Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.02.2020
г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
деветнадесети февруари
2020 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Минчев в.търг.д. № 1001 по
описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П.К.Б.
ЕООД против решение № 1264/09.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4503/2018г. по описа
на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от „П.К.Б.” ЕООД гр.С.,
против И.Т.Т.,***, иск да се признае за установено по отношение на И.Т.Т.
съществуването на вземането на „П.К.Б.” ЕООД за сумата от 3857,54лв. главница,
15,68лв. лихва за забава от 27.06.2017г. до 03.10.2017г., 20,00лв. такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. до окончателното плащане,
за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „П.К.Б.” ЕООД
против И.Т.Т. заповед № 953/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1691/2018г. по описа на СтРС. Във въззивната жалба въззивника излага
съображения за неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна
практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се уважат исковете. Претендират се разноските пред двете инстанции.
Няма направени доказателствени искания.
В законния срок не е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия. В съдебно заседание взема
становище, че в момента няма как да я плаща тази
сума, тъй като е на 4 часа работен ден и дори и да иска, не може.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело
№1691/2018г. по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК,
съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът И.Т.Т.
да заплати на кредитора „П.К.Б.” ЕООД С. сумата от 3857,54лв. главница, 15,68лв.
лихва за забава от 27.06.2017г. до 03.10.2017г., 20,00лв. такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. и разноски по делото –
152,86лв. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че на 15.05.2017г.
между ищеца „П.К.Б.” ЕООД С. и
ответника И.Т.Т. е сключен Договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер
на 1500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 24 месеца с
размер на вноската 92,73 лв. на месец, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент
41,17%, като общо дължимата сума възлиза на 2225,52 лв. В т.VI от договора
страните са уговорили по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1800,72лв.,
платимо на месечни вноски от по 75,031лв. Така общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги възлиза на 4026,24лв., платимо на равни
месечни вноски от по 167,76лв. Към договора са приложени Погасителен план,
Искане за отпускане на потребителски кредит, Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за
потребителски кредит.
По делото не се спори и се признава от самия ищец в
исковата молба, че по сключените между страните договор и споразумение
ответницата е заплатила сумата от 205,00 лева и е
преустановила плащанията. Поради това и на основание чл.12.3 от ОУ на договора,
на 03.10.2017г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от 13.10.2017г. до ответницата И.Т.Т. за
обявяването на предсрочната изискуемост, но по делото липсват доказателства
ответницата да е уведомена за това от ищеца преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Липсват данни представеното уведомително
писмо да е достигнало до ответницата.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция,
даденото в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС,
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение в настоящия случай. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да дадат основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови
финансови институции и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят,
който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставени в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е
формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно константната съдебна практика, когато искът
по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че
целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до
произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до
длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита.
Въпреки липсата на
уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235 от ГПК следва
да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска. Ето защо следва
да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика на върховната
съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС. След подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съобразно погасителния план по договора за кредит поетапно са
падежирали всички вноски по договора, съобразно представения погасителен план. При
вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата облигаторна
връзка между страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от
кредитополучателя.
Липсата на точно изпълнение
на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото
вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и
лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в
исковото производство по чл. 422 ГПК.
Длъжникът- ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от
09.05.2017 г. по гр. д. № 60034/16 на ВКС, І т. о. По въпроса за задължението
на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл. 422 от ГПК,
въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е постановено и
Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл. 290 от ГПК –
Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/16 г., І т. о., Решение № 180 от
31.07.2017 г. по т. д. 1357/16 г., Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д. №
851/16 г. на ВКС, І т. о., Решение № 208 от 09.02.2018 г. по т. д. № 394/17 г.
на ВКС, І т. о. и др. Ето защо и предявеният в настоящото производство иск се
явява основателен до размера на падежиралите незаплатени вноски за главница –на
основание чл. 235,
ал. 3 ГПК,
/така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, като в
настоящия случай са се падежирали всички незаплатени вноски по договора за
кредит, тъй като последната от тях е била с дата на погасяване – 26.05.2019 г..
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че
същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита (или в случая получената сума от лева), без да дължи лихва.
Няма спор по това, че страните по един
договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им
воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени
случаи законодателят може да включи същите в действащото законодателство. Това
е възможно и в случаите, когато с действията си определени субекти накърняват
добрите нрави. В тази връзка след сключването на процесния договор са приети
изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Законодателят е целил постигане именно
на справедлив баланс между интересите на потребители на "бързи"
небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска кредитоспособност
(влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи, налична
вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните заемодатели,
опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на
висок брой свои клиенти.
Според процесния договор ответникът е
получил в заем сумата от
1500 лева, като за срок от 24 месеца е следвало да върне на кредитора си сумата
в общ краен размер от 4026,24 лева, или повече от два пъти над размера на
взетия кредит. Клаузата, с която в договора за кредит е определен лихвен
процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при
отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се
съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда
противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1800,72 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят
за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит". В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се
събират съответните такси.
В противоречие на императивното правило на
чл. 10, ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1800,72 лева. Наред
с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е.
то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните Договор. Или от изложеното се налага извод, че потребителят
дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не
достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ. Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница.
След служебно изчисление от приложения по
делото погасителен план съдът установи, че предоставената сума за главница по
процесния договор е в размер на 1500 лева. Направените от ответника плащания са
в размер на 205
лева, поради което
основателен се явява само иска за установяване дължимостта на остатъка от
главницата до размер на 1295 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2018 г. до
окончателното й изплащане. За
горницата над тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена, както и
предявените искове за установяване дължимостта на вземания на ответника за
договорна лихва и за закупен пакет допълнителни услуги.
По
разноските: Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски
съразмерно уважената част от искането.
Ищецът е направил следните разноски: 77,86 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. дело № 1691/2018 г. по описа на РС – С.З.; 77,15 лв. д.т.
и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 4503/2019 г. по
описа на РС – С.З.; 77,15 лв. държ. такса и сумата от 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение по в.т.д № 1001/2020 г. по описа на ОС- С.З.. Юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 300 лева по
гр.д. № 1691/2018 г. по описа на РС и в.т.д № 1001/2020 г. по описа на ОС- С.З.,
съдът счита, че следва да бъде определено в размер на по 150 лева, съгласно чл.
25 от Наредба за заплащане на правна помощ. Поискания депозит от 500 лв. за
особен представител по гр. дело № 4503/2018 г. на СтРС не е внесен от ищеца и
не следва да се присъжда. Или разноските
на ищеца са в размер на общо 682,16 лв..
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК., ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер 225 лева, съразмерно уважената част от
исковете. При този изход на делото и ответникът има право да иска присъждане на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но липсва искане за
присъждане на разноски, както и доказателства за направени такива.
С оглед цената на иска, в размер на 3 857,54 лв.,
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1264/09.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4503/2018г. по описа
на Районен съд – гр. С.З. в частта, в която е отхвърлен иска
от „П.К.Б.” ЕООД, С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г. против И.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,, до размера на сумата 1950
лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
да
заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 1295 лева /хиляда двеста деветдесет и пет лева/, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 15.05.2017 г., ведно със законната лихва от 10.04.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1264/09.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4503/2018г. по описа
на Районен съд – гр. С.З., в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска от „П.К.Б.”
ЕООД, с п.а. против И.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
за сумата над 1295 лева /хиляда двеста деветдесет и пет лева/, до претендираните 3857,54 лева /три хиляди
осемстотин петдесет и седем лева и 54 стотинки/, представляващи общо задължение от
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по Договор за потребителски кредит № ********** от
15.05.2017 г., ведно със законната лихва от 10.04.2018
г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
да заплати на „П.К.Б.” ЕООД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, сумата от 225 лева,
/двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.