№ 287 / 14.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.М.…. ….. наказателна колегия, ІV наказателен състав в публично заседание на 04 август през две хиляди и двадесета година…………......................................................……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова..….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..………………………..…………..…...АН дело 909 по описа за 2020г...………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-102 от 24.04.2020г. на директора на О. М. на А.И.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала А.И.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание подържа жалбата си и навежда доводи, че има психическо заболяване, за което обстоятелство е представил с жалбата доказателства и поради тази причина е извършил и нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на 19.04.2020г. около 14:20 часа в гр. М. в парк „Монтанезиум” се намира на открито обществено място, без да е поставило предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с COVID-19, съгласно Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,допълнена със заповед РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с което нарушен чл.209 а ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето и т.9 от з-д РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
При съставянето на акта жалбоподателят не направил възражения по констатациите. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М. В. П. и Н. Й. М., съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на същото.
В хода на въззивното производство са приобщени към доказателствения материал писмени доказателства, от които може да се обоснове единстевно и само извод, че административнонаказания жалбоподател в настоящето производство е лице с психично заболяванес давност от 2006г. – рецидивиращо депресивно разстройство сегашен епизод умерено тежък – арг.л.13
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбоподателят не може да бъде лице на което да бъде вменена административнонаказателна отговорност.
Пълнолетните лица отговарят на общо основание. Необходимо е лицето, достигнало определена възраст да е вменяемо, тоест да притежава съзнание и съзнателна воля, да има способност да въздейства върху обществените отношения. Невменяемо е лицето, което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Такова лице не е наказателноотговорно и по отношение на него могат да бъдат приложени само принудителни медицински мерки. Общ субект на престъплението съгласно НК може де бъде всяко наказателноотговорно лице.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗАНН – “административно наказателно отговорни са пълнолетните лица навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.
Имайки предвид заболяването на жалбоподателя в контекста на липса на данни по делото към момента на извършване на нарушението да е бил в състояние на вменяемост, НП следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - М.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М-102 от 24.04.2020г. на директора на О. М., с което на А.И.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: