№ 95
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Б.. Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20225300900265 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3
от КЗ.
Предявени от И. И. Г., род. на ****, ЕГН ********** от ****
(първоначално предявени от И. И. Г., действащ лично и със съгласието на
своята **** Г. Т. П., ЕГН ********** от ****, навършил пълнолетие в хода
на процеса) против „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК
*********. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 160 000лв, ведно със законната лихва, начиная от
20.10.2021г, датата на която увреденото лице е отправило поканата си към
застрахователното дружество, до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени от него болки и страдания, следствие претърпяно
на 06.07.2021г ПТП на общински път PDV 1323, с посока на движение от
гр.Пловдив към гр. Перущица, след с.Йоаким Груево, км. 39, причинено
виновно от водача З. П. К., ЕГН ********** на л. а. марка „Фолксваген”,
модел „Пасат” с per. № ****, който застига и удря отзад каруца, теглена от
кон, в която се е намирал и И. И. Г. като пътник и за инцидента бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 и било образувано
досъдебно производство №59/2021г по описа на Сектор РПТ – прекратено на
1
основание чл. 343, ал. 2 от НК по изявено желание на пострадалия.
Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК
********* оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни
разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че на 06.07.2021г е претърпял пътнотранспортно
произществие на общински път PDV 1323, с посока на движение от с.Йоаким
Груево към гр. Перущица, км. 39, област Пловдив, причинено виновно от
водача З. П. К., ЕГН ********** на л. а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с
per. № ****. Лекият автомобил застигнал и удалил отзад каруца, теглена от
кон, в която се е намирал и И. И. Г., който в един момент бил пътник, а в друг
– управлявал каруцата. От удара получил множество телесни повреди, бил
откаран по спешност в УМБАЛ “Свети Георги” - гр. Пловдив и бил
хоспитализиран за периода 06.07.2018г - 13.07.2021г. От преживения удор
ищецт получил: политравма; фрактура на средната диафизарна трета на дясна
тибия с фрагментиране; фрактура на дясна фибула в средната двафизариа
трета; фрактура на средната диафизарна трета на лява тибия с фрагментиране;
фрактура на лява Фибула в средната диафизарна трета Травмите наложили
провеждането на оперативно лечение и причинили на ищеца силни болки и
страдания и невъзможност да се придвижва самостоятелно и до настоящия
момент- 10 месеца след настъпване на ПТП. Ищецът бил подложен на 4
тежки операции, при които под обща анестезия му поставили метални
импланти в двата долни крайника и те били обездвижени с гипсова
имобилизация - поставена от стъпалото до бедрото. Някои от имплантите
били премахнати, като били налице множество загрозяващи белези по
крайниците с вериятно пожизнен характер.
От травмите настъпило усложнение - флегмон на дясната подбедрица и
ищецът отново бил приет в УМБАЛ „Свети Георги”АД – гр.Пловдивза
периода 20.07.2021г, - 02.08.2021г с извършена нова операция под обща
анестезия за отсраняане на тъкан. Поставена била гипсова имобилизация, а
кракът бил обездвижен и до настоящяи момент, като по-късно ще предстои
отсраняване на имплантите, поставени в десния крайник.
2
В състоянието на ищеца настъпило ново усложнение, той отново бил
приет в УМБАЛ „Свети Георги” АД – гр.Пловдив за периода 21.09.-
26.09.2021г и му била извършена нова операция под обща анестезия на левия
крак. Извършена била фасциотомия. Кракът бил гипсиран отново целия - от
стъпалото до бедрото и до настоящяи момент, а по-късно ще се отстранят
имплантите.
Ищецът посочва, че от удара получил и охлузвания, къвонасядания и
травматични отоци на кожата по цялото тяло; при КТ на главов мозък и задна
черепна ямка бил набелязан хиперденситет по хода на тенториума в дясно,
малко количество ХЕМ (кръв) по хода на десен тенториум; десностранен
максиларен хемосинус.
След проведеното болнично лечение, същото продължило в домашни
условия - през първите 6 месеца при строг постелен режим, с обездвижени и
двата долни крайника, с използване на подлога, памперси и гледане от близки
хора, с невъзможност да посещава училище, в особено тежко състояние. След
този период, за разходки навън и в случай на необходимост, с помощта на
близките му бил поставян в инвалидна количка и така го придвижвали за
прегледи. И към момента ищецът изпитвал силни болки, не можел да спи
нощем, сънувал кошмари, местел се трудно и болезнено, макар, че
продължавал предписаното медикаментозно лечение, което не бил спирал от
деня на катастрофата.
Не се чувствал добре и емоционално. Преди катастрофата бил
енергично момче, учил, играел, спортувал, помагал на родителите си при
полската работа, имал забързан ритъм на живот и постоянни срещи с много
приятели, а след това се чувствал сякаш е бебе. Това го накарало да отказва
да приема приятели вкъщи, затворил се в себе си, често плачел, подложен на
постоянни болки се самосъжалявал, обезкуражил се, че няма да бъде същото
момче, че няма да може да ходи добре, ще има много и грозни белези,
срамувал се от сегашния си болнав вид. Счита, че получените травми го
лишават за неопределен будещ период от нормалния му начин на живот на
млад човек, пожизнено променят функциите на неговите крайници и остават
загрозяващи белези. Лятната му ваканция преминавала в болничното
заведение и на легло вкъщи, с постоянни грижи от близките и невъзможност
да се самообслужва и до настоящия момент. Принуден бил да прекъсне и
3
училище и да повтори тази учебна година, което допълнително оказало силно
негативно влияние върху емоционалното му състояние, бил депресиран.
Така описаните настъпили вреди ищецът счита, че са пряка причинно-
следствена връзка от деянието на водача З. К. на управлявания от нея л. а.
„Фолксваген”, за който е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника. Пред него
ищецът предявил претенция за доброволно обезщетяване на 20.10.2021г и
била образувана преписка по щета № 1001/21/217/500043. Макар по нея
ищецът да представил исканите му документи, не било извършено плащане на
обезщетение, от което и произтича правния му интерес за предявяване на
иска.
С подадения от ответника отговор е заявил, че оспорва иска като
неоснователен и по основание и по размер.
На първо място ответникът оспорва водачът на застраховения при него
автомобил З. К. да е имала противоправно поведение, с което е нарушила
правилата за двиение по пътищата и да е предизвикала процесния удар, а той
е последица от случайно събитие, което изключва наличието на вина у К.. Тя
била предприела всички възможни действия за избягване на сблъсъка, но той
бил неизбежен. Причина за това било поведението на ищеца, който
управлявал ППС с животинска тяга в тъмната част на денонощието без
светлоотразителна жилетка, изисквана от чл.71 от ЗДвП и без поставени на
ППС – то два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо
бяла или жълта добре различима светлина. Липсата им попречила на водача
да възприеме каруцата и да предприеме спиране преди навлизане в опесната
зона или отклоняване като спасителна маневра.
На следващо място ответникът оспрова всички изброени в исковата
молба вредоносни увреждания да са в причинна връзка с претърпения удар,
тъй като от представената медицинска документация се установявало, че
второто и третото постъпване на ищеца в лечебно заведение се е наложило не
поради травмите, а поради настъпило инфектиране – замърсяване на раните с
различни видове бактерии. Това било следствие от поведението на ищеца и на
родителя, упражняващ контрол по чл.125, ал.2 от СК, които не спазили
4
предписания санитарно-хигиенен режим и именно това е причинило тези
последващи увреждания, а не самото ПТП – влошаването на състоянието му
не било в пряка причинно-следствена връзка с деликта и поради това не
подлежало на обезщетяване от задължителната застраховка ГО.
Осветникът оспрова иска за обезщетение на неимуществени вреди и
като завишен и несъобразен с принципа на справедливост на обезщетяването,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на възприетото в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС становище, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид, а претендираният от ищеца размер не кореспондирал със
сочените от него вреди. В действителност той бил получил средна телесна
повреда, за която нямало данни да е довела до трайни последици върху
здравето му. По отношение на сочени от ищеца вреди, които ще претърпи в
бъдеще при бъдещите му операции, ответникът счита, че не подлежат на
обезщетяване в настоящия процес, предмет на който са само вече
настъпилите реално вреди.
На следващо място ответникът прави и възражение за съпричиняване
по смисъл на чл.51, ал.2 от ЗЗД във вр чл.125, ал.3 от СК, тъй като ищецът не
бил правоспособен и не е имал право да управлява ППС с животинска тяга на
мястото на настъпване на произшествието; каруцата не е била регистрирана
от службите за контрол, определени от кметовете на общините, нарушение на
чл.167, ал.2, т.4 от ЗДвП; движението на ППС с животинска тяга било
забранено на процесния пътен участък; ППС-то, теглено от животинска тяга,
не е било оборудвано с посочените по-горе светлоотразители, а ПТП било
настъпило в тъмната част на денонощието; ищецът не е изпълнил
задължението си по чл.106, ал.1 от ЗДвП непрекъснато да направлява
животните така, че да не създава пречки и опесности за движението. Така
изложеното води до намаляване на размера на дължимото обезщетение, в
съответствие с чл.51, ал.2 ЗЗД, който намира приложение и в случаите,
когато пострадалият малолетен или непълнолетен е допринесъл за настъпване
на вредите, поради неупражнен надзор или подходящ контрол от родител, тъй
като решаващо в случая е обективното наличие на причинна връзка между
неправомерното поведение (на увредения или на отговорните за него лица) и
вредоносния резултат съгласно разрешенията на ППВС № 17/1963г на ВС.
5
Предвид оспорване на главния иск ответникът оспрова като недължим
и иска за законна лихва за забава върху обезщетението, както и началния му
момент. Счита го и за недопустим, тъй като такова обезщетение не е
претендирано пред него с подадената от ищеца извънсъдебната претенция за
обезщетяване.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил всички направени
от ответника възражения, включително и за причините, довели до инцидента.
Според него вина за настъпването му има водачът З. К., която застигнала
каруцата, забелязала я е и се е отклонила вляво, за да я изпревари, като
навлязла в насрещното движение. Там се движил л.а. “Пежо”, управляван от
Д.С., което принудило К. да се доближи до каруцата, ударила я и я избутала
от пътя. Посочва, че досъдебното производство е прекратено, поради
изразено желание от страна на пострадалия на основание ал.343, ал.2 от НПК,
а не поради липса на виновно поведение у водача З. К.. Според ищеца не било
налице законово изискване за правоспособност, за да управлява каруца, а и тя
се движила нормално по пътното платно, без отклонения или засичане, със
съответната регистрация № 46 на Общината.
Оспорва и наведените от ответника твърдения, че не бил спазвал
предписания му санитарно-хигиенен режим, което довело до усложнения и
посочва, че инфекциите са настъпили поради спад в имунната му система,
който е резултат от тежките травми.
Според ищеца размерът на търсеното обезщетение не е прекомерен и е
в съответствие с принципа на справедливост предвид всичко, което е
преживял, като върху него ответникът дължи и законна лихва и тази
претенция е допустима. Той бил отправил доброволна претенция пред
ответника по чл.380 от КЗ на 20.10.2021г, по нея застрахователно
обезщетение не било платено в законоустановения срок и поради това в
съответствие с чл.429, ал.2, т.2 от КЗ за застрахователя възниквала
отговорност за лихва за забава с начален момент, определен по чл. 429, ал. 3
от КЗ, чл.494, т.10 и чл.497, вр. чл. 496 от КЗ.
С допълнителния отговор ответникът поддържа заявеното становище
по иска и всички вече въведени от него в процеса възражения.
6
С оглед изразените становища, с изготвения по делото проект за
доклад, одобрен като окончателен, съдът прие за допустим предявения главен
иск за обезщетение, което прави допустим и акцесорният иск за лихва – за
последния липсва правен интерес у ищеца от предявяването му пред
застрахователя с претенцията за доброволно плащане, тъй като към момента
на предявяването й ответникът все още не е бил изпаднал в забава, а такава,
по твърдения на ищеца, е налице с предявяване на иска му по съдебен ред. Не
е необходимо да е налице идентичност между заявените пред ответника
извънсъдебни претенциии и предявените пред съда, за да бъдат последните
допустими, а е необходимо единствено изчерпване на процедурата по
доброволно уреждане на отношенията между страните, което е налице и по
този въпрос няма спор, както и страните не спорят, че ответникът не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. От това произтича правният
интерес от предявяване на исковете и същите са допустими. Страните не
спорят и за наличието но валидно сключената за автомобила и действаща към
момента на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ и кога
ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП.
От приложеното по делото досъдебно производство № 59/2021г по
описа на сектор Разследване на престъпления по транспорта при ОД на МВР -
гр.Пловдив, пр. пр. № 7939/2021г по описа на РП - Пловдив се установява, че
е била образувано против водача З. К., за която е прието, че е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1,
буква” б”, пр. второ, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. трето от НК. Тя е нарушила
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, "когато възникне опасност за
движението“ и с това по непредпазливост е причинила на И. И. Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване телата на голямо- и малко-
пищялните кости на двете подбедрици, довело до Трайно затрудняване
движенията на двата долни крайника за около 5-6 месеца. Взето е също
7
предвид и обстоятелството, че след възникване на удара водачът е направила
всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия И. Г., както и е
подпомогнала лечението му и се е интересувала от състоянието му като е
поддържала контакт с родителите му. Пострадалият И. Г., лично и със
съгласието на своята **** Г. П. е заявил, че не желае да се води наказателно
производство за възникналото пътнотранспортно произшествие, а
образуваното да бъди прекратено. При тези обстоятелства и на основание чл.
199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, на 18.07.2022г е
постановено влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно
производство по Досъдебно производство 59/2021г по описа на сектор РПТ
при ОД на МВР- гр. Пловдив, пр. пр. № 7939/2021г по описа на Районна
прокуратура гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. чл. 343, ал.1, б. ”б”,
предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. трето от НК.
Предвид прекратяване на наказателното производство, съдът
разпредели доказателствената тежест между страните, като посочи, че е в
тежест на ищеца да докаже настъпването на деликта, последвалите го
неимуществени вреди и обемът им, които са пряка последица именно от
деликта. В тежест на ответника съдът постави тежестта за доказване на
възраженията му за настъпване на случайно деяние, за съпричиняване от
страна ищеца, който със своите действия е допринесъл и за настъпването на
деликта и за обема претърпени вреди, част от които са настъпили като
резултат от действията на самия ищец, а не са пряк резултат от деликта.
С оглед разпределената доказателствена тежест по делото бяха
събрани като доказателствени средства автотехническа и медицинска
експертизи, приети в съдебно заседание и неоспорени от страните. Съдът
изцяло възприема направените в тях изводи на експертите, които бяха
подробно и пълно защитени при изслушването им в откритото съдебно
заседание.
Бяха изслушани и гласни доказателства – показания на очевидци на
извършените действия от водача на лекия автомобил и на водача на ППТ с
животинска тяга, довели до настъпване на удара между тях, а именно водачът
на лекия автомобил З. К., Т. И. Г., возещ се като пътник в удареното ППС с
животинска тяга, което към момента на удара е било управлявано от ищеца.
От тях и от приетата автотехническа експертиза се установява, че водачката
8
З. К. - Е. е управлявала л.а. „Фолксваген Пасат“ по платното за движение на
пътя между с. Йоаким Груево и гр. Перущица посока към гр.Перущица и по
същото време каруца управлявана от ищеца се е движела по същото платно и
в същата посока, като била застигната от л.а „Фолксваген Пасат“ и ударена,
като ударът е настъпил в 22.00 часа. По време на движението си, настигайки
каруцата, л.а „Фолксваген Пасат“ се е движил със 75км/ч и реалната видимост
на водача на лекия автомобил, при движение на къси светлини, към каруцата
е била 82км/ч. Тези данни възприема и съдът и те са в съответствие с
установените по делото обстоятелства от показанията на свидетелите, че
каруцата се е движила през тъмната част от денонощието без да е била
оборудвана с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина, светлоотразителите трябва да са
разположени симетрично от двете страни на превозното средство, в
нарушение на чл.71, ал.1 от ЗДвП. Пак от показанията на свидетелите се
установява, че ищецът, като водач на пътно превозно средство с животинска
тяга, не е носил светлоотразителна жилетка, в нарушение на чл.106, ал.2 от
ЗДвП. Нарушаването от ищеца на изискванията за обозначаване на
управляваната от него каруца и на липсата на светлоотразителна жилетка,
съдът намира, че са допринесли за късното й възприемане като препятствие
на пътя от водачката К., макар реакцията на последната да предприеме
спиране и да избегне удара да е била възможна, но закъсняла. Тук следва да
се допълни, че от приетата автотехническа експретиза се установява, че от
момента на задействане от водачката на спирачната система на автомобила е
нямала възможност да избеhне удара. Изводът на съда не се променя от
обстоятелството, че на задния капак на каруцата бил поставен
светлоотразителен триъгълник и номер за регистрация, за които на първо
място не е изследвана интензивността на светлоотразяване и на второ те не
заместват вече коментираните императивни изисквания на ЗДвП, които
ищецът е нарушил и казаното се отнася и към установеното от свидетелските
показания, че ищецът и пътникът му в каруцата, брат му Т. Г., светели с
фенерчетата на телефона си, за да бъдат виждани от настигащите ги превозни
средства. Ако последната беше с правилно поставена светлинна сигнализация
и водачът й носеше светлоотразителна жилетка, то това би позволило
възприемането им като препятствие на пътя от водачката на лекия автомобил
9
по начин и на разстояние, позволяващи предотвратяването на удара -
основната причина за настъпването му е че движението се е извършвало в
тъмната част на денонощието и на неосветен участък от пътя, като съдът не
кредитира показанията на свидетелите, че при движението на каруцата все
още не било тъмно, а се е смрачавало, което не отговарят на приетия по
делото протокол за процесното ПТП и на позвъняванията на спешния тел. 112
от участниците в инцидента.
При така установенfто съдът намира, че водачът на лекия автомобил К.
е имала възможност да възприеме движението на пътното превозно средство с
животинска тяга при движение от нея на къси светлини и да избегне удара
между тях, но реакцията й по предприемане на спиране е закъсняла. От своя
страна водачът на ППС с животинска тяга също е бил длъжен да обозначил
същото със съответните законово изискуеми светлоотразителни елементи и
да носи светлоотразителна жилетка, като по този начин, при движение в
тъмната част на денонощието и на неосветен участък да позволи на другите
участници в движението да го възприемат своевременно и да съобразят
движението си него. При тези установени и на двамата водачи действия, от
които като краен резултат е настъпил удар между тях, съдът намира, че вина
за настъпилото произшествие носят и двамата водачи. Водачът на лекия
автомобил е бил този, който е бил длъжен и е имал възможност да възприеме
намиращото се пред него ППС като препятствие на пътя, поради което съдът
намира, че неговият следва да бъде определен в размер на 80%, а този на
ищеца - размер на 20%.
В резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът бил откаран
по спешност в дежурно травматологично отделение на УМБАЛ „Св. Георги“
гр. Пловдив, където под обща анестезия му е извършено открито наместване
на фрактурите на двете подбедрици и фиксации с плаки и винтове. Изписан е
на 13.07.2021г, като при извършения му контролен преглед е установена
локална инфекция в областта на цикатрикса на дясна подбедрица. Това е
наложило ново отваряне на хирургичната рана под обща анестезия и е
изписан на 02.08.2021г. След това лечение се образувал дефект на кожата и
след продължаваща инфекция, на 21.09.2021г, отново постъпва в КОТ на
УМБАЛ „Св. Георги“, където отново по оперативен път се отстраняват
металната плака и винтовете, прави се почистване и е изписан на 26.09.2021г,
на крака е поставен гипсов ботуш с токче. Видно от амб.№ 3264 от
10
16.12.2021г щецът е прегледан от ортопед-травматолог, като се е придвижвал
с две патерици, натоварвайки двата крака, гипсовата имобилизация на
дясната подбедрица е удължена с 30 дни. На проведените контролни снимки
на 25.02.2022г е доказан калус в областта на дясна подбедрица. Всички тези
обстоятелства са установени от вещото лице д-р М., в приетата по делото
медицинска експертиза, като прави извод, че от процесното ПТП ищецът е
получил фрактури на костите на двете подбедрици, които напълно
кореспондират с механизма на препърпения от него директен удар и падане
от каруца. Те са наложили извършването на три операции на десния и една на
левия крак, всички под обща анестезия, при които са поставени плаки с
винтове, отстранени след това само от десния крак. Травмите са причинили
силни болки и страдания, поради засягане на двата долни крайника и
невъзможно придвижване, самообслужване и хигиенен режим.
Интензивността на болката била голяма непосредствено след травмата, след
откритото наместването и началния период на раздвижването, като след това
бавно е намалявала с времето. Травмите са довели до трайно затруднение на
движенията на двата долни крайника за период от повече от 30 дни, като
приложено оперативно лечение е довело до възстановяването на левият крак
протича за период от 4 – 5 месеца, но за десния са настъпили усложнения,
инфектиране на оперативната рана и последващи оперативни намеси, като
възстановяването е продължило повече от шест месеца. Вещото лице
посочва, че по делото липсват данни за неспазване на предписаните
санитарно-хигиенни режими и контролни прегледи, а единствената причина
за усложнението е от инфектирането на оперативната рана и последствията от
това. В съдебно заседание допълва, че липсата на честа смЯ. на превръзката
на раната не може да доведе до бактериални и стафилококови инфекции - ако
превръзката е чиста, в смисъл да не е избило нещо от раната и щом марлята е
суха, при смЯ.та й се увеличава рискът за внасяне на инфекция. Без да има
писмени данни какво и правил ищеца като пациент в дома си, вещото лице
посочва, че получената бактериална и стафилококова инфекция не е резултат
от неспазване на предписания режим за поддържане на раната, тъй като
стафилококът е нормална бактериална инфекция, която я има върху всяка
кожа и е патогенна, ако попадне в подходящи условия, но ако няма
подходяща среда за развитие, не е патогенна.
От вещото лице е извършен и личен преглед на ищеца на 15.01.2023г в
11
СО-ЗОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ и установява неговото пълно възстановено
със зараснали фрактури на двата крака, като се придвижва със самостоятелна
походка, без накуцване. Установил е наличие на остатъчна хипотрофия на
мускулатурата на дясна подбедрица, наличие на оперативни цикатрикси по
предно - страничните части на двете подбедрици, като дясната е зараснала
вторично, наличие на белези от рани получени при травмата по задната част
на дясна подбедрица, ищецът се оплаква единствено от болка на мястото на
счупването при по продължително натоварване и при промЯ. на времето.
Обстоятелствата по проведеното лечение и дългото възстановяване на
ищеца, съдът намира за доказани по делото и от показанията на изслушания
като свидетел негов брат Т. Г., който заедно с **** им му е оказвал
ежедневна, непрекъсната помощ, като му е носел вода, храна, изнасял го е на
ръце от къщата навън и после пак на ръце го е връщал обратно, като едва в
началото на 2022г започнал да се опитва да става.
От така така установеното, съдът намира, че получените от ищеца
увреждания са довели до преживени от него болки и страдания с висок
интензитет и за дълъг период от време. Макар към момента да е налице
възстановяването му от счупванията са налице трайни груби белези, които
няма да се заличат. Ето защо съдът намира, че справедливият размер за
обезщетяване на всички преживени от него болки и страдания е в размер на
80 000лв.
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да
вземе предвид и направеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, което по изложените по-горе мотиви беше определено да е в
размер на 20%. Следователно определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80000лв, следва да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумата от 16000лв, като на ищеца се присъди
сумата от 64 000лв, ведно със законната лихва с начален момент 21.01.2022г -
датата след изтичане на тремесечния срок за произнасяне от застрахователя,
считано от предявяване на претенциите за обезщетяване пред него, в
съответствие с чл. 497 във вр чл. 496, ал.1 от КЗ. За разликата до пълния
предявен размер от 160 000лв искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен, както и претенцията за законна лихва да периода от началната
претендирана дата до 20.01.2022г, включително.
12
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на
разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди. Ищeцът имат право на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от
иска, което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По размер
следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2650лв плюс 8% за
горницата над 25000лв – 5770лв, дължимо от ответника на пълномощника на
ищеца.
Ответникът има право на разноски съобразно представения списък в
общ размер от 6451лв, от които по съразмерност ищецът му дължи 3870,60лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 2560лв
и разноски по съразмерност за медицинска и автотехническа експертиза в
размер общо на 176,84лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на И. И. Г., род. на ****, ЕГН ********** от ****
сумата от 64 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 21.01.2022г до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за преживени от
него неимуществени вреди - болки и страдания, следствие претърпяно на
06.07.2021г пътнотранспортно произшествие на общински път PDV 1323, с
посока на движение от гр.Пловдив към гр. Перущица, след с.Йоаким Груево,
км. 39, причинено виновно от водача З. П. К., ЕГН ********** на л. а. марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с per. № ****, който застига и удря отзад
управляваното от И. И. Г. пътно превозно средство с животинска тяга, за
което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 и
било образувано Досъдебно производство № 59/2021г по описа на сектор
Разследване на престъпления по транспорта при ОД на МВР - гр.Пловдив,
прокурорска преписка № 7939/2021г по описа на РП – Пловдив - прекратена
на основание чл. 343, ал. 2 от НК по изявено желание на пострадалия И. И. Г.,
13
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 160 000лв, ведно със законната лихва, както и иска за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
20.10.2021г - 20.01.2022г, включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати на адв. М. И. Д., АК – София, като пълномощник на И.
И. Г., род. на ****, ЕГН ********** от **** сумата от 5770лв за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА И. И. Г., род. на ****, ЕГН ********** от **** да заплати
на „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от
3870,60лв за съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"“ АД – гр.София, ЕИК
********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив сумите от 2560лв -
дължима държавна такса за разглеждане на делото и 176,84лв - разноски за
експертизи по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14