Решение по дело №356/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 277
Дата: 12 май 2015 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20145300900356
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ 277

гр.Пловдив 12.05.2015г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН  СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  , ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

 

в публично заседание   на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                                 

при секретаря Б.К. като изслуша докладваното от съдията Р.Панайотова търговско дело 356/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Иска по чл.422 от ГПК.

Предявен е иск от „Райфайзенбанк / България/ЕАД  против И.К.К.   за установяване съществуването на вземане за следните суми:88 593,42евро просрочена главница ,6 524,67 евро просрочена редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г. ,изискуема наказателна лихва в размер на 8 805,33евро за периода 05.07.2012г. – 05.12.2013г. както и законна лихва считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането ,които вземания произтичат от договорза банков кредит от 31.05.2006г. и за които суми  ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По съображения ,изложени в писмена защита ищецът моли този иск да бъде уважен ведно с присъждане на разноски.

          Ответникът И.К.К. оспорва иска и по съображения ,изложени в писмена защита моли същият да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноски.

  Пловдивски окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Повдигнатият пред съда спор е установяване съществуването на вземане в полза на ищеца по отношение на ответника в размер на 88 593,42евро просрочена главница ,6 524,67 евро просрочена редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г. ,изискуема наказателна лихва в размер на 8 805,33евро за периода 05.07.2012г. – 05.12.2013г. както и законна лихва считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането ,които вземания произтичат от договорза банков кредит от 31.05.2006г. и за които суми  ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.

С проекта за доклад, възприет като доклад по делото ,против който не е постъпило възражение от страните ,съдът е приел за безспорни между тях факта на правно валидно възникнало договорно правоотношение ,произтичащо от договор за банков кредит и два анекса към него ,изпълнението на задължението на ищеца кредитор ,както и неизпълнението на ответника – кредитополучател да върне предоставения кредит в срока и условията на договора.Доколкото ищецът твърди ,че поради горното неизпълнение и в съотвествие с уговорките на договора е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,то спорен остава въпроса дали съществува вземане за първия на това основание или отправеното известие до кредитополучателя ,безспорно неполучено лично от него ,не е породило желаните от ищеца правни последици.

Представено е по делото писмо изх.№ 001-37274  до ответника ,с който ищецът го уведомява ,че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради неизпълнение на дължимите вноски по главница и лихва,което писмо е изпратено по пощата като на дата 10.05.2013г. е удостоверно ,че получателят отсъства от адреса,при което положение безспорно ответницата не е получила лично изявлението от страна на ищеца ,касаещо предсрочната изискуемост на кредита.

 В случая обаче в чл.10.6 от договора за кредит страните са уговорили ,че всички уведомления и изявление във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс,лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с телеграма достигнат до адресите на страните посочени в договора ,който за ответника е точно адреса в гр.Пловдив ,на който не е открит.Следователно съобразно тази уговорка необходимо и достатъчно е писмото за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да достигне адреса на кредитополучателя ,посочен в договора ,за да се счете волеизявлението на кредитора за достигнало до кредитополучателя.Фикцията ,възприета от страните в разпоредбата на чл.10.6 от Договора е в съответствие с установения в чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договарянето ,при което положение и с оглед на казаното по-горе с достигане на писмото ,изходящо от ищеца ,до адреса на ответника ,посочен в договора следва да се приеме ,че волеизявлението на кредитора ,че счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя и е породило целените правни последици като без всякакво правно значение остава фактът ,че ответницата не е открита на адреса. Тук следва да се каже и това ,че по въпроса за надлежността на връчването на писмото с обратна разписка ,материализиращо едностранно изявление на кредитор по двустранен договор е формирана задължителна касационна практика по чл.290 от ГПК ,с която се възприема ,че редовно  е всяко връчване ,което е допустимо съобразно общите правила на 37 -49 от ГПК или съобразно специалния закон – Закона за пощенските услуги като за редовността му не е необходимо то бъде извършено лично на получател.

С оглед на изразеното по- горе становище съдът приема ,че с писмо изх. № 001-37274 ,съдържащо изявление за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,достигнало на дата 10..05.2013г. до адреса ,посочен от кредитополучателя в договора  ,волеизявлението на кредитора в горния смисъл е достигнал до длъжника и същото е породило целения правен резултат. За размера на дължимото по кредита е изслушана ССЕ,от заключението на която се установява ,че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК  вземането на ищеца по отношение на ответника е в размер на 88 953,42 евро непогасена главница , 6 524,67 евро непогасена договора лихва и 8 805,33евро наказателна лихва .Следователно налага се извода ,че предявеният установителен иск е основателен и доказан.Установи се съществуването на взеване за ищеца по отношение на ответника в размера ,претендиран с исковата молба ,произтичащо от договор за банков кредит от 31.05.2006г. и два анекса към него ,който е обявен за изцяло и пресрочно изискуем ,считано от 10.05.2013г.,поради което така заявеният иск в условията на чл.422 от ГПК  ще следва да бъде уважен изцяло като на ищеца се присъдят и направените разноски ,вкл. и тези  в заповедното производство ,а именно 17 639,96лв.

Мотивиран от горното ,съдът ,

 

 

РЕШИ :

 

ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.К. ЕГН ********** *** същестуването на вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ „ЕАД ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София ,Община Столична ,район „Лозенец” ,бул.”Никола Вапцаров „ № 55 ,Експо 2000, по отношение на първата за следните суми: 88 593,42евро просрочена главница ,6 524,67 евро просрочена редовна лихва за периода 05.06.2012г.- 09.05.2013г. ,изискуема наказателна лихва в размер на 8 805,33евро за периода 05.07.2012г. – 05.12.2013г. ,ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането ,които вземания произтичат от договор за банков кредит от 31.05.2006г. и за които суми  ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 19816/2013г. по описа на ПРС ,І бр.с.  

ОСЪЖДА И.К.К. ЕГН ********** *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ „ЕАД с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София ,Община Столична ,район „Лозенец” ,бул.”Никола Вапцаров „ № 55 ,Експо 2000 деловодни разноски в размер на 17 639,96лв.

Решението е обжалваемо в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред ПАС.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: