Р Е Ш
Е Н И Е № 174
гр.Кюстендил,18.11.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 248 по описа за 2022год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР
вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Ю.Й.Г. *** е подал жалба срещу Заповед № 3282з-2052 от 20.06.2022г., издадена от
директора на Главна дирекция “Гранична полиция”, с която на осн. чл.197, ал.1,
т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.201, ал.1, т.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“. Релевирани са основанията
за незаконосъобразност на административния акт по чл.146, т.2, т.3 и
т. 4 от АПК. Сочи се отсъствие на ясни фактически и правни основания за ангажиране
на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, както и на мотиви във връзка с
формата на вината, с вида и размера на наложеното наказание. Оспорва се
проведената административна процедура с доводи за неспазване на срока по чл.
195, ал.1 от ЗМВР. Противоречието с
материалния закон се свързва с липса на извършено дисциплинарно нарушение, като се счита за недоказано наличието на данни и
снимков материал в хит 24 от ШИС, които да са достатъчни за да бъде идентифицирано лицето, спрямо което
има забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген. Прави се искане
за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.
Изложеното се
поддържа в проведеното съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя адв. Д. М..
Ответникът - директорът на Главна
дирекция “Гранична полиция, чрез
пълномощника си гл. юк. Д. М., изразява становище за неоснователност на
жалбата като счита оспорената заповед за законосъобразен административен акт.
Устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, се сочи, че
дисциплинарното производство е образувано и проведено съобразно
процесуалните правила на АПК и ЗМВР, а
нарушението на служебната дисциплина е доказано от събраните писмени и
гласни доказателствени средства. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява се срещу размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на оспорващия, което се счита за
прекомерно.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
както и доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващият
Ю.Й.Г. е държавен служител – младши инспектор, старши полицай на ГКПП Гюешево
от ГПУ - Гюешево при РДГП – Кюстендил към Главна дирекция „Гранична полиция“.
С
оспорената заповед № 3282з-2052/20.06.2022г., издадена от директора на Главна дирекция “Гранична полиция”, на младши
инспектор Г. е
наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за
срок от една година“ на основание чл.197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.200,
ал.1, т.11, чл.201, ал.1, т.1 и чл.204,
т.3 от ЗМВР.
Административният орган е приел,
че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на
19.02.2022г. в 22,14 часа при провеждане
на гранична проверка на ГКПП – Гюешево на „първа“ линия на влизащи в Република
България чужди граждани, след като е
въвел в АИС-Граничен контрол данните на лицето B. B., роден на ***г., мъж, с македонски
паспорт № N0052448 и системата на
екрана на монитора е генерирала сигнал,
въведен в ШИС ІІ, за установен ХИТ-24 за
лицето D.
B. със същата
рождена дата, съвпадащо име B., същото гражданство
и пол, спрямо което като гражданин на трета страна има наложена от Швейцария забрана
за влизане и пребиваване на територията на Шенген по чл.24 от Регламент
1987/2006 с № СН 2000000946503 0000 01, младши инспектор Г. не е изпълнил
задълженията си по чл.8, т.7 от Организационно-технологични правила за работа с
АИС-ГК, утвърдени със заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на министъра на МВР,
според които при установяване на обектите по т.6, б.“а“-„д“, сред които по
б.“б“ са чужди граждани, да предприеме действията, описани в текстовата част на
екранната форма, а именно да сравни данните от екрана на монитора с тези от
представения паспорт на лицето, при което в случая би установил, че лицето е само
с променено фамилно име от D. на B., т.е. че има частично съвпадение
с лицето в ШИС ІІ със забрана за влизане и пребиваване в Шенген, и съгласно чл.8, т.8 от Организационно-технологични правила за работа
с АИС-ГК следва да се издаде отказ или
да се отложи решението относно преминаването на втора линия. Сочи се, че с горното поведение мл.инсп. Г. не е спазил реда за действие при специфични
случаи по чл.45, ал.1, т.2 и т.3 на Глава шеста, Раздел І от Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на ГКПП, като не е изпратил лицето за по-задълбочена проверка на втора
контролна линия, както и по чл.31, ал.2 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г.
да уведоми незабавно началника на смяната или командира на отделение за случая,
който би следвало да състави „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в
страната“ по образец и да обработи документите на чужденеца в съответствие с решение
за отказ за влизане.
Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина
по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове,
на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“,
което е прието за съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ и по
чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове“, за което се предвижда наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца до една
година. Органът е констатирал, че
нарушението е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, наложено на нарушителя
със заповед рег. №
4077з-611/20.09.2021г. на директора на РДГП – Кюстендил, считано от
24.09.2021г., поради което и на осн. чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР на мл. инсп. Г. се налага дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година“.
Установен е пряк умисъл като форма на вината - нарушителят е съзнавал характера на своето деяние,
последиците от действията си и се е съгласил с настъпването им, доколкото
същият е знаел законово и подзаконово регламентираните си задължения и не ги е
изпълнил като не е извършил необходимите
действия и не е проявил дължимата активност. Във връзка със срока на
наказанието, органът е приел, че с оглед
тежестта на нарушението и лисата на вредоносни последици, следва да се определи
минималния срок. Допълнително във връзка с наказанието се сочат и данните
относно служебното положение
на нарушителя, който е награждаван с
награда „писмена похвала“ през
2016г., както и относно отсъствието на смекчаващи вината обстоятелства.
Дисциплинарното производство,
приключило с издаване на оспорената заповед, се предхожда от назначена със
заповед № 4485з-45/01.03.2022г. на директора на РДГП – Кюстендил, проверка на
предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл. инсп. Ю.Г., постъпили с
докладна записка № 4485р-991/25.02.2022г. на гл. инсп. Д.Ц... Същата
сочи, че при провеждане на инструктаж на дежурната смяна на ГКПП – Гюешево на
23.02.2022г. е получила информация от мл. експ. Румен Борисов, че около 05,00
часа е пристигнал на излизане от страната македонския гражданин B. (D.) B., роден на ***г., с паспорт № N0052448, променил фамилното си име на B., за когото в Н.ШИС има съвпадение на данните на
проверяваното лице със сигнал, въведен в ШИС ІІ от Швейцария по чл.24 от
Регламент 1987/2006 на Съвета на ЕС – гражданин на трета страна със забрана за
влизане или пребиваване на територията на Шенген; че в системата е имало
пръстови отпечатъци на лицето с наложеното ограничение, с оглед на което е изискана
експертна справка, от която се установява, че дактилоскопните отпечатъци от
Н.ШИС и снетите такива от македонския гражданин са от едно и също лице; че от
положените печати в представения паспорт и след справка в ИИС Справки –МВР е
установено, че лицето B. B. е влязло на територията на Р.България, респ. на ЕС, през ГКПП –
Гюешево на 19.02.2022г. в 22,14часа като пешеходец с цел пътуване „транзит“, когато
съобразно данните в оперативни дневник, на работа е бил мл.инсп. Ю.Г., който е положил
влизащ граничен печат в паспорта на
лицето; че при извършена справка в менюто на АИС ГК „Реакция при проверка“ е
установено, че на 19.02.2022г. в 22,14ч системата е проверила обекта (лицето) B. B. и е извела данни за съвпадение с
обект в Н.ШИС с данни D. B. /със същата дата на раждане, пол, гражданство/, на когото е наложена
забрана, но обектът (лицето) не е потвърдено и е пропуснато за влизане от
мл.инсп. Г.; че сигналът е създаден на 30.04.2021г. във връзка с престъпления
против обществения ред; че при справка в дневника за проверки на втора линия,
няма регистрирани проверки на датата 19.02.2022г. ; че на 20.02.2022г. в
03,29ч лицето B. B. е напуснало страната през ГКПП -
Капитан Андреево като пътник в автобус с турска регистрация, а на 22.02.2022г. в 22,15ч отново е влязло в
Р. България през ГКПП - Капитан Андреево като пътник в автобус с македонска
регистрация и със същия автобус е пристигнало за излизане през ГКПП - Гюешево на
23.02.2022г. в 04,16ч. Предлага се извършване на проверка с цел установяване на
фактите и обстоятелствата относно пропускането за влизането в страната от мл.
инсп. Ю.Г. на лицето B. B..
Със заповед №
4485з-45/01.03.2022г. на директора на РДГП – Кюстендил е разпоредена проверка
във връзка с данните в докладната записка на гл. инсп. Д.Ц.., в хода на която се
изготвена кадрова справка и оценка на служебната дейност на мл. инсп. Г.;
прието е обяснение от същия на
10.03.2022г. за това, че е бил на работа за времето от 20,00ч на 19.02.22г. до
08,00ч на 20.02.22г., но няма спомен за
извършена гранична проверка на северномакедонския
гражданин B. B. и не е уведомявал НС и КО за
установен хит 24, защото не е имал съвпадение;
съставен е Протокол рег. №
4485р-1195/07.03.2022г. с данни от преглед на записи от видеонаблюдението на ГКПП
Гюешево за дата 19.02.2022г., съдържащи се в изготвен диск.
Назначената проверка е приключила със справка
рег. № 4485р-1755/06.04.2022г. на комисия при РДГП – Кюстендил, която потвърждава данните в докладната записка на
гл. инсп. Цонева като констатира извършено нарушение от мл. инсп. Ю.Г. по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, но установява,
че същото е осъществено в срока на
наложено друго дисциплинарно наказание „порицание“, с оглед на което се предлага налагане на наказание „забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“ на осн. чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР. Видът на следващото се
наказание предопределя компетентност на друг орган, поради което
със заповед № 4485з-73/08.04.2022г. на директора
на РДГП – Кюстендил е прекратена проверката и събраните материали са изпратени
на директора на ГДГП като ДНО.
Следва заповед № 3282з-1229/18.04.2022г. на директора на
ГДГП за образуване на дисциплинарно производство срещу мл. инсп. Ю.Г.
във връзка с получени данни за извършено
нарушение по чл.200, ал.1, т.11 и т.15 от ЗМВР вр. с чл.8, т.7 от
Организационно-технологични правила за работа с АИС-ГК вр. с чл.31, ал.2 и чл.45, ал.1, т.2 и т.3 на Глава
шеста, Раздел І от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията
за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, като е назначен
дисциплинарно-разследващ орган в състав
от председател и двама членове, всички служители на РДГП – Кюстендил. Заповедта е връчена на членовете на
комисията, както и на полицай Г. на 19.04.2022г.
В хода на дисциплинарното
производство, с протокол от 27.04.2022г.
назначената комисия присъединява към материалите на дисциплинарното
производство всички материали, събрани
като доказателства при проверката, назначена от директора на РДГП – Кюстендил, вкл. докладната
записка на гл. инсп. Д.Ц..; експертна справка от дактилоскопско изследване; сведения
от полицейските служители, изпълнявали задълженията си на 19.02.2022г. и на
23.02.2022г.; копия от паспорта на лицето B. B.; Справка ШИС –издирвано лице,
видно от която при въведени идентификационни данни за обект B. B., р. 29.04.1991г., гражданин на
Република Северна Македония, е генерирана информация на екранната форма за
сигнал за издирване, въведен от Швейцария на 30.04.2021г. на осн. чл.24 от
Регламент 1987/2006 на Съвета на ЕС – гражданин на трета страна със забрана за
влизане или пребиваване на територията на Шенген във връзка с извършени
престъпления против обществения ред, както и указания за дължимите действия,
съотв. когато информацията за лицето е установена при граничен контрол и когато на територията на страната, като се
сочи наличие и на пръстов отпечатък; Справка за реакция при проверка, видно от
която на 19.02.2022г. в 22,14ч. е извършена
проверка на обекта B. B., при която са генерирани данни от Н.ШИС за лицето D. B. /със същата дата на раждане, пол, гражданство/, но
граничен полицай Ю.Г. е разрешил влизане в страната на проверяваното лице.
До полицейския служител е изпратена покана рег. №
4077р-4636/19.05.2022г. за даване на писмени обяснения. Такива са депозирани от жалбоподателя с рег. №
4077-4675/20.05.2022г. с данни за това,
че е бил на работа за времето от 20,00ч на 19.02.22г. до 08,00ч на 20.02.22г.,
но няма спомен за извършена гранична
проверка на северномакедонския гражданин B. B. и не е уведомявал НС и КО за установен хит 24, защото не
е имал съвпадение.
Резултатите от дисциплинарното
производство са обективирани
в Справка рег. № 4077р-4861/30.05.2022г.,
изготвена и подписана от членовете на
назначената комисия и адресирана до директора на ГДГП, която е
връчена на мл. инсп. Г. срещу подпис на 30.05.2022г.
Материалите от дисциплинарното
производство са изпратени на ДНО с писмо рег. № 4077р-4924/31.05.2022г. С
покана рег. № 3282р-12888/07.06.2022г. служителят е поканен да представи
писмени обяснения. Същата му е връчена на 08.06.2022г. и с рег. № 4077р-5212/08.06.2022г., мл. инсп.
Г. е депозирал писмени обяснения до директора на ГДГП, в които сочи, че вече е
дал обяснения и няма какво да добави.
Следва издаване на оспорената
заповед № 3282з-2052/20.06.2022г., която е връчена на жалбоподателя
на 22.06.2022г., а жалбата е депозирана на 01.07.2022г., т.е. в срока по
чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.211 ЗМВР.
Към дисциплинарната преписка са
приложени: заповед № 3282з-1271805.05.2017г. на директора на ГДГП за
утвърждаване на специфична длъжностна характеристика № 3282р-11743804.05.2017г. за
длъжността“полицай-старши полицай“ в ГКПП от ГПУ при РДГП към ГДГП – МВР ведно
с утвърдената длъжностна характеристика,
връчена на жалбоподателя с протокол от 21.05.2017г.; копие от Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, приета от министъра на
МВР и обнародвана в ДВ бр.55/21.07.2015г.; писмо УРИ 4077р-5191/09.06.2020г. на директора
на ГДГП със списък на нормативните и вътрешноведомствени актове по направление
Гранични проверки, включващ Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. и Организационно-технологични правила за работа
с АИС-ГК, който списък е предоставен на жалбоподателя видно от протокол от
09.06.2020г.; писмо рег. №
3282р-11907/31.05.2021г. на директора на ГДГП с указания за извършване на
допълнителни автоматизирани проверки в АИС ИД-Н.ШИС , вкл. по критерии за търсене – фамилно име и дата
на раждане или собствено име и дата на раждане, което писмо е връчено за
запознаване на служителите в РДГП – Кюстендил, сред които и Ю.Г. на 03.06.2021г.
В съдебното производство са приети писмени
доказателствени средства, а именно: копие от „Организационно-технологични
правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“,
утвърдени със заповед № 8121з-52/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи
и заповед № 4077з-611/20.09.2021г. на директора на РДГП – Кюстендил, с която на
мл. инсп. Ю.Й.Г. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за неизпълнение
на разпоредбите на чл.8, т.7 и т.8 от
Организационно-технологични правила за работа с АИС-ГК.
Съдът е разпитал като свидетел по
делото Т.Г.-А., която заема длъжността началник сектор „Гранични проверки“ при
РДГП – Кюстендил е и назначена за председател на ДРО. С показанията си същата потвърждава
фактическите обстоятелства, приети в оспорената заповед, относими към
поведението на жалбоподателя, а именно за това, че не е предприел действията за
граничен контрол, дължими при специални случаи, какъвто е процесния случай,
при който след въвеждането в
АИС-Граничен контрол на данните на
лицето B.
B. и генерирания
сигнал на екрана на монитора за
установен ХИТ-24 за лицето D. B. със същата рождена дата,
съвпадащо име, същото гражданство и пол,
спрямо което като гражданин на трета страна има наложена от Швейцария забрана
за влизане и пребиваване на територията на Шенген по чл.24 от Регламент
1987/2006, младши инспектор Г. не е изпълнил задълженията да изпрати лицето за по-задълбочена проверка на
втора контролна линия, както и да уведоми незабавно началника на смяната или
командира на отделение с цел издаване на отказ за влизане в страната. Свидетелката сочи, че
горната информация за чуждия
гражданин и за действията на полицая е получена чрез системата за граничен
контрол, а данните са обективирани в Справка ШИС –издирвано лице и Справка за
реакция /вж. л.70 и 71 от делото/; че системата за граничен контрол позволява
идентификация и отчита съвпаденията
при обекти на контрол по критерии за търсене – фамилно име и дата на
раждане или собствено име и дата на раждане, вкл. и при грешки в изписването или промяна на някой от
данните. Съдът счита показанията на свид. Г. за обективни и достоверни.
Обстоятелствата, относими към правния спор, се установяват от
приложените писмени и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от легитимирано да
обжалва лице - адресат на оспорената заповед, респ. на наложеното със същата
дисциплинарно наказание и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Преценена
по същество, жалбата се приема за неоснователна.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и
изцяло законосъобразността на оспорения административен акт на осн. чл.168, ал.1 от АПК съобразно критериите по чл.146 от АПК, приема
следното:
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото
съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправните
разпоредби на ЗМВР и с целта на закона.
Следва решение за отхвърляне на предявената жалба.
По отношение компетентността на
издателя на акта, като предпоставка за неговата валидност, констатациите на
съда са за наличие на материална компетентност на органа в лицето на директора
на ГДГП, съобразно разпоредбата на
чл.204, т.3 от ЗМВР. Страните не спорят
по компетентността.
Спазено е изискването за форма и
съдържание на оспорения административен акт. Заповедта е изготвена в писмена
форма и съдържа реквизитите по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В съдържанието й са
посочени извършителят на дисциплинарното нарушение, времето на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, нарушените разпоредби, обосноваващите
извода на ДНО доказателства, правното основание за наложеното наказание,
неговият срок, възможността за оспорване със срока и органа за това. Не са налице сочените от жалбоподателя
пороци на акта. Видно е, че в същия се
съдържа подробно изложение на фактите
във връзка с релевираното деяние, както и на нарушените правила за служебната дисциплина.
Формирани са мотиви за формата на вината и относно вида и размера
на наложеното дисциплинарно наказание, като в тази връзка са обсъдени
цялостното поведение на нарушителя и последиците
от нарушението.
Редовността на проведената административна процедурата, се оспорва с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Наведените в изложения смисъл оплаквания са неоснователни. От проверката на доказателствата към административната преписка, съдът констатира спазване на предвидените в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е открито на 03.06.2022г., когато дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със справката относно нарушението и приложените към нея доказателства. На тази дата същият е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Заповедта е издадена на 20.06.2022г., т.е. в двумесечния преклузивен срок по чл.195, ал.1 от закона. Спазен е и 1- годишния срок от извършване на нарушението на 19.02.2022г.
Налице е надлежно изпълнение и на
задължението на дисциплинарно наказващия орган по чл. 206, ал.1 ЗМВР за
приемане на писмените обяснения от нарушителя. На 08.06.2022г. мл. инсп. Г. е
получил покана да представи
писмени обяснения и е депозирал такива
същия ден.
По съществото на спора съдът
счита, че оспореният административен акт е материалноправно законосъобразен. В
рамките на изложените в заповедта фактически обстоятелства, се констатира
правилно приложение на материалния закон. Налице са законовите предпоставки за
ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за релевираното
нарушение на служебната дисциплина, което е доказано.
Както е
видно от заповедта,
жалбоподателят е наказан за това, че
на посочената дата и място, е извършил нарушение на служебната
дисциплина по см. на чл.200, ал.1, т.11 и т.15 от ЗМВР, съставляващо
неизпълнение на служебни задължения или
на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители, както и неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Според ДНО съставомерното поведение на
жалбоподателя е във връзка
със задълженията му по чл.8, т.7 и т.8 от Организационно-технологични правила за работа
с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“. Видно от
доказателствата по делото горните правила
са утвърдени със заповед № 8121з-52/16.01.2019г.
на министъра на вътрешните работи и
неизпълнението им е дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР,
каквато е квалификацията в оспорения административен акт. Съставомерното поведение на полицейския служител е и във
връзка реда за действие при специфични случаи по чл.45, ал.1,
т.2 и т.3 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на ГКПП, както и с реда за осъществяване на цялостни
гранични проверки при влизане в страната по чл.31, ал.2 от същата Инструкция.
Последната е издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл.30, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от ЗМВР, което я квалифицира като подзаконов
нормативен акт, а неизпълнението й е дисциплинарно
нарушение по чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, както е приел ДНО.
Преценката на фактите, извършена от
съда въз основа на събраните по делото доказателства, обосновава изводи
за правилно приложени материалноправни норми спрямо установените обстоятелства по казуса и за доказаност на дисциплинарното нарушение. От фактическа
страна органът приема, че
при граничната проверка на ГКПП – Гюешево на „първа“ линия на влизащи в
Република България чужди граждани, жалбоподателят е въвел в АИС-Граничен контрол данните на лицето
B. B.; че системата на екрана на монитора е генерирала сигнал, въведен в ШИС ІІ по чл.24 от Регламент 1987/2006 на Съвета на ЕС за лицето D. B. – гражданин на трета страна със забрана за влизане или пребиваване на
територията на Шенген, т.е. системата е
проверила обекта B. B. и е
извела данни за съвпадение с обект в Н.ШИС с данни D. B. /със същата дата на раждане, пол, гражданство/ с наложена забрана, но вместо да предприеме действията, описани в
текстовата част на екранната форма и съответстващи на реда по Организационно-технологични правила
за работа с АИС-ГК и Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г., мл. инсп. Г.
е пропуснал лицето за влизане в Република България. Органът е визирал като неизпълнени следните изисквания: на чл.8, т.7 от
Организационно-технологични правила за работа с АИС-ГК, според които при
установяване на обектите по т.6, б.“а“-„д“,
сред които по б.“б“ са чужди граждани, следва да се предприемат действията, описани в текстовата
част на екранната форма, вкл. да се издаде отказ или да се отложи решението
относно преминаването на втора линия съгласно чл.8, т.8 от
Организационно-технологичните правила; на
чл.45, ал.1, т.2 и т.3 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и
организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, според които в
случаите, когато при гранична проверка се установи, че лицето, неговите вещи,
управляваното от него ППС или представеният документ за пътуване са обекти в
АИС, граничният полицай предприема следните действия: уведомява началника на
смяната или командира на отделение и изпълнява указанията в съобщението и
мярката спрямо издирвания обект; на чл.31, ал.2 от Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г., според която в
случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от
условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в
Р.България, служителят установил тези обстоятелства, уведомява незабавно
началника на смяната или командира на отделение за случая, който би следвало да
състави и връчи на лицето „Единен стандартен формуляр за отказ за влизане в
страната“ по образец.
По делото не е спорно, че
действия в съответствие с цитираните правила не са предприети от жалбоподателя,
който е пропуснал чуждия гражданин да влезе в страната. Не е спорно също, че на
жалбоподателя са предоставени за сведение описаните документи Организационно-технологични правила
за работа с АИС-ГК и Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г., а според длъжностната
му характеристика, същият е задължен да ги изпълнява в служебната си дейност. Основният
спор е относно това, дали при въвеждане на данните от паспорта на B. B. от мл. инсп. Г. на
19.02.2022г., системата е
генерирала сигнал за
съвпадение с обекта
D.
B., за който има забрана по чл.24 от Регламент 1987/2006 на ЕС и съотв.
дали за служителя е възникнало задължението
да изпълни действията в текстовата част на екранната форма. Съдът
счита визираното спорно
обстоятелство за доказано, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл - за
неоснователни. Видно от показанията на свид. Г.-А., системата за граничен контрол има функции за съхраняване на информация и за извършване на справки при
необходимост, с оглед на което за нуждите на дисциплинарното производство в
случая е свалена такава информация от АИС-ГК. Касае се за информацията,
обективирана в приложените по делото
документи към преписката, а именно: Справка
ШИС – издирвано лице, видно от която при въведени идентификационни данни за
обект B.
B., р. 29.04.1991г.,
гражданин на Република Северна Македония, е генерирана информация на екранната
форма за сигнал за издирване, въведен от Швейцария на 30.04.2021г. на осн.
чл.24 от Регламент 1987/2006 на Съвета на ЕС – гражданин на трета страна със
забрана за влизане или пребиваване на територията на Шенген във връзка с
извършени престъпления против обществения ред, ведно с указания за дължимите действия, както и Справка за реакция при проверка, видно от
която на 19.02.2022г. в 22,14ч. е извършена проверка на обекта B. B., при която са генерирани данни
от Н.ШИС за лицето D. B. /със същата дата на раждане,
пол, гражданство/ по категория Z, т.е. с наложено
ограничение/забрана, но граничен полицай Ю.Г. е разрешил влизане в страната на
проверяваното лице. Идентични констатации относно генериран в системата сигнал за съвпадение при
процесната проверка и относно действията на жалбоподателя се съдържат и в
докладната записка на гл. инсп. Цонева, въз основа на която е инициирано дисциплинарното
производство. Същата конкретизира източника на информацията за горните
обстоятелства, като сочи, че справката е извършена в менюто на АИС-ГК „Реакция
при проверка“. Съвкупният анализ на събраните писмени и гласни доказателствени
средства обосновава изводи за извършено дисциплинарно нарушение от оспорващия
полицай. Защитната теза на последния е
неоснователна. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърденията му за възможна техническа грешка или възникнал проблем в работата
на АИС-ГК, в резултат на които същата да не е отчела съвпадение на обекта на
проверката с обект, въведен в Н.ШИС. Горните твърдения с характер на предположения,
се опровергават от показанията на свид. Г.-А., която сочи, че при всеки
възникнал проблем или прекъсване в работата на системата, автоматично се
активира и изпраща съобщение до КПП. В случая е безспорно, че такова съобщение
няма. Неоснователни са и наведените от жалбоподателя доводи за неправилно разчетени данни от паспорта на
лицето от четеца на системата. Видно от
приложеното по делото писмо рег. №
3282р-11907/31.05.2021г. на директора на ГДГП, АИС-ГК е
усъвършенствана именно в насока
на разширяване на възможностите и на критериите за автоматизирани проверки, вкл. при проблеми с
изписването или разчитането на данните. Не съставляват основания за погасяване отговорността на
жалбоподателя за извършеното дисциплинарно нарушение и данните
за това, че лицето B. B. двукратно
е преминавало границата на
Р.България през ГКПП – Капитан Андреево.
Горният факт сам по себе си не доказва, че това се дължи на проблем в работата
на АИС-ГК, каквато е тезата на
нарушителя. Възможни са и причини от субективен характер, вкл. пропуски
в работата на гранични полицаи.
Предвид изложеното съдът счита за
осъществен фактическия състав на
дисциплинарното нарушение по чл.200, ал. 1, т.11 и т.15 от ЗМВР. Релевираното деяние е доказано и правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя
с оспорената заповед.
Квалифицирането на деянието на
оспорващия като дисциплинарно нарушение предполага същото да е извършено е
виновно, както основателно се сочи в жалбата. Твърденията за липса на умишлена вина на нарушителя са неоснователни.
Органът е установил пряк умисъл като форма на вината, а именно, че нарушителят е съзнавал характера на своето деяние,
последиците от действията си и се е съгласил с настъпването им. Приема се за
доказано, че мл. инсп. Г. е знаел длъжностните си задължения и не ги е
изпълнил като не е извършил необходимите
действия и не е проявил дължимата активност. Формираните в изложения смисъл
мотиви са съответни на събраните доказателствени средства. Натрупаният
опит и професионални знания на
процесната длъжност обосновават констатациите в заповедта за съзнателно
отношение на нарушителя спрямо характера на нарушението и резултата от същото,
свързан с нарушаване на правилата за влизане в Европейския съюз.
В случая неизпълнението на
служебните задължения, на заповедите на министъра на вътрешните работи и на
разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове е от категорията
нарушения по чл.200, ал.1, т.11 и т.15
от ЗМВР, за които законодателят е
предвидил налагане на наказание „порицание”. Извън горното, доколкото деянието
е извършено в срока на изтърпяване на
дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца, наложено на нарушителя със заповед рег. № 4077з-611/20.09.2021г. на директора на
РДГП – Кюстендил, считано от 24.09.2021г., ДНО правилно е приложил разпоредбата
на чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е наложил на мл. инсп. Г., дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Срокът на
наказанието е минималният определен в закона и в съответствие с изискванията на чл.206, ал.2
от ЗМВР, е мотивиран от органа с констатациите
за липса на вредоносни последици от
деянието и с данните относно служебното
положение на нарушителя, който е награждаван с
награда „писмена похвала“.
Предвид изложеното, съдът счита
оспорения административен акт за законосъобразен. Дължимо е решение за
отхвърляне на жалбата.
С оглед изхода по делото, на
оспорващия не се следват деловодни разноски.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.144 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП, съдът
присъжда в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Й.Г. ***,
срещу Заповед
№ 3282з-2052 от 20.06.2022г., издадена от директора на Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР.
ОСЪЖДА Ю.Й.Г.
с ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция” при МВР деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: