Решение по дело №588/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

        РЕШЕНИЕ

              гр. Кюстендил, 16.03.2021 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                     Председател: Пенка Братанова

                                                     Членове: Росица Савова

Татяна Костадинова

                                                             

 

при участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното съдия Савова в. гр. дело №588 по описа на съда за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,  обжалва Решение №260147/12.11.2020 г., постановено по гр.д.№377 /2020г. на РС – Кюстендил, в частта, с която съдът е оставил без уважение иска на въззивницата против Потребителна кооперация „*****“, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление с. В., общ. Н., обл. К., за присъждане на обезщетение на осн. чл. 225, ал.3 КТ в размер на ************ лв. (************), представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 26.11.2019г. (първият ден на явяване на ищцата на работното й място) до 17.02.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда), ведно със законната лихва върху сумата от ************ лв., от депозиране на исковата молба (17.02.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

С депозираната въззивна жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното от КнРС решение в обжалваната част. Въззивницата твърди, че при постановяване на решението не са били взети предвид и обсъдени показанията на свид. Г. относно факта, че е изпратил писмото на ищцата, обективиращо искането й да бъде допусната до работното й място. Твърди, че писмото е било адресирано до председателя на кооперацията и изпратено на домашния му адрес, за доказване на което по делото бил представен оригинал от фискален бон от 04.12.2019 г., който обаче не бил обсъден от решаващия съд.  Сочи също така, че от поисканите двама свидетели бил допуснат само един, което възпрепятствало ищцата с показанията на втория да докаже, че свид. Ш. е била уведомена на посочената от ищцата дата 26.11.2019 г. за желанието й да започне работа. По изложените съображения въззивницата поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна, чрез председателя Л.Б.,  е депозирала отговор по въззивната жалба, като оспорва нейната основателност и иска потвърждаване на решението на КнРС в обжалваната част.  Претендира присъждане на сторени в производството разноски.

Твърди, че в мотивите на обжалвания съдебен акт задълбочено и правилно съдът е изложил основанията за неоснователност и недоказаност на иска по чл.225, ал.3 КТ. За несъстоятелни приема твърденията на ищцата, че не били обсъдени показанията на свид. Г. относно връчването на процесното писмо. Акцентира, че по делото липсват доказателства дали действително в пощенския плик се  е намирало соченото писмо. Липсвала и ясно изразено и недвусмислена воля на ищцата за заемане на длъжността си отпреди уволнението.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.

Решението , предмет на въззивна проверка, е валидно и допустимо в атакуваната си част, а по същество окръжният съд приема следното:

С влязло в законна сила на 11.11.2019 г. решение по гр. д. № 395/2019 г. на КРС уволнението на ищцата/въззивница в настоящото производство/  е признато за незаконно и С. е възстановена на заеманата преди  уволнението длъжност. На 25.11.2019 г. същата е получила съобщение /л.8 от делото на КнРС/ , че е уважен искът й по чл.344,ал.1,т.2 от КТ с Решение №640/17.07.2019г. по гр. д. № 395/2019 г. , при което има право да се яви на работа за заемане на длъжността в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Според заключение № 264066/2020г. на вещото лице С.Т., последното получено от И.С. брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 638,52 лева.

Видно от приложено разпореждане  на ТП на НОИ , на въззивницата е отпусната - считано от 30.12.2018 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От гласните доказателства – срвн.показанията на свид.П.С., Е. Г. и И. Ш. , не се установява дали и по какъв начин въззивницата е възпрепятствана да полага труд на заеманата преди уволнението длъжност . Същата е била няколко дни след 26.11.2019г. /т.е.след получаване на съобщението, изпратено от КнРС по чл.345 КТ/ , в заведение на потребителната кооперация , където е работела като  продавач преди уволнението , заявявайки намеренията си да започне работа , но липсват категорични данни това намерение да е било обективирано пред работодателя по безсъмнен начин.Показанията на свид.*********** предават изявления на ищцата, че има намерение да започне работа и това е съобщено на лице, което няма данни да е представлявала кооперацията /свид.И. Ш./, която, според показанията, била казала на ищцата, че ще уведоми председателката на кооперацията .Посочената свидетелка Ш. заявява, че не си спомня да е водила с въззивницата такъв разговор за започване на работа от страна на последната.Свид.Г. / син на въззивницата/ твърди в показанията си, че майка му му е предала писмо, което да предаде в кооперацията, за това, че С. желае да започне работа в същата кооперация, но тъй като не е намерил никого, свидетелят е адресирал писмото до председателя Л.Б. и има за това обратна разписка.Такава не е представена, а е представен фискален бон за изпращане на пратка с подател свидетеля и получател Л.Б. , с.В., като датата на фискалния бон  е 04.12.2019г., респ.представено е и писмено заявление до въззиваемата кооперация , представлявана от Л.Б. - председател, в което се сочи, че въззивницата /след възстановяване на работа с цитираното решение/ от 26.11.2019г. е започнала да се явява на работа, но и до момента не е допусната да изпълнява служебните си задължения , като заявява, че ако не бъде допусната до работа след получаване на заявлението, ще потърси правата си по съдебен ред, респ.ще претендира обезщетение за времето, през което не е допусната до работа. Няма данни относно получаване на това заявление , респ. момента на такова получаване – било от посоченото като получател лице, било завеждането му във входящата книга на въззиваемата кооперация – срвн.в такава насока и показанията на свид.Ш..

 Ответникът е оспорил в първоинстанцинното производство  представените от ищцовата страна заявление и фискален бон.

Приложен е и заверен препис от трудова книжка на С. , в която е записано общо прослужено време при ответния работодател от 32 г. и 11 дни, считано  от 09.01.1986 г. като е посочена дата 27.12.2019 г., и след това няма нови вписани обстоятелства, вкл. и положен труд при друг работодател.

Предвид изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. №2/2013 г., ОСГК, недопускането на работата, за която работникът или служителят е нает, е форма на пълно неизпълнение на едно от основните задължения на работодателя да осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение /чл. 127, ал. 1 КТ/. При отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работника и служителя на предишната работа трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид. Отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал. 3 КТ, е договорна, произтичаща от неизпълнение на трудово задължение по възстановеното трудово правоотношение, а не деликтна отговорност.

За да бъде уважен искът по чл. 225,ал.3 КТ, законодателят е установил следния фактически състав - ищецът по иска да има качеството на работник или служител, възстановен по съдебен ред на заемана преди незаконно уволнение длъжност, същият да се е явил пред работодателя да започне изпълнение на работата по трудовото правоотношение, както и да не е допуснат от работодателя да изпълнява работата, която му е възложена преди уволнението.

Не може да се приеме, че по делото е установено наличие на заявена воля пред надлежен представител на работодателя за заемане на длъжността от преди уволнението от страна на въззивницата - същата е споделила личните си намерения пред свид.***********, а  свидетелят не е бил очевидец на проведен разговор. Отиването й в заведението на кооперацията след получаване на съобщение по чл.345 КТ  с оглед естеството на работното място не може да се приеме за категоричен израз  на  готовност пред работодателя да започне работа, както и това да не е станало поради неоказано от работодателя съдействие.

Видно от съдържанието на заявлението, същото  има отношение към спора по чл. 225, ал. 3 КТ, но изискуемото поведение от насрещната страна е считано от  получаване на писмото  и   при липса на данни за получаването от представителя на въззиваемата страна на пратка , която да е именно с това съдържание, също не може се обоснове извод, различен от направения по първоинстанционния съд за недоказване на обстоятелства, за които на ищцовата /сега въззивна / страна е вменена доказателствена тежест ; респ. липсват и установени действия, с който работодателят е създал условия, които препятстват заемане на работата, а съобразно  установената практика в тежест на работника е да докаже противоправното поведение на работодателя (недопускането до работа).

По изложените съображения, атакуваното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна ще бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 300лв.заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260147/12.11.2020 г., постановено по гр.д.№377 /2020г. на РС – Кюстендил, в частта , в която е отхвърлен искът на  И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,  против Потребителна кооперация „*****“, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление с. В., общ. Н., обл. К., за присъждане на обезщетение на осн. чл. 225, ал.3 КТ в размер на сумата  ************ лв. (************), представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 26.11.2019г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от ************ лв., от депозиране на исковата молба- 17.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.Д.С. / с посочени данни/ да заплати на Потребителна кооперация „*****“, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление с. В., обл.К. , разноски в размер на ***** /*****/ лева за въззивната инстанция.

В останалата си част посоченото решение по гр.д.№377 /2020г. на РС – Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.

 

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: