Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260038
гр. ВРАЦА, 05.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 11.09.2020 г., в състав:
Председател: Е.
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
299 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх.№ 2612/01.06.2020 г. на Е.Т.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Решение № 35/11.03.2020 г. по гр.д.№ 1175/2019 г. на Районен съд-Бяла
Слатина, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателката
против ЧПК „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от председателя
В. К. В., иск с правно основание
чл.31,ал.4,т.3 от ЗК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 119.00 лв., представляваща неизплатена рента по
Договор за предоставена земя в кооперацията за съвместно обработване №
6/15.03.2012 г. за стопанската 2013/2014г., сключен от наследодателя й С. Ц. Ц., починал на 13.09.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се
излагат подробни фактически доводи относно наследственото правоприемство след
смъртта на наследодателя С. Ц. Ц., б.ж. на ***, поч. на 13.09.2016 г. Посочва
се, че е била изпратена покана до председателя на кооперацията да бъде
изплатена неполучената рента от С. Ц. Ц., но в определения срок дължимата сума
не е била изплатена, поради което е била изготвена искова молба.
Жалбоподателката сочи, че част от наследниците не са пожелали да подпишат
исковата молба, поради което цялата дължима на наследодателя сума в размер от
359 лв. следва да й бъде присъдена на основание чл.53 ЗН.
В жалбата се
излагат обстоятелства, които според Е.Д. представляват причините за неизплащане
на дължимата рента.
Жалбоподателката
изразява не*** с мотивите на районния съд, че в приложените по делото пълномощни
не се съдържа дата на съставяне, а в договора не е отразен номер и дата на
пълномощното. Посочва в коя част на пълномощните е отразена датата, както и че
в пълномощното от 2006 г. е записано, че земята е наследствена. Счита, че
никъде в договора не е било отразено, че трябва да има данни за пълномощното, а
същото е било приложено към договора. Жалбоподателката изразява не*** и с
отразеното в протокола от с.з., проведено на
15.01.2020 г., както и в решението, нейно изявление, че е подписала С.
Ц. в договора, като твърди, че не си спомня да е казала това. Сочи, че се
подписала единствено като представител и член на кооперацията.
В жалбата се
излагат и твърдения относно начина, по който е изплащана рентата и са водени
документите в кооперацията, в т.ч. и протоколната книга, с оглед на които се
оспорва доказателствената стойност на представените по делото протокол №
33/14.02.2015 г. и справка за неполучена рента.
Жалбоподателката
счита, че неправилно районният съд е приел, че не е направено изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК, което е довело и до неправилно произнасяне само за част
от цената на иска. Моли решението да бъде отменено и да й бъде присъдена цялата
сума по исковите молби в размер на 359 лв.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ЧПК
"***", ***.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен
съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Е.Т.Д.
и И. С. И., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове против ЧПК "***", *** за сумата от общо 179,00 лв. от която: 119.00 лв.
за ищцата Е.Т.Д. и 60,00 лв. за ищеца И.
С. И., представляваща неизплатената договорна рента за стопанската 2013/2014г.
по договор за предоставяне на земеделска земя
в кооперацията за съвместно обработване,
сключен на 15.03.2012г. от наследодателя на ищците С. Ц.
Ц., починал на 13.09.2016 г.,
и ответната кооперация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на и.м. 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.
С
определение, постановено в з.з. на 04.10.2019 г., районният
съд е
заличил ищеца И. С. И., поради настъпила смърт в хода на съдебното
производство, и на основание чл.227 ГПК е конституирал в качеството на ищец по делото неговия единствен законен наследник - С.
С. Т.. Последната също е заличена като ищец с
определение на районния съд,
постановено в с.з. на 15.01.2020 г.
При това
положение единствен ищец по делото е останала Е.Т.Д. с предявения иск за сумата
119,00 лв.
В исковата
молба се твърди, че ответната кооперация не е изплатила опаричената рента на С. Ц. Ц. за стопанската
2013/2014г. в общ размер
на 359,00 лв., поради липса на финансови средства. Ищцата
счита, че като наследница на С. Ц. делът й от
неизплатената му рента възлиза на 119,00 лв., представляващ 1/3 ид.ч., а на И. С. е в
размер на 60,00 лв. представляващ 1/6 ид.ч.
Посочва се,
че причина за неизплащането на рентите са подписаните от бившия председател на
кооперацията 8 бр. недействителни записи на заповед, въз основа на които е било
разпродадено имуществото на кооперацията. Сочи се още, че през
2010г. е било извършено двойно очертаване на
обработваемата земя в *** за субсидии от председателя
на ЧПК „***” и "***"
ООД-Б.Слатина, поради което ДФЗ е спрял изплащането на субсидиите за тази година и е наложил
санкции за бъдещи периоди от 3г., като общата сума на загубата
на кооперацията възлизала на 740 531 лв. Твърди се,
че на 03.09.2018г. председателят
на кооперацията е получил сумата 60 000 лв., представляваща субсидии от РА при ДФЗ, а на 16.10.2018г. е получил писмо, че останалата сума от
субсидиите няма да се изплати, поради което
не са изплатени на хората рентите.
В
изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания, ищцата Д. е представила допълнителна молба вх.№ 6401/16.09.2019г./л.19 от делото/, в която посочва, че
цената на иска е 359,00 лв., от която сума 179,50 лв. е за Е.Д. и 179,50 лв. е
за И. С. И., тъй като само те от
наследниците на С. Ц. Ц. са подписали исковата молба. Уточнява, че посочената сума представлява
неизплатена рента за стопанската 2013/2014г. за 17.959 дка зем.земя, находяща се в землището на ***, която е
била собственост на С. Ц. Ц.. Твърди, че има сключен договор за съвместна
обработка на земеделска земя между С. Ц. и ответната кооперация за 7 стопански
години, като размера на рентата е 15% от средният добив на пшеницата. В молбата
се посочва, че който не е получил
рентата в натура, получава нейната парична равностойност на база средна
продажна цена.
В срока по
чл.131 ГПК е подаден отговор от ответника ЧПК "***", ***, представлявано от председателя
В. В., чрез пълномощника адв. М.М.,
в който се оспорва исковата претенция като неоснователна
и недоказана. Прави
се възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
Към исковата
молба е приложено удостоверение за наследници изх.№ 135/15.07.2019 г., изд. от
Кметство ***, от което е видно, че ищцата Е.Т.Д. е законен наследник на С. Ц.
Ц., б.ж. на ***, починал на 13.09.2016 г.
Представени са 4 бр.Решения № 128М/11.09.1998г.
на ПК-Бяла Слатина, от които се установява, че на С. Ц.
Ц. е възстановено право на собственост върху
земеделски имоти, находящи се в
землището на ***.
По делото е
приложено заверено копие от пълномощно, с което С. Ц. Ц. е упълномощил Е.Т.Д.
да го представлява пред Общинска служба "Земеделие"-Враца, като се
подписва вместо него, където е необходимо, за издаване на скици, сключване на
договори за обработка и получаване на рента. Това пълномощно е със заверка на
подписа на упълномощителя, извършена на 31.01.2011 г. от кмета на ***.
Представено е заверено копие и от предходно пълномощно, с което С. Ц. Ц.
упълномощава ищцата Е.Т.Д. да получава вместо него рентата от земеделската му
земя в *** и да сключи договор за обработване на земята. Това пълномощно също е
със заверка на подписа на упълномощителя, извършена на 11.01.2006 г. от
завеждащ Нотариална служба при Кметство ***.
Ищцата е представила
Договор за предоставяне на земя в
кооперацията за съвместно обработване № 6/15.03.2012 г., върху
който е отразено, че е сключен между С. Ц. и ЧПК "***", *** на основание чл.31,ал.4,т.3 ЗК за земеделски имоти от общо
17,959 дка, находящи се в землището на ***. Договорът е сключен за
срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2012 г. В договора е
уговорено, че член-кооператора има право да получава годишна рента в размер,
определен от ОС и УС за всяка година в натура, както следва:пшеница - 15% от
средния добив и 2 л. олио.
Представено
е удостоверение изх.№ 6/05.10.2019 г., издадено от ЧПК "***" *** /л.50
от делото/, от което е видно, че С. Ц. е бил
член на кооперацията и вписан в книгата на член-кооператорите в периода от
01.01.1993 год. до смъртта му -13.09.2016 г.
От
приложеното удостоверение
изх.№ 309/17.10.2019 г., издадено от СВ при БСлРС се установява, че земеделските имоти, предмет
на договора за съвместно обработване с ответната
кооперация от 15.03.2012г. са продадени от С. Ц. Ц. на „***” ЕООД с Нотариален акт, вх.рег.№ 4716/19.11.2014 г., т.13, № 13/2014 г., н.д.№ 1943/19.11.2014 г., Дв.вх.рег.№ 4700/19.11.2014 г.
Представен
е и Протокол № 33/14.02.2015 г. на ЧПК ”***” *** от Извънредно Общо събрание, като в т.1
е записано: "Неизплатени ренти за периода от
2011-2014 г. на стойност над 177 000 лева". Към него е приложена справка за
неполучени суми от рента към 01.01.2015г. по години на обща стойност
177 982,50 лв., която не е подписана и няма данни дали е издадена от
ответната кооперация.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.31, ал.4, т.3 ЗК.
За да бъде
уважен този иск, ищцата следва да докаже твърденията си, че е наследник на С.
Ц. Ц.; че наследодателят й се е намирал
в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за предоставяне
на земя в кооперацията за съвместно обработване; че по силата на този договор
му се е дължало плащането на рента за стопанската 2013/2014 г., както и размера
на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже погасяването на задълженията към наследодателя на ищцата.
Между
страните не се спори, а и от приложените доказателства се установи по
категоричен начин, че ищцата Е.Д. има качеството на законен наследник на С. Ц.
Ц..
От
приложения по делото Договор № 6/15.03.2012 г. се установи, че между наследодателят
на ищцата и ответната ЧПК "***", *** е сключен договор, по силата на
който С. Ц., като член-кооператор, предоставя за съвместна обработка собствените
си земеделски имоти, находящи се в землището на ***, общ.Борован за срок от 7
години, считано от 01.10.2012 г. Договорът е сключен в писмена форма, която
съобразно действащата към момента на сключването му редакция на чл.31, ал.4,
т.3 ЗК /изм.ДВ бр.41 от 2007 г./ е достатъчна за действителността му.
В договора е
отразено, че се сключва лично от С. Ц. Ц., но в с.з. на 15.01.2020 г. ищцата е
заявила, че тя е подписала договора. По делото е останал неизяснен въпроса дали
положеният върху договора подпис за "член кооператор" е на С. Ц. или на
ищцата, но настоящият съдебен състав намира, че и в двете хипотези би бил
налице валидно сключен договор, тъй като към датата на подписването му ищцата е
била редовно упълномощена от С. Ц. да сключва договори за обработка на земята му
от негово име. Ответникът не оспорва истинността на този договор и е представил
удостоверение, от което се установява, че С. Ц. е бил член-кооператор към
момента на сключването му. При това положение настоящият съдебен състав приема
за установено, че между наследодателят на ищцата и ответната кооперация е
възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което С. Ц., в качеството си на член-кооператор, е предоставил своите земи за
съвместно обработване на кооперацията.
От
съдържанието на договора е видно, че С. Ц. има право да получава годишна рента
в натура, равняваща се на 15% от средния добив на пшеница и 2 л.олио. Към
стопанската 2013/2014 г. договорът е продължавал да има действие, тъй като С.
Ц. е продал имотите си след изтичането на тази стопанска година - на 19.11.2014
г. Ето защо въззивният съд приема за доказано, че му се е дължала заплащането
на рента за процесния период.
Ищцата обаче
не е представила никакви доказателства, от които да се установи какъв е средния
добив на пшеница за стопанската 2013/2014 г. и каква е паричната равностойност
на дължимата рента. Представен е протокол от ОС на кооперацията от 14.02.2015
г., в който е отразено единствено, че не са изплатени ренти на периода
2011-2014 г. и приблизителната обща стойност на задълженията - "над 177
000 лв.", но не е посочен дължим размер на рентата на С. Ц.. Приложената
справка за неполучени ренти не представлява годно доказателство, тъй като не е
подписана и не е ясен издателя й, но и в нея не е посочен конкретен размер на
рента, дължима на С. Ц.. Във въззивната жалба се навеждат доводи относно
начина, по който е водено счетоводството на кооперацията и са оформяни
документите в същата. Настоящият съдебен състав намира, че тези доводи не
освобождават ищцата от тежестта да докаже претенцията си по размер, тъй като това
е могло да стане и чрез искане за допускане на специализирана агротехническа
експертиза. Такова искане обаче не е направено от ищцата, поради което въззивният
съд намира, че исковата й претенция е останала недоказана по размер.
Както в
исковата молба, така и във въззивната жалба се излагат подробни твърдения
относно причините, поради които кооперацията не е изплатила дължимата рента.
Настоящият съдебен състав намира, че същите не само не са доказани, но и са
ирелевантни за спора, доколкото от страна на ответника не е направено
възражение за наличие на обективна
невъзможност като основание за освобождаване от изпълнение.
Във въззивната
жалба се твърди още, че районният съд неправилно не се е произнесъл по иск за
сумата 359,00 лв., като се навеждат доводи, че останалите наследници на С. Ц.
Ц. са отказали да подпишат исковата молба и да водят дело, поради което
съобразно разпоредбата на чл.53 ЗН тяхната част следва да бъде присъдена на
ищцата.
Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяването на съдебния си акт районният съд
не е допуснал нарушение на материалния закон. Отказът от наследство по смисъла
на Закона за наследството представлява едностранен писмен формален акт, с който
призованият наследник изявява волята си да не приеме наследство. Отказът може
да бъде извършен единствено по реда на чл.49, ал.1 ЗН - с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, и се вписва в особена
за това книга. В конкретния случай липсват доказателства останалите наследници
на С. Ц. Ц. да са направили откази от наследството му по този предвиден в
закона ред. Тъкмо напротив, изложените във въззивната жалба твърдения, че
наследниците са получили дял от спестовния му влог и от пенсията на
наследодателя си, сочат, че е извършено мълчаливо приемане на наследството.
Нежеланието на наследниците да участват във воденото съдебно производство за
изплащане на неполучена от наследодателя
им рента не представлява отказ от наследство по смисъла на ЗН, поради което и
сочената от въззивницата разпоредба на чл.53 от същия закон е неприложима в
конкретния случай.
Въззивният
съд намира, че районният съд не е допуснал и процесуално нарушение при
произнасянето си по иск за сумата 119,00 лв. Както бе посочено, в исковата молба
ищцата Е.Д. е предявила осъдителен иск с тази цена, като е изложила твърдения,
че това е нейната наследствена част от общо дължимата рента в размер на 359,00
лв. Впоследствие с молба вх.№
6401/16.09.2019 г. заявява, че дължимата рента трябва да се раздели на двамата
ищци по равно, като нейната част е
179,50 лв., а в с.з. на 12.02.2020 г. заявява, че претендира присъждане
на дължимата рента в пълен размер от 359,00 лв. Ищцата обаче не
е направила процесуално искане по реда на чл.214 ГПК за изменение на иска чрез
увеличаване на
първоначално предявения размер и такова изменение не е допуснато по надлежния ред от районния съд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че с
решението си първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по посочения в
исковата молба размер на претенцията от 119,00 лв.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недоказан
по размер и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски има ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият обаче не е поискал присъждането на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
35/11.03.2020 г. по гр.д.№ 1175/2019 г. на Районен съд-Бяла Слатина.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........