№ 5877
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100102908 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. П. М. срещу
Столична община за осъждането й да заплати сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на
24.01.2024 г., ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 24.01.2024 г. около 09.00 часа вървяла от бул.
„Бъкстон“ в посока от ул. „Ген. Стефан Тошев“ и на ъгъла между ул. „Пирин“
и ул. „Ген. Стефан Тошев“, в района на сграда на ул. „*******, се подхлъзнала
на непочистен от лед и сняг участък от улицата и паднала на дясната си
страна. При постъпване в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се установило
счупване на долния край на лъчевата кост на десен горен крайник. Претърпяла
операция за закрито наместване на фрактурата, след което крайникът бил
имобилизиран с гипсова шина.
Ищцата търпяла болки и страдания от увредата, които и към момента
били със значителен интензитет. Нуждаела се от чужда помощ в битовото си
обслужване, имала проблеми със съня, затворила се и станала напрегната и
неспокойна.
1
Пътят, на който настъпил инцидентът бил публична общинска
собственост, поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията от падането на
непочистения участък в размер на 40 000 лева. Претендира и законната лихва
от датата на увредата до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск. Счита, че причина за инцидента е проявеното невнимание от
страна на М. и че липсва причинно-следствена връзка между увреждането и
необезопасения участък. Оспорва размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерно завишена. Увреждането не причинило временна или
постоянна опасност за живота на пострадалата и не довело до трайни
функционални нарушения. Оспорва твърденията за влошено емоционално и
психическо състояние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят В.М.-М., очевидец на инцидента и
дъщеря на ищцата. Разказва, че на 24.01.2024 г. с майка й завели детето на
детска градина. На връщане К. паднала на тротоара на ул. „Стефан Тошев“.
Живеели на ул. „*******. Движели се от пазара на „Борово“ по ул. „Стефан
Тошев“ в посока ул. „Иван Сусанин“, по левия тротоар. Тротоарите в квартала
по принцип винаги били заледени и снежни, като сутринта на 24.01.2024 г.
положението било същото. Настилката не се виждала. И левият, и десният
тротоари били заледени. По десния минаването било невъзможно поради
паркирани коли. По левия тротоар свидетелят и майка й се движели една след
друга, защото имало стеснение от трафопост. К. М. вървяла напред.
Свидетелят я видяла, че започва да пада, но не могла да реагира. Ищцата се
подхлъзнала настрани надясно. Изправила се, но се оплакала от болки в
ръката. Прибрали се у дома, но постепенно дясната й ръка отекла. От други
наранявания не се оплакала.
Според удостоверение на НИМХ, на 24.01.2024 г. на земната повърхност
е имало стара снежна покривка, намаляваща от 9 см на 6 см.
Свидетелят В.М.-М. е разпитана и за търпените от майка й страдания от
полученото при падането увреждане. След като се прибрали, ищцата
повтаряла, че много я боли и приела болкоуспокояващ медикамент. Същия ден
2
преди обяд отишли в „Пирогов“, защото от отока ръката й станала огромна.
Рентгеновата снимка показали голяма фрактура. След наместването отново я
снимали. Сложили гипс и я освободили за домашно лечение. Ищцата и
свидетелят живеели в една къща. К. М. трудно се обслужваше с гипса и
дъщеря й й помагала да се храни. Пострадалата не можела да шие гоблени,
нито да пише. Не можела и да се къпе да се обслужва хигиенно.
На контролен преглед на 20-ия ден в поликлиниката махнали гипса и я
снимали, след което удължили гипса до над лакътя. В продължение на 35-40
дни носила гипс на дясната ръка, като през цялото време изпитвала силни
болки. Пиела противовъзпалителни медикаменти, които увредили бъбреците
й. Като махнали гипса, установили септична рана. Не можела и да сгъва
дясната ръка. Назначили рехабилитация, но нямало подобрение. В края на
март 2024 г. посетила ортопед в „Горна баня“. Снимката показала, че има
някакво усложнение и че е нужна операция, защото няма сгъваемост на
пръстите.
До момента ищцата все още не можела да пише и да вдига ръката си, но
успявала да се храни самостоятелно.
По принцип М. била жизнен човек и помагала в отглеждането на внуците
си.
Свидетелят водила майка си на преглед при психолог, защото имала
депресия от неспособността си да пише, да шие и да яде. Станала изнервена и
се безпокояла, че няма да може да шие гоблени.
Психологът констатирал, че от падането се е променила и че околните
трябва да проявят търпение и разбиране. Ищцата се надявала, че като махнат
гипса всичко ще е наред, но проблемите продължавали. Пострадалата ходела
на рехабилитация и при липса на подобрение, лекарите предлагали операция.
По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото
лице за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази
документация и след личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че
описаното увреждане – счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в
долния й край, се намира в причинно-следствена връзка с инцидента на
24.01.2024 г. То е причинило трайно затруднение в движенията на десния
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
3
Проведеното лечение било консервативно по своя характер и включвало
наместване на счупването и поставянето на гипсова имобилизация. При
нормално протичане на лечебния процес и без усложнения, периодът за
възстановяване от тази травма бил пет месеца, като търпените болки били с
по-голям интензитет 20 дни след инцидента и 20 дни след сваляне на
гипсовата имобилизация.
При извършен на 12.09.2024 г. преглед е установено зарастване на
счупването, но нарушен захват на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка и
изтръпване. В съдебното заседание на 04.10.2024 г. вещото лице д-р С. е
уточнил, че има юмручен захват, но е нарушен финият захват. Декубиталната
рана при М. се получила от притискането на гипса и не е усложнение. Сочи, че
вероятно е налице неврологично усложнение, което трябва да се проследи.
Сухожилията, които свивали пръстите и един от нервите минавали точно до
мястото на счупването. Изтръпване на пръстите на другата ръка нямало.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от К. П. М.
срещу Столична Община за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая
Столична Община е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
4
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по
необезопасената пътна мрежа.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че на 24.01.2024 г. тротоарът на ул. „Ген. Стефан Тошев“
в гр. София е бил заледен.
Не се спори, че тази част от пътната мрежа е собственост на ответната
община, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на
който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП,
поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена
да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община.
Законово вменените си задължения ответникът изпълнява посредством
възлагане на определена работа на физически лица, негови служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в
движението.
В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са
изпълнили задължението си да отстранят заледяването на предназначения за
движение на пешеходци част от пътя – тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от
ДР на ЗДвП представлява изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Като е упражнявала правото
си на придвижване по пътя, на съответно обозначено за това място, ищцата е
получила безспорно установеното увреждане – счупване на долния край на
лъчевата кост на дясна предмишница.
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между полученото от ищцата увреждане при падане на заледен тротоар, на
който се е подхлъзнала.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
5
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието
обезщетение ищцата претендира, са причинени именно от инцидента на
24.01.2024 г. К. М. е приемала продължително време обезболяващи
медикаменти, а продължителното носене на гипсова имобилизация след
наместване на фрактурата е причинило декубитална рана. Десният й горен
крайник е бил обездвижен по-продължително от нормалното, като в
продължение на два месеца (докато е била с гипс и 20 дни след свалянето му,
по данни от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля) М.
е била в пълна невъзможност да се самообслужва и се е нуждаела от чужда
помощ, което неминуемо е съпътствано от притеснения и неудобство.
Допълнително, пострадалата се е лишила от възможността да се занимава с
хобито си да шие гоблени. Затруднения е изпитвала и да пише и да се храни.
Това е причинило негативна промяна за качеството на живота на ищцата,
включително в психологически план. Чувството на непълноценност е причина
за депресивно състояние, което е наложило психологически консултации.
Дадените в този смисъл показания на свидетеля М.-М. съдът кредитира, тъй
като е дъщеря на ищцата и основно тя е полагала грижи за майка си и с нея
пострадалата е споделяла тревогите си. Обективно е установен и дефицит във
фините захвати на 3 – 5-ти пръсти на дясната ръка, което удължава
невъзможността М. да се занимава с хобито си и да се грижи пълноценно за
себе си. Допълнително, възстановителният процес не е приключил и
продължава с рехабилитационни процедури. Действително, счупването е
зараснало, но са необходими допълнителни изследвания за установяване на
евентуална неврологична увреда от фрактурата. От значение е и възрастта на
пострадалата (72 г.), която предполага по-бавно възстановяване и остатъчни
оплаквания от счупването.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено на 25 000 лева. За горницата до 40 000 лева
претенцията подлежи на отхвърляне.
Сумата от 20 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 24.01.2024 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
На ищцата се дължат разноски за депозит за експертиза в размер на 200
6
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът не претендира разноски.
Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, поради
което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева
държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична Община, с
адрес гр. София, ул. „******* да заплати на К. П. М., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „******* сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата
кост на дясна предмишница, при падане на заледена пътна настилка на
тротоара на ул. „Ген. Стефан Тошев“ в гр. София на 24.01.2024 г., ведно със
законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична Община, с адрес
гр. София, ул. „******* да заплати на К. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „******* сумата от 200 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Столична Община, с адрес
гр. София, ул. „******* да заплати по сметка на СГС 800 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7