№ 23
гр. Силистра, 25 февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 32 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ
"П.П. - Магнус", със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
бул. „Македония“ № 86, ет. 4, ап. 12, с ЕИК *********, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ,
с изх. № 02-190-2600/3880 от 23. 11. 2019 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано изцяло изплащане
на субсидия за кампания 2016 г. по
подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 19/280616/14620 по
Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане
(СПП), Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната следа (зелени директни плащания - ЗДП), както и по мярка 12
"Плащания по Натура 2000" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г.
В жалбата се твърди, че при издаването на оспорения
административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Посочва се, че в уведомителното писмо липсват конкретни
мотиви за постановяването на отказа, което прави акта неразбираем и
възпрепятства възможността за проверка на материалната му законосъобразност.
Акцентира се, че евентуално от съдържанието на таблица 12, ред 4 на акта може
да се предположи, че органът е приел, че жалбоподателят не отговаря на
условията за активен земеделски стопанин, като се изтъква, че тази преценка не
съответства нито на разпоредбата на чл. 38б, ал. 2 от ЗПЗП, нито на чл. 9, пар.
2 от Регламент (ЕС) № 1307 / 2013. По тези съображения моли за отмяна на
оспореното уведомително писмо и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 4 от
делото), оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В хода
на устните състезания изтъква, че основната дейност на едноличния търговец през
2015 г. според предоставената от НАП информация е била с код 49.39, съгласно
КИД 2008, обозначаващ „Друг пътнически сухопътен транспорт“, като групата на
този транспорт включва железопътния транспорт, а съгласно чл. 38б, ал. 2, т. 1
от ЗПЗП не са активни фермери тези, които експлоатират железопътни услуги. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е
поставено с подадено от жалбоподателя, в качеството му на едноличен търговец,
общо заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 19280616/14620, с което
е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки от ПРСР 2014-2020 г.,
в това число по СЕПП, СПП, ЗДП и по мярка 12 "Плащания по Натура
2000". В представляващата неразделна част от
подаденото заявление Таблица на използваните парцели 2016 г. (л. 67-69) е
посочен всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се
намира, като заявителят е отбелязал, че кандидатства по СЕПП с 30 парцела с
обща площ от 105. 05 ха, а по мярка 12 "Плащания по Натура 2000" с един парцел с № 57056-24-15-1 с площ от 2.
97 ха. Съгласно чл. 43б ЗПЗП, кандидатстването по СЕПП дава право на
земеделските стопани да получат подпомагане и по схемата за преразпределително
плащане за първите до 30 ха, за които имат право на подпомагане по СЕПП, т. е.
по СПП са заявени за подпомагане 30 ха. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от
17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания,
правото на плащане по СЕПП обуславя получаването на зелено директно плащане от
земеделските стопани, които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях,
селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл.
43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което означава, че заявени за финансиране
площи по ЗДП са 105. 05 ха.
По подаденото общо заявление за
подпомагане, в частта относно поисканото финансиране по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., е постановен отказ, което
е станало чрез Уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/3880 от 23. 11. 2019 г., издадено
от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Причините за отказа са поместени в
няколко таблици, които заедно с поясненията под тях относно отделните колони
изчерпват мотивите на органа.
От
таблица № 1 (стр. 2 от уведомителното писмо и л. 5-гръб от делото) се
установява, че част от парцел № 35554-34-45-1 с площ от 1. 00 ха е заявена за
подпомагане и от други лица, като видно от поясненията под колона № 3 на осн. чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП
и чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 5 / 27. 02. 2009 г. плащането е намалено
или отказано, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и
застъпването на площите не е отстранено; изрично е упоменато, че за
констатираните при кръстосаната проверка двойно заявени площи лицето е уведомено с уведомително писмо с изх. № 02-190-2600 / 5985 от 13. 09. 2016
г. (приложено по делото – л. 108 и 109). Според колона 6 и поясненията към нея
остатъкът от парцела (0. 03 ха), който не е предмет на двойно заявяване, е
твърде недостатъчен за подпомагане, поради което установената площ на парцела,
изчислена съгласно чл. 2, параграф 1, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014, е 0. 00 ха. В поясненията към таблицата изрично е посочено, че
установените обстоятелства ще засегнат площите заявени за подпомагане по СЕПП,
СПП и ЗДП.
Таблица № 3 касае заявените за подпомагане
площи по ЗДП. В колона № 1 от нея е посочена обработваемата площ, определена
съгласно чл. 4 параграф 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1307 / 2013 г., отговаряща
на условията за подпомагане по чл. 32, § 2 и 4, която не е декларирана като
биологична, съгласно чл. 43 § 11 от същия Регламент, като същата е в размер
общо на 97. 42 ха. От записванията в останалите колони става ясно, че
екологично насочените площи са 5. 20 ха, което съответства на изискванията на
чл. 46 от Регламент (ЕС) 1307 / 2013 г., както и че не са налице основания за
намаление на плащанията поради неспазване на изискванията за диверсификация, за
размер на ЕНП или за неспазена забрана за разораване/преобразуване.
Таблици № 10 и № 12 касаят заявените за
подпомагане земи и размера на финансовото подпомагане по мярка 12
"Плащания по Натура 2000". Според
колони 7 и 12 от табл. № 10 парцел с № 57056-24-15-1 с площ от 2. 97 ха попада
извън обхвата на „Натура 2000“, поради което, съгласно колона № 8 към табл. №
12 и поясненията към нея, на осн. чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 5 от 24.
02. 2015 г. площта е изключена от подпомагане.
Таблица № 13 касае размерите на финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни пращания, базирани на площ, т. е.
съобразно заявеното – площи по СЕПП, СПП и ЗДП. От тази таблица относно
поисканото финансиране по СЕПП се установява, че декларираната площ за
подпомагане е 105. 05 ха (ред 1), от която отговаряща на условията за
подпомагане е 104. 05 ха (ред 2), като намалението е извършено с 1 ха,
съставляващ наддекларирана площ (ред 6, съответстващ на записванията в таблица
№ 1 относно наличието на двойно заявени площи); на ред 3 е посочено, че
стопанството е допустимо за подпомагане; на ред 4 е отразено, че търговецът не
е активен земеделски стопанин, като в уточненията към таблицата е посочено, че
е извършена проверка, съгласно чл. 38б от ППЗП и чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307
/2013; на ред 9 е посочено, че санкционираната площ по тази схема е 104. 05 ха,
т. е. цялата отговаряща на условията за подпомагане, съгласно записванията на
ред 2.
От същата таблица относно поисканото
финансиране по СПП се установява, че декларираната и установената за
подпомагане площи са 30 ха (ред 1 и 2) и стопанството е допустимо за
подпомагане; на ред 4 е отразено, че търговецът не е активен земеделски
стопанин, като в уточненията към таблицата е посочено, че е извършена проверка,
съгласно чл. 38б от ППЗП и чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307 /2013; на ред 9 е
посочено, че санкционираната площ по тази схема е 30. 00 ха, т. е. цялата
отговаряща на условията за подпомагане.
Относно поисканото финансиране по схемата
за ЗДП е отразено, че декларираната площ е 105. 05 ха (ред 1), установената за
подпомагане площ е 0. 00 ха (ред 2), стопанството е недопустимо за подпомагане
(ред 3), търговецът не е активен земеделски производител (ред 5) и че няма
санкционирани площи (ред 9), предвид констатацията че липсва установена за
подпомагане площ.
Във връзка с установяване на спорните
обстоятелства в процеса по делото са назначени единична и тройна
съдебно-счетоводни експертизи, както и техническа експертиза, чиито заключения
са приобщени към събрания доказателствен материал.
Оспорването на посоченото по-горе
Уведомително писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в
което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на
чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи
дейността на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3
от ЗПЗП изпълнителният директор може да
делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия
за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1
на представената по делото Заповед № 03-РД / 2891 / 23. 07. 2019 г. (л. 35-37
от делото) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – П.Д.С.правомощието да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба №
5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Изложеното сочи,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Оспорената заповед като административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване
на закона е административният акт да е мотивиран.
Както се посочи и по-горе, фактическите и
правни основания за издаване на отказа за финансово подпомагане по СЕПП, СПП,
ЗДП и по мярка 12 "Плащания по Натура 2000", съставляващи мотиви на административния
орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително
и в разясненията по колони на самите таблици.
Видно от съдържанието на обсъдените
по-горе таблици може да се заключи, че 1 ха от заявените за подпомагане площи по
СЕПП, които се явяват обуславящи и за подпомагането по СПП и ЗДП (чл. 43б ЗПЗП
и чл. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания) е налице застъпване с площи, заявени за
подпомагане от други лица. Видно от поясненията към колона 3 от табл. 1, както
и от приложеното уведомително писмо с изх. № 02-190-2600 / 5985 от 13. 09. 2016
г. (л. 108 и 109) органът е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 17 от
Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. и е дал възможност на жалбоподателя да представи
доказателства относно правото на ползване на парцел с идентификатор 3554-34-45-1. Въз основа на това следва да се
приеме, че в посочената част оспореното уведомително писмо съдържа в достатъчна
степен мотиви, позволяващи на жалбоподателя да разбере причините за отказа за
финансиране за този парцел, а на съда - да извърши проверка на
законосъобразността на акта, а предвид
изпълнението на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 / 27. 02. 2009 г.
следва да се приеме, че досежно постановения отказ за подпомагане поради
наличие на двойно заявени площи не са допуснати съществени процесуални
нарушения, съставляващи основание за отмяна на акта в тази част.
От съдържанието на таблици № 10 и № 12 се
установява, че заявеният за подпомагане по мярка 12 "Плащания по Натура 2000" парцел
с № 57056-24-15-1 с площ от 2. 97 ха попада извън обхвата на „Натура 2000“, т.
е. видно е, че са налице основания за изключване на площта от подпомагане съгласно
чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 5 от 24. 02. 2015 г. Макар и пестеливи, изложените мотиви в
достатъчна степен внасят яснота за причините, поради което е отказано
подпомагането по мярка 12. В този смисъл формата на акта позволява проверка на
законосъобразността му в посочената част. Не се констатират и допуснати
нарушения на процесуалните правила, съставляващи основания за отмяната му.
Що се касае до информацията в таблица 13,
съдържаща данни относно финансовото подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП, същата е
недостатъчна, за да се установи основанието, поради което е постановен отказа
за подпомагане. От ред 4 от таблицата може да се заключи, че вероятната причина
за отказа е тази, че търговецът не е
активен земеделски стопанин, като в уточненията към таблицата е посочено, че е
извършена проверка, съгласно чл. 38б от ППЗП и чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307
/2013. Съгласно чл. 38б, ал. 1 от ЗПЗП директни плащания по схемите по чл. 38а,
ал. 1 от същия закон не се отпускат на физически и юридически лица, които
съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.
По силата на чл. 9, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се допускат директни
плащания на физически или юридически лица, или групи физически или юридически
лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в
сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. В ал. 2 на чл. 9,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 е предвидено, че по целесъобразност държавите
- членки могат да добавят, въз основа на обективни и недискриминационни
критерии, всякакви други подобни неселскостопански предприятия или дейности към
изброените в първата алинея, като могат впоследствие да вземат решение да
оттеглят тези добавяния. В тази връзка националният закон, в чл. 38б, ал. 2
ЗПЗП предвижда, че не са активни земеделски стопани: по т. 1 - физическите и
юридическите лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни
съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за
отдих и по т. 2. физическите и юридическите лица, които са държавни или
общински администрации или техни поделения.
Съгласно чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП физическите и
юридическите лица по ал. 2, се смятат за активни земеделски стопани, когато
докажат, че отговарят на някое от следните изисквания: 1. годишният размер на
директните плащания, определен съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на
Комисията, е най-малко 5 на сто от общия размер на приходите на лицето, които е
получило от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за
която са налични такива доказателства; 2. общият размер на приходите, получени
от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са
налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер
на приходите на лицето; 3. основната дейност на юридическите лица, които са
търговци, и едноличните търговци съгласно Кода на икономическата им дейност,
определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически
институт, е упражняване на селскостопанска дейност; 4. предметът на дейност,
основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическите лица,
които не са търговци, и физическите лица съгласно регистър БУЛСТАТ,
удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на
селскостопанска дейност. Аналогично е съдържанието на ал. 3 на чл. 9, § 2 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, лице или група лица, попадащи в обхвата на първата
и втората алинея се считат за активни земеделски стопани, ако представят
проверими доказателства в изискваният от държавите членки формат, които да
удостоверяват, че: а) годишният размер на директните плащания е най- малко 5 %
от общия размер на постъпленията, които са получили от нестопански дейности
през най- близката данъчна година, за която са налични такива доказателства; б)
техните селскостопански дейности не са незначителни; в) тяхната основна дейност
или предмета на дейността на предприятието е упражняване на селскостопанска
дейност.
В настоящия случай не е посочено въз
основа на коя точно хипотеза от списъка по чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП се е
позовал органа, за да приеме, че едноличният търговец не е активен земеделски
стопанин, т. е. не е посочено фактическото основание, въз основа на което може
да се приеме, че са налице предпоставки за приложението на цитираната норма.
Посоченият пропуск съставлява нарушение на изискванията за форма на акта по чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, което е съществено и съставлява самостоятелно отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като препятства преценката за
материална законосъобразност на оспорения акт в посочената част.
Така констатираната липса на фактически
основания относно постановения отказ за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП не би
могла да се санира от приложеното по делото становище от директора на дирекция
„Директни плащания“ до директора на ОД на ДФЗ – Силистра (л. 38-39 от делото). Посоченото писмо не би могло да изпълни
ролята на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с ТР №
16 от 31.03.1975 г. на ОСГК становище, че мотивите за издаване на
административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съпроводително писмо или друг документ към изпратената преписка, ако изхождат
от същия административен орган, издал акта. На първо място писмото не изхожда
от издателя на акта, а от друг орган в системата на ДФЗ. Освен това писмото не
е адресирано до съда, а до директора на ОД на ДФЗ-Силистра. Не може да не се
отчете и това, че в писмото е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 38б,
ал. 2 от ЗПЗП като е посочено, че кандидатът не отговаря на условието за
активен земеделски стопанин, без обаче да посочи в коя категория е
упражняваната от него икономическа дейност.
Ето защо въз основа на това становище не може да се счете, че отчетената
по-горе липса на мотиви в оспорения акт е преодоляна.
Посочената липса на мотиви не се преодолява
и от изпратеното до жалбоподателя УП с изх. № 016500 / 9332 / 31. 10. 2016 г.
(л. 15-16), в което му е указано, че попада в негативния списък от лица, които
не са активни земеделски стопани, без да е посочено в коя хипотеза от списъка
по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП попада, и в тази връзка му е дадена възможност
да представи доказателства, че отговаря на изискванията за активен земеделски
стопанин. Основанието към онзи момент за определяне на жалбоподателя като лице,
което не е активен земеделски стопанин по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП е
получената от административния орган данъчна информация, според която основната
икономическа дейност на търговеца по КИД 2008 е с код 49.39 – Друг пътнически
сухопътен транспорт, некласифициран другаде (л. 26-29). Във връзка с дадената
възможност за представяне на доказателства жалбоподателят е представил
Удостоверение за код на икономическата дейност за 2015 г. на едноличния
търговец, издадено от Териториално статистическо бюро-Север на Националния
статистически институт, справка за предприятието за 2015 г. и ОПР за 2015 г.
(л. 17-25). Съгласно представените документи основната
икономическа дейност на търговеца по КИД 2008
е с код 43.12 – Земни работи. В оспореното уведомително писмо липсва
информация коя точно икономическа дейност е взета предвид за причисляването на
търговеца към негативния списък по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – дали тази с
код 49.39 или тази с код 43.12. Едва в хода на устните състезания от страна на
процесуалния представител на ответния орган беше направен опит за допълване на
мотивите на акта с уточнението, че органът
е ползвал предоставената от НАП информация, според която икономическата дейност
на търговеца е била с код 49.39, като групата на този транспорт включва
железопътния транспорт, а съгласно чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП не са активни
фермери тези, които експлоатират железопътни услуги. Подобно допълване на
мотивите обаче е недопустимо, още повече, че в акта липсва произнасяне по
представените от жалбоподателя доказателства, според които основната му икономическа дейност е с код
43.12 – Земни работи. Липсата на обсъждане на представените нови доказателства
по преписката съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е отменително основание по смисъла
на чл. 146, т. 3 от АПК.
Дори обаче нарушенията по чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК да се игнорират, въз основа на събраните по делото доказателства не
би могъл да се направи извода, че жалбоподателят, като едноличен търговец,
извършва икономическа дейност от категориите по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП.
Дейността с код 49.39 – „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран
другаде“, не включва железопътни услуги. Железопътният транспорт – пътнически и
товарен, респ. предоставянето на железопътни услуги, по КИД 2008 е включен в
дейностите с кодове от 49.1 до 49.20, поради което въз основа на информацията,
че дейността на търговеца е с код 49.39, не може да се приеме, че извършва железопътни
услуги. Икономическата дейност с код 43.12 – „Земни работи“ също не попада в
дейностите по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, включително и като "услуги в
сферата на недвижими имоти". Според КИД 2008, приет от НСИ, дейностите,
свързани със строителството, в които попада и тази с код 43.12, са класифицирани самостоятелно в клас
"F", докато операции с недвижими имоти са класифицирани в клас
"L" (в този смисъл Решение № 17089 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 8104/2019 г., I о.).
Дори обаче да се пренебрегнат горните
изводи и да се предположи (макар че липсват каквито и да било основания за
това), че все пак икономическата дейност на търговеца попада сред категориите
по чл. 38б, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП, от заключенията по назначените по делото
съдебно-счетоводни експертизи е безспорно установено, че жалбоподателят
отговаря и на критериите по чл. 38б, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП, тъй като годишният
размер на директните плащания, определен съгласно чл. 12 от Регламент (ЕС) №
639 / 2014 г. на Комисията надхвърля 5 на сто от общия размер на приходите на
лицето, които е получило от неселскостопанска дейност през най-близката данъчна
година, за която са налични такива доказателства, дори в това число да бъдат
включени и приходите на лицето от трудови правоотношения, които не са
реализирани в качеството на търговец.
Освен липсата на мотиви във връзка с вписаните
резултати на ред 4 от табл. 13, липсват и мотиви на какво основание е прието,
че установената площ за подпомагане по схемата
за ЗДП, посочена на ред 2 от таблицата, е 0. 00 ха. Вече беше обсъдено, че в
таблица 3, колона 1 от уведомителното писмо е посочено, че по тази схема е
установено, че обработваемите площи, отговарящи на условията за подпомагане, са
97. 42 ха и не са констатирани основания за извършване на намаления. Поради
каква причина в последствие в таблица 13 е посочена нулева стойност не става
ясно, в това число и от поясненията към ред 2, поради което в мотивите на
уведомителното писмо съществува вътрешно противоречие по отношение на
установената площ за подпомагане по ЗДП. Въз основа на тази констатация се
задълбочава неяснотата на какво точно основание е постановен отказът за
подпомагане по тази схема. Разбира се, съгласно чл. 2 от Наредба № 3 / 17. 02.
2015 г. финансирането на схемата за ЗДП е обвързано от правото на плащане по
СЕПП, но от таблицата и поясненията към нея не може да се направи еднозначен
извод, че именно това е причината за посочване на нулева стойност в ред 2,
касаещ ЗДП, още повече, че относно СПП, която също е обвързана с финансирането
по СЕПП, в ред 2 не е посочена нулева стойност.
В заключение на изложеното съдът намира,
че процесното уведомително писмо в частта относно постановения отказ за
подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП, с изключение
на заявения парцел с идентификатор 35554-34-45-1 с площ от 1 ха, за който за
подадени повече заявления и застъпването не е отстрането, е немотивирано,
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и доколкото може да се прецени съответствието му с относимите материалноправни норми – същото
е постановено в противоречие с тях. Тази констатация налага отмяната му в
посочената част и необходимостта от връщане на преписката на административния
орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, съобразно изложените
по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, като бъде определен 1-месечен
срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото
решение.
Що се касае до заявения парцел с
идентификатор 35554-34-45-1 с площ от 1 ха, констатираното от органа наличие на
застъпване относно посочения парцел е потвърдено и от вещото лице по
назначената техническа експертиза. Въпреки дадената възможност, жалбоподателят
не е представил доказателства, установяващи правото му на ползване на парцела,
поради което в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП правилно му е било
отказано подпомагането относно този имот, което сочи, че подадената жалба в
тази част е неоснователна.
Неоснователна
е и жалбата срещу Уведомителното писмо в частта, в която е отказано подпомагане
по мярка 12, поради обстоятелството, че единственият заявен парцел с №
57056-24-15-1 с площ от 2. 97 ха попада извън обхвата на „Натура 2000“. Проверката
на обстоятелството дали този парцел попада в обхвата на защитена зона по чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) е извършена с помощта
на вещото лице по назначената техническа експертиза. Според заключението на
вещото лице парцелът попада извън границите на защитената зона от натура 2000 с
код BG 0002062- Лудогорие. При справка с данните от общодостъпната
в интернет информационна система за защитени зони от екологична мрежа Натура –
2000 се установи, че заповедта за обявяването на защитената зона е обнародвана
в ДВ бр. 11 / 2009 г., когато е обнародван и координатния регистър на границите
ѝ, т. е. заповедта е обнародвана много по-рано от годината, в която
жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане. Следователно материалноправното
изискване по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и
Рамковата директива за водите" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.,
кандидатите да стопанисват земеделски земи в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т.
1 от ЗБР, за които има издадени и обнародвани в "Държавен вестник"
заповеди за обявяването им, в срок не по-късно от 1 януари на годината на
кандидатстване за подпомагане, не е налице.
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. Видно от представените по делото доказателства общият размер на
разноските на жалбоподателя възлиза на 470. 00 лева и е формиран от платена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение (депозитът за всички
експертизи е платен от ответната страна). С оглед уважената част от жалбата от посочената
сума на жалбоподателя следва да се присъдят 461. 47 лева, като определянето им е
извършено на база на размерите на исканото подпомагане, посочени в таблица 14
на уведомителното писмо, които бяха намалени с исканата сума по мярка 12 и с
дължимото подпомагане за 1 ха двойно заявена площ по СЕПП и ЗДП. Неоснователно
е направеното възражение от процесуалния представител на органа относно
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението по граждански и административни дела за
една инстанция при интерес от 10 000 лв. до 100000 лв. (в случая – интерес в
размер на 39 183. 48 лв.) е 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., от което следва, че платеното
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя е много под
посочения минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, с изх. № 02-190-2600/3880 от 23. 11. 2019 г., издадено
от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отказано
изплащане на субсидия за кампания 2016
г. по подаденото заявление за подпомагане от ЕТ "П.П. - Магнус", със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. Македония № 86, ет. 4, ап.
12, с ЕИК *********, с УИН: 19/280616/14620 по Схемата за единно плащане на
площ, Схемата за преразпределително плащане и Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната следа (ЗДП), за всички
заявени площи, с изключение на заявения
парцел с идентификатор 35554-34-45-1 с площ от 1. 00 ха, за който са подадени
повече заявления и застъпването не е отстранено.
ВРЪЩА делото като преписка на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане
за кампания 2016 г. с УИН: 19/280616/14620 по Схемата за единно
плащане на площ, Схемата за преразпределително плащане и Схемата за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната следа (ЗДП), за всички
заявени площи с изключение на заявения
парцел с идентификатор 35554-34-45-1 с площ от 1. 00 ха, в 1-месечен срок,
считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото решение,
и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Отхвърля като неоснователна подадената
жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, с изх. № 02-190-2600/3880 от 23. 11. 2019 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в останалата ѝ част, с която е отказано
изцяло изплащане на субсидия за кампания
2016 г. по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 19/280616/14620 по мярка
12 "Плащания по Натура 2000" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г.,
както и относно подпомагането относно парцел
с идентификатор 35554-34-45-1 с площ от 1. 00 ха по Схемата за единно плащане на площ, Схемата за преразпределително
плащане и Схемата за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната следа.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на от ЕТ
"П.П. - Магнус", със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
бул. Македония № 86, ет. 4, ап. 12, с ЕИК ********* направените по делото
разноски в размер на 461. 47 (четиристотин шестдесет и един лв. и четиридесет и
седем ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: