Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262750
гр.Варна, 3.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13490/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„В.и к." ООД, сочи че в качеството си на
В и К оператор съгласно чл.2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, предоставя В и К услуги на А.М.П., който в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и
К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер ** (включващ задълженията по партида с абонатен
номер ** и задълженията по
партида с абонатен номер **).
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
На 10.06.2020г. В и К операторът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу П., въз основа на което било образувано ч.гр.д. №6135/2020г. по описа на
ВРС, ГК-31 състав.
На 11.06.2020г. съдът издал заповед №2567 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 933,92лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 20.09.2016г. до
20.05.2020г., отчитани по партида с абонатен номер **, и сумата от 142,86лв., представляваща лихва
за забава върху главницата от 933,92лв., дължима за периода от 20.11.2016г. до
03.06.2020г; сумата от 317,44лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 20.04.2016г. до 20.05.2020г., отчитани по
партида с абонатен номер **, и
сумата от 55,49лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
317,44лв., дължима за периода от 25.06.2016г. до 03.06.2020г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-10.06.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 28,99лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 25.09.2020г. заявителят е уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД моли съд да признае за
установено, че А.М.П., в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани
на адрес гр.Варна, **,
дължи на „В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 933,92лв.,
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 20.09.2016г. до 20.05.2020г., отчитани по партида с абонатен номер 1556071,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 10.06.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от 142,86лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 933,92лв. за периода от
20.11.2016г. до 03.06.2020г.; сума в общ размер на 317,44лв., представляваща
сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
25.06.2016г. до 03.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер **, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 10.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от
55,49лв., представляваща сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата
от 317,44лв. за периода от 25.06.2016г. до 03.06.2020г., за които суми е
издадена заповед от 11.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№6135/2020г. по описа на ВРС и моли да се присъдят разноските по исковото и
заповедното производства.
Ответника по реда на чл.131 от ГПК е подал
отговор в който сочи, че оспорва претенциите, прави възражение за изтекла
погасителна давност за всички суми без да сочи конкретни дати, оспорва че е
получавал ВиК услуга на посочената стойност, оспорва
да е собственик на имота, и да е подписвал карнети с
отразени показатели за потребление.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№6135/2020г. на ВРС, ХХХІ състав в рамките на което по заявление подадено от ищцовото дружество в негова полза срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за сумите от 933.92лв. главница за времето от 20.09.2016г. до 20.05.2020г. за абонатен номер **, 142.86лв. лихва за времето от 20.11.2016г. до 3.06.2020г., 317.44лв. главница за времето от 20.04.2016г. до 20.05.2020г. за абонатен номер **, 55.49лв. лихва за времето от 25.06.2016г. до 3.06.2020г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-10.06.2020г. до окончателното им изплащане и сторените по делото разноски в размер на 78.99лв., но тъй като длъжникът не е открит на заявените от него адреси на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване дължимостта на процесните суми.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца при този иск е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Съгласно представените карнети на ищеца в имота са извършвани регулярни засичания на ползваната вода, като срещу част от записванията има поставен подпис за него който подпис не е оспорен и това води до косвения извод за доказаност на твърдението на ищеца за наличие на договорно отношение по смисъла на представените ОУ. От друга страна от представените карнети се установява, че голяма част от отчитанията са правени не при условията на служебно начисляване, а след реална проверка на съответния водомер, както и че ответника е приел отчитането лично чрез полагане на подпис.
От представеното приложение №1 към приетото по делото заключение на в.л. по допусната ССчЕ се установява, че ответника има начислени задължения в размер на 317.44лв. за времето от 25.05.2016г. до 21.05.2020г. по аб.№ 1709443 и 937.48лв. за времето от 20.10.2016г. до 21.05.2020г. по аб.№ **, като тези суми съвпадат изцяло с присъдените в заповедното производство и съответно определят извода за доказаност на основателността на претенцията. Следва обаче да се обсъди въпроса за направеното от особения представител на ответника бланкетно възражение за изтекла погасителна давност. При липсата на конкретика съставът приема, че то е за вземания по-стари от три години назад от датата на сезиране на съда със заявлението по реда на чл.410 от ГПК тъй като става дума за периодични претенции, тази дата е 8.06.2020г. при което положение всички задължения възникнали преди 8.06.2017г. се вяват погасени по давност и при това положение размерът на задълженията се редуцира както следва 262.73лв. за аб.№** и 812.81лв. за аб.№* главници и лихви по първото задължение в размер на 36.48лв., а по второто 108.90лв., като претенцията следва да бъде уважена до посочените като не погасени по давност суми и да се отхвърли за разликата над тях до търсените съответно 933.92лв. главница за времето от 20.09.2016г. до 20.05.2020г. за абонатен номер **, 142.86лв. лихва за времето от 20.11.2016г. до 3.06.2020г., 317.44лв. главница за времето от 20.04.2016г. до 20.05.2020г. за абонатен номер **, 55.49лв. лихва за времето от 25.06.2016г. до 3.06.2020г.
Предвид частичното уважаване на претенцията и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното и исковото производства възлизащи съответно на 66.52лв. по заповедното и 760.10лв. по исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ”В. И К. В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** и ответника А.М. П. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№6135/2020г. на ВРС, 31 състав:
262.73лв. главница за ползвана ВиК услуга за аб.№** времето от 25.05.2017г. до 20.05.2020г., като отхвърля поради изтекла давност претенцията в тази част за разликата до претендираните 317.44лв. и за времето от 25.05.2016г. до 24.05.2017г.,
36.48лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до 3.06.2020г., като отхвърля поради изтекла давност тази претенция за разликата до търсените 55.49лв. и за времето от 25.06.2016г. до 25.06.2017г.
812.81лв. главница за ползвана ВиК услуга за аб.№** времето от 25.05.2017г. до 20.05.2020г., като отхвърля поради изтекла давност претенцията в тази част за разликата до претендираните 933.92лв. и за времето от 25.05.2016г. до 24.05.2017г.,
108.90лв. лихва за времето от 26.06.2017г. до 3.06.2020г., като отхвърля поради изтекла давност тази претенция за разликата до търсените 142.86лв. и за времето от 25.06.2016г. до 25.06.2017г.
заедно със законната лихва върху присъдените главници считано от датата на сезиране на съда-8.06.2020г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА А.М. П. ЕГН********** *** да заплати на ”В. И К. В.” ООД с ЕИК**, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 66.52лв. по заповедното и 760.10лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: