начислен ДДС на
основание чл.143 от ЗДДС. Приложен е и съставеният между страните договор за
покупко-продажба на МПС от 12.08.2019г. (л.39, т.IV).
Ревизиращият екип е посочил, че това МПС е
придобито от ревизираното лице от доставчика А.Н. с VIN № ********, съгласно
сключен договор за покупко-продажба от 06.05.2019г. (л.35, том IV на адм. дело
№ 364/ 2021г.) за сумата от 5 500.00 евро. Във връзка с покупката на този
автомобил е констатирано, че от страна на „И. - АУТО 1“ ООД е бил съставен Протокол
№ **********/ 06.05.2019г. (л.32, том IV), в който е била отразена доставка с
данъчна основа 10 757.07лв. и ДДС в размер на 2 151.41лв., с посочено
основание „самоначисляване на ДДС при ВОП“ и доставчик А.Н. с ДДС № ********. Посочено
е, че така съставеният Протокол по чл.117 от ЗДДС не е включен от ревизираното
дружество в подадените от него в НАП отчетни регистри по ЗДДС - дневник за
покупки и дневник за продажби. Освен това органите по приходите са установили,
че продажбата на автомобила, документирана с фактура № **********/ 12.08.2019г.,
не е отразена и в Протокола по чл.90 от ППЗДДС, респ. за нея не е начислен
данък. Посочено е, че от дружеството е съставен такъв Протокол по чл.90 от
ППЗДДС с № **********/ 31.08.2019г. (л.48, том IV) за данъчен период 08.2019г.
с данъчна основа 6 565.80 лева, ДДС 1 313.16 лева и обща сума 7 878.96
лева, описан и в дневника за продажбите за същия период, в който протокол
продажбата на процесния автомобил не е отразена.
При така установените факти ревизията е
приела, че чрез издаване на протокол по чл.117 от ЗДДС дружеството е
квалифицирало доставката на процесния лек автомобил като ВОП, поради което за
него не са налице предпоставките по чл.143 от ЗДДС, т.е не би могло да се
ползва от специалния ред на облагане на маржа на цената. В тази
връзка е направен извод, че за доставката по фактура № 134/ 12.08.2019г., като облагаема
такава, на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, следва да бъде начислен ДДС за данъчен период м.08.2019г. в размер на 1 333.33
лева, изчислен по правилото на чл.67, ал.2 от ЗДДС.
Аналогични са констатациите на органите по
приходите и във връзка с извършена доставка на лек автомобил Ситроен С3.
Констатирано е, че за продажбата на този автомобил „И. - АУТО 1“ ООД е издало
фактура № **********/ 29.06.2020г. (л.77, том IV по адм. дело № 364/ 2021г.) на
стойност 2 300.00лв. към получателя „ТАБАС Н. КО.ЛП“, Гърция с VIN №
EL800549720. Установено е, че плащането е извършено в брой, като сумата е била
маркирана на фискално устройство с peг. № 4011496, № на ФУ ED296918 с фискална
памет № 44296918 (л.18, том IV). Посочено е, че съгласно отбелязването във фактурата,
не е начислен ДДС на основание чл.143 от закона. Дружеството е декларирало тази
доставка като ВОД в дневника за продажби и справка-декларация, касаещи
м.06.2020г. (л.76, том IV).
Ревизиращият екип е установил, че посоченият автомобил
е придобит от ревизираното лице от дружество от Австрия с VIN № ATU2386848 за
сумата от 1 000 евро, съгласно договор за покупко-продажба от 08.06.2020г.
(л.69, том IV), по повод на което „И. - АУТО 1“ ООД е съставило Протокол № **********/08.06.2020г.
(л.67, том IV) с посочено основание - „самоначисляване на ДДС при ВОП“ с
данъчна основа 1 955.83 лв. и данък в размер на 391.17 лв. Констатирано е,
че този протокол по чл. 117 от ЗДДС е отразен в дневника за покупки и дневника
за продажби, касаещи м.06.2020г., но с данъчна основа - 3 911.66 лв. и ДДС
в размер на 782.34 лв. (л.75, том IV).
Във връзка с декларирания ВОД по фактура № **********/ 29.06.2020г., в
хода на ревизията с ИПДПОЗЛ № Р-16002420004735-040-001/ 18.08.2020г. (л.1, том VI
на адм. дело № 364/ 2021г.) и ИПДПОЗЛ № Р- 16002420004735-040-002/ 13.10.2020г.
(л.111, папка №8), са били изискани всички документи, доказващи
транспортирането на стоките/автомобили/ от територията на страната до
територията на друга държава членка /Гърция/. Установено е, че с постъпилите
отговори с вх.№ Рев.2860/ 06.10.2020г. (л.4, том VI), съотв. с вх. № Рев.3124/
27.10.2020г. (л.114, папка № 8), не са представени доказателства за изпълнение на
условията на чл.45 от ППЗДДС и на чл.7. ал.1 от ЗДДС. Прието е, че „И. - АУТО
1" ООД не притежава необходимите документи за доказване на декларирания от
него ВОД на лек автомобил марка Ситроен СЗ за Гърция.
В РД е отбелязано, че макар продажбата на
превозното средство да е декларирана като ВОД, дружеството е начислило ДДС чрез
нейното отразяване в Протокол по чл.90 от ППЗДДС № 6/ 30.06.2020г. (л.74, том IV)
за данъчен период м. 06.2020г.
С оглед така установените обстоятелства
органите по приходите са формирали заключението, че в конкретния случай след
като дружеството е квалифицирало доставката като ВОП, за което е издало
протокол и е начислило данък, не следва да прилага схемата на маржа. Изтъкнато
е, че при последващата продажба на превозното средство втора употреба, за което
е налице ВОП, какъвто е случаят по фактура № 271/ 29.06.2020г., ще е приложим
общият ред на облагане, предвиден в закона.
По тези съображения и на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен косвен
данък в размер на 383.33 лв. /2300.00 лв. х 20/120/ за данъчен период
м.06.2020г. Същият е намален със сумата на начисления от лицето косвен данък по
Протокол № 6/ 30.06.2020г. (л.74, том IV) - ДДС в размер на 57.36 лв., поради
което е установена дължима сума от 325.97 лв.
II. На следващо място, в РА се съдържат
констатации, че през м.12.2018г. „И. - АУТО 1“ ООД е декларирало вътреобщностна
доставка /ВОД/ на обща стойност 10 370.00 лв. във връзка с издадени от
него инвойс фактури № **********/ 12.12.2018г. и № **********/ 14.12.2018г. (л.188
и л.203, том ІІІ, л.89, том IV на адм. дело № 364/ 2021г.)
към чуждестранния клиент IGROPOULOS MIHAIL-CR с VIN № EL *********. Предмет на
доставките са два леки автомобила, марка Ситроен, модел „СЗ“ и „С4 Пикасо“. Посочено е, че и в двете фактури не е
отбелязано основание за неначисляване на ДДС или за начисляване на ДДС с нулева
ставка.
С цел установяване наличието на всички
законоустановени предпоставки за наличие на ВОД по реда на чл.7, ал.1 от ЗДДС,
на ревизираното дружество са били връчени посочените по-горе ИПДПОЗЛ, с които е
изискано представянето на визираните в чл.45 от ППЗДДС документи. Констатирано
е, че от страна на задълженото лице не са представени изисканите документи,
изрично посочени в исканията и не се прилагат доказателства, удостоверяващи
прилагането на нулевата ставка на данъка по реда на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
В хода на извършеното ревизионно
производство, органите по приходите са установили, че сумата по двете издадени
инвойс-фактури в размер на 10 370лв. е платена в брой, маркирана на
фискално устройство с peг. № 3960333, № на ФУ ED296918 е ФП 44296918. (/.66,
т.IV). При преглед на банковата сметка на „И. - АУТО 1“ ООД (л.90, т.IV), е
констатирано, че е налице и извършен превод във валута от 5 300.00 евро
/по курс 1,9500/ или левова равностойност от 10 335.00лв. с наредител -
IGROPOULOS MIHAIL- CR. Като основание за осъщественото плащане гръцкият клиент
е посочил - „INV 32 AND 30“. Органите по
приходите са посочили, че във връзка с маркираните на фискалното устройство суми,
липсват данни за издадени сторно касови бележки за сторниране на плащанията по
двете фактури и връщане на суми на клиента. Освен това, от дружеството с
ИПДПОЗЛ № Р-16002420004735-040-002/ 13.10.2020г. е била изискана информация за изясняване
на разликата между общата сума за плащане по двете фактури, която е 10 370
лева и е маркирана на фискалното устройство и банковия превод от 10 335 лева.
В тази връзка в РД е отбелязано, че видно от отговор с вх. № Рев.
3124/27.10.2020г., ревизираното лице не е предоставило изисканите документи и
писмени обяснения. С оглед на това ревизията е приела, че по повод
декларираните от дружеството ВОД на леки автомобили, съответният купувач е
заплатил сумата от 20 705.00лв., в т.ч. 10 370.00лв. по касов път и
10 335.00лв. по банков път.
Предвид така установените факти и обстоятелства,
органите по приходите са формирали извод, че в конкретния случай „И. - АУТО 1“
ООД не доказва реалното осъществяване на декларираните от него ВОД на леки
автомобили. Прието е, че ревизираното дружество не е имало право да прилага
нулева ставка по чл.53 от ЗДДС във вр. с чл. 7 от същия закон и чл. 45 от
ППЗДДС по издадените от него две инвойс фактури. За извършените доставки на
основание чл.66, ал.1 и чл.82, ал.1 във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС органите
по приходите са начислили косвен данък в размер на 3 450.83лв., установен
за дължим към бюджета за периода м. 12.2018г.
III. В хода на извършеното ревизионно производство
е установено и че „И. – АУТО 1“ ООД е издавало фактури за продажба на употребявани
леки автомобили на определени физически лица, които в отговор на връчени
ИПДПОТЛ са представили документи и писмени обяснения, съгласно които реално
заплатените от тях суми надвишават тези, посочени в издадените от дружеството
първични счетоводни документи. Направените в тази насока констатации са
подробно описани в РД и въз основа на същите на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК е начислен допълнително ДДС на обща
стойност 3 633.33лв., в т.ч 333.33лв. за м. 08.2019г.; 1 900лв. за
м.10.2019г.; 66.67лв. за м.01.2020г. и 1 333.33лв. за м.04.2020г.
Конкретно, за данъчен период м.08.2019г. е
установено, че от ревизираното дружество е издадена фактура № 143 без дата (л.6,
том IV на адм. дело № 364/ 2021г.) с получател И.И.И., с която е документирана
продажба на автомобил Фиат Пунто за сумата от 2 900.00 лева. Извършена е
насрещна проверка на купувача, приключила с Протокол №
П-04000420145458-141-001/21.09.2020г. (л.342, т.IV). В хода на проверката освен
процесната фактура, лицето е представило писмени обяснения (л.339, т.IV), в
които заявява, че при покупката на автомобил Фиат Пунто реално е заплатил в
брой 4 900.00 лева, но му е била издадена фактура за сумата от 2 900.00
лева. Установено е, че продажбата е отразена в Протокол по чл. 90 от ППЗДДС №
8/31.08.2019г. (л.48, т.IV) за м. 08.2019г. с положителна разлика от 455.21
лева. С оглед на това от ревизията е прието, че върху установената разлика в
продажната цена от 2 000 лева, следва да бъде начислен допълнително ДДС в
размер на 333.33 лева, при съобразяване на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС.
За данъчен период м.10.2019г. ревизиращият
екип е констатирал, че с фактура № 164/ 07.10.2019г. (л.7, том IV на адм. дело
№ 364/ 2021г.) и получател И.О.К., е документирана продажбата на автомобил БМВ
ХЗ за сумата от 1 500 лева. В хода на приключилата с Протокол №
П-16002420145269-141-001/ 08.10.2020г. (л.224, том IV) насрещна проверка,
лицето е представило писмено обяснение (л.219, том IV), в което посочва, че е
заплатил в брой 8 000.00 лева, съгласно обявената цена, като прилага и копие
от обявата (л.223, том IV). Въз основа на това органите по приходите са приели,
че процесният автомобил е бил продаден на цена, различна от посочената във
фактурата, като в случая е налице разлика от 6 500.00 лева и следва да
бъде доначислен ДДС.
За същия данъчен период е установено още, че
с фактура № 171/ 23.10.2019г. (л.8, том IV на адм. дело № 364/ 2021г.) и
получател Г. Г.С., е документирана продажба на автомобил Фолксваген Голф 5 за
сумата от 1 500.00 лева. По повод на връчено ИПДСПОТЛ №
Р-16002420004735-041-001/ 31.08.2020г. (л.459, том V), от купувача са
представени писмени обяснения с вх.№ Рев.2593/ 14.09.2020г. (л.457, том V) и
вх. № Рев.2599/ 15.09.2020г. (л.455, т.V), които са с идентично съдържание.
В тях Г.сочи,
че на 21.10.2019г. е посетил търговския обект, като е огледал и харесал
автомобила, на който е имало лист с цена от 7 000лв, но е договорена цена
от 6 400лв, като е дал аванс от 200лв на 21.10.2019г., за което е съставен
писмен документ, но не го е запазил. На 23.10.2019г. в двора на КАТ Стара
Загора е бил паркиран продажния автомобил близо до канала за поставяне на
регистрационните номера. Купувачът е бил със съпругата си, а управителят на
ревизираното лице – С. е бил там преди тях. На това място и на тази дата
купувачът Г.му предава остатъка от договорената цена в брой, като С. е дал
договор, фактура и касов бон за плащане в брой на сума от 1500лв. Съобщил, че
очаква друг клиент, който ще купува автомобил на място от търговския му обект и
веднага си тръгнал. Едва, когато на Г. С. в КАТ му поискали документите за
покупката и го попитали защо не е подписал договора за продажба, тогава се
вгледал внимателно и видял, че навсякъде е отразена цена от 1500лв цифром и
словом. Не може да докаже, че е платил 6400лв., защото свидетел на плащането е
само съпругата му, която не е броила банкнотите, но за случая е подал сигнал в
НАП, тъй като счита, че това не е изолиран случай. При така установените факти
ревизиращите органи са обосновали заключение, че действително заплатената за
процесния автомобил цена е била в размер на 6 400 лева – сума, различна от
посочената във фактурата – 1 500 лева. Приели са, че върху разликата от
4 900 лева, следва да бъде начислен допълнително ДДС.
В РД е посочено, че данъкът за посочените две
доставки през данъчен период м.10.2019г. е бил начислен с Протокол по чл. 90 от
ППЗДДС с № 10/ 31.10.2019г. (л.44, том IV) върху общата сума на положителните
разлики в размер на 7 445.15 лева (продажна цена 36 000.00 лв. - 28 554.85
лв. покупна цена), данъчна основа 6 204.29 лева и ДДС в размер на 1 240.86
лева, определен по формулата на чл.88 от ППЗДДС. Предвид установените разлики в
продажните цени е констатирано, че общата сума на положителните разлики от
извършените доставки за м.10.2019г. е в размер на 18 845.15 лева
(7 445.15 + 6 500 + 4 900.00), а дължимият данък е 3 140.86
лева. Посочено е, че за същият период е начислен ДДС в размер на 1 240.86
лева, поради което разликата за доначисляване на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС във вр. с чл.82, ал.1 от ЗДДС се установява в размер на 1 900 лева.
С оглед на така установената в хода на
ревизията фактическа обстановка, е формиран извод, че по процесните фактури за
м.08 и м.10.2019г. е налице укрит приход, респ. начислен е ДДС в по-малък
размер, което представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно
- „налице са данни за укрити приходи или доходи“.
Изложените обстоятелства, са квалифицирани
като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на
лицето е връчено Уведомление № Р-16002420004735-113-001/ 16.11.2020г. (л.34, папка
№12), с което същото е уведомено, че основите му за облагане с данък върху
добавената стойност за периода 11.09.2018г. – 30.06.2020г. и с корпоративен
данък за периода 29.08.2018г. - 31.12.2019г., ще бъдат определени по реда на
чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на
доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е
изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002420004735-139-001/1 6.11.2020г. (л.162,
папка № 8). Едновременно с това до ревизираното лице е отправено и ИПДПОЗЛ №
Р-16002420004735-040-003/ 16.11.2020 г. (л.82, папка №8), с което е изискано
представяне на попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно
имущественото му състояние за ревизираните периоди. Уведомленията и ИПДПОЗЛ са
връчени по електронен път на 17.11.2020г. (л.38, папка №12). От страна на
ревизираното лице, в указания 14-дневен срок, са представени единствено декларациите
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, заведени с вх.№ Рев.3620/ 03.12.2020г. за 2018г.,
вх.№ Рев.3620-1/ 03.12.2020г. за 2019г. и вх.№ Рев.3620-2/ 03.12.2020г. за
2020г. (л.87 и сл., папка № 8).
На основание чл.122, ал.2 от ДОПК е направен
анализ на всички относими към определяне на основата за облагане с данъци обстоятелства,
подробно описани в РД.
Направен е извод, че в представените фактури
не е отразена действителната, реално заплатена от клиентите цена, като по този
начин е начислен ДДС в по-малък размер. Прието е, че за данъчен период
м.01.2020г. следва да се доначисли ДДС в размер на 66.67 лева, тъй като е констатирано,
че с фактура № 204/ 02.01.2020г. (л.9, том IV на адм. дело № 364/ 2021г.), с
получател И.Г.Б. ,е документирана продажба на автомобил втора употреба Рено „Модус“
за сумата от 3 600 лева. От извършената насрещна проверка, приключила с Протокол
№ П-16002420181068-141-001/ 18.11.2020г. (л.361, том V), се установило, че за
покупката на автомобила лицето е платило сумата от 4 000.00 лева, която не
съвпада с посочената във фактурата цена. В хода на проверката, по повод връчено
ИПДПОЗЛ, от И.Г.Б. са представени писмени обяснения с вх. № 19568/09.11.2020г. (л.364,
том V на адм. дело № 364/ 2021г.), според които в началото на януари 2020г.
заедно с дъщеря си и със зет й са посетили автокъща за употребявани автомобили „И.
– АУТО 1“, намираща се в гр. Стара Загора, и тя е решила да закупи изложеният там
автомобил втора употреба Рено „Модус“. Посочва, че със собственика на
автокъщата Х. С. са се споразумели цената при покупко-продажбата на посочения
автомобил да е 4 000 лв. Заявява, че първоначално са внесли 400 лв. в
брой, за да запазят автомобила, като са подписали и получили договор за капаро
за тази сума, издаден на името на дъщеря й Д.З., която доплатила и останалата
част от сумата в размер на 3 600лв., по банков път в Уникредит Булбанк. Пояснява,
че след плащането е подписала договор за Покупко-продажба за употребяван
автомобил Рено Модус на стойност 3600 лв. и е получила фактура за покупката на същата стойност. Към обясненията си И.Б. е приложила
процесната фактура, договор за капаро за сумата от 400 лева (л.366, т.V) и
платежно нареждане за 3600 лева (л.367, т.V). С оглед на което ревизиращите
органи са приели, че във връзка с процесната доставка е начислен ДДС в по-малък
размер предвид констатираната разлика от 400 лева.
Като отклонение от данъчно облагане е
квалифицирана и доставката по фактура № 243/ 28.04.2020г. (л.11, том IV на адм.
дело № 364/ 2021г.), с която е документирана продажба на лек автомобил, марка
Тойота, модел „Авенсис“, на стойност 2 000 лева с получател В.С.П.. По
фактурата на основание чл.143 от ЗДДС не е начислен ДДС. Извършена е насрещна
проверка на В.С.П., приключила с Протокол № П-16002420180093-141- 001/ 02.12.2020г.
/л.27 по настоящото дело/. В хода на проверката лицето е представило договор за
капаро от 28.04.2020г. /л.31/, съгласно който Х.Г.С. в качеството си на
управител на „И. - АУТО 1“ ООД и продавач, е получил сумата от 500.00 лева от В.С.П.,
като купувач, с цел продажбата на лек автомобил марка Тойота, модел Авенсис. От
съдържанието на същия договор е констатирано, че Х. С. се е задължил да издаде
необходимите документи, нужни за регистрацията на автомобила в КАТ, след като
получи остатъка от 9 500.00 лева, но не по-късно от дата 01.05.2020г. В
договора е била предвидена възможност остатъкът от сумата да бъде преведена и
по сметката на фирмата в Уникредит Булбанк АД. От представените банкови
извлечения органите по приходите не са установили по сметката на дружеството да
е постъпила сума в размер на 9 500.00 лева. Към процесната фактура е бил
приложен касов бон от 28.04.2020г. за 2 000.00 лева. Договорът за капаро е
бил подписан от двете страни и един свидетел - Н.й А.А.. Предвид изложеното, за
целите на ревизията е прието, че лекият автомобил марка Тойота „Авенсис“ е
продаден за сумата от 10 000 лева. Въз основа на данните по Протокол по
чл. 90 от ППЗДДС № **********/ 30.04.2020г. и установените факти досежно
продажната цена на процесния автомобил, ревизията е приела, че за данъчен
период м.04.2020г. следва да се доначисли ДДС в размер на 1 333.33 лева.
IV. В съставения РД органите по приходите
обстойно са описали и допуснати от страна на „И. - АУТО 1“ ООД технически
грешки. Констатирано е, че са налице неотразени фактури в отчетните регистри по
ЗДДС, както и наличие на разлики между числови стойности, отразени в издадени
фактури, данните в дневника за продажби и в протоколите по чл. 90 от ППЗДДС за
определени данъчни периоди. Установени са и случаи на отрицателни величини на
данъчната основа по чл.145, ал.1 от ЗДДС между продажната и покупката цена на
употребяваните леки автомобили, което според ревизиращите органи е нарушение на
разпоредбата на чл.145, ал.2 от закона, съгласно която данъчната основа по ал.
1 не може да бъде отрицателна величина. С цел изясняване на причините, довели
до констатираните несъответствия при отчитане на определени доставки, на
ревизираното лице са били връчени ИПДПОЗЛ, в изпълнение на които управителят на
„И. - АУТО 1“ ООД посочва в писмени обяснения (л.105, папка 7 и л.114, папка 8),
че в случая се касае за „неволни технически грешки“. Въз основа на тези
констатации, касаещи данъчните периоди - м.02.2019г., м.03.2019г., м.05.2019г.,
м.08.2019г., м.12.2019г. и м.02.2020г., е начислен допълнително косвен данък в
общ размер на 1 214.82 лв., ведно с прилежащите лихви, възлизащи на общата
сума от 165.71 лв.
По повод оспорването на констатациите в РД, с
възражение вх. № Рев.257/ 16.02.2021г. (л.35 и сл.,
том I на адм. дело № 364/ 2021г.), са представени и допълнителни доказателства
(л.12 и сл., папка12), в т.ч. договор за послужване от 10.12.2018г. (л.20, папка
12), сключен в гр. Стара Загора, между К.В.К., като заемодател и Х.Г.С. -
заемател. Съгласно същия, заемодателят предоставя на заемателя за временно и
безвъзмездно ползване на пътно превозно средство - ремарке за лек автомобил
Сириус ЗБ2С с peг. № ******* с цел извършване на извоз за собствена сметка на
МПС до Република Гърция. Договорено било предаването на ППС да се извърши на
адреса на неговото домуване. Посоченият договор е представен от ревизираното
лице, като доказателство за извършен транспорт във връзка с декларираната
вътреобщностна доставка /ВОД/ на два леки автомобила, марка Ситроен, модел „СЗ“
и „С4 Пикасо“ на обща стойност 10 370.00 лв. по издадени от него инвойси с
№ **********/ 12.12.2018г. и № **********/14.12.2018г. към чуждестранния клиент
IGROPOULOS MIHAIL-CR с VIN № EL *********.
По повод така представения договор в РА се
сочи, че не са представени приемо-предавателни протоколи към датата на
предаване и връщане на ремаркето. Освен това е изтъкнато, че този договор е
сключен с физическото лице Х.Г.С., а не с дружеството „И. – АУТО 1“ ООД и няма
данни същият да е отразен в счетоводството му. В тази връзка е отбелязано, че
по никакъв начин не може да се установи връзка между предоставеното ремарке и
транспортирането на двата леки автомобила, марка Ситроен, модел „СЗ“ и „С4
Пикасо“ до Гърция. Направен е извод, че наличието на договор за послужване не
представлява документ по чл.45 от ППЗДДС, с който дружеството може да докаже
наличието на ВОД на леки автомобили за Гърция, за да бъде приложена нулевата
ставка на данъка, съгласно изискванията на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
При административното обжалване на РА, от
решаващия орган също са потвърдени констатациите относно липсата на реално
извършени ВОД на стоки/автомобили/ от „И. - АУТО 1“ ООД към клиент в Гърция,
съотв. липсата на основание за прилагане на нулева ставка на данъка. Обосновано
е, че с оглед относимите разпоредби на
чл.7, ал.1 и чл.53, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.45 от ППЗДДС, съществен момент за
осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до
територията на друга държава-членка, което означава фактическото напускане на
стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Според
решаващият орган, основателно в разглеждания случай ревизията е приела, че тези
обстоятелства не са доказани по надлежния ред с представяне на годни
доказателства от страна на „И. - АУТО 1“ ООД. В тази връзка е направено
уточнение, че от допълнително представения към възражението срещу РД договор за
послужване на ППС от 10.12.2018г. става ясно, че в конкретния случай е
приложима нормата на чл.45, т.2, б. „б" от ППЗДДС, тъй като превозът на
стоките /леки автомобили/, които са предмет на ВОД, е организиран и е за сметка
на доставчика т.е на „И. - АУТО 1“ ООД. Последният обаче не е представил за
целите на ревизията бланки на транспортен документ - CMR, каквото е изискването
на цитираната разпоредба. С оглед на изложеното е прието, че на основание
чл.17, ал.2 от ЗДДС е налице доставка, извършена на територията на страната
и след
като не се доказва ВОД и стоките не са налични в дружеството, то е налице
облагаема доставка, за която е приложима ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в
размер на 20%. Въз основа на това е обоснован извод за законосъобразност на
ревизионния акт в частта, с която на основание чл.82. ал.1 във връзка с чл. 86,
ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на
3 450.83 лв. за данъчен период 01.12.2018г. - 31.12.2018 г., ведно е прилежащи лихви в
размер на 745.82 лв.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията и за
валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран
електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР /на
оптичен носител, на който се съдържат файловете, генерирани при подписването на
електронните документи с квалифициран електронен подпис/; представените и
събрани по искане на оспорващото дружество доказателства, както и представените
от процесуалния представител на ответника с молба вх. № 4991/ 03.09.2021г. /л.158,
том I на адм. дело № 364/2021г. на АС – Стара Загора/ документи, за които се
сочи, че са част от административната преписка по издаване на оспорения РА,
обособени в 3 броя папки „дело“, съдържащи общо 10 бр. папки, номерирани за
нуждите на делото от №7 до №16. Като доказателства са приети и представените от
Дирекция ОДОП – Пловдив документи по адм. дело № 3127 /2022г. по описа на ВАС.
При първоначалното разглеждане на делото е
допусната, назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно
заседание по настоящото дело изпълнилото експертизата вещо лице заяви, че
изцяло поддържа изготвеното и представеното при предходното разглеждане на
делото заключение и няма какво да добави към отговорите по поставените въпроси.
В заключените на ССчЕ /л.185 - л.187, том I на адм. дело № 364/ 2021г./, вещото
лице, съобразно поставената му задача, е проследило и описало начина на
осчетоводяване от „И. – АУТО 1“ ООД на част от процесните фактури, както и
съпътстващите ги документи. Посочило е, че всички вземания по изследваните
фактури са закрити на датата на тяхното издаване чрез отразяване на получени
плащания в брой.
При първото разглеждане на делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на лицето М. М. С.а - служител в „И. – АУТО 1“ ООД. Свидетелката, като
счетоводител на дружеството е заявила, че сумите за закупени автомобили от
клиентите са получавани и в брой, и по банков път, като при продажба на
автомобил, когато е договорено плащане по банков път, преди плащането е била
издавана фактура и касов бон. Спомня си, че през 2018г. са имали клиенти гръцки
граждани, но не помни броя на продажбите и какви автомобили са продадени. Сочи,
че когато чужденци са купували автомобили, понякога дружеството е извозвало
автомобилите в чужбина, а друг път купувачите лично са ги получавали на място,
но не може да даде точна информация в тази връзка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/
02.03.2021г. в обжалваната му част, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002420004735-091-001/
02.03.2021г., в обжалваната част, потвърдена с Решение № 283/ 21.05.2021г. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.121-л.123, т.I от делото/. В случая Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16002420004735-020-001 от 05.08.2020г., е издадена от П.Д.С. на
длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии” при ТД на НАП - Пловдив, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедите за изменение
на ЗВР, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датата на издаването им квалифициран електронен подпис
от Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – П.Д.С..
Както бе посочено по-горе, по време на
висящото ревизионно производство, с Решение за изземване разглеждането и
решаването на преписка № Р-16002420004735-098-001/ 25.09.2020г. (л.171, том I на
адм. дело № 364/ 2021г.), издадено от П.Д.С. на длъжност Началник сектор при ТД
на НАП – Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК са иззети правомощията на К.Г.Д.
– главен инспектор по приходите в качеството й на ръководител на ревизията,
като същите са възложени на М. И. П. – старши инспектор по приходите в
качеството й на ръководител на ревизия. Издадена е била и Заповед за изменение
на ЗВР № Р-16002420004735-020-002/ 25.09.2020г. /л.134, т.I/, с която на
основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК, М. И. П. – старши инспектор
по приходите е била определена за ръководител на ревизията. По делото е представена и Заповед № РД-09-1530
от 30.09.2020г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.124, т.I/, в която
поименно са изброени органи по приходите, включително М. И. П., на които е
възложено да осъществяват функцията „ръководител на екип“. Въз основа на
представените в производството по адм. дело №3127/2022г. по описа на ВАС
документи, приети като доказателства по настоящото дело, съдът приема, че по
несъмнен начин се явява установено наличието на трайна невъзможност /поради
дългосрочен болничен отпуск/ за изпълнение на функциите /служебните задължения/
от гл. инспектор по приходите К.Г.Д., определена със ЗВР за ръководител на
ревизията. Това е обусловило и необходимостта от издаването на решение от
органа, възложил ревизията - Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив П.С., при
упражняване на предоставените му със Заповед № РД-09-975/ 06.06.2019г. на
Директора на ТД на НАП - Пловдив
правомощия, с което решение на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето от гл.
инспектор по приходите К.Д. разглеждането и решаването на образуваната по
отношение на „И. АУТО 1“ ООД ревизионна преписка. С оглед на което и при
съобразяване на приетото с влязло в сила Решение № 33/ 04.01.2023г. по адм.
дело № 3127/2022г. по описа на ВАС, следва извода, че съставът на органите по
приходите, издал оспорения акт, е формиран в съответствие с правилата на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за
това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за
възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Обжалваният Ревизионен акт №
Р-16002418004735-091-001 от 02.03.2021г. е издаден от П.С. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и от М. П. на длъжност старши инспектор по
приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗИЗВР №
Р-16002420004735-020-002/ 25.09.2020г. Следователно издателите на РА са
разполагали с материална и по степен компетентност, като е налице и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от ТД на НАП гр.
Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Както ЗВР и ЗИЗВР, така и съставеният въз
основа на ревизията РД № Р-16002420004735-092-001/ 02.02.2021г. и РА №
Р-16002420004735-091-001 от 02.03.2021г., са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК. На електронен носител /приложения с административната преписка CD-R
в т. I от делото/, се съдържат файловете, генерирани при подписването на
електронните документи с квалифициран електронен подпис, от които се
установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед
на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата,
които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се
считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него.
Не се установяват при извършената служебна
проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока
по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 02.02.2021г.,
в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за
издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното производство, приключило с
издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на
данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2
от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното
производство по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК/, органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. В
нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. Именно в посочения смисъл са и дадените от съда указания на
страните за разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство.
Констатациите на ревизиращите органи,
съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в
издадения въз основа на него ревизионен акт, на които се основава извода им за
наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, са обосновани с
установени продажби на МПС от страна на жалбоподателя на цени, несъответстващи
на вписаните в съответните фактури като продажна цена суми, респективно – на укриването
на приходи. Изводите на ревизиращите органи за укрити от „И. – АОТО 1“ ООД
приходи от продажба на леки автомобили, са основани на събраните доказателства
в хода на извършени по време на ревизията насрещни проверки на купувачите, при
които е установено, че реално заплатените от тях суми надвишават тези, посочени
в издадените от дружеството първични счетоводни документи.
Съдът приема, че събраните в хода на
ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват
наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като основание за
провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124 от ДОПК. Съображенията
за това са следните:
По отношение на фактура № 143 без дата, (л.6,
том IV на адм. дело № 364/ 2021г.) с получател И.И.И., с която е документирана
продажба на автомобил Фиат Пунто за сумата от 2 900лв., правилно органите
по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи. В представените
от купувача писмени обяснения /л.339, т.IV/, които съдът намира за подробни,
последователни и ясни, изрично се сочи, че реално при покупката лицето е
заплатило в брой сума в размер на 4 900 лева, но в издадената му фактура е
отразена като стойност на покупко-продажбата сума в размер на 2 900 лева. По идентичен начин следва да се кредитират
и дадените писмени обяснения (л.219, том IV) от И.О.К. във връзка с издадената
му фактура
№ 164/ 07.10.2019г. (л.7, том IV), с която е документирана продажбата на
автомобил БМВ ХЗ за сумата от 1 500.00 лева. В обясненията си И.К. потвърждава,
че му е била издадена фактура и касов бон с посочената стойност, но заявява, че
е заплатил в брой 8 000 лева, колкото е била обявената цена за продажба на
автомобила, съотв. че реалната заплатена от него сума за покупката на
автомобила, не съвпада със сумата, посочена във фактурата, като прилага и копие
от обявата за продажба на МПС (л.223, т.IV). Изключително подробни и детайлни
са и дадените с вх. № Рев.2593/ 14.09.2020г. (л.457, том V на адм. дело № 364/
2021г.) и с вх.№ Рев.2599/15.09.2020г. (л.455, т.V) писмени обяснения от Г. Г.във
връзка с фактура № 171 /23.10.2019г. (л.8, том IV) за закупения от него
автомобил Фолксваген Голф 5.
В обясненията лицето посочва, че действителната цена, която е заплатил, е в
размер на 6400 лева, а не посочената във фактурата сума от 1 500 лева, като
подробно описва начина
на извършване на продажбата, включително преговорите за постигане на крайната
цена.
Именно установените в хода на ревизията данни,
че действително получените от „И. – АОТО 1“ ООД суми по реализирани от
дружеството продажби на леки автомобили, са в по-голям размер от сумите,
посочени като продажна цена на автомобилите в издаденото от ревизираното лице
фактури за тези доставки, са именно данните, които сочат на укрити приходи. Действително
органите по приходите не са обвързани от дадените при извършените насрещни
проверки писмени обяснения от лицата – купувачи, но имат правомощия да се
позоват на разкрита по особения ред на ДОПК симулация на уговорка или договор
спрямо данъчните правоотношения с цел правилно установяване на задълженията,
когато установят факти, сочещи че тези договорености имат за резултат избягване
на данъчно облагане. Още повече че в случая писмените обяснения са дадени от страна
в облигационното отношение - купувача, която страна обективно не участва пряко
в издаването на фактурата и касовия бон за продажбата и по никакъв начин не е
заинтересована от изхода на производството, съотв. не е свързано ревизираното
дружество лице. В тази
връзка и на
основание чл.57, ал.2, т.3 от ДОПК съдът приема, че писмените обяснения са
допустими и представляват годно доказателствено средство досежно
обстоятелството, че за посочените автомобили купувачите са заплатили цена,
по-висока от отразената в издадените им фактури и осчетоводена от дружеството.
Изцяло в този смисъл е и приетото с Решение №
1775 от 16.02.2023г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело
№ 6074/ 2022г., с което е оставено в сила Решение № 184/ 03.05.2022г. по адм.
дело № 55/ 2022г. по описа на АС - Стара Загора, с което решение е потвърден РА
№ Р-16001621003066-091-001/ 11.10.2021г., издаден на „И. АУТО 1“ ООД за
задълженията му по ЗКПО за 2018г. и за 2019г. С тези съдебни актове, които
следва да бъдат съобразени и от настоящата инстанция, е прието, че са налице
данни за укрити приходи по посочените по-горе фактури, чрез осчетоводяване само
на отразените в тях суми и неосчетоводяване на част от продажните цени на МПС.
Отделно от това, данни за укрити приходи се
установяват и по фактура № 204/ 02.01.2020г. (л.9, том IV на адм. дело № 364/
2021г.), с получател И.Г.Б., с която е документирана продажба на автомобил
втора употреба Рено Модус за сумата от 3 600.00 лева. В случая, от
представените от И.Б. писмени обяснения с вх. № 19568/09.11.2020г. (л.364, томV),
се установява, че за покупката на лекия автомобил е била договорена и заплатена
цена в общ размер на 4 000.00 лева. Според обясненията, първоначално са
внесени 400 лв. в брой, за да запазят автомобила, като са подписали и получили
договор за капаро (л.366, том V), който бил издаден на името на дъщеря й Д.З.,
която доплатила и останалата част от сумата в размер на 3 600 лв., по банков
път в Уникредит Булбанк, съгласно приложеното платежно нареждане (л.367, том V).
По отношение на фактура № 243/ 28.04.2020г. (л.11, том IV) за продажба на лек
автомобил, марка Тойота, модел „Авенсис“, на стойност 2 000 лева, с
получател В.С.П., също правилно ревизиращите органи са приели, че
действителната цена се установява да е в размер на 10 000 лева. В случая
при извършената на В.П.насрещна проверка лицето е представило договор за капаро
от 28.04.2020г. /л.31/, съгласно който Х.Г.С., в качеството си на управител на „И.
- АУТО 1“ ООД и продавач, е получил сумата от 500 лева от В.С.П. ,като купувач,
с цел продажбата на лек автомобил Тойота „Авенсис“. От съдържанието на същия
договор е видно, че остатъкът за плащане от договорената продажна цена, е в
размер на 9 500.00 лева.
В заключение, от представените от купувачите
писмени обяснения относно действителната цена на закупените от тях от „И. -
АУТО 1“ ООД автомобили, както и от приложените и неоспорени договори за капаро,
съставени от самото ревизирано лице, съдът намира, че наличието на възприетото
от ревизиращите опрани основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на
ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124 от ДОПК, е доказано. Опровергани
се явяват доводите на дружеството-жалбоподател, че констатациите на органите по
приходите са обосновани с неясни и неприложени по преписката писмени обяснения
от трети лица, които не кореспондират с представените писмени доказателства. При
наличието на безспорни данни за разлики в заплатените от купувачите суми в
повече от осчетоводените такива от ревизираното дружество, релевиращи данни за укрити
от „И. - АУТО 1“ ООД приходи, правилно и законосъобразно е прието от органите
по приходите, че в случая са налице предпоставките за прилагане на особения
процесуален ред за определяне на данъчната основа и дължимия данък. Съответно правилно
и въз основа на извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, органите на приходната администрация са установили данъчните основи за
облагане с ДДС на процесните доставки, като разлика между действително
заплатената и посочената в съответната фактура сума като цена на доставката.
Това е в съответствие и с разпоредбата на чл.73 от Директивата 2006/112/ЕО,
която определя като данъчна основа на облагаема с ДДС доставка действително
получената като насрещна престация за извършената доставка сума. Процедурният
ред по чл.122 и сл. от ДОПК, и в частност този в хипотезата на чл.122, ал.1,
т.2 ДОПК, съгласно принципа на национална процедурна автономия, цели когато
данъчно-задължено лице не посочва, съответно не начислява ДДС, върху
действителната данъчна основа на извършена от него облагаема доставка, да
установи този действителен размер, което е сторено в настоящия случай.
Ето защо съдът приема, че законосъобразно с
РА на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е начислен допълнително ДДС за посочените доставки на обща стойност 3 633.33 лв.,
както следва: 333.33лв. за м.08.2019г., 1 900.00 лв. за м.10.2019г., 66.67лв.
за м.01.2020г. и 1 333.33 лв. за м.04.2020г.
На следващо място с РА на „И. - АУТО 1“ ООД е
начислен ДДС на основание чл.86 от ЗДДС в общ размер на 3 450.83 лв., във
връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към гръцкия клиент IGROPOULOS
MIHAIL-CR с VIN № EL *********. по инвойс фактури с № **********/ 12.12.2018г.
и № **********/ 14.12.2018г. (л.188 и л.203, том ІІІ, л.89, том IV на адм. дело
№ 364/2021г.), с предмет на доставките два леки автомобила, марка
Ситроен, модел „С3“ и „С4 Пикасо“.
По делото няма спор, че ревизираното
дружество е декларирало ВОД по посочените фактури на обща стойност 10 370.00
лева, както и че чуждестранният контрагент има валиден VIN номер в Гърция. За
да не признаят процесните ВОД органите по приходите са приели, че
жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е доказал тяхното
реално осъществяване.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС,
вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава-членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл.53, ал.1
от ЗДДС вътреобщностните доставки по чл.7 се облагат с нулева ставка. В тази
връзка за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на ВОД по чл.7,
ал.1 от ЗДДС, следва да са налице следните предпоставки: да е осъществена
доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ДДС в РБългария, съответно
получателят по доставката да е данъчно-задължено лице в друга държава, членка
на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за
тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава-членка.
В практиката си СЕС приема, че при липсата на
конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които
трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в
случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от
Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД
от облагане с ДДС /т.36 от решение на СЕС от 6 септември 2012г. по дело
С-273/11.
В националното законодателство начинът и
документите за удостоверяване извършването на вътреобщностни доставки са регламентирани
в чл.45 от ППЗДДС във връзка с чл.53, ал.2 от ЗДДС. В разпоредбата на чл.45 от
ППЗДДС /в редакция, приложима след изменението с ДВ бр. 6/2010, в сила от
1.01.2010г./ нормативно определените за доказване на ВОД на стока документи, с
които доставчикът следва да разполага, са разделени в две групи - документи за
доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките
от територията на страната до територия на друга държава-членка. Според чл.45,
т.1, б. „а“ от ППЗДДС, документ за доставката представлява фактурата, в която,
когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се
посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка,
под който номер му е извършена доставката. Съответно нормата на чл.45, т.2 от
ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка, като
относима в случая е новелата на чл.45, т.2, б. „б“ от ППЗДДС, изискваща
наличието на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От съдебната практика по прилагането на
посочената правна уредба се извежда извод, че отказ на правото на освобождаване
от облагане с ДДС при ВОД, е допустимо при наличието на следните хипотези -
когато доставчикът не е изпълнил предвидените в закона задължения в областта на
доказването или когато е бил недобросъвестен - знаел е или е трябвало да знае,
че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя
измама /Решение на СЕС по дело С-273/11/. Съответно освобождаването
от начисляване на ДДС по ВОД става приложимо, когато доставчикът докаже, че
стоката е прехвърлена и е транспортирана до територията на друга държава-членка
и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока физически е
напуснала територията на държавата-членка на доставката /Решение на СЕС по дело
С-273/11 и др./. Според т.33 от решението на СЕС по дело С–409/04, TELEOS,
изразът „изпратен или превозен“ е употребен в Директивата в смисъл на това
стоките действително да са напуснали държавата членка по доставката.
В случая не е спорно наличието на фактури с
нормативно изискуемото се съдържание по чл.45, ал.1, б. „а“ от ППЗДС. Спорният
въпрос е дали е доказан фактът на транспортирането на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка на ЕС /Гърция/ и доколко представените
документи доказват като място на изпълнение на доставките РГърция,
След като ревизираното дружество твърди, че
транспортът е извършен от него, то съобразно правилото на чл.45, т.2, т. „б“ от
ППЗДДС, именно доставчикът - „И. - АУТО 1“ ООД следва да разполага с
„транспортен документ“. В случая такива доказателства за транспорт не са
представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство по делото. Липсват ЧМР, пътни листи,
командировъчни заповеди, документи за зареждане на гориво, за плащане на винетни такси и пр. Допълнително
представения към възражението срещу ревизионния доклад Договор за послужване на
ППС /ремарке/ от 10.12.2018г. (л.20, папка 12),
не представлява транспортен документ по см. на чл.45, т.2, т. „б“ от ППЗДДС. От
съдържанието му не може да се обоснове извод, че именно с ППС – предмет на
договора за послужване, е извършен транспорта на стоките/автомобилите/ до
гръцкия клиент. По делото не са налице каквито и да било данни, още по-малко доказателства,
подкрепящи подобна теза. Сам по себе си този договор не може да бъде разглеждан
като доказателство за релевантните /съгласно практиката на СЕС/ обстоятелства,
обуславящи приложимост на освобождаването от начисляване на ДДС по ВОД – с
договора не се установява нито изпращането или транспортирането на стоките от
държавата-членка на доставката до територията на друга държава-членка, нито че
стоките физически са напуснали територията на държавата-членка на доставката.
Основателно в тази връзка органите по приходите са отбелязали, че по този
договор ревизираното дружество дори не е страна, както и че договорът не е
намерил отражение в счетоводството на „И. - АУТО 1“ ООД. Дори и да се приеме,
че е осъществен транспорт за собствена сметка от ревизираното лице, то следва
да са налице доказателства за това от вида на посочените в приложимата за
случая Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка. Такива доказателства не са
ангажирани нито при провеждането на ревизионното производство, нито в съдебните
производства по оспорването на издадения РА. Следователно необосновано се явява
твърдението на жалбоподателя, че от представените в хода на ревизионното
производство доказателства по несъмнен начин се установява реалността на
осъществените вътреобщностни доставки, съотв. транспортирането на стоките - представените
доказателства не могат да обосноват извод, че стоките са изпратени или
транспортирани до територията на Гърция.
Доколкото жалбоподателят не е ангажирал
надлежни доказателства, установяващи и доказващи реалното осъществяване на
декларираните ВОД по см. на чл.7, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.45, т.2, б. „б“ от ППЗДДС, правилно
ревизиращите органи са приели, че не са налице предвидените в закона
предпоставки за прилагане на нулевата ставка на ДДС по чл.53, ал.1 от ЗДДС.
По отношение на данъчната основа на
декларирания ВОД:
По повод декларирания от дружеството ВОД на
леки автомобили на обща стойност 10 370.00 лева, се установява, че купувачът
– гръцкия клиент, е заплатил общо сумата от 20 705.00 лв. в т.ч
10 370.00 лв. по касов път и 10 335.00 лв. по банков път. От
приложената справка за регистрираните данни от фискално устройство с peг. №
3960333, № на ФУ ED296918 и ФП 44296918. (л.66, том IV на адм. дело № 364/
2021г.), е видно, че по двете процесни фактури - № **********/ 12.12.2018г. и №
**********/ 14.12.2018г., на датите на тяхното издаване, е отчетено, че са
платени изцяло в брой. От друга страна, на 19.12.2018г. по банковата сметка на
„И. - АУТО 1“ ООД е постъпила сумата от 5 300 евро с левова равностойност
от 10 335.00лв., видно от приложеното по делото банково извлечение (л.90,
том IV). От същото се установява, че като основание за извършване на превода са
посочени процесните инвойс фактури. В този смисъл съдът намира за вярно
заключението на органите по приходите, че освен плащанията в брой е извършено и
плащане по банков път. Така събраните доказателства безпротиворечиво сочат, че
за автомобилите е била заплатена по-висока цена от посочената в издадените от „И.
– АУТО 1“ ООД фактури. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя,
че в случая дружеството погрешно е издало касови бележки и за извършени
плащания по банков път. Тези съображения не се основават на доказателствата по
делото, още повече че в случая не са налице каквито и да било данни за
сторниране на отразените като платени в брой суми по реда, установен в Наредба
Н-18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
С оглед на гореизложеното се налага се
извода, че правилно с РА за данъчен период м.12.2018г. е начислен ДДС в размер
на 3 450.83 лева върху данъчна основа в общ размер на 20 705.00 лева,
на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1 от ЗДДС,
изчислен по правилото на чл.67, ал.2 от ЗДДС във вр. чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
За пълнота на изложението следва да посочи,
че констатациите в РА по никакъв начин не се опровергават и от заключението на изпълнената
ССчЕ. Освен данни за начина на осчетоводяването на част от процесните фактури и
описание на съпътстващите ги документи, което
съответства и на констатациите в РА, в експертизата не се съдържат данни,
различни от установените в хода на ревизията.
По отношение на допълнително начисления от
ревизията ДДС в общ размер на 1 659.30 лв., в т.ч. 1 333.33 лв. за
м.08.2019г. и 325.97 лв. за м.06.2020г., се установява, че се касае за две
доставки на употребявани леки автомобили – Фолксваген Пасат и Ситроен С3,
извършени от ревизираното лице, за които същото е издало фактура №
**********/12.08.2019г. (л.31, том IV на адм. дело № 364/ 2021г.) и фактура №
**********/ 29.06.2020г. (л.77, том IV). Не е спорно, а и видно от самите
фактури, по тях не е начислен ДДС, на основание чл.143 от ЗДДС. В случая
приходната администрация е приела, че по отношение на последващи продажби на
автомобили втора употреба, документирани с посочените фактури, ревизираното
дружество неправилно е приложило чл.143, ал.1 от ЗДДС, тъй като не са били
налице посочените в нормата изисквания за прилагане на марж на цената при
продажба и затова е приложен общия ред за облагане по ЗДДС.
Изводите на приходната администрация са
правилни. От фактическа страна не е спорно, а и се установява от приложените по
делото доказателства, че „И. – АУТО 1“ ООД е придобило посочените автомобили от
фирми, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки на ЕС. Лекият
автомобил Фолксваген Пасат е придобит от ревизираното лице от доставчика А.Н. с
VIN № ********, съгласно сключен договор за покупко-продажба от 06.05.2019г. (л.35,
том IV) за сумата от 5 500.00 евро. От представения по делото Протокол №
**********/ 06.05.2019г. (л.32, том IV) е видно, че от страна на „И. - АУТО 1“
ООД е била отразена доставката от А.Н. с ДДС № ******** с данъчна основа 10 757.07лв.
и ДДС в размер на 2 151.41 лв. с посочено основание „самоначисляване на
ДДС при ВОП“. Не е спорно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си този
Протокол по чл.117 от ЗДДС да бъде включен отчетните регистри по ЗДДС – дневник
за покупки и дневник за продажби за съответния данъчен период. По отношение на
другия лек автомобил Ситроен С3 се установява, че същият е придобит от австрийско
дружество с ДДС № ATU72386848 за сумата от 1 000.00 евро, съгласно договор
за покупко-продажба от 08.06.2020г. (л.69, том IV). По повод придобиването и на
този автомобил ревизираното лице е съставило Протокол № **********/ 08.06.2020г.
(л.67, т.IV), с посочено основание - „самоначисляване на ДДС при ВОП“ с данъчна
основа 1 955.83 лв. и данък в размер на 391.17 лв. Този Протокол по чл.117
от ЗДДС, противно на твърденията в жалбата, е бил отразен в отчетните регистри
по ЗДДС, видно от представените по делото дневник за покупки и дневник за
продажби, касаещи м.06.2020г. (л.75, т. IV), макар и с различна данъчна основа
- 3 911.66 лв. и ДДС в размер на 782.34 лв. /декларирани са два пъти
по-големи стойности от отразените в протокола по чл.117 от ЗДДС/.
С разпоредбата на чл.143 от ЗДДС е предвиден
специален режим за облагане на маржа на цената при продажби на стоки втора
употреба от дилъри. Посоченият специален режим е приложим по отношение на
доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба - превозни средства,
различни от „нови превозни средства“, доставени му на територията на страната
или от територията на друга държава членка от: 1. данъчно незадължено лице; 2.
друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на
доставката е стока, освободена по чл.50, или от регистрирани за целите на ДДС
лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на
съответната държава на аналогични основания; 3. друго данъчно задължено лице,
което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава
членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката
са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно
законодателство; 4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане маржа на
цената.
Анализът на така цитираната законова
разпоредба налага да се приеме, че доставките на автомобили втора употреба от данъчно
задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – Австрия,
е с белезите на вътреобщностна доставка за австрийските дружества и на
вътреобщностно придобиване за жалбоподателя „И. - АУТО 1“ ООД. В тази връзка,
правилно органите по приходите са приели, че по отношение на тези доставки е
налице ВОП, след като и самият жалбоподател ги е третирал като такива чрез
издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС. По делото не се установи в
счетоводството на ревизираното дружество да са налице информационни следи, посочените
протоколи да са били анулирани и да не са произвели своето действие, съответно
да са налице основания за това. Не се ангажираха и доказателства, които да
сочат, че доставките не представляват ВОП, в който случай за дружеството не би
възникнало задължение за начисляване на данък и издаване на протокол. В случая
липсват каквито и да било данни от австрийските контрагенти на ревизираното
лице да е бил приложен режима за облагане на маржа на цената. С оглед на това
се налага извода, че процесните доставки са извън изчерпателно изброените в
чл.143, ал.1 от ЗДДС хипотези на прилагане на специалния ред за облагане на
маржа на цената. Това е и причината данъчната основа при последващите продажби
на автомобилите да не е тази по чл.145, ал.1 от ЗДДС, а в случая данъчната
основа по чл.26, ал.2 от ЗДДС. Съобразено с материалния закон е отнасянето към
тази основа на ставката по чл.66, ал.1 от ЗДДС.
Освен това последващата доставка на лек
автомобил Ситроен С3, за която „И. - АУТО 1“ ООД е издало фактура № 271/
29.06.2020г. на стойност 2 300лв. към получателя „ТАБАС Н. КО.ЛП“, Гърция
с VIN № EL800549720, е декларирана от дружеството като ВОД в дневника за
продажби и в справка-декларация, касаещи м.06.2020г. Обосновано ревизиращите
органи са приели, че жалбоподателят не притежава необходимите документи за
доказване на декларирания от него ВОД на лек автомобил марка Ситроен СЗ за
Гърция. Изрично с отправените в хода на ревизията ИПДПОЗЛ №
Р-16002420004735-040-001/18.08.2020г. (л.1, том VI на адм. дело № 364/ 2021г.) и
ИПДПОЗЛ № Р- 16002420004735-040-002/ 13.10.2020г. (л.111, папка №8), са били
изискани всички документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоки
от територията на страната до територията на друга държава-членка. Видно от постъпилите
отговори с вх. № Рев.2860/ 06.10.2020г. (л.4, том VI), съотв. с вх. № Рев. 3124/
27.10.2020г. (л.114, п.№8), такива не са били представени. Доказателства в тази
насока не бяха ангажирани и в хода на настоящото съдебно производство. Предвид
на това и с оглед съображенията, изложени по-горе в настоящото решение, относно
доказването на ВОД, основателно в РА е прието, че не са изпълнени условията на
чл.45 от ППЗДДС и на чл.7. ал.1 от ЗДДС.
Отделно от това следва да бъде отбелязано и
констатираното от органите по приходите обстоятелство, че макар продажбата на
превозното средство да е декларирана като ВОД /доставка, облагаема с нулева
ставка на данъка/, дружеството е начислило ДДС чрез нейното отразяване в Протокол
по чл.90 от ППЗДДС №6/ 30.06.2020г. (л.74, т.IV
на адм. дело № 364/ 2021г.) за данъчен
период м. 06.2020г. При тази неопределеност в третирането на доставките от
самото ревизирано лице, изводите на органите на приходната администрация са
напълно обосновани и в съответствие с установените по делото факти. По тази причина, въз основа на твърденията на жалбоподателя
от една страна и от друга - констатирания начин на документиране и отчитане на покупката
и продажбата на коментираните два леки автомобила, не предполагат възможност за
прилагане на специалния ред на облагане на маржа на цената.
С ревизионния акт в оспорената му част е
начислен допълнително косвен данък в общ размер на 1 214.82лв., ведно с
прилежащите лихви, възлизащи на общата сума от 165.71лв., за данъчни периоди -
м.02.2019г., м.03.2019г., м.05.2019г., м.08.2019г., м.12.2019г. и м.02.2020г. Като
причина да бъде начислен процесния размер на данъка са констатираните в хода на
ревизията, допуснати от ревизираното лице технически грешки, изразяващи се в
неотразени фактури в отчетните регистри по ЗДДС, както и наличие на разлики
между числови стойности, отразени в издадени фактури, данните в дневника за
продажби и в протоколите по чл.90 от ППЗДДС за определени данъчни периоди. Съгласно
приложените по делото писмени обяснения
на дружеството /л.105, папка 7 и л.114, папка 8/, касае се за „неволни
технически грешки“. В тази връзка следва да се посочи, че нито в хода на
ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да
опровергават констатациите на органите по приходите за допуснати грешки при отчитане
на определени доставки от ревизираното лице, включително и чрез назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Не са налице и данни констатираните от
органите по приходите несъответствия да са били отстранени от самото ревизирано
лице. При това положение и предвид липсата на конкретни възражения срещу констатациите
по РД в тази му част, следва да се приеме, че оспорването на допълнително
начисления ДДС в размер на 1 214.82лв. за данъчни периоди - м.02.2019г.,
м.03.2019г., м.05.2019г., м.08.2019г., м.12.2019г. и м.02.2020г., също се явява
неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г. в оспорената му част, с
която на „И. - АУТО 1“ ООД е начислен допълнително ДДС в общ размер на
9 958.28 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 543.50 лв., е правилен и
законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.226, ал.3 от АПК, „И. – АУТО 1“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати на Национална агенция за приходите, както следва: юрисконсултско
възнаграждение в размер на 875.05 лева за производството по адм. дело 364/
2021г. по описа на АС – Стара Загора; за производството пред ВАС - разноски в
общ размер на 967.06 лева, от които 92.01 лева заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 875.05 лева, както и възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита по настоящото дело в размер на
1 435.16 лева, определено съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.-АУТО 1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Трите
чучура“, бл.49, вх. А, ет.9, ап.25, представлявано от управителя Х.Г.С.,
срещу
Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г., издаден от П.Д.С. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. И. П. на длъжност старши
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в обжалваната част,
потвърдена с Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно
допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 543.50 лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА „И.-АУТО 1“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Трите чучура“, бл.49, вх.
А, ет.9, ап.25, да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата 3 277.27лева
/три хиляди двеста седемдесет и седем лева и двадесет и седем ст./,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: