№ 12609
гр. С, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110100177 по описа за 2023 година
Производството е образувано, след като с Определение от 02.12.2022 г. по гр.д. №
17245/2022 г. на РС – П исковата молба на Р. П. срещу „УЕУ“ АД чрез „УЕУ Црт. –
кБ“, с която са предявени искове за обезщетения за закъснял полет от 10.07.2022 г. от
летище С, Б до летище Б И, е изпратена по подсъдност на СРС и производството е
прекратено.
Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира
следното:
В определението на РС - П е прието, че същият съд не е местно компетентен да
се произнесе по исковата молба, имайки предвид, че ответникът имал седалище на
територията на СРС, тъй като чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на
ЕП и на Съвета, който определя компетентния съд – по избор на ищеца съдът по
мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, както тези места са
уговорени в сключения договор, дерогирал приложението на подсъдността по
потребителски спорове по чл. 113 ГПК, без да бъде изследвана адресната регистрация
на ищцата.
Претенцията за обезщетение е при наведени твърдения за сключен договор за
въздушен превоз между ищцата с постоянен и настоящ адрес в П видно от служебно
извършена справка от НБД „Население“ от 03.04.2023 г. и превозвачът УЕУ ЦРТ (У),
извършващо дейност на територията на РБ чрез УЕУ ЦРТ - кБ, ЕИК ************.
За да се определи компетентността на съда, на първо място следва да се вземе
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012
на ЕП и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен
текст), уреждащ подсъдността по договори за услуги, а именно: мястото в държава
членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да
бъдат предоставени. Тази разпоредба е съответна на Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Съдът взема предвид тълкуването, дадено с решение на СЕС (четвърти състав) 9
юли 2009 година по дело C-204/08. В посоченото дело СЕС разяснява, че в случай на
множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки следва да се
търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и
компетентната юрисдикция, и по-специално мястото, където по силата на договора
следва основно да се предоставят услугите. В решението СЕСП посочва, че мястото на
1
седалището или основното място на стопанска дейност на авиокомпанията няма
необходимата тясна връзка с договора, ето защо и компетентността не може да се
обоснове въз основа на разпоредбата за седалище на клон, в който смисъл е и
позоваването на частния жалбоподател за приложимост на чл. 7 § 5 от Регламента.
СЕС разяснява, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги
по въздушен превоз на пътници, предоставени в изпълнение на задълженията,
свързани с предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на
самолета, с уточнението че термините „място на излитане и на пристигане“ следва да
се разбират като местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен
само с една авиокомпания, която е действителният превозвач. Допълнително СЕС
приема, че изборът на ищеца е ограничен до две юрисдикции, като ищецът запазва
предвидената в член 2, параграф 1 от този регламент възможност да се обърне към
юрисдикцията по местоживеенето на ответника съгласно член 60, параграф 1 от същия
регламент.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от
Регламента, свързана с компетентността по потребителски договори, според която
раздел 4 (Компетентност при потребителски договори) не се прилага по отношение на
договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето
на комбинация от пътуване и настаняване, има за цел да изключи договорите за
въздушен превоз на пътници като основание за определяне на компетентност на съд на
държава-членка, а не да отрече потребителския характер на договорите.
Приложимостта на потребителската защита по тези договори е изрично призната по
дело С-519/19 Ryanair DAC срещу DelayFix, като СЕС разяснява, че когато става
въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на пътниците във въздушния
транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент № 261/2004, Директива
93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във
всички сектори на икономическа дейност, включително и в сектора на въздушния
транспорт.
Целта на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е да определи към съда на коя държава-
членка следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане, в случая - дали РБ
(място на излитане и място на регистрация на клона на юридическото лице-ответник)
или И (място на кацане) или У (седалище на юридическото лице ответник). Ето защо и
под място на излитане или място на кацане следва да се разбира съд на съответната
държава членка, в която при реализация на договора за услуга самолетът е
излетял/кацнал, а не привръзка, имаща предвид едновременно и коя е компетентната
държава членка (Б) и в кой съд на държавата-членка спорът следва да се разглежда.
Следва да се има и предвид, че регламентът не цели изключване на
националните законови разпоредби на компетентната държава членка по отношение на
местната подсъдност на спора. В този смисъл правилото на чл. 113 ГПК, определящо
подсъдността по потребителски спорове, се явява приложимо и за спазването му съдът
следи служебно.
Повдигнатият спор е потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП,
доколкото ищцата претендира права от неизпълнение от страна на ответника на
договор за въздушен превоз, по който ищцата е договаряла като физическо лице, извън
нейна професионална или търговска дейност, поради което и с оглед на задължението
на съда по чл.119, ал. 3 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) в случаите по чл. 113
ГПК служебно да следи за спазване на местната подсъдност и възможността му да
повдига този въпрос до приключване на първото по делото заседание, настоящият
състав намира, че не е местно компетентен да разгледа спора.
Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращане на
делото на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност
(чл. 122 ГПК).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 177/2023 г. на Софийски районен
съд, 31-ви състав.
ПОВДИГА СПОР за подсъдност между Софийски районен съд и РС – П пред
Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА гр.д. № 177/2023 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав на
Софийски градски съд за произнасяне по спора за подсъдност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3