№ 13722
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110173293 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. И. Н. е предявил срещу „Е.." ЕАД отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че не дължи на
ответника сумата по фактури в размер на 4865, 76 лв., от които главница 1753,69 лв. за
периода м.11.2006 г. до м.12.2022 г. и мораторни лихви в размер на 3112, 07 лв. за периода
02.03.2007 г. до 11.02.2025 г.
Ищецът твърди, че е клиент на „Е.." ЕАД (предходно наименование „Ч...." АД) в
качеството му на собственик на недвижим имот - апартамент №.., находящ се в гр.София, кв.
В.., ул. „Н.." .. от 2001г., придобит през 2001г. Сочи, че заради спор през 2005 г. с „Ч...." АД
към датата на исковата молба притежаваният от него недвижим имот е с прекъснато
електрозахранване. Твърди, че депозирал молба до ответника, като в отговор от дружеството
- ответник получили информация за натрупано задължение и за открит нов клиентски номер
и отказ да бъде възстановено електроподаването до заплащане на дължимото. Ответното
дружество претендирало цената на ползваните и незаплатени количества електрическа
енергия в имота, за периода след придобиването му, т.е. след 2001г. за главница и лихви в
общ размер на 4865,76лв., от които главница по фактури 1753,69 лв. и мораторни лихви в
размер на 3112,07 лв. Оспорва да е ползвал доставената електрическа енергия, а освен това
счита, че същите са погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е подал молба на 04.09.2024 г., като към нея
имало приложен нотариален акт относно собствеността му по отношение на процесния
имот. Посочва, че за посочения имот в дружеството е имало партида регистрирана на името
на К М, като в резултат на подаденото заявление същата е прехвърлена на името на ищеца.
Твърди, че за предходния титуляр на партидата е имало натрупани задължения за периода
м.11.2006 г. до м.12.2022 г. в размер на 1753.69 лв., както и неустойка за забавено
изпълнение в размер на 3195,51 лв. за периода 02.03.2007 г. до 11.02.2025 г., които
задължения били прехвърлени на ищеца. Посочва, че погасяването на по давност на
задължения не води до изчезването на задължението, а единствено до погасяването на
правото на принудително изпълнение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже, че
между страните е било налице облигационно отношение, във връзка с което на ищеца е
доставена електрическа енергия в твърдените количества.
По направеното от ищеца възражение за погасяването на задължението по давност в
тежест на ответника е да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.
Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение
подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално
право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По давност
могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Между страните не е спорно, че
ищецът е собственик на процесния имот, за който е открита партида при ответното
дружество. Предвид изричното оспорване от страна на ищеца в исковата молба, че
вземанията срещу него са възникнали, в тежест на ответника още с доклада по делото е
указано, че следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение, във
връзка с което е доставил на ищеца електрическа енергия в твърдените количества. Въпреки
дадените указания, такива доказателства не са били ангажирани, следователно, по делото не
е доказана доставка на електрическа енергия на претендираната стойност, което е
достатъчно основание за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, тъй като
ответникът не е установил съществуването на вземането си по основание.
В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че въпреки задължаването на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото преписи от фактурите, в които са
обективирани процесните задължения, с изрично указания за последиците по чл. 161 ГПК,
ответникът не представи изисканите преписи. Фактурите сами по себе си не представляват
основание за съществуване на дадено вземане, но непредставянето им, наред с липсата на
други доказателства за възникване на задълженията, още веднъж подкрепя извода на съда,
че вземания в полза на ответното дружество изобщо не са възникнали. Предвид изложеното
съдът намира, че не е необходимо да разглежда евентуално наведеното основание за изтекла
погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски. С оглед възражението на ответника
за прекомерност на претендираното и платено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
следва да намали възнаграждението до сумата от 400 лв. по следните съображения. С
Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
2
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като бъдат присъдени разумни,
пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на
размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не
се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не
без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови дела във
връзка с недължимост на суми за комунални услуги. Тоест, делото не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 594, 63 лв., от които 194, 63 лв. държавна такса и 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. „В..“, ул. „Н..“ № .., АП... срещу „Е..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ц..” №..., сграда „И..“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. И. Н., ЕГН **********, не дължи на „Е..” ЕАД, ЕИК ...
сумата по фактури в размер на 4865, 76 лв., от които главница 1753,69 лв. за периода
м.11.2006 г. до м.12.2022 г. и мораторни лихви в размер на 3112, 07 лв. за периода 02.03.2007
г. до 11.02.2025 г. по партидата за недвижим имот, представляващ апартамент №.., находящ
се в гр. София, кв. „В..“, ул. „Н..“ № ...
ОСЪЖДА „Е..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ц..” №..., сграда „И..“, да заплати на Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„В..“, ул. „Н..“ № .., АП... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 594, 63 лв. разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3