Решение по дело №1676/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1291
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20223100501676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100501676 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез
упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 742/18.03.2022 г. по гр. д. № 14033/2021 г. по
описа на ВРС, поправено с Решение № 2181/04.07.2022 г. по същото дело, с което е бил
уважен предявеният иск по чл. 439 ГПК за недължимост поради погасяване по давност на
сумите, за които бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 18267/2012 г. по описа на
ВРС, въз основа на който било образувано изп. дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ **** в
КЧСИ.
Въззивникът навежда оплаквания, подкрепени с подробно цитирана съдебна
практика, че първоинстанционният съд неправилно е приложил закона, като е възприел
тълкуване (ТРОСГТК № 2/2013 на ВКС), което не е било относимо, вместо задължителното
ПП ВС № 3/18.11.1980 г., приложимо по отношение на спирането и прекъсването на
давността по време на висящото изп. дело № 1419/2014 г. по описа на ЧСИ **** в КЧСИ.
Въззивникът посочва, че от момента на постановяването им, тълкувателните актове имат
обратно действие, но не и в хипотези като настоящата, при които спрямо съответната
правна норма вече е бил постановен тълкувателен акт, който бива отменян, тъй като
субектите до които се отнася нормата няма как да съобразяват поведението си с все още
неприет тълкувателен акт. Затова спрямо извършените преди приемането на ТР 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС действия по изп. дело № 1419/2014 г., следвало
да се прилага Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, което
само по себе си водело до извод, че давност за процесното вземане не била текла, тъй като в
1
периода до приемане на тълкувателното решение е било налице висящо изпълнителното
производство. В този смисъл, становището на ВРС било неправилно. Обръща се внимание,
че неправилно са игнорирани предприетите по делото изпълнителни действия, също
прекъсващи давността, като не е отчетено положението по приложеното ТРОСГТК №
2/2013 на ВКС относно действието на отправянето на искане за предприемане на
изпълнителни действия, независимо дали осъществяването им е било успешно или не.
Въззвиникът поддържа, че давността би настъпила само ако в периода 26.06.2015 г. –
26.08.2022 г. (включващ и двумесечното извънредно положение) не са били предприемани
изпълнителни действия, какъвто настоящият случай не бил. Сочи, че понастоящем, дори
след перемиране на задължението, съдебният изпълнител не може да отказва да изпълни
искания нов изпълнителен способ, доколкото водещо е изпълнението на задължението,
инкорпорирано в предоставения му изпълнителен лист. Единствената правна последица от
перемирането следвало да бъде образуването на ново изп. дело, тъй като старото такова
било прекратено по право. Така, новото искане за прилагане на изпълнителен способ
прекъсвало давността, независимо дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не.
Отбелязва се също, че за разлика от значението при действието на постановлението на ВС,
при което давността започвала да тече едва след перемиране на изпълнителното
производство, то след приемането на посоченото тълкувателно решение, настъпването на
перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.
Въз основа на тези свои аргументи, дружеството въззивник моли
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и съответно предявеният
от ищцата, понастоящем въззиваема, иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозирания отговор по жалбата, въззиваемата страна, чрез упълномощения си
процесуален представител бланкетно оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилнo.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се представляват, а чрез
нарочни молби поддържат доводите си, изложени съответно в жалбата и в отговора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявения
иск е отричане дължимостта на претендираните от ответното дружество суми както следва:
сумата от 3808,61 лв. главница ведно със законната лихва от 10.12.2012 г., сумата от 407,78
лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.06.2011г. до 05.09.2012 г.,
сумата от 517,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2011 г. до
26.11.2012 г., сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата от 94,68 лв.
държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист от ВРС 17 -ти състав на 09.05.2014 г.
по гр.д. № 3434/2013 г. на ВРС и частно гр.д. № 18267/2012 г. по описа на ВРС 35 -ти
състав, на основание чл. 439 ГПК.
Ищецът е оспорил ответникът да разполага спрямо него с изпълняемо право,
позовавайки се по реда на чл.439, ал. 1 от ГПК на факти, настъпили след приключване на
2
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди
се, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр.д. № 18267/2012г. по описа на ВРС по реда на чл.410 от ГПК в полза на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Въз основа издадения изпълнителен лист
и по молба на този кредитор на 08.07.2014г. е било образувано изп. дело №1419/2014г. по
описа на ЧСИ З.Д.. На 25.11.2014г. до работодателя на длъжника е изпратено запорно
съобщение, а до самия длъжник- съобщение за наложената възбрана. На 14.12.2015г. е
постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи, какъвто в крайна
сметка не е извършен. На 01.03.2017г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД е било конституирано като нов взискател. На 17.05.2017г. е постъпила молба от
новоконституирания взискател за насрочване на опис на движими вещи, който опис не е
извършен, тъй като не е заплатена държавна такса. На 31.07.2017г. е изпратено съобщение
до няколко банки за наложен запор. Позовава се, че изпълнителното дело е перемирало, тъй
като в периода 25.11.2014г. до 25.11.2016г. взискателят не е предприел валидни
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона на 26.11.2016г. Извършените по делото изпълнителни действия след тази дата не
са породили ефект, поради което не могат да се зачетат като прекъсващи давностния срок.
Като не оспорва основните фактически твърдения, изложени в исковата молба,
ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД счита за неоснователни направените въз
основа на тях изводи на ищеца, че задължението на длъжника е погасено по давност поради
изтекъл давностен срок. Твърди, че докато е траел изпълнителния процес погасителна
давност не е текла, позовавайки се в тази връзка на дадените разрешения с Постановление №
3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС (ППВС №3/1980), което е било в сила към датата на
образуване на първото изп. дело, и на практика на ВКС в този смисъл, като теченето на
давностния срок е спрял до постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, с което (т.10) ППВС №3/1980 е било обявено за изгубило действие.
Отделно от това, изброявайки подробно и хронологически извършените действия в хода
както на изпълнителното дело, счита, че взискателят не е бездействал, поради което липсва
основание за прилагане на института на погасителната давност.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
3
решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Изведеният пред въззивния съд спорен въпрос е свързан с изясняване на значението
на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция.
В конкретния случай правото на принудително изпълнение на вземането на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД спрямо ищеца – длъжник е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по гр.д. №18267/2012г.
по описа на ВРС, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 20.06.2014г. По
молбата на този кредитор от 08.07.2014г. е образувано изпълнителното дело (изп. дело
№1419/2014г. по описа на ЧСИ З.Д.). Ведно с образуването взискателят е възложил на
съдебния изпълнител права по чл. 18 от ЗЧСИ. На 25.11.2014г. са наложени запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и възбрана върху негов недвижим имот. С молба от
14.12.2015г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, който опис
съдебният изпълнител е насрочил за 23.01.2017г. На 1.03.2017г. е депозирана молба от
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД за конституирането му като взискател,
легитимиращ се с договор за цесия, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. По
искане на взискателя от 19.07.2017г. на 31.07.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземания по банкови сметки на длъжника. В периода от 23.02.2018г. до 20.01.2022г. в
резултат на наложения запор ежемесечно са постъпвали суми по изпълнителното дело.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на
вземането по издадения срещу него изпълнителен лист е да установи настъпване на
твърдените от него правопогасяващи факти, като в случай на позоваване на изтекла
погасителна давност, в тежест на ответника- взискател в изпълнителното производство е да
установи предпоставките по чл. 116 от ЗЗД за прекъсване на течащата в полза на длъжника
давност.
По отношение на последиците от образуването на изпълнително производство в
контекста на института на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС
№ 3/80 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като
по време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г. е
дадено съвсем различно разрешение, според което по време на изпълнителния процес
давността не спира и се прекъсва от всяко изпълнително действие, като ППВС № 3/80 г. е
обявено за загубило сила. Настоящият съдебен състав възприема разбирането, че
4
постановеният нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително
тълкуване и се възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще. Прилагането му с
обратна сила би довело до правна несигурност, доколкото правните субекти са били длъжни
и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване,
което се ползва с действие ex tunc. С оглед изложеното съдът приема, че извършената с т. 10
от ТР № 5 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС промяна в тълкуването се прилага от
датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Налага се
изводът, че определянето на приложимия тълкувателен акт е обусловено от фактическата
преценка дали изпълнителното производство е висящо към 26.06.2015г. Същевременно в т.
10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази част новоприетото ТР не се отклонява от
постановки на ППВС № 3/80 г., тъй като последното не третира изобщо въпроса относно
прекратяване на изпълнителното производство, а и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
идентична на тази чл. 330, ал. 1, б“д“ от ГПК/ отм./
В случая изп. дело №1419/2014г. е образувано по молба на взискателя от 8.07.2014г.
и следователно относно основанията за прекъсване на давността са приложими
постановките на ППВС № 3/80 г. Съгласно приетото с това постановление погасителната
давност е прекъсната с образуване на производството на 08.07.2014г. и не е текла до
неговото прекратяване. Същевременно видно е от материалите по делото, че след
25.11.2014г., когато са наложени запор на вземания за трудово възнаграждение и възбрана
върху недвижим имот, в продължение на период от две години взискателят не е поискал,
нито овластеният по реда на чл.18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител, е предприел приложение на
изпълнителен способ. Искането за извършване на опис на движими вещи, включително
насрочване на описа, не са прекъснали давност, тъй като изпълнителното действие не е
извършено. С оглед на изложеното е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 26.11.2016г.
С прекратяване на изпълнителното производство обаче, материалното право на
взискателя остава незасегнато. Прекратяването на изпълнителното производство не
изключва принудителното изпълнение в случай, че изпълняемото право е непогасено. Дори
при настъпила перемпция по право, когато по изпълнителното дело е направено искане за
прилагане на нов изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже
изпълнение– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело- така
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г.о., ГК.
След прекратяване на изпълнителното производство (в случая след 26.11.2016г.) е
5
започнала тече нова давност. В рамките на новия давностен срок на 1.03.2017г. е депозирана
молба от ответника в качеството му на частен правоприемник на взискателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД за конституирането му по делото. На 31.07.2017г. по молба на
новоконституирания взискател е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Независимо дали конституирането на нов взискател прекъсва давност ( по този
въпрос с Определение №60469/11.10.2021 по дело №2040/2020 на ВКС, ТК, II т.о, е
допуснато касационно обжалване, но понастоящем не е постановено решение), при всички
случаи преди изтичане на петгодишния давностен срок от прекратяване на изпълнително
производство давността е прекъсната с извършения запор на вземания по банкови сметки на
длъжника от 31.07.2017г. Както се посочи по-горе молбата за налагане на запор след
прекратяване на изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има
характер на искане на образуване на ново изпълнително дело. По отношение на последното,
с оглед датата на образуването, обаче са приложимо вече постановките на ТР № 5
2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, тоест давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие.
В резултат на наложения запор от 31.07.2017г. на вземания по банкови сметки на
длъжника ежемесечно по изпълнителното дело са постъпвали суми в период от 23.02.2018г.
до 20.01.2022г., което изключва необходимостта кредиторът да проявява активност и да
изисква прилагане на нови изпълнителни способи, щом като приложеният такъв се явява
ефективна форма на удовлетворяване на правото.
В конкретиката на казуса, след като последното изпълнително действие e на
20.01.2022г., когато са постъпили суми по изпълнителното дело в резултат на наложения
запор, което действие на основание чл. 116 б. "в" ГПК, прекъсва давността /ТР №
3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/, новата петгодишна давност,
приложима на основание чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, не е изтекла към датата на предявяване
на иска.
Предявеният иск за отричане съществуването на изпълняемо право поради изтекла
давност се явява неоснователен.
Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения
иск.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 120 лева за всяка от
инстанциите, на осн. чл. 25, ал. 2 от НПП, определено при съобразяване на цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Допълнително на страната се следват разноски за държавна такса във въззивното
производство в размер на 98,57 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 742/18.03.2022 г. по гр. д. № 14033/2021 г. по описа на ВРС,
поправено с Решение № 2181/04.07.2022 г. по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес **************** иск за
признаване за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2 недължимостта на сумата от 3808,61 лв. главница по
договор за потребителски паричен кредит№ PLUS-01513217/03.09.2010г., ведно със
законната лихва от 10.12.2012 г., сумата от 407,78 лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода от 03.06.2011 г. до 05.09.2012 г., сумата от 517,60 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 26.11.2012 г., сумата от 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 94,68 лв. държавна такса, за които е издаден
изпълнителен лист на 09.05.2014 г. по гр.д. № 3434/2013 г. на ВРС и частно гр.д. №
18267/2012 г. по описа на ВРС, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес **************** ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
:гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2 сумата от 338,57
лева, представлява съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн.чл. 280, ал.
2 от ГПК.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7