Присъда по дело №233/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 137
Дата: 9 октомври 2015 г. (в сила от 23 март 2016 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20154520200233
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          ПРИСЪДА №

                                    гр.Русе,  09.10.2015 г.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, Х наказателен състав, на девети октомври през двехиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

                                                                    Председател:Ралица Русева

                                                                            Членове:

с участието на секретаря О.П. и в присъствието на прокурора …  разгледа докладваното от председателя на състава НЧХД № 233 по описа за 2015 г. и

        ПРИСЪДИ

        ПРИЗНАВА подсъдимият Х.Й.М., роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН ********** за

        ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2014 г.,  в гр.Русе, се заканил на Н.С.С. с престъпление против личността му, като му отправил заплаха, че ще го пребие, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.305 ал.V от НПК го освобождава от наказателна отговорност за извършеното по чл.144 ал.І от НК престъпление и на основание чл.78 а от НК му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

       ПРИЗНАВА подсъдимият Х.Й.М., с установена самоличност, за НЕВИНЕН в това на 14.08.2014 г., в гр.Русе, да е казал нещо унизително за честта или достойнството на Н.С.С. в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.146 ал.І от НК.

        ОСЪЖДА подсъдимият Х.Й.М., с установена самоличност, да заплати на Н.С.С. с ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева , представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.І от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен първоначално предявеният граждански иск от Н.С.С. срещу Х.Й.М. за сумата над 500 лева, до 2500 лева, като претенция за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.144 ал.І от НК.

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н.С.С. срещу Х.Й.М. граждански иск за сумата от 2500 лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146 ал.І от НК.

        ОСЪЖДА Х.Й.М., с установена самоличност, да заплати на Н.С.С. сумата от 516 /петстотин и шестнадесет/ лева, за направени разноски в производството.

        ОСЪЖДА Х.Й.М. да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

        Присъдата подлежи на обжалване в 15- дневен срок от днес пред Русенски окръжен съд.

                                                      Районен съдия:

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

  Мотиви към присъда по НЧХД № 233/2015 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.

 

  Частният тъжител Н.С. *** е обвинил подс.Х.Й.М. в извършване на престъпление по чл.144 ал.І от НК, за това, че на 14.08.2014 г. се заканил на Н.С.С. с престъпление против личността му, като му отправил заплаха, че ще го пребие, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

   Тъжителят е повдигнал срещу подсъдимия и обвинение за извършено деяние по чл.146 ал.І от НК, за това, че на 14.08.2015 г., в гр.Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго /Н.С.С./ в негово присъствие, като го нарекъл „мухльо” и „нещастник”.

   По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск  за сумата от 2500 лева, претендирана от тъж.Н.С. като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144 ал.І от НК.

   По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск  за сумата от 2500 лева, претендирана от тъж.Н.С. като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.146 ал.І от НК.

   Частният тъжител и граждански ищец поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и предявените граждански искове.

   Подсъдимият дава обяснения по делото, като твърди, че не е извършил престъпления.

   Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

   Подс.Х.Й.М. е български гражданин, роден на *** ***, неженен, неосъждан, със средно образование, работи.

   Към м.август 2014 г. подс.М. и св.Р.К. поддържали приятелски отношения.

   На 14.08.2014 г., в гр.Русе., разхождайки кучето си в парка, К. решила да го заведе до обществена чешма, за да пие вода.По същото време там се намирал тъж.Н.С., който възнамерявал да пълни празни бутилки.Забелязвайки действията на св.К., същият й направил забележка, като й казал, че животното не може да пие от там, защото водата се ползва и от малки деца.Свидетелката възразила и така между двамата възникнал вербален конфликт.Афектирана от случващото се,  К. телефонирала на приятеля си- подс.М., обяснила му къде се намира и го попитала дали може да дойде, защото един мъж й създава проблеми.Подсъдимият се намирал в близост, пристигнал за няколко минути, приятелката му разказала какво се е случило и  отново подканила кучето си да пие вода от чешмата.Тъжителят повторно се противопоставил и така между него от една страна и подс.М. и приятелката му- от друга отново възникнал конфликт.По същото време и на същото място случайно се намирал и св.Й.М.- пенсионер, който възприел лично и непосредствено действията на посочените лица. След отправени от подс.М.  към тъжителя закани, че ще го пребие, С.  телефонирал на спешен номер 112 и така на място се явил полицейски патрул, в чиито състав бил и св.Т.В..Св.В. констатирал, че присъстват подсъдимият, приятелката му- св.К., тъжителят и други лица- очевидци, сред които св.М..Полицейският служител снел обяснения, въз основа на които  бил изготвен доклад за установен факт и предприето действие.Впоследствие, в хода на проведената полицейска проверка, срещу подс.бил съставен протокол за предупреждение да не отправя закани с престъпление против тъжителя.

    Изложеното се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св.Р.К., от показанията на Й.М., Т.В., М. С., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- доклад за установени факти и предприети действия, протоколи за полицейско предупреждение, справка за съдимост.

    При анализа на доказателствата съдът съобрази следните обстоятелства:

     Разпитаните пред съда свидетели Р.К. и М. С. се намират в близки отношения със страните в производството- К. е приятелка на подсъдимия, а С.- съпруга на тъжителя.Фактически и двете потвърждават възникването на конфликта, но описват различна фактическа обстановка що се отнася до действията на конкретните участници.Св.Т.В.  не е пряк очевидец на инцидента, а пресъздава пред съда обясненията на установените лица и описва последващата фактическа обстановка, която намерил, когато бил служебно изпратен.В смисъла на изложеното, съдът намира, че показанията на св.Й.М. са най- обективни от гледна точка на описание на подлежащите на установяване факти.Това лице е присъствало при възникване на спора, същото лично и непосредствено е възприело заканите на подсъдимия, отправени към тъжителя, че ще го пребие.Индиция за достоверността на тези свидетелски показания е и съставен на последващ етап спрямо М. предупредителен протокол „да не се заканва с престъпление против Н.С.”.Доколкото показанията на св.М. в частта на отправените закани се потвърждават и от показанията на св.М.С., съдът намира, че и последните следва да бъдат кредитирани също като достоверни в тази част, независимо от обстоятелството, че тя е съпруга на тъжителя.

    Правни изводи:

    С действията си подс.Х.Й.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.144 ал.І от НК, тъй като на 14.08.2014 г., в гр.Русе, се заканил на Н.С.С. с престъпление против личността му, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.Видно от установените по делото доказателства, подсъдимият, повикан от приятелката си, пристигнал на мястото на възникналия инцидент /вербален конфликт/ между К. и С., включил се в спора и заплашил тъжителя, че ще го пребие.Очевидно тъж.С. възприел сериозно отправените му закани, за което свидетелства обстоятелството, че сигнализирал органите на полицията.От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял същите, очевидно мотивиран от възникналия конкретно спор с тъжителя.

   Що се отнася до повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.146 ал.І от НК, то съдът намира, достатъчно доказателства за нанесена от подсъдимия на тъжителя обида, изразяваща се в отправяне на думите „мухльо” и „нещастник”, не са налице.Изричането на конкретни обидни думи се заявява с тъжбата и потвърждава единствено от показанията на св.С.- съпруга на тъжителя.Св.Й.М., както и другите свидетели говорят общо за нанасяни обиди, като никой от тях не конкретизира пред съда съдържанието на последните.Именно поради това съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства за извършено от обективна и субективна страна деяние по чл.146 ал.І от НК и подс.С. следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение в тази му част.

    При индивидуализацията на наказанието, което следва да се изтърпи от М. за извършеното престъпление по чл.144 ал.І от НК, съдът съобрази, че деянието е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до три години, деецът е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението  не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице другите обстоятелства по чл.78 а ал.VІІ от НК.Предвид изложеното  подс.Х.Й.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба.Размерът на същата следва да бъде ориентиран към законния минимум и конкретно се определи на 1500 лева, като се съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви.

    Предявеният граждански иск за обезщетение на причинените вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.І от НК е основателен до размер от 500 лева.Всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил на друго лице.Съдът намира, че конкретно претърпените неимуществени вреди под формата на негативен стрес и уплаха е справедливо да бъдат обезщетени в горепосочения размер поради естеството на отправените думи и интензитета на въздействието, като в останалата си част до 2500 лева претенцията на гражданския ищец е неоснователна.

    Доколкото не се доказа извършено от подсъдимия деяние по чл.146 ал.І от НК, съдът намира, че реализирането на деликтната отговорност като пряка последица в случая следва да се изключи, и в тази връзка предявеният граждански иск за сумата от 2500 лева- да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

    С оглед изхода от делото на подсъдимия са възложени разноските в производството.

    Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                        Районен съдия: