Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260303/ 27,10,2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на 23,09,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2022/2013 г. и намери за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от И.Д.Т. с ЕГН **********; против решение № 1423/08,04,2013
г., постановено по гр. д. № 14730/2012 г. на РС Пловдив, Х гр. състав, с което
същият е осъден да заплати на М.С.С. с ЕГН **********; В.С.Л. с ЕГН **********;
и Л.А.П. (поч. на 24,08,2020 г. в хода на въззивното производство, с
правоприемник В.Л.П. с ЕГН **********, конституирана като въззиваем с
определение в о. з. на 23,09,2020 г.) следните суми: СУМАТА 1 000 лв. – част от
общо дължими 17 766 лв., представляващи обезщетение за невъзможността на ищците
през периода от 18.03.2008 г. до 21.09.2012 г. поради недобросъвестно владение
от страна на ответника да ползват собствения си недвижим имот: поземлен имот,
образуван от имот № 100230, находящ се в гр. ****, с площ от 2, 023 дка.,
съставляваща ПИ № 100409, местността “Терзиите”, в землището на гр. ****,
ЕКАТТЕ ****, сегашно - гр. **** с ЕКАТТЕ ****, с начин на трайно ползване:
производствен терен, при граници: имот № 100410 - нива на А. Т. М., имот №
100060 – овощна градина на Б. А. Я. и др., имот № 888012 – полски път на Община
****, и имот № 100231 - нива на наследниците на П. Е. Я., ведно с всички
подобрения в имота (постройки и други); СУМАТА 1 000 лв. – част от общо дължими
5 670 лв., представляващи обезщетение за невъзможността на ищците през периода
от 18.03.2008 г. до 21.09.2012 г. поради недобросъвестно владение от страна на
ответника да ползват собствения си недвижим имот: поземлен имот, образуван от
имот № 100230, находящ се в гр. ****, с площ от 2, 100 дка., съставляваща ПИ №
100410, местността “Терзиите”, в землището на гр. ****, ЕКАТТЕ ****, сегашно -
гр. **** с ЕКАТТЕ ****, с начин на трайно ползване: нива, при граници: имот №
100060 – овощна градина на Б. А. Я., имот № 100255 – нива на А. М. Я. и др..,
имот №100253 – полски път на Община ****, имот № 100231- нива на наследниците
на П. Е. Я., имот № 100409 – производствен терен на И.Д.Т.; СУМАТА 2 000 лв. –
част от общо дължими 13 500 лв., представляващи обезщетение за невъзможността
на ищците през периода от 18.03.2008 г. до 21.09.2012 г. поради недобросъвестно
владение от страна на ответника да ползват собствения си недвижим имот:
апартамент с площ от 37 кв. м., находящ се в гр. ****; СУМАТА 1 000 лв. – част
от общо дължими 11 286 лв., представляващи обезщетение за невъзможността на
ищците през периода от 18.03.2008 г. до 21.09.2012 г. поради недобросъвестно
владение от страна на ответника да ползват собствените си движими вещи – кранов
мост; три броя стационарни машини за рязане на камъни, с диаметри на режещия
диск съответно 2 600, 1 200 и 600 милиметра; стационарна копираща машина за
обработване на камъни; два броя стационарни шлайфащи машини; стационарна машина
за трошене на камъни; мачтов елекротрансформаторен пост с табло; метален гараж,
и водна сонда с електромотор и помпа, всички тези машини и съоръжения находящи
се в каменоделна работилница в собствения на ответника имот № 100409 в гр. ****,
местност “Терзиите”, ЗАЕДНО СЪС законната лихва ВЪРХУ ЧЕТИРИТЕ ГЛАВНИЦИ,
начиная от 21.09.2012 г., до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради допуснати при постановяването
му съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от
фактическа страна (без да сочи в какво се изразяват нарушенията) и
необоснованост. Конкретно се оспорват изводите за това, че ответникът е владял
процесните имоти,за размерите на дължимите обезщетения и се сочи, че не е
изследван въпросът относно извършвани от ответника подобрения в имотите.
Въз
основа на това от въззивния съд се иска да отмени решението и вместо тона да
отхвърли предявените искове.
Ответниците М.С.С. с ЕГН **********; В.С.Л. с ЕГН **********;
и В.Л.П. с ЕГН ********** (конституирана в хода на въззивното производство като
правоприемник на Л.А.П., поч. на 24,08,2020 г.) заявяват становище за
неоснователност на жалбата и искат потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 73 ал. 1 от ЗС, предявени от М.С.С.
с ЕГН **********; В.С.Л. с ЕГН **********; и В.Л.П. с ЕГН **********
(конституирана в хода на въззивното производство като правоприемник на Л.А.П.,
поч. на 24,08,2020 г.); против И.Д.Т. с ЕГН **********.
Ищците
твърдят, че са собственици на описаните по-горе недвижими имоти и движими вещи,
придобити на основание наследствено правоприемство от А. Т. С., поч. на
30,01,2008 г. Твърдят още, че ответникът, позовавайки се на нищожно –
неавтентично завешание, съставено от името на наследодателя на ищците, се
легитимирал като собственик и недобросъвестно владял процесните имоти в
посочените по-горе периоди, като неоснователно лишил ищците от ползването на
същите. На това основание от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищците посочените по-горе обезщетения за ползите,
от които ги е лишил, вследствие осъществяваното от него недобросъвестно
владение.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не предявява писмен отговор. Становище по
същество ответникът взема едва като жалбоподател във въззивната инстанция.
Оспорва да е ползвал имотите, оспорва размера на претендираните обезщетения,
твърди да е извършвал подобрения в имотите. Последно посоченото възражение – за
извършвани от ответника подобрения, освен неконкретизирано е и несвоевременно
предявено – едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано и
разглеждането му в настоящото производство е недопустимо.
С
обжалваното решение първостепенният съд е приел предявените искове за
основателни и е присъдил на ищците претендираните частично обезщетения.
В
изпълнение задълженията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно извърши проверка
и приема, че обжалваното решение е действително, допустимо и с него не е
нарушена императивна материално-правна норма.
Досежно
предявените с въззивната жалба оплаквания:
Между
страните е безспорно, че ищците са наследници на А. Т. С., поч. на 30,01,2008
г. (вж. представено с исковата молба удостоверение за наследници), както и че
същата е била собственик към датата на откриване на наследството й на
процесните имоти.
От
представената с исковата молба присъда № 266/27,05,2011 г., влязла в сила на
14,06,2010 г., ответникът е признат за виновен в това, че съзнателно се е
ползвал от неистински документ – саморъчно завещание, изготвено от името на
наследодателя на ищците. Видно от представените с исковата молба нотариални
актове за констатиране на право на собственост, ответникът се е легитимирал
като собственик на процесните имоти въз основа на завещание от наследодателя на
ищците.
Видно
от приетото във въззивното производство решение № 6064/22,08,2017 г.,
постановено по гр. д. № 10403/2016 г. на СГС, влязло в сила на 24,04,2020 г., с
което се приема за установено в отношенията между страните, че саморъчно
завещание с посочена дата 11,01,2007, съставено от името на наследодателя на
ищците в полза на ответника, е нищожно, тъй като не е написано и не е подписано
от лицето, посочено в него като автор.
С
оглед недействителността на коментираното завещание, следва да се приеме, че
правото на собственост върху процесните имоти е придобито от ищците като
наследници по закон на А. С., поч. 30,01,2008 г. Този извод на
първоинстанционния съд по същество не се и оспорва пред настоящата инстанция.
Спорни
пред въззивния съд са въпросите относно осъществяваното от ответника фактическа
власт върху имотите и относно размерите на дължимите обезщетения.
По отношение на ползването на имотите: Пред РС са
събрани гласни доказателства, от които се установява, че през процесния имот
ответникът е осъществявал фактическа власт върху процесните имоти, стопанисвал
ги е, легитимирайки се като собственик въз основа на нищожното завещание, и не
е допускал ищците до имотите и
процесните машини. Доказателства в обратна насока в предвидените за това
преклузивни срокове ответникът не е ангажирал.
С това съдът
приема за установени предпоставките за дължимост на претендинатите обезщетения
за ползите, от които ищците – като собственици, са лишени вследствие
осъществяваното от ответника владение върху процесните имоти.
Относно размерите: Пред РС е изготвено и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, видно от
което ползите, от които ищците са лишени, измерими със средните пазарни наеми
на имотите, надвишават претендираните в настоящото производство суми. При това
положение исковете следва да се приемат за изцяло основателни и претендираните
суми да се присъдят в пълен размер.
Като е достигнал до същите правни изводи, РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1423/08,04,2013 г., постановено по гр. д. № 14730/2012 г. на РС
Пловдив, Х гр. състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: