РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 17.02.2020 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
в публично заседание на четиринадесети февруари , през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 1141 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване .
С решение №2052/ 18.10.2019г. постановено по
гр.д.№7872/ 2018г. Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ***№ 128 против А.М.Т., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата 625,71 лева, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 4097/14.09.2018г. по ч.гр.д.№6589/2018
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ***№ 128 против А.М.Т., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за
заплащане на сумата 85,32 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от
625,71 лева за периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 4097/14.09.2018г. по ч.гр.д.№6589/2018 по
описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128 да плати на А.М.Т., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв. направени деловодни
разноски за депозит за ВЛ.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца "***"
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ул."***"№ 129, ЕИК ***,
с адрес на офис гр.Плевен, ул.***№ 1, офис 607А.
Това решение е
съобщено на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,на 25.10.2019г.,откогато тече
двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 11.11.2019 г. по пощата е подадена
въззивна жалба от “***” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК*** , чрез пълномощника юрк.Ц.В.
срещу това решение на РС-Плевен.Решението се обжалва изцяло.
При проверка, на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в
законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен
акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя. Представен
е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна А.М.Т.,чрез процесуалния му представител – адв. И.Д. ,според който
въззивната жалба е неоснователна.
С въззивната жалба е
било направено искане за назначаване на
нова съдебно-техническа експертиза с избрано от съда вещо лице ,което да
отговори на два въпроса –1. извършено ли е вярно дяловото разпределение на
топлинна енергия доставена в процесния имот и 2.ако не е вярно извършено,то да
даде заключение как следва да се разпредели топлинната енергия,доставена до
имота на длъжника и да я посочи по пера- за сградна инсталация ,за отоплителни
тела с уреди и за отоплителни тела без уреди и да я остойности .Алтернативно е направено искане за допускане на комплексна експертиза с
участие и на в.л.икономист за остойностяване на топлоенергията .
ПлОС е приел ,че не следва да се уважава искането за
назначаване на нова съдебно-техническа експертиза ,тъй като при изслушването на
експертното заключение,изготвено от в.л. инж.К.Н.Б. ,което изслушване е
извършено от РС-Плевен в публично с.з.
на 18.09.2019г. , в присъствие на процесуалните представители на двете страни в
процеса ,не е извършено оспорване на това заключение от процесуалния
представител на “***” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН-адв.Й.А..Съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК оспорването може да бъде направено
,докато трае изслушването.Дори напротив,представителят на ***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН се
е противопоставил на искането на противната страна по делото за допускане на
тройна експертиза по същите въпроси и заедно с това не е направил други доказателствени
искания.Поради това,изложените във въззивната жалба съображения за обосноваване
на искането за назначаване на нова СТЕ,които по съществото си представляват
оспорване на експертното заключение ,прието пред РС – Плевен, се явяват
несвоевременно заявени.
При това положение и
след като не се налага обсъждане на нови доказателства , спорът следва да бъде
решен съобразно събраните пред РС-Плевен
писмени доказателства ,в т.ч. и съобразно приетата съдебно-техническа
експертиза, изготвена от .в.л. К.Б.Н..
Плевенски окръжен съд ,като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на
обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269
от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което
същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-Плевен
,които са твърде подробни и засягат всички значими за решаване на делото спорни
въпроси и възражения.
Акцента в съдебно-техническата експертиза, изготвена от
.в.л. К.Б.Н. ,който правилно е възприет и в мотивите на обжалваното решение на
ПлРС , е че разпределената за абоната за процесния период топлоенергия е
невярна ,тъй като за редица месеци фирмата за дялово разпределение е използвала
произволни стойности за инсталираната в СЕС отоплителна мощност.Следва да се
отбележи, и това,че на стр. 12 от експертното заключение вещото лице сочи ,че „
по осреднени показатели инсталираната В
СЕС отоплителна мощност не съответства за сезони 2015-16г. и 2016 г.-17г.
и ПОЧТИ
съответства за сезон 2017-18г. при което може да се приеме ,че
разпределената за абоната ТЕ за сградна
инсталация за сезон 2017г-18г. в размер
на 127,10лв. съответства „ , но и в т.сл. вещото лице сочи не пълно съответствие
, а ,че е налице „почти „ съответствие ,т.е. и в т.сл. съдът не разлага с
напълно точните данни за ТЕ за сградна
инсталация ,за да присъди посочената сума, а е налице само приблизително
съответствие . В т.см. и по отношение на ТЕ за сградна инсталация за сезон 2017г.-2018г. ищецът не е изнесъл
успешно възложената му доказателствена тежест за главно и пълно доказване на
претенцията си по размер.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
въззивната жалба е неоснователна , а обжалваното решение на ПлРС следва
да бъде потвърдено.
Поради това ,
Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение №2052/18.10.2019г.,
постановено по гр.д.№7872/ 2018г.на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :