Решение по дело №520/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна, срещу Решение № 1497/19.12.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203779/2023г. по описа на Районен съд – Варна, трети състав, с което е отменено Наказателно постановление № 21-0819-001448/22.04.2021г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, на Е. Т. А., с [ЕГН], от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът счита, че са налице обективните и субективни признаци на релевираното деяние – нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като последното обстоятелство е безспорно доказано и не се оспорва от нарушителя. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърденото процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по делото в писмено възражение от 22.02.2025г., подадено чрез адвокат В. Ш. оспорва касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно, а изводите на въззивния съд за изцяло мотивирани.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при преценка на установените факти Варненският районен съд е приложил правилно материалния закон, като отделно от това сочи, че към настоящия момент отговорността за извършеното нарушение е погасена по давност.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на А. е ангажирана за това, че на 21.07.2020г. около 09.30 часа в гр. Варна по [улица]управлява собствения си товарен автомобил „Форд транзит 330“ с рег. № [рег. номер] /по Договор № 12370/09.12.2029г., Нот. 549/, като МПС е със служебно прекратена регистрация от 09.02.2020г. на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е установено от СПУКС „АRН САМ S1“ С9. Наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.

В хода на въззивното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

С обжалваното решение ВРС е отменил издаденото срещу А. наказателно постановление. Съдът е счел, че прекратяването на регистрацията се извършва от компетентните пътни органи, като съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП за прекратяването се уведомява собственика на МПС, чиято регистрация е прекратена.

Касационната инстанция не възприема тези съображения на въззивния съд за незаконосъобразност на отмененото от него наказателно постановление, но решението като краен резултат е правилно, но по други съображения.

Обосновани са възраженията на участващия в производството прокурор, че по отношение на нарушението е изтекла погасителната давност за административно – наказателно преследване.

От доказателствата по делото е видно, че административнонаказващият орган е посочил, че нарушението е извършено от А. на 21.07.2020г. От тази дата е започнала да тече и предвидената в закона давност, като по отношение на така извършеното нарушение е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която води до погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание.

По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК.

За давността съдът е длъжен да следи служебно, като чл. 79 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. В чл. 81, ал.3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В настоящия случай, тъй като наложеното наказание е глоба, предвидената в чл. 80, ал.3 от НК давност по отношение на този вид наказания е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на нарушителя е 4 години и половина, която безспорно изтича на 21.01.2025г.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е определено около минималното предвидено в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1497/19.12.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203779/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 21-0819-001448/22.04.2021г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Е. Т. А., с [ЕГН], от гр. Варна, сумата от 500.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.