РЕШЕНИЕ № 277
гр.Пловдив 12.05.2015г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
в публично заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при секретаря Б.К. като изслуша докладваното
от съдията Р.Панайотова търговско дело 356/14г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Иска
по чл.422 от ГПК.
Предявен е иск от „Райфайзенбанк / България/ЕАД против И.К.К. за установяване съществуването на вземане за
следните суми:88 593,42евро просрочена главница ,6 524,67 евро просрочена
редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г. ,изискуема наказателна
лихва в размер на 8 805,33евро за периода 05.07.2012г. – 05.12.2013г.
както и законна лихва считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на
вземането ,които вземания произтичат от договорза банков кредит от 31.05.2006г.
и за които суми ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По съображения ,изложени в
писмена защита ищецът моли този иск да бъде уважен ведно с присъждане на
разноски.
Ответникът И.К.К. оспорва иска и по
съображения ,изложени в писмена защита моли същият да бъде отхвърлен ведно с
присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд след като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Повдигнатият пред съда
спор е установяване съществуването на вземане в полза на ищеца по отношение на
ответника в размер на 88 593,42евро просрочена главница ,6
524,67 евро просрочена редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г.
,изискуема наказателна лихва в размер на 8 805,33евро за периода
05.07.2012г. – 05.12.2013г. както и законна лихва считано от 06.12.2013г. до окончателното
изплащане на вземането ,които вземания произтичат от договорза банков кредит от
31.05.2006г. и за които суми ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
С проекта за доклад,
възприет като доклад по делото ,против който не е постъпило възражение от
страните ,съдът е приел за безспорни между тях факта на правно валидно
възникнало договорно правоотношение ,произтичащо от договор за банков кредит и
два анекса към него ,изпълнението на задължението на ищеца кредитор ,както и неизпълнението
на ответника – кредитополучател да върне предоставения кредит в срока и
условията на договора.Доколкото ищецът твърди ,че поради горното неизпълнение и
в съотвествие с уговорките на договора е обявил кредита за изцяло и предсрочно
изискуем ,то спорен остава въпроса дали съществува вземане за първия на това
основание или отправеното известие до кредитополучателя ,безспорно неполучено
лично от него ,не е породило желаните от ищеца правни последици.
Представено е по
делото писмо изх.№ 001-37274 до
ответника ,с който ищецът го уведомява ,че обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем поради неизпълнение на дължимите вноски по главница и
лихва,което писмо е изпратено по пощата като на дата 10.05.2013г. е удостоверно
,че получателят отсъства от адреса,при което положение безспорно ответницата не
е получила лично изявлението от страна на ищеца ,касаещо предсрочната
изискуемост на кредита.
В случая обаче в чл.10.6 от договора за кредит
страните са уговорили ,че всички уведомления и изявление във връзка с договора
следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по
факс,лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
телеграма достигнат до адресите на страните посочени в договора ,който за
ответника е точно адреса в гр.Пловдив ,на който не е открит.Следователно
съобразно тази уговорка необходимо и достатъчно е писмото за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита да достигне адреса на кредитополучателя
,посочен в договора ,за да се счете волеизявлението на кредитора за достигнало
до кредитополучателя.Фикцията ,възприета от страните в разпоредбата на чл.10.6
от Договора е в съответствие с установения в чл.9 от ЗЗД принцип на свободата
на договарянето ,при което положение и с оглед на казаното по-горе с достигане
на писмото ,изходящо от ищеца ,до адреса на ответника ,посочен в договора
следва да се приеме ,че волеизявлението на кредитора ,че счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя и е породило
целените правни последици като без всякакво правно значение остава фактът ,че
ответницата не е открита на адреса. Тук следва да се каже и това ,че по въпроса
за надлежността на връчването на писмото с обратна разписка ,материализиращо
едностранно изявление на кредитор по двустранен договор е формирана
задължителна касационна практика по чл.290 от ГПК ,с която се възприема ,че
редовно е всяко връчване ,което е
допустимо съобразно общите правила на 37 -49 от ГПК или съобразно специалния
закон – Закона за пощенските услуги като за редовността му не е необходимо то
бъде извършено лично на получател.
С оглед на изразеното
по- горе становище съдът приема ,че с писмо изх. № 001-37274 ,съдържащо
изявление за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,достигнало на
дата 10..05.2013г. до адреса ,посочен от кредитополучателя в договора ,волеизявлението на кредитора в горния смисъл
е достигнал до длъжника и същото е породило целения правен резултат. За размера
на дължимото по кредита е изслушана ССЕ,от заключението на която се установява
,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането на ищеца по отношение на ответника
е в размер на 88 953,42 евро непогасена главница , 6 524,67 евро
непогасена договора лихва и 8 805,33евро наказателна лихва .Следователно
налага се извода ,че предявеният установителен иск е основателен и
доказан.Установи се съществуването на взеване за ищеца по отношение на
ответника в размера ,претендиран с исковата молба ,произтичащо от договор за
банков кредит от 31.05.2006г. и два анекса към него ,който е обявен за изцяло и
пресрочно изискуем ,считано от 10.05.2013г.,поради което така заявеният иск в
условията на чл.422 от ГПК ще следва да
бъде уважен изцяло като на ищеца се присъдят и направените разноски ,вкл. и
тези в заповедното производство ,а
именно 17 639,96лв.
Мотивиран от горното
,съдът ,
РЕШИ :
ПРИЗАНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.К. ЕГН ********** *** същестуването на вземане на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ „ЕАД ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление гр.София ,Община Столична ,район „Лозенец” ,бул.”Никола Вапцаров „ №
55 ,Експо 2000, по отношение на първата за
следните суми: 88 593,42евро просрочена главница ,6 524,67 евро просрочена
редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г. ,изискуема наказателна
лихва в размер на 8 805,33евро за периода 05.07.2012г. – 05.12.2013г. ,ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2013г. до окончателното
изплащане на вземането ,които вземания произтичат от договор за банков кредит
от 31.05.2006г. и за които суми ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
19816/2013г. по описа на ПРС ,І бр.с.
ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН **********
*** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ „ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище
и адрес на управление гр.София ,Община Столична ,район „Лозенец” ,бул.”Никола
Вапцаров „ № 55 ,Експо 2000 деловодни разноски в размер на 17 639,96лв.
Решението е обжалваемо
в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред ПАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: