Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1215
гр. Пловдив, 30.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4121/2020 г. по описа на
ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на МОНЕСТО ЕООД против Наказателно постановление
№ 500915- F521927, издадено
от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на МОНЕСТО
ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38 ЗСч.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП, а именно неправилно приложение от административно
наказващия орган на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване
по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
МОНЕСТО ЕООД, ЕИК ********* - предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било
длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2018 г., като не го
е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата
година, т. е. до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден.
МОНЕСТО ЕООД е
извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив- годишна данъчна декларация
по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0709197/28.02.2019г.,
и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V
от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2018 г. са в размер на 32
229,23 лв.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на
дружеството за 2018 г. не е заявен за
вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
ГФО на дружеството за
2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията на 08.11.2019
г.
Нарушението е
извършено на 02.07.2019г.г. в
гр. Пловдив.
Нарушението е установено
на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.
Посочената фактическа
обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно
заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от приложената по
делото писмена документация.
Следва да се отбележи
и че изложената фактическа обстановка
по същество не се оспорва с жалбата.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗМФ 610 /03.07.2018г.,
както и от разпоредбата на чл. 78 ЗСч. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от
многобройни други случаи, в които наказващия орган е процедирал изцяло
незаконосъобразно, като е връчвал електронна покана за съставяне на АУАН, в
процесния случай процедирането е стриктно спрямо буквата на закона, доколкото
от доказателствата по делото се установява, че лично на управителя е връчена покана за съставяне на АУАН чрез
препоръчано писмо с обратна разписка.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 5.11.2019г., а НП - на 24.03.2020г., тоест преди погасяване
на административно-наказателната отговорност на дружеството по давност.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН тече от откриване на нарушителя. Съгласно трайната практика на
Административен съд-Пловдив нарушителят се счита открит, когато администрацията, компетентна да издаде
АУАН, разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и личността на нарушителя.
В случая
процесното нарушение се характеризира със следната особеност: спрямо търговците
е налице задължение да представят ГФО за обявяване пред една институция-
Агенция по Вписванията. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78 ЗСч. обаче компетентни
да издават АУАН за нарушения по чл. 38 ЗСч. са длъжностни лица от друга
институция- НАП. От това следва, че релевантният момент за преценката кога е
открит нарушителя се явява моментът, когато компетентната да издаде АУАН
институция разполага с достатъчно данни за нарушението и нарушителя, а в случая
това се явява НАП. Поради това и съвсем коректно е и отбелязването в АУАН и НП,
че нарушението и нарушителят се считат открити от момента, в който НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията за неизправните търговци. Изцяло в полза
на наказвания субект е и приетото, че релевантна е по-ранната дата, на която писмото е получено
в ЦУ на НАП, а не по-късната, когато
това писмо е препратено до ТД на НАП.
В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.11 ЗСч. в приложимата редакция към
момента на извършване и установяване на нарушението, аналогична на сегашните
ал.13 и 15 на същия член.
Отново за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че сроковете, посочени
първоначално в чл. 38, ал.11 ЗСч, а след
измененията с ДВ 96/2019 в ал.13 и 15 на същия член имат само инструктивен характер. Същите са
приети с цел да дисциплинират администрацията от АВ и НАП, но са неотносими към
реда за реализиране на административно наказателната отговорност и към
давностните срокове, уредени в чл. 34 ЗАНН. На този извод навежда, както систематичното
място на ал.11, 13 и 15 на чл. 38 ЗАНН,
които не са в глава административно наказателна отговорност на ЗСч, така и
изричното правило на чл. 78 ЗСч., според който съставянето на актовете,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение
на чл. 74, ал.1, вр. чл. 38, ал.1 ЗСч, тъй като обективно е пропуснат
определеният в закона срок за подаване на ГФО, при съществуващо такова
задължение.
Приложена е и правилната
санкционна норма, като е спазена и
методиката за определяне имуществената санкция на ЮЛ- процент от
нетните приходи за предходната година, но
не по-малко от 200 лева. В случая предвид размера на нетните приходи за
годината, за която не е подаден ГФО, правилно
санкцията е индивидуализирана в
рамките на законоустановения минимум-200 лева.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
за подобен вид нарушения, по следните аргументи.
На
първо място следва да се посочи, че забавата
в изпълнението на законовото задължение не
се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно
наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното
процедиране е един от отличителните белези на маловажния случай. В тази връзка
не може да се счете за такава обективна извинителна причина- изтъкваната в
жалбата, а именно промяна на
счетоводната кантора, обслужваща жалбоподателя. Счетоводното отчитане е
основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл, той във всеки
един момент е длъжен да гарантира изпълнението му било лично, било чрез
обслужваща счетоводна фирма. Лошата
съгласуваност в действията на обслужваното предприятие и обслужващата
счетоводна фирма и особеностите на техните вътрешни договорни отношения
обаче по никакъв начин не могат да оправдаят
неизпълнението на вменените в закона задължения от търговеца, още повече, че
съгласно трайната съдебна практика отговорността
на юридическите лица е обективна и безвиновна. В случай на установена небрежност
от страна на обслужващата счетоводна фирма това би било основание наказания
субект да търси обезщетение за вреди по гражданско правен ред, но не може да
доведе до отпадане на административно наказателната отговорност.
Действително
нарушението е отстранено доброволно. Това обаче е станало повече от 4 месеца след допускането му. Тук следва да се
съобрази, че периодът на забава в изпълнение на задължението- 4 месеца в
никакъв случай не може да се възприеме за незначителен. Нещо повече периодът на забава се равнява на една трета от целия отчетен период.
Тоест липсва един от основните белези на маловажния случай, а именно своевременност
на отстраняване на нарушението.
Че период
на забава в размер на 4 месеца не води
до маловажност на случая е и трайната практика на административен съд Пловдив-Решение
№ 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1027 от 10.05.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 766 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, както и редица
други решения в които е прието, че за маловажен случай маловажен случай може да се говори при
период на забава по-малък от два месеца-Решение № 1097 от 17.05.2019 г.
по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
От
особено значение е и обстоятелството, че отстраняването на нарушението не е станало по собствена инициатива на
наказаното лица, а едва след получаване на нарочна покана от НАП, за
явяване за съставяне на АУАН, и то
дори три дни след съставяне на самия АУАН. Тоест липсва и още един
характерен белег на маловажния случай, а именно доброволната проява на собствена инициатива за отстраняване
на нарушението, което би било индикация, че целите на ЗАНН могат да се
постигнат и без реално налагане на санкция. Че случаят не е маловажен при отстраняване на нарушението след получаване на
нарочна покана за явяване и съставяне на АУАН и то след съставяне на самия АУАН
е и трайната практика на административен
съд Пловдив.
Така
Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. №
1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2585
от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Не
може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че
нарушението е за първи път.
Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители,
които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се
повтаря. До този извод се достига при сравнение на санкциите на чл. 74, ал.1 и
чл. 74, ал.2 ЗСч.
В
тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК, намираща
субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне
на съответното престъпление. В конкретния случай, доколкото еднократността на
нарушението изрично е отчетено при дефиниране на административния състав на чл.
74, ал.1 ЗСч., то това обстоятелство не може да се отчита втори път.
В
този изричен смисъл и Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2194 /
2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 5 от
03.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3280 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Не
може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в случая
интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се отбележи, че се
касае за формално нарушение, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен обществено опасен
резултат освен самото деяние изразяващо се в бездействие.
На
следващо място следва да се отбележи, че съставът на чл. 38, вр. чл. 74 ЗСч. има комплексен обект на защита,
като обслужва не само обществените отношения свързани с набиране на приходната
част на държавния бюджет, но и обществените отношения свързани с правилното
отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния
поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за
следващата година и осведомеността на
правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти. Поради
това и не може да се възприеме доводът, че обществените отношения, предмет на
защита не били реално накърнени. Така изрично Решение № 2585 от 11.12.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Извод за липса на маловажност на случая
се извежда и от данните за реализирания
оборот на дружеството. От размера на нетните продажби се установява, че
дружеството е развивало мащабна
търговска дейност, която е изисквала подчертана осторожност при
изпълнение на счетоводните задължения.
Следва
да бъде съобразено и още едно обстоятелство. В случая е наказан не управителя на ЮЛ, а е наложена имуществена
санкция на самото ЮЛ. За разлика от отговорността на физическите лица, за чието
ангажиране трябва да се установява вина, било то и под формата на небрежност,
отговорността на ЮЛ, е обективна, безвиновна, като за нейното ангажиране е
достатъчно да се установи наличие на правно валидно задължение и неговото
изпълнение, като не е необходимо да се изследват причините и мотивите за
извършване на нарушението.
Че
при ангажиране отговорността на ЮЛ с налагане на минимална санкция не може да
се приеме, че допуснатото нарушение по чл. 38
ЗСч. е маловажен случай е и актуалната практика на административен съд
Пловдив- Решение № 5 от 03.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3280 / 2018 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от този вид.
Нещо повече наложеното наказание е
в минимален размер, поради което и
според настоящия състав изцяло съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и не може да се приеме, че е
налице диспропорция межди употребената държавна репресия и преследваните цели.
По
изложените съображения НП следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3 ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на
възнаграждение има въззиваемата страна.
За
да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази:
-
вида на оказаната юрисконсултска защита
и съдействие- изразила се в реално участие в открито съдебно заседание с разпит
на свидетел
-фактическата
и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай не разкрива
особености от фактическа и правна страна, като основният спорен въпрос е за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
-
интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 200 лева, без
лишаване от права.
При
отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че справедливият размерът, който следва да се
присъди възлиза на 80 лв., доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с материалния интерес от
водене на делото -200 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр.
чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен
наказващия орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната Агенция по
приходите.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 500915- F521927, издадено от
Заместник директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на МОНЕСТО ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38
ЗСч
ОСЪЖДА МОНЕСТО ЕООД, ЕИК
********* да ЗАПЛАТИ
в полза и по сметка на Националната Агенция по приходите сумата от 80
лева, представляващи деловодни разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ММ