№ 23
гр. Смолян , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900042 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 286-288 ТЗ във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по иск на Банка ДСК ЕАД – С. /банката/, като в нея се
твърди, че на 21.12.2016г. банката предоставила кредит за текущо
потребление в размер на 32 000лв. на ответника АН. Д. Б., съгласно Договор
за кредит за текущо потребление от 21.12.16г., за срок от 120 месеца, считано
от датата на усвояването. Кредитът бил усвоен еднократно на 21.12.2016г. по
разплащателна сметка на кредитополучателя № 21567467.
За предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва,
формирана от променлив лихвен процент в размер на 7.85% годишно или
0.02% на ден, състоящ се от стойността на 6-месечен Sofibor 0.331%, който
при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7.519%, при изпълнение на условията
по програма ДСК Престиж /условията/, подробно описани в Приложение № 2
към договора за кредит. Според уговореното в договора за кредит, при
нарушаване на условията по промоционалната програма, кредитополучателят
1
губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката,
според условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията бил променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-
месечния Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
размер на 13.119% .
След натрупана забава и нарушение на уговорените преференциални
условия, между банката и ответника Б. било сключено допълнително
споразумение от 23.05.2018г. Със същото били договорени следните условия:
удължавал се срокът за издължаване на кредита, считано от датата на
подписване на допълнителното споразумение за нови 120 месеца, като се
определяла нова крайна падежна дата за окончателно издължаване
23.05.2028г. От датата на допълнителното споразумение кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 13.282% годишно или
0,04% на ден, формиран от стойността на 6-месечен Sofibor 0,163 %, който
при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,119 %. Максималният размер, до който
можел да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията, бил стандартният променлив лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен Sofibor към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. По
отношение на натрупаната забава банката-кредитор се отказвала от вземането
си за наказателни лихви в размер на 28,59 лв., за времето от 29.03.2018г. до
23.05.2018г.
Отново поради натрупана забава било сключено допълнително
споразумение от 02.05.2019г. между банката и А.Б., като били договорени
следните условия: удължавал се срокът за издължаване на кредита, считано
от датата на подписване на допълнителното споразумение за нови 120 месеца,
като се определяла нова крайна падежна дата за окончателно издължаване -
02.05.2029г. От датата на допълнителното споразумение кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит бил 13,242% годишно или 0,04% на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
2
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години" 0,18 %, който при отрицателна стойност се приемал със
стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,062%.
Максималният размер, до който можел да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията, бил стандартният променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,27%. По отношение натрупаната забава, кредиторът
се отказвал от вземането си за наказателни лихви в размер на 47,58лв., за
времето от 20.03.2019г. до 02.05.2019г.
По кредита постъпвали суми за погасяване чрез вноски на каса и чрез
разплащателна сметка, както следва: на 10.01.2017г. вноска в размер на 9,03
лв., от които за главница договорна лихва 9,03 лв.; на 03.02.2017г. в размер
на 378,23лв., от които за главница 253,14лв., договорна лихва 123,55лв.,
санкционна лихва върху главницата 1,54лв.; на 06.03.2017г. вноска в размер
на 386,81лв. от които за главница 176,89 лв., договорна лихва 208,83лв.,
санкционна лихва върху главницата 1,09лв.; на 10.03.2017г. вноска в размер
на 6,95 лв., от които за договорна лихва 6,95 лв.; на 05.04.2017г. вноска в
размер на 378,79лв., от които за главница 177,16лв., договорна лихва
200,44лв., санкционна лихва върху главницата 1,19лв.; на 10.04.2017г. вноска
в размер на 7,33лв., от които за договорна лихва 7,33лв.; на 04.05.2017г.
вноска в размер на 378,37лв., от които за главница 178,35лв., договорна лихва
198,87лв., санкционна лихва върху главницата 1,15 лв.; на 10.05.2017г. вноска
в размер на 6,51лв., от които за договорна лихва 6,51лв.; на 05.06.2017г.
вноска в размер на 379,14лв., от които за главница 179,59лв., договорна лихва
198,49лв., санкционна лихва върху главницата 1,10лв.; на 10.06.2017г. вноска
в размер на 19,98лв., от които за договорна лихва 19,98лв.; на 05.07.2017г.
вноска в размер на 370,84лв., от които за главница 177,97лв., договорна лихва
191,68лв., санкционна лихва върху главницата 19лв.; на 10.07.2017г. вноска в
размер на 9,20лв. за договорна лихва 9,20лв.; на 03.08.2017г. вноска в размер
на 381,53лв., от които за главница 179,18лв., договорна лихва 201,25лв.,
санкционна лихва върху главницата 1,10лв.; на 10.08.2017г. вноска в размер
на 0,87лв. за договорна лихва 0,87лв.; на 05.09.2017г. вноска в размер на
389,96лв., от които за главница 181,71лв., договорна лихва 207,05лв.,
3
санкционна лихва върху главницата 1,20лв., на 10.09.2017г. вноска в размер
на 8,37лв. за договорна лихва 8,37лв., на 11.09.2017г. вноска в размер на
11,84лв. за договорна лихва 11,84 лв.; на 21.09.2017г. вноска в размер на
11,84лв., от които за договорна лихва 11,34лв., санкционна лихва върху
главницата 0,50лв., на 12.10.2017г., вноска в размер на 124,29лв., за договорна
лихва 124,29лв.; на 03.11.2017г. вноска в размер на 262,13лв., от които за
главница 183,47лв., договорна лихва 77,55лв., санкционна лихва върху
главницата 1,11лв., на 15.11.2017г. вноска в размер на 11,54 лв. за договорна
лихва 11,54лв.; на 20.12.2017г. вноска в размер на 0,30лв. за санкционна лихва
върху главницата 0,30лв.; на 28.02.2018г. вноска в размер на 400лв., от които
за главница 184,74лв., договорна лихва 211,91лв., санкционна лихва върху
главницата 3,35лв.; на 23.05.2018г. вноска в размер на 340лв.; на 29.05.2018г.
вноска в размер на 264,01лв.; на 26.09.2018г. вноска в размер на 470,00лв., от
които за главница 273,07лв., договорна лихва 196,93лв.; на 31.10.2018г.
вноска в размер на 470,00лв., от които за главница 124,68лв., договорна лихва
345,32лв.; на 30.11.2018г. вноска в размер на 467,13лв., от които за главница
124,67лв., договорна лихва 342,46лв.; на 31.12.2018г. вноска в размер на
470,00лв., от които за главница 124,68лв., договорна лихва 345,32лв.; на
02.09.2019г. вноска в размер на 500,00лв., от които за главница 11,45лв.,
договорна лихва 488,15лв. и погасени с нея вноските до 10.05.2019г., след
което длъжникът изпаднал в забава.
Според чл. 18, т.1 от Общите условия /ОУ/, закрепени към
допълнително споразумение от 02.05.2019г., неразделна част от договора, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни върху
неплатената част от падежиралата главница, се начислявала санкционна
лихва в размер на 10% за периода от 10.05.2019г. до 22.01.2020г.
Поради допусната забава в плащанията на дължими вноски, на
основание т. 19.1.1 от ОУ, неразделна част от допълнителното споразумение
от 02.05.2019г., кредиторът изпратил уведомление до кредитололучателя и
обявил кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението било редовно
връчено, според правилата ГПК. На 22.01.2019г. кредитът бил осчетоводен от
банката като изцяло предсрочно изискуем.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника А.Б. да
4
заплати на Банка ДСК ЕАД сумите, както следва: главница в размер на 32
398,55лв.; редовна възнаградителна лихва в размер на 2 619,82лв. за периода
от 10.05.2019г. до 22.01.2020г.; наказателна лихвена надбавка за забава от
10.05.2019г. до 22.01.2020г. в размер на 57,30лв.; законна лихва за периода от
22.01.2020г. до 13.07.2020г. в размер на 998.96лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.06.2020г., датата на подаване на исковата
молба в съда до изплащане на вземането; дължими такси в размер на 120лв.,
ведно с направените разноски в заповедното производство и по настоящото
дело, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е подал писмен отговор в срок. На същия са били
указани последиците по чл. 370 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и
допълнителните споразумения към него, извършените от ответника
плащания, размера на задълженията по договора и допълнителното
споразумение. Той дължи да установи и обстоятелствата по обявяването му за
предсрочно изискуем.
Ответникът няма тежест на доказване, поради липсата на отговор.
Съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор и дължи произнасяне по наличието на неравноправни
клаузи в процесния потребителски договор. Неравноправна, в този смисъл, е
клауза, която: 1. е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/ е в ущърб
на потребителя; 3/създава значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията на потребителя и търговеца; 4/ не е индивидуално договорена;
5/ не е съставена на ясен и разбираем език; 6/ не се отнася до определянето на
основния предмет на договора, както и съответствието между цена и
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
установена или извършена в замяна, от друга.
На страните следва да бъде указано, че чл. 18, т. 1 от общите условия
ще бъде разгледан евентуално като неравноправна клауза.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
5
Фактите по делото не са спорни. Така безспорно е, че между ищеца
Банка ДСК ЕАД и ответника А.Б. е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.16г. в размер на 32 000лв., със срок на издължаване
120месеца, считано от 21.01.17г. /л.8-9/. Според чл. 5 от договора за кредит се
погасявал чрез посочена в договора разплащателна сметка с месечни вноски
/главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение № 1/.
Според чл. 8 от договора, кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент в размер на 7,85% годишно, или 0,02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен Sofibor 0.331%, който при отрицателна стойност се
приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 7,519%, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж,
подробно описани в Приложение № 2 към договора /по-нататък наричани
условията/. При нарушаване на условията, кредитополучателят губел правото
си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Максималният процент, който можел да достигне лихвеният процент в
резултат на изпълнение на условията, бил променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния
Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,119%. Според чл. 8.1 от договора, лихвеният процент се променял с
промяната на 6-месечния Sofibor при предпоставките, по реда и в сроковете,
посочени в общите условия. В случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният
лихвен процент не можел да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка или от размера на фиксирана стандартна надбавка
съответно намалена, в случай на изпълнение на условията.
Според общите условия, които били неразделна част от договора за
кредит, измененията на променливия лихвен процент били регламентирани в
р. ІІІ, т. 7.1 – 7.2.2, а за наказателната лихва в р. VІІ, т. 18.1.
Не спори също, че между страните били сключени две допълнителни
споразумения – от 23.05.18г. /л.19-20/ и от 02.05.19г. /л.31-32/, с които
двукратно, поради забава в плащанията от длъжника, се изменял остатъкът от
дълга и приложимия лихвен процент.
6
Няма спор между страните също, че с уведомление изх. № 09-20-
02659/07.10.19г. кредиторът – Банка ДСК е обявил кредита за предсрочно
изискуем, като уведомлението било връчено на длъжника на 23.10.19г. /л. 28
и 29 от ч.гр.д. № 14/20г. на РС-М./.
По делото са били приети основна и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза. По съображения, изложени подробно в мотивите,
съдът приема за обосновано и правилно заключението по вариант 1 на
допълнителната експертиза /л.86/. Според него, на въпрос какви са
дължимите суми, главница, договорна и наказателна лихва по първоначалния
погасителен план, без да се вземат предвид капитализираните суми върху
главницата по двете допълнителни споразумения, експертизата е посочила
следното: в справка-приложение № 1 към заключението /л.87-89/ били
показани по дати, погасителния план при сключването на договора за кредит
и в съответствие с промяната на индекса Sofibor на 13.01.17г., 13.07.17г. и на
13.01.18г., плащанията по вид и дати, и дните в просрочие. Посочено е също в
заключението, че на 30.06.18г. индексът Sofibor прекратявал съществуването
си, а съгласно т. 7.2.4 от общите условия, в случай, че избраният лихвен
индекс престанел да съществува, лихвеният процент по заварени договори,
базиран на Sofibor щял да се формира от друг подобен публично достъпен
индекс и надбавка, като общият лихвен процент не се променял към момента
на замяната. По делото няма данни кредиторът да е уведомил длъжника за
използването на друг индекс след отпадането на Sofibor.
При този вариант според заключението кредитополучателят дължал
31 807,18лв., от които главница 29 923,09лв. /усвоени 32 000лв., платени
2 076,91лв./, договорна лихва 1 580,45лв., санкционна лихва – 183,64лв. и
банкови такси 120лв.
Заключението в тази му част следва да се приеме за обосновано и
правилно относно приетия размер на главницата от 29 923,09лв. В частта
относно изчислението на договорната лихва заключението е неправилно и
необосновано, той като тя е била начислявана до 22.01.20г., докато според
данните по делото такава е следвало да се начислява до 23.10.19г., когато
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.
Според изчисленията на съда, към приетия размер на договорната
7
лихва към 10.10.19г. от 1 023,25лв. /л.88, ред 34, колона 17/ следва да се
добави договорна лихва за 13 дни /от 11.10.19г. до 23.10.19г. включително/
върху главница от 29 923,09лв. в размер на 0,0213% или 7.682/360, където
7.682 е 6-месечния Sofibor в посочения период плюс стандартната надбавка, а
360 е броят лихвени дни в годината, или върху посочената главница в
периода 11.10.19г. до 23.10.19г. договорната лихва е /29 923,09 х
0.0213/100/х13= 82.856лв., която добавена към дължимата до 10.10.19г.
договорна лихва от 1 023,25лв., формира дължима договорна лихва от
1 106,11лв.
Аналогичен начин на изчисление следва да се приложи и към
определянето на т.нар. наказателна лихва, която според заключението към
22.01.20г. възлиза на 183,64лв. Посочи се по-горе, че релевантният момент на
начисляването й е 23.10.19г.
Затова към начислената до 10.10.19г. наказателна лихва от 34,61лв. /л.
88, ред 34, колона 6/, следва да се добави наказателна лихва за 13 дни /от
11.10.19г. до 23.10.19г./. Или върху главница от 29 923,99лв. начислената
наказателна лихва 0.0278% на ден /0.0213+10/360/, или за 13-те дни /
29 923,09 х 0,278/100 х 13 = 116.69лв. Или общия размер на наказателната
лихва до 23.10.19г. е 151,31лв., като претендираният размер е 57,30лв.
Дължимата законна лихва върху главницата от 29 923,09лв., изчислена
от съда с използване на лихвения калкулатор на продукта Апис.БГ., за
периода от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 23.10.19г. до
предявяване на иска 13.07.20г. възлиза на 2 202,67лв. От нея, според исковата
молба, е претендирана частта от 22.01.20г. до 13.07.20г., която възлиза на
1 446,28 определена по същия изчислителен способ, но се претендира в
размер на 998,96лв. по исковата молба.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е допустим, а разгледан по същество, е частично основателен.
Съображенията за това, са следните.
На първо място, ответникът А.Б. има качеството на потребител, по
смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката на търговец по смисъла на §13,
8
т.2 от ДР на ЗЗП, затова отвеникът има право на потребителска защита по
посочения закон и транспонираната с него Директива 93/13/ЕИО. Това е така,
защото той е физичесо лице, което със сключване на договора за банков
кредит е ползвало финансова услуга, която не е била предназначена за
търговска или професионална дейност. Банката, от своя страна, е търговец, по
смисъла на втората легална дефиниция, тъй като е сключила договор за
банков кредит като част от своята търговска или професионална дейност в
частния сектор. Сключеният договор за банков кредит е финансова услуга, по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като финансова е всяка услуга,
свързана с дейността на кредитна институция, каквато е банката, като
отпускането на потребителски кредит.
Относно неравноправните клаузи. За да се извърши преценка за
неравноправност, и следователно нищожност на договорна клауза съобразно
ЗЗП е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на
чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправна, в този смисъл, е
клауза, която: 1/ е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/ е в ущърб
на потребителя; 3/ създава значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията на потребителя и търговеца; 4/ не е индивидуално договорена;
5/ не е съставена на ясен и разбираем език; 5/ не се отнася до определянето на
основния предмет на договора, както и съответствието между цената и
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга.
Или за да е нищожна като неравноправна договорна клауза, сключена
с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някои от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като едновременно не попада
в изключенията на чл. 144 ЗЗП
Едновременно с това, преценката на неравноправния характер на
клаузата не следва да се ограничава до основанията на чл. 143, т.1-18 ЗЗП,
поради неизчерпателния им характер, според чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл
решение № 237/20.01.17г. по т.д. № 1927/15г. на ВКС, І т.о.
В светлината на тези предварителни бележки преценката на
оспорванията и служебно посочена от съда клауза т 18, т. 1 от ОУ, е следната.
9
Текстът на клаузата в р. VІІ, т.18.1. от ОУ /л.12/ гласи: „При забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент и надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седми ден след
падежната дата, надбавката не се прилага.“
В светлината на критериите по-горе, преценката за валидността на
клаузата, е следната. Тя е изразена на ясен и разбираем език, не създава
значителна неравнопоставеност между правата на потребител и търговец, не е
в разрез с изискванията на добросъвестността и не е в ущърб на потребителя,
както и не се отнася до основния предмет на договора, доколкото уговарянето
на мораторна неустойка за забава /каквато клаузата всъщност е/, не е сред
съществените условия на договора за кредит.
В действителност посочената клауза материализира постигнато
съгласие между страните относно начисляване на неустойка за забава, т.нар.
мораторна неустойка. Не трябва да заблуждава непрецизното използване на
понятието „олихвява“ за определяне на размера на неустойката за забава.
В случая е налице уговорка за типичната санкционна неустойка за
забава, чийто размер е определен процентно, с препращане към размера на
договорената възнаградителна лихва, увеличен със законната лихва. Базата,
върху която се начислява тази мораторна неустойка също е ясно посочена –
частта от вноската, представляваща главница.
Затова като се има предвид правопораждащия факт на плащането –
забава на длъжника, определено санкционния характер на задължението и
възникването му по уговорка на страните и забава на длъжника, както и
отграничението му от възнаградителната договорна лихва, която е използвана
само за определяне на размера на неустойката, трябва да се приеме, че
клаузата е за мораторна неустойка.
Съдът приема, че възражението за неравноправност на клаузата
имплицитно включва и възражение за прекомерност. Възражението е
неоснователно. На практика договореният размер на мораторна неустойка по
т. 18.1 от ОУ е 17.519% върху вноската, представляваща главница, което е
10
договорената лихва при сключване на договора плюс законната лихва от
около 10%. Затова не може да се приеме, че клаузата създава значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и
търговеца. Необходимо е да се припомни също, че при наличие на
възможност в националното право съдът да преизчисли мораторна лихва
/респ. неустойка/ по кредит в размер, който надхвърля тройния размер на
законната лихва, така че размерът и да не надвишава този праг, прилагането
на националната разпоредба не предопределя преценката на националния съд
относно неравноправността на такава клауза и не представлява пречка съдът
да не я приложи, ако установи, че тя е неравноправна. Така решение от
21.01.15г. по съединени дела С-482/13, С-484/13 и С-487/13 и С-487/13
Unicaja Banco SA срещу Jose Hidalgo Rueda и др. и Caixa Bank SA срещу
Manuel Maria Rueda Ledesma и др.
Изложените по-горе аргументи не дават възможност да се направи
извод, че клаузата е неравноправна, затова искът за мораторна неустойка е
частично основателен, в размера, посочен по-горе в мотивите.
Относно допълнителните споразумения № 1 и № 2.
Най-напред, неизпълнено е задължението на ищеца да докаже, че
същите са индивидуално договорени. Обстоятелството, че анексите
представляват допълнителни споразумения, които кредитополучателят е
могъл да не подпише, само по себе си не ги прави индивидуално договорени.
В този смисъл решение № 65/06.07.18г. по т.д. № 1556/17г. на ВКС, І т.о.
Отделно от това, при преуреждането на клаузи в договора за кредит относно
размера на дължимите суми и размера на лихвения процент е допуснато
просрочените месечни погасителни вноски /в частта за договорните лихви/ да
се капитализират към главницата, в който смисъл е и заключението по
основната СИЕ, след което върху тази обща сума, означена вече като
главница, да се начислява увеличен лихвен процент. Съдебната практика по
отношение на нищожността на клаузите на такова изменение на договора, по
причина, че се постига забранения от закона резултат анатоцизъм
/начисляване на лихва върху лихва в случая на потребителски договор/, е
безпротиворечива и категорична. Така решение № 147/23.07.12г. по гр.д. №
627/11г. на ВКС, ІІ г.о., решение 0 66/29.07.19г. по т.д. № 1504/18г. на ВКС, ІІ
11
т.о., решение № 30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г. на ВКС, І т.о. Предвид на
изложеното, двете допълнителни споразумения към договора за кредит са
изцяло нищожни и не пораждат действие.
Или поради тези съображения, размерът на дължимото по договора е,
както следва: главница 29 923,09лв.; редовна договорна възнаградителна
лихва от 10.05.19г. до 23.10.19г. от 1 106,11лв.; мораторна неустойка за
забава, претендирана като наказателна лихва от 10.05.19г. до 23 10.19г. –
57,30лв.; законна лихва за периода 22.01.20г. до 13.07.20г. от 998,96лв., както
и законната лихва върху главницата от 29 923,09лв. от 13.07.20г. до
окончателното им плащане, дължими такси от 120лв., в която част искът е
основателен и доказан и следва да се уважи, а в останалата част да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно разноските. Предвид на уважената част от иска, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 982,30лв. в
заповедното и исковото производство.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АН. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., община
Р., С. област, да заплати на основание чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД на Банка ДСК ЕАД – С.,
ЕИК *********, представлявано от Д.Н. и Д.М., изпълнителни директори,
съдебен адрес гр. С. бул. Б. № 26А, юриск. И.Б., по договор за кредит от
21.12.16г. следните суми, а именно:
1. главница от 29 923,09лв.; редовна възнаградителна лихва от
1 106,11лв. от 10.05.19г. до 23.10.19г.; мораторна неустойка от 57,30лв. от
10.05.19г. до 23.10.19г., претендирана като наказателна лихвена надбавка за
забава, законна лихва върху главницата от 29 923,09лв. за периода 22.01.20г.
до 13.07.20г. от 998,96лв., 120лв. дължими такси, както и законната лихва
върху главницата от 29 923,09лв. от 13.07.20г. до окончателното им плащане,
както и разноски по делото и в заповедното производство от 1982,30лв.,
съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска на Банка ДСК
12
ЕАД – С. да се осъди АН. Д. Б. да й заплати следните суми, а именно: за
разликата над 29 923,09лв. до 32 398,55лв. главница; за разликата над
1 106,11лв. до 2 169,82лв. редовна договорна лихва в периода 10.05.19г. –
23.10.19г., както и за период на претенцията от 23.10.19г. до 22.01.20г., като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – П..
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
13