Р Е
Ш Е Н
И Е
№65
гр.Сс, 06.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС, гражданска колегия в открито заседание на седми
февруари 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА
при секретаря Н.Г., разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№294 по описа на съда за 1996 година и, за да се произнесе взе
предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Ю.А.Ю., с ЕГН **********,***,чрез
процесуалния си представител адв.Н., моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че С. Х. К.-негов дядо по бащина линия, е бил
собственик на 30.001 дка земеделски земи, намиращи се в землището на с. Й.,
подробно описани в исковата молба. Твърди, че правото на собственост върху тези
земи неправилно е възстановено на наследниците на М. Х. К.- баща на ответника,
с Решение № 159а/1998г. на ПК- Сс.
Поради това счита, че правото на собственост върху
тези земеделски земи следва да бъде възстановено на наследниците на С. Х. К. и
моли съда да постанови решение в този смисъл.
На основание чл.531 от ГПК
моли да бъде отменен НА№161,т.3,рег.№ 3409,д.№ 369/2001г. по описа на Нотариус
Р.Тодоров, вписан в СВ с Акт № 187,т.3,д.№ 688/2001г. с който ответникът е признат
за собственик на процесните земи.
ОТВЕТНИКЪТ С.М.Х.,***,
чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва предявения иск като счита, че
ищецът не доказва твърденията си. Заявява, че е придобил по давност правото на
собственост върху възстановените земи и решението на ПК е правилно, поради това
моли да се отхвърли иск.
След преценка на
твърденията на страните, СЪДЪТ прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Този иск е за решаване на
спор за материално право към минал момент- внасянето на земята в ТКЗС. По него
съдът следва да се произнесе дали ищецът или наследодателят му е бил собственик
на земята към този момент, което право му се оспорва от друго лице.
Ищецът е наследник по права линия на С. Х. К..(Удостоверения
за наследници на л.4 и 5 по делото). Пред съда и пред Поземлената комисия са
представени писмени доказателства- Списък на земите на некооператорите,
намиращи се в землището на с.Г.(л.9) и Списък на домакинствата от с.Г., които
притежават земя и следва да предадат задължителни доставки от зърнени храни и
декари (л.17). Според тези документи С. Ю. К притежава 63 дка земеделски земи в
землището на с.Г., сега Й.. Въпреки доказателствата, при подаване на заявление
за възстановяване на правото на собственост, синът на С.К.- Ч. А. С.-баща на
ищеца, е заявил за възстановяване 53 дка- ниви в землището на с.Й.. С Протокол
№3/20.10.1992г. на Поземлена комисия Сс на наследниците на С. Х.К. е
възстановено правото на собственост над 18 дка земеделски земи. За останалите
35 дка е постановен отказ с мотивите, че 30 дка следва да се търсят в землището
на с.Я., а 5 дка в землището на с.Б.. Няма данни решението на ПК да е било
обжалвано, поради което следва да се приеме че то е влязло в сила. Представено
е Решение №121/25.06.1996г. на ПК-Сс, с което са възстановени още 4.999дка в
землището на с.Б.. Няма данни за заявяване на другите 30 дка, съответно за
възстановяването им. Това не изключва вероятността тези земи да се възстановени
в друго землище.
Няма доказателства, че тези земи са възстановени
на наследодателя на ответниците. Липсват безспорни доказателства за роднинска
връзка между страните. Според твърденията им С. Х.К. и М. Х.К. са братя.
От приложената преписка 541Ж на ПК-Сс е видно, че
наследниците на М.Х.К. са представили различни писмени доказателства, от тези
сочени от ищеца и неговия наследодател. Тези доказателства установяват
самостоятелно право на собственост на М.К. над 30 дка земеделски земи.Това се
установява и от приложеното по делото Удостоверение- извлечение от емлячния
регистър за с.П..И. от 1943г.(107). От Решенията на ПК е видно, че земите се
възстановят с плана за земеразделяне, а не в реални граници, така че не можа да
се направи категоричен извод, че се касае за едни и същи ниви, съответно за
наличието на спор за материално право именно между страните.
Предвид отдалечеността във времето, свидетелските
показания са непрецизни. Дори да се приеме, че те установяват факта, че
наследодателя на ищеца е притежавал 50-60 дка земеделски земи/ който е
установен и от писмените документи/, не се доказа факта,че 30 дка от тези земи
са неправилно възстановено на друго лице.
Дори да бяха представени такива доказателства,
претенцията отново би следвало да се отхвърли като неоснователна поради факта,
че ответникът е придобил по давност правото на собственост над възстановените
земи. Ответникът е въведен във владение на възстановените земи на 14 и
15.Х.1999г. (Уведомление и Протокол №212 за въвод във владение). Следователно,
в негова полза е изтекъл предвидения в чл.79 от ЗС давностен срок.
По тези съображения исковете следва да се
отхвърлят като недоказани и неоснователни.
Поради отхвърлянето на исковете, не следва да се
уважава и искането на ответника за заплащане на разноските му по делото. Според
представения списък по чл.80 от ГПК, разноските на ответника са 200 лева-
заплатено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от тези съображения, СРС:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, с правно
основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.531 от ГПК, предявени от Ю.А.Ю., с ЕГН **********,
от гр.Д.,срещу С.М.Х.,***.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю., с ЕГН **********, от гр.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на С.М.Х.,***, сумата от 200/двеста/ лева – разноски по гр.д.№
941/2013г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд-Сс в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Карагеоргиева