№ 393
гр. П., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720105009 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –
П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че „Транс ЕЛ 2007“ ЕООД дължи
на ищеца сума в размер на 10 838,17 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект – ******, находящ се в гр. П.,
кв. „К.П.“ № 1 за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020 г., и изравнителна сметка за м.
07.2020г., както и сумата от 2214,48 лева – лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.10.2017 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. При условията на
евентуалност се предявява иск за заплащане на посочените суми, с които ответникът
неоснователно се е обогатил.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение относно доставка и ползване на топлинна енергия,
възникнало от откриване на партида на името на ответника. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия до топлофицирания обект на
посочената стойност, която не е заплатена от ответното дружество. В случай че съдът
приеме, че не е налице валидно облигационно отношение между страните, то
ответникът се е обогатил неоснователно, като е спестил разходи за заплащане на
топлинната енергия.
С исковата молба са представени извлечение от сметка и копие от вестник “С.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
1
нужди, заявление-декларация за откриване на партида от 09.05.2017 г., договор №
2113/15.05.2017 г. за продажба на топлинна енергия, заявление от 09.05.2017 г.,
удостоверение от 04.05.2017 г. от Агенция по вписванията, споразумение към договор
от 01.09.2011 г.
С уточнителна молба от 18.02.22 г. ищцовото дружество посочва, че чрез
извършено в хода на заповедното производство плащане от страна на ответника на
сумата от 4085 лв., е погасено частично задължението, както следва: за разноски в
размер на 261, 05 лв. по депозиране на заявлението, за лихва за забава в размер на
2 214, 48 лв. за периода от 09.10.2017 г. до 12.04.2021г. и за главница в размер на
1 609,47 лв. за задължение за месец август 2017 г. в общ размер на 2109 лв. Останало е
непогасено задължение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020 г. в размер на 9 228,
70 лв., за който размер се поддържа исковата претенция. Не е направено оттегляне или
отказ от иска за разликата над тази сума до първоначално заявената.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. В него се изразява
становище за неоснователност на исковете. По същество се сочи, че ищецът не е
представил фактурите, по които твърди, че липсва плащане, каквото задължение за
издаването им има по ЗДДС и прилагането на общи условия в отношенията между
страните, не освобождава доставчика на услугата да издаде фактура за извършената
доставка. Оспорва се представеното извлечение от сметка. Релевира се възражение за
погасителна давност за вземанията за периода от 01.08.2017 г. до 31.05.2018 г. Сочи се,
че още с възражението по чл. 414а ГПК дружеството не е оспорило, че има непогасени
задължения за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020г. и за м. 07.2020г., но поради
липса на документ, от който може да се определи размера на непогасените задължения
е платило сумата от 4085,00 лв., за която няма издаден надлежно документ.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „Транс ЕЛ 2007“, отнасящо се за вземания,
които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 2601 по описа за 2021 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление.
Подадено е възражение, в което е направено оспорване на претенциите за
периода 01.11.2018 г. до 31.05.18 г., като погасени по давност. Признато е наличието
на непогасени задължения за периода след 31.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и м. 07.2020г.,
Представени са доказателства за извършено плащане на сумата от 4085 лв., като в
платежното нареждане е посочено основание за плащане „ топл. енергия за месец
06.2018 г. до м. 05.2020 г. по ч.гр.д. № 2601/2021 г.
2
В заявлението са посочени общо периоди. Към онзи момент длъжникът не е
знаел какви точно суми се претендират за всеки месец и и дали се претендират за всеки
месец от посочения период. Едва в исковото производство са посочени конкретните
суми за всеки месец. Съдът намира, че ответникът не е оспорил дължимостта на
вземането за периода от 31.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и м. 07.2020г., което се
претендира в размер на 4596,40 лв. и лихвата върху вземанията за този период – 509,58
лв., тъй като съществен е именно периодът, а сумата, която се претендира за него към
онзи момент длъжникът не е имало как да знае предвид липсата на отделно посочване
за всеки месец.
В този смисъл исковото производство е недопустимо в частта, касаеща тези
претенции предвид липсата на оспорване по реда на чл. 414 ГПК. Същото подлежи на
разглеждане в частта за сумата от 6241,77 лв. - главница за месеците 08.2017 г. до
05.2018 г., и мораторна лихва за тези вземания в размер на 1704,90 лв.
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
В случая не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства наличието на облигационна връзка помежду основана на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Следва да се посочи, че посредством извършеното признание на дължимостта на
част от задълженията и извършено плащане, ответното дружество признава наличието
на облигационна връзка между страните по продажба на топлинна енергия.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за
процесния период е доставена топлинна енергия до обекта на ответното дружество на
стойност 10 838,17 лв., която е изчислена съгласно методологията, утвърдена от
действащата през периода нормативна уредба.
Съгласно приетото основно заключение на ССЕ, след проверка на документите
по делото и справка в счетоводството на ищцовото дружество, неплатената част от
задължението за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2020г. и м. 07.2020 г. за обект ******
с абонатен номер 8736 към датата на подаване на заявлението е в размер на 10 838,17
лв. главница и 2 214, 48 лв. След извършеното плащане на сумата от 4085 лв. на
02.08.2021г. са отнесени за погасяване сумите от 261, 05 лв. – разноски, 2214, 48 лв.
3
лихва и 1609,53 лв. – главница съобразно посоченито в изготвената таблица, като
останали непогасени задълженията за главница в размер на 9228, 70 лв. В
счетоводството на ищеца издаваните ежемесечно фактури са осчетоводявани като
задължения по сметка 411-клиенти, като ищцовото дружество не е изпращало фактури
на ответното. Според вещото лице ответното дружество е включило в дневниците за
покупки фактури за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г. с обща облагаема основа
3265, 57 лв. и ДДС 653,11 лв. и е ползвало право на данъчен кредит в размер на 653, 11
лв. Фактурите по исковата молба са издадени преди повече от 12 данъчни периода и не
може да се ползва право на данъчен кредит. В своето допълнително заключение
вещото лице посочва, че са погасени по давност задълженията до 30.05.2018 г. в размер
на 4400, 02 лв., а непогасени с падеж след 30.05.2018 г. в размер на 4928, 68 лв., в т. ч.
и сумата от 821, 45 лв. ДДС. Вещото лице е основало изчисленията си на база на
извършено едностранно от ищцовото дружество отнасяне на извършеното на
02.08.21г. плащане, което съдът намира за неправилно, поради което не основава
изводите се на база на заключението в съответната част.
Както се посочи ответното дружество е заплатило сумата от 4085 лв., като в
платежното нареждане е посочено основание за плащане „ топл. енергия за месец
06.2018 г. до м. 05.2020 г. по ч.гр.д. № 2601/2021 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 3/27.03.2019 г.,
постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по
условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76
ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на
задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое
от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на
чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите
и най -[1]после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По
отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение
между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
4
законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81,
ал.2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на
парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на
забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като
лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока
за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в
закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването
му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и
точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на
определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви.
Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в
съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76,
ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-
кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно
да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2
ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част
е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко
главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не
е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг
дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76,
ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76,
ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
5
погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. В обобщение ОСГТК на
ВКС дава отговор, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният
ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва
при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл кредиторът ищец е
имал право на отнесе погасяването първо към законната лихва на главното вземане.
Той не би могъл да го отнесе към начислена лихва за друго задължение или за
погасяване на друго главно задължение, но тъй като в случая вземането за мораторна
лихва няма самостоятелен характер, не е главно вземане, изборът на длъжника за него
не обвързва кредитора и той може да извърши прихващане по реда на чл. 76, ал.2 ЗЗД.
В този смисъл за посочения от длъжника период на плащане 06.2018 г. -05.2020 г.
длъжникът е погасил, дължимите се за този период лихви в размер на 509,58 лв., като
остатъкът от 3575, 42 лв. е отишъл за погасяване на главниците за този период, като
неплатената част е в размер на 1020,98 лв., за която сума предвид липсата на
оспорване заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Неправилно е отнасянето на постъпилото плащане за погасяване на разноски,
които не са установени за дължими между страните.
Съгласно т. 10 в от ТР № 4/2013 г. ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване
на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване
на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да
поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да
бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за
установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение
подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските. С оглед логиката на тези
правни разрешения и разграничението при извършено плащане в хода на заповедното
производство се формира извода, че когато длъжникът погаси част от вземането,
особено при посочване на периода на същото, то кредиторът не може едностранно да
погаси първо задължението за разноски. Независимо от извършеното плащане
кредиторът има право на разноски, за които следва да се издаде изпълнителен лист, но
досежно размера на същите може да има възражение от страна на заявителя. Те се
обуславят от изхода на спора и представляват своеобразна деликтна отговорност,
възникнала по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не
съдържа договорен елемент. Това е отговорност по поправяне на вредите, причинени
от неоснователно предизвикан правен спор. Длъжникът е дал повод за завеждане на
делото, когато не е изпълнил свое парично задължение и независимо от извършено в
хода на процеса плащане, дължи разноските за иницииране на производството.
Относно вземанията, предмет на исковото производство, чиято дължимост е
6
оспорена за периода от м. 08.2017 г. до 31.05.2018 г. за сумата от 6241,77 лв. - главница
се установи доставката на топлинна енергия.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към
ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от
страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на
чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания
се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е
периодично.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за
главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 31 от Общите условия на
“Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия ежемесечно, като е направено
препращане към договора за продажба. В представения по делото договор от
15.05.2017 г. е уговорено, че заплащането на месечните задължения, ще се извършва в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става
и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че
изискуемостта на главницата за месец август 2017 г. от исковия период е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.10.2017 г., а тригодишният давностен
срок изтича на 02.10.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 31.05.2021 г., и погасени по давност се явяват вземания за
периода от 08.2017 г. до м.03.2018 г., съответно и вземанията за лихви върху тях, но не
и тези за м. 04. и м. 05.2018 г., чиято изискуемост настъпва съответно на 01.06.2018 г. и
на 01.07.2018 г. в общ размер от 332,28 лв. Дължи е съответно лихвата върху тях в
размер на 94,40 лв.
Неизпращането на фактура не е основание за неплащане на задължението,Чл.
303 а ТЗ, според който ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане, не намира приложение предвид посочения по-горе падеж на
задълженията, уговорен между страните.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е заявил възражение за прихващане с
надлежно индивидуализирано по основание и размер вземане, по което съдът да дължи
7
произнасяне. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Възражението за прихващане може за първи път да се релевира след този срок и
пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на
две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на
по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако
насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено
след срока по чл. 131 ГПК, какъвто е настоящият случай. Вземането за ДДС в размер
на 821,45 лв. не е безспорно между страните, поради което при заявяването му извън
посочения преклузивен срок, съдът не следва да се произнася по него. Отговорността
за заплащането му може да се ангажира в друг процес.
Поначало отхвърлянето на главния иск е вътрешнопроцесуално условие за
разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД. В случая
предпоставка да разглеждане на същия ще е формирането на извод за липса на
договорна връзка между страните. След като такава е установена по делото, изключва
се приложението на института на неоснователното обогатяване.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената
част на иска. На осн. чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част на иска и частичното прекратяване на
производството.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 261,05 лева – държавна такса, 350 лв. – депозити за вещи лица и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение т. е. направените разноски са в общ размер на 711,05
лева и съобразно уважената част на иска следва да се присъдят в размер на 22,75 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 261,05 лева – държавна такса или общо 77,38 лв. и
съобразно призната и уважена част от заявлението следва да се присъдят разноски в
размер на 293,55 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 1150 лв. в исковото производство за
адв. възнаграждение и депозит за вещо лице и на осн. чл. 78, ал.3 и 4 ГПК следва да му
се присъди сумата от 1113,20 лв. Сторените разноски в заповедното производство са в
размер на 700 лв. – адв. възнаграждение, като съобразно изхода на спора, липсата на
оспорване на част от вземанията по заповедта, следва да му се присъди сумата от
294,00 лв., получена при умножение на претендирания размер с получения коефициент
при разделяне на отхвърлената част от заповедта с общо претендирания размер.
8
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5009/21 г. по описа на РС-Перник по
предявените искове за главница за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. и м.
07.2020г. в размер на 4596,40 лв. и лихвата върху вземанията за периода 09.08.2018 г.
до 12.04.21 г. – 509,58 лв. като НЕДОПУСТИМО поради липса на възражение по
смисъла на чл. 414 ГПК.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 335 от 01.06.2021 г. по ч.гр. д. №
02601/21 г. по описа на РС-Перник в тази част – за присъдената сума за главница за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. и м. 07.2020г. в размер на 4596,40 лв. и
лихвата върху вземанията за периода 09.08.2018 г. до 12.04.21 г. – 509,58 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Транс ЕЛ 2007“ ЕООД, ЕИК *****, с
адрес: гр. П., ул. „П. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в
размер на 332,28 лв. представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „П. за м. 04. и м. 05.2018 г., и
сумата от 94,40 лв., представляваща обезщетението за забава за периода от 10.06.2018
г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 02601 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен
съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от
5909,69 лв. - разликата над уважения размер от 332,28 лв. до претендираната сума от
6241,77 лв. - главница за периода м. 08.2017 г. до 03.2018 г. за ползвана топлинна
енергия за за топлоснабдения имот и мораторна лихва за тези вземания в размер на
1610,50 лв., считано от 09.10.2017 г. до 31.05.2021г. като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Транс ЕЛ 2007“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. П., ул. „П. ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 22,75 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 293,55
лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”ДА ЗАПЛАТИ на
9
Транс ЕЛ 2007“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. П., ул. „П. сумата в размер на
1113,20 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и
сумата от 294,00 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02601 по описа за
2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10