№ 954
гр. Плевен, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430105835 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под ***, с адрес на управление във
***, представлявано от ***, в качеството му на изпълнителен директор и член
на съвета на директорите, чрез: „***., клон България, ЕИК *** ***
представлявано от законния представител *** чрез юрисконсулт Н. АНГ. М.
против Р. ИВ. Д., ЕГН: **********, Адрес: ***, в която се твърди следното :
предявен е иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по ч. гр. д. № 3301/2021 по описа на Районен съд - Плевен заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № ***
сключен на 31.08.2019 г. между *** като кредитор и Р. ИВ. Д. като
кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 20 месеца, обхващащ периода сключване на договора до
20.04.2021 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
1
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 20 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 109.83 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
На основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 20 месечни вноски, всяка по 109.83 лева,
като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.06.2020 година, към която дата са били заплатени
9 броя погасителни вноски.
На основание чл.3 от договора, вземането на „***., клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай е 20.07.2020г. Към датата на подаване на
2
Заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо
в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план ( последна
падежна дата по погасителен план - 20.04.2021г.). Предвид изложеното
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Плевен за следните
дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № *** както
следва:
-1138.47 лева - главница;
- 69.66 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до
20.04.2021 година;
- 95.25 лева - мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021
г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на *** *** съществува вземането по договор ***,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №! 3301/2021 по описа на Районен съд - Плевен, а
именно: 1138.47 лева - главница по договора за кредит 69.66 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.04.2021 година, 95.25
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2020
до 16.05.2021, ведно със законната лихва, постьпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
3
При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите
суми.
Претендират се разноските, вкл. от заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от нацначения в хода на делото
особен представител на ответника – адв.В.М. - АК Плевен, съдебен адрес :
*** с който исковата молба изцяло се оспорва и се твърди следното : намира
на първо място исковата молба за нередовна, но съдът не приема за
основателни тези й доводи. По основателността излага следното становище :
Оспорва действителността на процесния Договор заем, като счита същия
за нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК тъй като
съдържа клаузи, които противоречат на императивните разпоредби на закона:
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК и го заобикалят- чл.10а ЗПК,
накърняват добрите нрави, и съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП, който намира приложение в настоящия случай. Поради посочените
пороци, процесният договор не е създал валидна облигационна връзка между
страните, посочени по него, а именно:
1/ От съдържанието на процесния договор е видно, че той не отговаря на
изискванията по чл.5 ал.1 и 2 ЗПК, защото на заемателя не е предоставена
своевременно преди сключването му преддоговорната информация, за да
вземе информирано решение, и не му е връчено Приложеиние № 1/
стандартен европейски формуляр/.
2/ Договорът е нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, защото не отговаря
на императивните изискванията на закона- чл.10, ал.1 и чл.11 т. 9 - т.12 от
ЗПК, тъй като:
-Договорът не е ясен и разбираем. Изготвен е на хартиен носител с
шрифт по- малък от „12“, което е в противоречие с изискването на закона по
чл.10,ал.1 от ЗПК;
-Договорът противоречи на императивните разпоредби на чл.11,ал.1, т.9-
т.12 от ЗПК, тъй като няма задължителното съдържание изискуемо от закона
а именно:
- не съдържа основната и задължителна информация относно вида на
приложимия лихвен процент- фиксиран или референтен и начина за неговото
определяне;
4
- С договора е нарушена императивната разпоредба на чл. 11,ал.1,т.9.
В случая липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият-
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва.
- Нищожна е също така клаузата от процесния договор относно
формирането и размера на Годишния процент на разходите(ГПР), като
противоречаща на чл.11, т.10 от ЗПК. В клаузата относно ГПР е посочен
единствено, като лихвен процент по заема 24.94 %. В представения по делото
договор не са посочени отделните компоненти представляващи всички
разходите, допусканията включени в ГПР съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК като
вид и размер;
-В нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 ЗЗП, в погасителния план
не се съдържа информация как се разпределя погасителната вноска между
отделните дължими суми за главница, лихви ,такси и други разноски
включени в нея.
В нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1 т.2 от ЗЗП в процесния договор
за потребителски кредит не се съдържа за правото на потребителя да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, като погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
Съобразно горното, процесният Договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.22,вр. чл. 10, ал.1, чл.11.,ал.1,т.9, т10, т.11 и т.11
ЗПК
В случая, само наличието на едно от основанията по чл. 22 от ЗПК води
до нищожност на целия договор за заем.
3/ Отделно, прави възражение за нищожност на следните клаузи от
договора:
Нищожна на основание чл.146 ЗЗП, като неравноправна и заблуждаваща
5
потребителя е клаузата относно размера на Годишния процент на
разходите/ГПР/. В договора е посочен невярно по- нисък размер на ГПР
24.94%, в който не са включени първоначалната вноска от 120лв., както и
застрахователната премия от 252.48 лв. по посочената в договора застраховка.
Нищожна е клаузата от договора предвиждаща заплащането на
първоначална вноска от 120 лева, на основание чл. 10а, вр. чл.21,ал.1 ЗПК и
чл.26, ал.1 ,предл. трето от ЗЗД - защото накърнява добрите нрави и
заобикаля закона - чл.33,ал.1 и ал.2 ЗПК. (ТР №1 / 2009г. ,т.З / 15.06.2010г. на
ОСТК на ВКС.
От съдържанието на договора не става ясно за какви услуги, извън
обслужването и управлението на договора за потребителски кредит е
включена тази сума. Въпросната „първоначална вноска“ всъщност е скрита,
допълнителна лихва, която кредиторът си начислява, като поставя
потребителя в неравноправно положение.
Клаузата е съответно нищожна и на основание чл.146,ал.1 във вр. чл.
143,т.5 от Закона за защита на потребителите, приложим към процесното
правоотношение.
Нищожна е и клаузата на т.4, изр. последно от“ Условията по договора“,
тъй като е неравноправна, на основание чл. 143,т.18 и 19 от ЗЗП, приложим
към настоящия случай. Не става ясно, какво значение има валутният курс
евро - лева, спрямо размера на поетото от потребителя задължение. Така
формулираните уговорки не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора и го поставят в
неравноправно положение спрямо кредитора, който е икономически по-
силната страна в създалото се правоотношение.
Горепосочените нищожни клаузи не са индивидуално уговорени. В
разпоредбата на чл.146 ал.2 от ЗЗП са посочени критериите, според които
клаузите на договора не са индивидуално уговорени. Процесният договор е
типов, като потребителят няма възможност да влияе върху неговото
съдържание. Това е видно от бланкетното съдържание на договорните клаузи
и клаузите в общите условия.
В настоящия случай нищожните клаузи на договора относно стойността
на ГПР, начислената начална такса, не биха могли да се заместят по право от
6
повелителни норми на закона. Договорът за потребителски кредит е
възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
Освен това, съгласно защита, дадена на потребителя с разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК, при неспазване на което и да било от императивните
изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12
и 20, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен -
нищожен, поради което между страните по него, не е възникнало твърдяното
от ищеца облигационно правоотношение. Поради това, ответникът не дължи
сумите посочени в ИМ, по размер и на посоченото в ИМ основание.
Поради нищожността на процесния договор, не се дължат лихви, такси и
разноски.
В случая не намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като
заповедта за изпълнение е издадена на договорно основание, а разпоредбата
на чл.23 от ЗПК е аналогична на разпоредбите на чл. 34 и 55 от ЗЗД -
неоснователно обогатяване, какъвто иск не е предявен.
Прави искане към съда да отхвърли предявената искова претенция на
ищеца.
В о.с.з. ищецът не се представлява. Депозирани са писмени молби с
изразено становище.
В о.с.з. ответната страна се представлява чрез особения представител
адв.В.М., която поддържа отговора и навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
От приетото като доказателство по делото ч.гр.д.№ 3301/2021год. по
описа на ПлРС се установява, че същото е образувано въз основа на
депозирано на 27.05.2021год. заявление за издаване на заповед за изпълнение
от ищеца против ответника, като е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК, за процесните суми, на процесното основание.
Вземането в двете производства е идентично по основание и размер.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК,
поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания, е
7
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство, която е подадена в срок
и искът се явява допустим. По същество – същият е частично основателен и
доказан.
Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит с
№*** от 31.08.2019год., сключен между страните по делото за сумата от
1830,48лв., платими от длъжника на 20 броя месечни погасителни вноски в
размер от 109,83 лева. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран
лихвен процент от 22,47 % и ГПР от 24,94%. Погасителният план е
обективиран в договора за кредит, като крайната падежна дата на
задължението на ответната страна е 20.04.2021год. По делото не се спори,че
предсрочната изискуемост е настъпила на 20.07.2020год., като кредиторът е
изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение на 09.11.2020год.
Не е спорно , а това се установява и от заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, че ответникът е
извършил плащане на сумата от 120лв. – първоначална вноска и е заплатил 9
бр. месечни погасителни вноски – или сумата от 988,47лв. От приетото
заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза /л.148 и сл. от
делото/ се установява, че при изработване на Декларация за предоставяне на
лични данни, Договор за потребителски кредит, договор за застрахователно
посредничество, сертификат за застраховка, стандартен европейски
формуляр, са използвани различни видове шрифтове, а именно по
последователността на изброените по-горе документи : шрифт „Garamond“, с
големина на шрифта в основния текс-10.5 пункта, а в заглавните полета – 11
пункта;съответно – същия шрифт с големина 11.5пункта; шрифт Аrial Narrow
с големина 10пункта; Аrial Narrow с големина 10 пункта, а на места/посочени
в заключението/ - 7.5пункта; „Garamond“ с големина на шрифта 11.5пункта.
Заключението по експертизата не е оспорено от страните и е прието от съда
като обективно изготвено и отговорило на поставените задачи.
В случая се касае за вземане, което произтича от договор, сключен с
потребител, представен от заявителя, заедно с приложенията към него. След
преглед на договора и приложенията му съдът констатира, че те в своята
цялост не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, изискващ всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
8
шрифт на двете страни по договора. Отделните елементи в случая са с
различен шрифт - по вид и размер. При неспазване изискването на чл.10 ал.1,
договорът е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а в този
случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК. Ето защо
доводите на ответната страна за недължимост на възнаградителната и
лихвата за забава не следва да се обсъждат. В случая по делото се доказва, че
ответникът е получил процесната сума, както и, че договорът е с изтекъл
срок, поради което и същият не следва да бъде уведомяван за настъпилата
изискуемост. Претендираната от ищеца главница е в размер 1138,47лв. като
се приспадне извършеното плащане от ответника на сумата от 120лв. и
988,47лв., остава като дължима по отношение главницата сумата от 30,00лв.
Чистата стойност на главницата, която следва да се върне е в размер 30,00лв.
За горницата над сумата от 30,00лв. - главница до сумата, претендирана от
ищеца – 1138,47лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Искът за договорна лихва и мораторна такава също следва да бъде
отхвърлен на посочените по - горе основания.
Съдът намира за несъстоятелен довода, наведен от особения
представител за неоснователност на иска изцяло поради различие в
основанието, на което се основава вземането на ищеца. В случая
отношенията между страните се уреждат от договора и нормите , уреждащи
го , независимо, че същият е обявен за недействителен. Ответникът дължи
сумата на договорно основание, а не на основание непозволено увреждане.
По отношение разноските по делото: с оглед установеното по размер
по-малко вземане, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство, както следва : 25лв. държавна такса и 50лв. юркс.
възнаграждение, или разноски в общ размер 75лв. За исковото производство
следва да се присъдят разноски съразмерно установения по-малък размер на
вземането, съобразно уважената част, а именно – 24,05лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.10 от ЗПК, че Р. ИВ.
9
Д., ЕГН **********, адрес: ***, представляван по делото от особен
представител адв.В.М. от ПлАК ДЪЛЖИ на „***., вписано в Търговския и
фирмен регистър под ***, с адрес на управление във ***, представлявано от
***, в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите, чрез: „***., клон България, ЕИК *** **** представлявано от
законния представител ***, с процесуален представител юрисконсулт Н.
АНГ. М. сумата от 30,00лв., представляваща главница по Договор за
потребителски заем е номер № *** сключен на 31.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 27.05.2021год. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №3301/2021год. по описа на Плевенски РС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата от присъдената сума 30,00лв. до претендираната
1138,47лв., както и за претендираната възнаградителна лихва в размер
69,66лв. и за претендираната лихва за забава в размер 95,25лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. ИВ. Д., ЕГН: **********,
Адрес: ***, представляван по делото от особен представител адв.В.М. от
ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на „***., вписано в Търговския и фирмен регистър под
***, с адрес на управление във ***, представлявано от ***, в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез: „***., клон
България, ЕИК *** **** представлявано от законния представител ***, с
процесуален представител юрисконсулт Н. АНГ. М., сумата от 75лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№3301/2021год. по описа на Плевенски районен съд, както и сумата от
24,05лв. - разноски, направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10