РЕШЕНИЕ
№
29.04.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на втори
април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2202 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба
от Ю.П.Д., ЕГН **********
съд.адрес: ***, офис №107-адв.М.К. против Наказателно постановление №19-1006-003557
от 17.09.2019 г. на Началник група в с.р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което
на същия за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 във
връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева; за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца и
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 10 лв.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй
като не са извършени вменените нарушения.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи
нови доказателства.
Ответникът
по жалбата ОД на МВР Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено
становище н което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално
процесуално допустима.
На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 21.07.2019 г. около 10,00 часа в гр.Пазарджик, на ул.”…“, пред №10 управлява
лек автомобил „…” с ДК … като при извършване на маневра заобикаля паркиралия
л.а. „…“ с рег. №…, собственост на ЕТ „Ирина Маринова“, не оставя достатъчно
разстояние при разминаване, в следствие на което го блъска странично. Настъпва
ПТП с материални щети и по двата автомобила. Неостава на място до пристигането
на органите на МВР. Не предоставя СУМПС и КТ.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.Л.-актосъставител,
Д. Д., Т.М., заключението на техническата експертиза и писмените доказателства
приложени по делото.
І. Относно нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
е санкционирана за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП, който постановява, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Констатациите описани в НП за причиняване
на ПТП при заобикаляне на паркиран лек автомобил се установяват категорично от
показанията на свидетеля М..
Същият дава
показания, че в офиса на фирмата, находящ на в гр.П., ул.“Ц. С.“ №10 имало
монтирана охранителна камера. При прегледа на записа от охранителната камера се
виждало, как лек автомобил преминава покрай паркирания пред офиса, ползван от
тях лек автомобил. При заобикаляно, пътуващият автомобил зажулил, паркиралия. След
това водачът на автомобила слязъл, огледал щетата и потеглил.
По
делото е представен запис върху телефон на аудиофайла от охранителната камера.
Това се
потвърждава и от свидетеля Л., който дава показания че въз основа на видеофайла
е съставил на жалбоподателя АУАН, както и от съставената от него докладна
записка.
Съдът
кредитира тези показания, тъй като не са опровергани по никакъв начин.
В най-новата си съдебна практика ВКС налага
разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109 ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията
за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.125, ал.1
от НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009
г. на ІІ н.о. на ВКС.
Затова
съдът цени видеозаписа, като веществено доказателство още повече, че неговата
достоверност е проверена от в заключение на техническа експертиза.
От
заключението е видно, че видеофайлът, намиращ се на мобилния телефон на
свидетеля М. и заснет от охранителната камера е в автентичния си вид в момента
на заснемане и върху него не са правени манипулации, прекъсвания и наставяния.
Вещото
лице е предало и съдържанието на видеофайла, което се изразява в следното: Появява се в далечината лека кола зелена на цвят, която
минава много близо до спрялата на улицата лека кола, като закача и обръща
дясното странично огледало на спрялата кола. Зелената кола марка Ситроен спира
и от колата излиза човек, който отива до лявата страна на управляваната от него
кола и оправя страничното огледало. След това се засуетява, вади мобилен
телефон и прави опит или да снима или да се обади, след което отново отива до
лявото странично огледало на колата си за момент, след което влиза в колата и
напуска обсега на охранителната камера. Колата се кара от излезлия човек от
нея, с десен волан е и в колата няма друг пътник.
Видеофайлът е пренесен на СД диск, който бе предявен на
страните в присъствието на жалбоподателя. Същият заяви, че неможе да разпознае
себе си на клипа.
Но съдът, въпреки недоброто качество на видеозаписа се
увери, с оглед възрастта, височината и телосложението на жалбоподателя,
установени лично и непосредствено в съдебно заседание, че водачът на зеленият
автомобил „Ситроен“ на заснетия файл е именно жалбоподателят.
С оглед на това съдът не кредитира показанията на
свидетелката Димова, съпруга на жалбоподателя, която заяви че на датата на
нарушението със съпруга й и въпросния автомобил са се намирали в Р Гърция.
От всички събрани по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е предизвикала ПТП с лек автомобил „…” с ДК №…, като при
заобикаляне на паркирал автомобил „…“ с рег. №…, при извършване на маневрата не
се е убедил, че няма да създаде опасност
за участника в
движението и не се е съобразил с неговото положение.
При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДП.
Съдът намира, че случаят не може да се приеме за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената опасност на конкретното
деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние.
За степента на обществената опасност на конкретното
нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси
при извършване на подобно нарушение. Жалбоподателят е управлявал лекия
автомобила на път с асфалтова настилка в светлата част на деня. Времето е било
ясно, пътната настилка суха. Същият е предприел маневра завиване на ляво и
заобикаляне на паркиран автомобил. При извършване на маневрата е могъл и е бил
длъжен да възприеме паркиралия в същата лента за движение автомобил, но не е осигурил
достатъсно разстояние при заобикалянето, тъй като не се съобразил с положението
на паркиралия автомобил. При маневрата си е бил длъжен да се съобрази с
неговото положение и да извърши маневрата без да създава опасност.
Вместо това е предизвикал ПТП.
Като се вземе предвид и другите налагани на жалбоподателя
наказания за нарушения по ЗДвП не може да се направи извода за наличието на
очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.
При определяне размера на санкцията обаче наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания, като е отчел, не високата тежестта
на нарушението и обстоятелството че същото е извършено за първи път.
При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е
правилно определен, съответен на максималния размер на санкцията по чл.179,
ал.2 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението и съобразен с
тежестта на нарушението.
По изложените съображения обжалваното постановление, в тази част е обосновано и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
ІІ. Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗДвП.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят е
предизвикал ПТП, но видно от събраните доказателства не е останал на мястото до
пристигане на органите на МВР.
Един от основните реквизити на акта за установяване на административно
нарушение съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното
нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е. деянието с
неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е
нарушена. Това включва задължително да се даде административно наказателната
квалификация на нарушението, т.е. да бъде посочено, точно коя административно
наказателна норма е нарушена, с оглед фактите приети за установени.
В настоящия случай с НП жалбоподателят е санкционирана за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, който предвижда задължение за водач на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора,
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Но посочената квалификация вменява
въпросното задължение в случай, че при произшествието са пострадали хора. причинени само
имуществени вреди.
По делото се събраха безспорни устни доказателства, че в резултат на
настъпилото ПТП са причинени само материални щети е имало пострадала-тъщата на
свидетеля Чолов, пътувала в неговия автомобил.
Събраните доказателства навеждат на извод за евентуално извършено друго
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди само
имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Но съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да
направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото. С оглед
формалния характер на административното производство, не е от компетентността
на съда да извърши преквалификация на извършеното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление, в тази част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ІІІ. Относно
нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Въпросната разпоредба по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменява задължение за
водача на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
По смисъл на §6, т.25 от ДР на ЗДвП 25. "Водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Става ясно от показанията на свидетеля Л., че в момента на
произшествието, жалбоподателят е проверяван от контролните органи, тъй като е
напуснал мястото. Едва след подадения от свидетеля М. сигнал е призован в
полицейското управление, където му съставен АУАН на 22.08.2019 г.
Следователно към датата на извършване на нарушението липсват каквито и
да е доказателства, че жалбоподателят не е носил СУМПС и КТ към него. А към
датата на констатиране на нарушението, същият не е имал качеството на водач.,
т.е. не е бил субект на вмененото нарушение.
В този смисъл, в тази част обжалваното постановление, в тази част е необосновано
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за
присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
При този изход от делото, потвърждаване в една част на НП, принципно
ответната страна – ОД на МВР Пазарджик, би имала право на разноски. Искането на
А.С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОД на МВР Пазарджик, от
която териториална структура е издаден фишът е направено в постъпило писмено
становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, но същото
следва да бъде отхвърлено.
Видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник
сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е лице с юридическо образование.
Отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране
подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят
е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в
хипотезата на чл.78, ал.8
от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл.32, т.3,
пр.2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОД на МВР Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата
дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, пр.2 от ГПК във
връзка с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане
за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е
благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОД на МВР Пазарджик,
не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл.78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има
достатъчно съдебна практика, а именно Решение №1739/17.02.2016 г. на ВАС по
адм.д. №14713/2015 г., ІV отделение, Решение №1141/03.02.2016 г. на ВАС по
адм.д. №13808/2015 г., ІV отделение, Определение №47/26.01.2017 г. на
Административен съд София-област по адм.д. №62/2017 г., Решение №80/08.02.2017
г. на Административен съд София-област по адм.д. №1059/2016 г., Решение
№2192/17.12.2019 г. на Административен съд Бургас по адм.д. №3049/2019 г. и др.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-1006-003557
от 17.09.2019 г. на Началник група в с.р ПП при ОД на МВР Пазарджик, в
частта с която на Ю.П.Д., ЕГН **********
съд.адрес: ***, офис №107-адв.М.К. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ НП №19-1006-003557
от 17.09.2019 г. на Началник група в с.р ПП при ОД на МВР Пазарджик, в
частта с която на Ю.П.Д., ЕГН **********
съд.адрес: ***, офис №107-адв.М.К. за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на
разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: