№ 36
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20128154/31.05.2021г. по гр.д. № 20358/2020г. по описа на
Софийски районен съд 164 състав е признато за установено по предявения от
„И.Т.“ ООД ЕИК ****, с адрес на управление: гр. София, ул.**** срещу
„М.Г.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, Бизнес сграда ****, офис 213 иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК и с
правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 69, ал.1 от ЗПУ, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8003,35 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
представляващо стойност за осъществени в периода от 02.01.2018г. до
08.01.2018г. услуги за доставки на пратки съгласно сключен договор №
2436/01.06.2015г. за многократно международно транспортиране на пратки в
системата „UPS“ и съгласно фактури № **********/08.02.2018г., №
**********/08.02.2018г., *********/08.02.2018г., *********/08.02.2018г.,
*********/08.02.2018г. и *********/08.02.2018г. за които суми в
производството по ч. гр.д. № 72432 по описа на СРС 164 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С решението е разпределена
отговорността за разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от
ответника по исковете „М.Г.“ ООД, ЕИК **** в частта, в която исковете са
1
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че районният съд не бил обсъдил възраженията
му, приетите фактури и товарителници не доказвали задължението, а и
ищецът сам бил определил размер на възнаграждението си. Сочи че ищецът
не доказал извършването на доставка на стоката както и ценообразуването въз
основа на които са претенидираните по делото суми. Изтъква че исковата
молба била нередовна като не била посочена банкова сметка. Доставките не
били извършени не било доказано приемането им от получателите, в
товарителниците не бил добавен квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП. Договорът бил от 01.06.2015г. със срок от 12 месеца,
процесните фактури и товарителници били след срока на този договор и не
били част от предмета му. Мълчаливо продължаване на срока не било
предвидено като възможност. Не била разпределена доказателствена тежест
по тези възражения, поискал е да се допусне техническа експертиза
Подписването на фактурите не означавало че работата е приета от ответника,
нито че се е съгласил с посоченото в тях възнаграждение и с начина по който
то е формирано.
Въззиваемият – ищец „И.Т.“ ООД , ЕИК **** е оспорил жалбата. Навел
е твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочил е, че
страните били обвързани от договор № 2436/01.06.2015г. споразумението от
06.06.2016г. се сочело същото . С договора ответникът се съгласил цените да
се определят по действащия към момента на доставката „U P S Справочник за
услугите и тарифите“ за клиенти в България. Процесните фактури не били
оспорени в срока по чл. 2.5. от договора, начин на формиране на цените бил
ясен В споразумението се признавала дължимостта на сумите по 56 фактури,
приет е план за издължаването им, тези фактури били платени, като те били
идентични по съдържание с процесните. По ел.поща били разменени писма,
сочещи че ще започне плащане и по следващите фактури. „Правилата и
условията на UPS за превоз на пратки“, както и актуалния „справочник за
UPS България“ било известно на страните, то било публикувано и на уебсайта
на ищеца, на всяка товарителница било записано дестинация, тегло на пратка,
вид на услуга и това позволявало да се определи цената Разпоредбата на чл.
4.1. от договора предвиждал автоматично продължаване на срока на договора,
а кои нито една от страните не заяви писмено нежелания за същото. Този
договор бил основание за издаване на изпълнителен лист и постановяване на
осъдителни решения по други дела. Претендирал е разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 367от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 3
от Закона за пощенските услуги - иск за установяване съществуване на
2
задължение за заплащане на стойност на възнаграждение за извършени
пощенски услуги , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Настоящият състав намира, за неоснователни възраженията за
недопустимост на решението. Не е налице произнасяне по нередовна искова
молба доколкото съгласно чл. 127, ал.4 от ГПК По осъдителен иск за парично
вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.
Настоящият случай, се касае за установителен иск, а не за осъдителен.
Обстоятелството, че се претендират разноски в производството не променя
характера на иска.
На следващо място следва да се държи сметка, че в заявлението и в
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е посочена банковата сметка на
ищеца.
На последно място съдът не следи служебно за нередовността на
исковата молба по чл. 127, ал.4 от ГПК. Съгласно чл. 129, ал.2 от ГПК когато
исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на
ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е
известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на
определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
При така предявения иск ищецът следва да докаже, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по договор за пощенски услуги за
пренос на определени пратки , че е изпълнил задълженията си и така за
ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в размер
на процесните суми.
Съдът приема за установено по делото, че между страните за процесния
период е съществувало валидно правоотношение по договор за куриерски
услуги, съгласно който ищецът се е задължил да извършва международно
транспортиране на пратки на ответника в системата UPS за България срещу
възнаграждение, платимо до 5 дни от получаване на фактурата, което
възнаграждение съгласно чл. 3.1. от договора се определят по действащата
към момента на изпращане на пратката UPS Справочник за услугите и
3
тарифите за клиенти в България, но при отстъпки за експортните пратки от
80% за зони 1,2,4,5,6,7,8,9,10, както и 86% от допълнителната такса гориво,
определена за месеца. Неоснователни са доводите на въззивника, че
договорът бил с изтекъл срок на действие и не обвързвал страните.
Действително, срок на договора е уговорен за 12 месеца, но съгласно чл. 4.1.
изр. 2 от договора ако в рамките на един месец от изтичане на срока нито
една страна не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, то срокът
на договора се продължава с още 12 месеца. По делото не се твърди и не се
установява преди изтичане на 1 година от уговорения срок някоя от страните
да е посочила на насрещната страна че не желае да се продължава договора.
По делото не се установява да е постигнато съглашение за еднократност на
уговорената възможност за продължаването на срока. Такава изрична
разпоредба не е включена в договора, същото не следва и от волята на
страните тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗЗД, поради което и съдът приема,
че срокът на договора от 2015г. е бил продължен на основание на чл. 4.1.,
изр.2 от договора и е обвързвал страните през процесния период.
Неоснователни са доводите на въззивника, че клаузата на договора, сочеща че
възнаграждението се определя по UPS Справочник за услугите и тарифите за
клиенти в България е нищожна поради нарушаване на принципа н
равнопоставеност. Препращането към Справочника не обосновава извод, че
цените по договора са определени едностранно. Страните са постигнали
съглашение с договора за цените, като са посочили, че те ще са тези, които са
посочени в актуалния към момента на изпращане Справочник на ищеца, но
при уговорените с договора отстъпки. Тази техника на договарянето е често
срещана в търговския оборот, включително и при куриерските услуги, при
които възнаграждението зависи от разходите за услугата, които се влияят
отвъншни и променливи фактори, от специфики на стоката , от разС.ие идр.
какъвто е случая. Обичайна практика при куриерските услуги е цени
насъщите да са обявени на уеб-сайт на доставчика на услугата, да действат
заопределен период. Съдът приема за установено по делото, че с договора от
2015г. страните са постигнали споразумение за условия за плащане, условия
за рекламации и за отстъпки от обвените от доставчика цени, като са се
съгласили тези отстъпки да се правят от действащите към момента на
изпращането на пратката цени на доставчика.
Съдът приема за установено по делото че ищецът е извършил по
възлагане на ответника куриерски услуги, за които са издадени процесните
фактури. Действително приетите по делото товарителници не носят подпис за
ответника. Това обаче не означава че договор не е сключен, съответно, че
стока не е доставена. Товарителницата не е форма за действителност на
договора. В случая процесните фактури носят подпис положен за страните по
него, установи се от прието по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните вярно и
задълбочено, че тези фактури са осчетоводени от страните, че ответникът ги е
включил в декларациите си за покупки за март 2018г. и е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС по тях. Подписването на фактурите и осчетоводяване им от
възложителя на издадена от изпълнителя фактура за възнаграждение за
4
изпълнена куриерска услуга , ползване на данъчен кредит по ЗДДС по
тазифактура от възложителя установява приемане на работата за изпълнена.
Първичните счетоводни документи и вписванията им в счетоводните книги
на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори тя да не носи
подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е потвърдил
по реда на чл. 301 от ТЗ действията по сключването на сделката, както и по
приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на
задължението за плащането на изпълнената работа и то по цени посочени във
фактурата. Фактурата може да докаже съществуването на правоотношението,
ако съдържа съществените белези на сделката. Отразяването на фактурата в
счетоводството на възложителя, включването й в дневника за продажби,
ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание на задължението и
доказва съществуването му. /В този смисъл Решение № 178/13.10. 2017г. по
т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. №
2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение № 216/02.08.2016г. по т.д. №
2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 198/13.05.2016г. по т.д. №
274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 121/21.07.2016г. по т.д. №
1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 71/08.09.2014г. по т.д. №
1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени по реда на чл. 290 от
ГПК/. В конкретния случай по делото се установи, че петте фактури са
издадени по приетите по делото товарителници, че са осчетоводени от
страните, ответникът ги е подписал и включил в дневника за продажби по
ДДС и в декларациите по ЗДДС, ползвал е данъчен кредитпо тях. По делото
не се твърди и не се установява в 3-дневен срок съгласно чл. 2.5. от договора
от получаване на фактурите ответникът да е направил рекламация по същите.
Не се твърди и не се установява фактурите да са сторнирани, ползвания от
тях данъчен кредит да е възстановен. При такавъзприето и по съображения
изложени по-горе, , съдът приема за установено по делото, че ответникът е
приел работата, изпълнена от ищеца, поради което и за него е възникнало
валидно задължение за плащане на възнаграждението по договора. Размер и
начин на формиране на това възнаграждение съдът приема за установено че
съответства на постигнатото между страните съглашение за приложимост на
актуалния справочник на ищеца при договорените с договора отстъпки. Тези
обстоятелства се установяват от подписването на фактурите от ответника и
осчетоводяването им без рекламации и съображения, изложени по-горе.
При така възприето съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от
8003,35 лв. за извършени куриерски периода от 02.01.2018г. до 08.01.2018г.
услуги за доставки на пратки съгласно сключен договор № 2436/01.06.2015г.
за многократно международно транспортиране на пратки в системата „UPS“ и
съгласно фактури № **********/08.02.2018г., № **********/08.02.2018г.,
*********/08.02.2018г., *********/08.02.2018г., *********/08.02.2018г. и
*********/08.02.2018г.
Правопогасителни възражения по делото не са въведени поради което
правилно районният съд е уважил исковете.
5
По отговорността за разноски пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1 200 лв.
за производство пред СГС.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК и поради търговския характер на
спора, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20128154/31.05.2021г. по гр.д. № 20358/2020г.
по описа на Софийски районен съд 164 състав.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, Бизнес сграда ****, офис 213 да заплати на „И.Т.“ ООД ,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.**** на
основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1200 лева, представляващи
разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6