№ 5
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20201200900158 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район
„О.“, ул. „М.“ *, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.И., е предявило претенции
срещу Р. Г. АНГ., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Р.К.“ *, като твърди, че
на 28.07.2004 г. е отпуснало кредит на А. в размер на 80 000 лева, със срок за
издължаване от 180 месеца, за довършителни работи на недвижим имот.
Кредитът бил изцяло усвоен на етапи съгласно т. 4.2 от договора, а именно: I
етап - 7000 лева на 06.08.2004 г., II етап - 26 000 лева на 07.09.2004 г., III етап
- 20 000 лева на 10.11.2004 г., и IV етап - 27 000 лева на 09.12.2004 г.
Кредитополучателят се задължил да заплаща на банката лихва в размер на
действащата лихва за стандартни жилищни кредити + надбавка за риск в
размер на 1,5 процентни пункта. Към датата на сключване на договора за
кредит, лихвата по стандартните жилищни кредити била 11,75 %. Кредитът се
издължавал с месечни анюитетни вноски. При усвояване на сумата от първия
етап, в анюитетен дълг се превръщала реално усвоената част от кредита.
Месечната погасителна вноска се определяла от реално броената сума до
крайния срок на издължаване. При усвояване на следващите суми от етапите,
включително и аванс, се извършвало преанюитиране на падежната дата и се
определял нов месечен анюитет на база реално формирания дълг за времето
от падежната дата до крайния срок за издължаване. Съгласно т. 21 от
договора за кредит, при неплащане на дължимите месечни анюитети, когато
неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, целият остатък от
кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от
1
кредита се олихвявал с действащия лихвен процент + наказателна надбавка от
5 пункта. С допълнително споразумение от 09.09.2013 г. било договорено
превалутиране на дълга от лева в евро. В споразумението било предвидено, че
ако кредитът стане предсрочно изискуем, капитализацията на лихви отпада.
До определен момент, кредитополучателят погасявал месечните вноски
съгласно погасителния план. Тъй като забавянето в плащанията продължило
над 90 дни, на 14.08.2015 г. целият кредит станал предсрочно изискуем.
Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение. Развило се
производство по чл. 422 от ГПК в рамките на гражданско дело № 5039 от
2016 г. на СГС, като последният уважил претенциите частично. Предмет на
разглеждане по настоящото дело били искове, които не са били предявени
пред СГС. Претендира се осъждане на ответника да заплати на банката
възнаградителна лихва, дължима от 01.02.2014 г. до 09.07.2014 г., в размер на
1751,09 евро, и от 15.10.2015 г. до 01.01.2016 г., в размер на 316,66 евро, както
и санкционна лихва за забава /мораторна неустойка/, дължима от 01.10.2013 г.
до 06.08.2015 г., възлизаща на 30,76 евро. Тези суми били начислени
единствено на база клаузите в договора за кредит + клаузата за превалутиране
по допълнителното споразумение от 09.09.2013 г. Не била изтекла
погасителната давност досежно тях. За времето от подаването на заявлението
за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК до постановяването на решението по
гражданско дело № 5039 от 2016 г. на СГС, същата била спряна.
Ответната страна твърди, че претенциите са неоснователни. В договора за
кредит и анексите имало много неравноправни клаузи. В договора такива
били т. 6, 9.2 и 11, в анекса от 28.10.2009 г. - т. 5 и 6, в допълнителното
споразумение от 30.08.2010 г. - т. 1.2, 3, 11, 12 и 13, и в допълнителното
споразумение от 09.09.2013 г. - т. 1.2, 5, 8 и 12. Те били нищожни и
неуговорени индивидуално. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Сумите по настоящото дело не били предмет на подаденото от
„Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и на постановеното решение по гражданско дело № 5039 от 2016 г. на СГС,
поради което давността по отношение на тези претенции не била спирала да
тече и погасила същите много преди образуването на настоящото дело. Моли
се за отхвърляне на исковете.
В хода на процеса се приобщиха писмени доказателства и заключение на
вещо лице.
Претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Те не са
били предмет на приключилото гражданско дело № 5039 от 2016 г. на СГС.
Въпросните вземания не се включват и във висящото гражданско дело №
52390 от 2019 г. на СРС.
Анализът на събрания доказателствен материал води до заключение за
неоснователност на исковете на банката.
Не стана ясно върху какъв размер на главницата са начислени претендираните
вземания за възнаградителна лихва и мораторна неустойка. Вещото лице,
2
макар и притежаващо съответните специални знания, също не можа да
отговори на този въпрос. Предсрочната изискуемост на сумите по кредита е
настъпила на 14.08.2015 г. По този факт не се спори. След тази дата, съгласно
т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Т.К. и Е.Т., кредиторът може да
претендира само непогасения остатък от главницата и законната лихва.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума. Предсрочната изискуемост има гаранционно-
обезпечителна функция /чл. 71 от ЗЗДог/, независимо че съдържа и елемент
на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
кредитополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението - чл. 70, ал. 1 от ЗЗДог. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, с оглед което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период /след настъпване на
предсрочната изискуемост/ не се дължи. Уредбата на предсрочната
изискуемост по договора за банков кредит /чл. 432, ал. 1 от ТЗ/ е изрична
относно размера на вземането на кредитора и изключва заплащането на
възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Освен
изложеното, процесните вземания са и погасени по давност. Ответната страна
изрично направи такова възражение. Няма спор в съдебната практика, че
вземанията за главница по договора за кредит не са периодични и се
погасяват с петгодишна давност, а вземанията за лихви и неустойки - с
тригодишна давност /Решение *0118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. №
2848/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А.Х., Решение № 132 от
13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/2019 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Д.П., Решение № 130 от 15.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
1829/2018 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Емил Марков, и др./. В
случая кратката погасителна давност безспорно е изтекла преди образуването
на настоящото дело. Тя не е била спряна или прекъсната с подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК пред Районен съд Разлог и последвалото
гражданско дело № 5039 от 2016 г. на СГС, защото процесните вземания за
възнаградителна лихва и мораторна неустойка не са били предмет на
заявлението, на заповедта по чл. 417 от ГПК и на решението на СГС.
Исковете трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, на ответната страна трябва да се присъдят разноски.
Тя е направила такива за адвокатско възнаграждение. Част от последното вече
й беше присъдена при частичното прекратяване на производството и
коригирана от Апелативен съд С. - 2593,68 лв. Сега следва да се присъди
друга част, която е съразмерна на отхвърлените претенции на банката.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район „О.“, ул. „М.“ *, представлявано от В.М.С. и
Д.Н.Н.И., срещу Р. Г. АНГ., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Р.К.“ *, за
присъждане на възнаградителна лихва за периода от 01.02.2014 г. до
09.07.2014 г., в размер на 1751,09 евро, и за периода от 15.10.2015 г. до
01.01.2016 г., в размер на 316,66 евро, както и на санкционна лихва за забава
/мораторна неустойка/ за периода от 01.10.2013 г. до 06.08.2015 г., възлизаща
на 30,76 евро, на основание договор за кредит за довършителни работи на
недвижим имот от 28.07.2004 г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „О.“, ул. „М.“ *, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.И., да заплати на Р.
Г. АНГ., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „Р.К.“ *, сумата от 139,64 лв. /сто
тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща частта
от заплатеното от А. адвокатско възнаграждение по настоящото дело,
съразмерна на отхвърлените претенции на банката.
На страните, чрез техните процесуални представители - юрисконсулт
Светлана Станчева и адвокат Иванка Танкова, да се изпратят копия на
настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от банката в
двуседмичен срок, считано от получаването, пред Апелативен съд С., с
въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4