№ 339
гр. Варна, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900780 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ПАРК
СЕГМЕНТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, срещу АЛФА СЪРВИС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с която са предявени искове за заплащане на сумата в
общ размер на 25044,03лв, представляваща сбор от задължения на ответника за заплащане
на предоставени туристически услуги по 34бр. фактури, издадени за периода 04.08.19г.-
17.09.19г., както и сумата в общ размер на 8176,89лв, представляваща сбор от задължения
на ответника за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за периода от датата на
изтичане на срока за плащане по всяка фактура до 27.11.22г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до оконч.изплащане.
С уточняваща молба вх.№30184/21.12.22г. ищецът е конкретизирал исковата
си претенция като изрично е посочил, че всяка фактура обективира отделен договор между
длъжника и цедента, от когото са придобити вземанията. С оглед на тези твърдения на
ищеца и липсата на твърдение за наличие на общ правопораждащ задълженията факт, то
следва да се приеме, че всяка договореност съставлява отделно правоотношение и вземането
по всяка от фактурите е възникнало на самостоятелно правно основание, поради което и по
всяка от тях се формират отделни искови претенции. И доколкото са сключени отделни
договори, материализирани в посочените фактури, и се претендира вземане по всеки един от
тях, то цената на иска съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК се определя от тази
на всеки един иск поотделно / в този см. е Определение №167/25.03.2016 г. по ч.т.д. №
192/16г. на ВКС/.
С оглед на така извършеното уточнение на исковата претенция и
съобразявайки родовата подсъдност за разглеждане на делото, предвидена в чл.104, т.4
ГПК, настоящият съдебен състав на основание чл.118, ал.2 от ГПК счита, че не е
компетентният съд да разгледа производството по постъпилата искова молба. При
положение, че цената на всеки един от процесните искове е под 25 000 лева, то тази цена
обуславя съгл. чл. 103 във вр. с чл. 104, т.4 ГПК родовата подсъдност на тези искове на
1
Районен съд. Тъй като родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на производството пред сезирания съд, за която същия следи служебно,
предвид установеното обстоятелство, съдът счита, че настоящото производство е родово
подсъдно на Районен съд Варна. Ето защо следва да бъде прекратено производството по
делото пред ВОС и да се изпрати делото по подсъдност на надлежния съд - Районен съд
Варна, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК.
Водим от горното и на осн. чл.118, ал.2 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №780/22г. по описа на ВОС,
като
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2