Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 18.10.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Виолета Цветкова и в присъствието на  прокурора …………………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1573/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № 18 - 001186/23.07.2018г., издадено от Директор на Д „ИТ“-Русе, против “ЕСКУИЗИТ БРАНДС”ООД, ЕИК *********, представлявано от С.Г.М., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., на основание чл.414, ал.1, вр. с чл.416, ал.5 от КТ.

Срещу постановлението е подадена жалба от “ЕСКУИЗИТ БРАНДС”ООД, ЕИК *********. Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не представител. Депозирано е писмено становище с което се поддържа жалбата. Представени са писмени доказателства, и се моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган, редовно призовани, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпращат представител и не релевират становище по делото.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

На 25.06.2018г., св. П.П., ст. инспектор към Д“ИТ“- гр.Русе, извършила проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на “ЕСКУИЗИТ БРАНДС”ООД, ЕИК *********, представлявано от С.Г.М., с ЕГН – **********. При проверката било констатирано, че работодателят не бил уведомил в началото на календарната година, в срок не по-късно от 31.01.2018г. и писмено работниците И.Й.П., Д.В.Н., Ц.Д.Д. и М.Ц.Й., /всички работници на в ю.л. жалбоподател/, за размера на платения годишен отпуск, който има да ползва през календарната 2018г., включително отложен или неизползван от предходни календарни години, съставляващо нарушение по чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. За констатираното св.П. съставила АУАН № 18 - 001186/06.07.2018г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитана актос. П.П., която пресъздава отразеното в АУАН и обяснява, че е констатирала нарушението по представената и писмена справка, в която не фигурирали имената и подписите на горепосочените четири работници.  

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН се доказват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно.

Наказателното постановление е издадено против търговеца - жалбоподател, за това, че не е уведомил в началото на календарната година, в срок не по-късно от 31.01.2018г. и писмено работниците И.Й.П., Д.В.Н., Ц.Д.Д. и М.Ц.Й., /всички работници на в ю.л. жалбоподател/, за размера на платения годишен отпуск, който има да ползва през календарната 2018г., включително отложен или неизползван от предходни календарни години, съставляващо нарушение по чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си за подаване на данъчната декларация за този отчетен данъчен период, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.  При извршване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,  като отграничи “маловажните”  случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на трудовото законодателство се явно съразмерно с наложената санкция - нейния краен минимум.

Разпоредбата на чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските е следната : В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.“. По делото е безспорно установено, че работниците И.Й.П., Д.В.Н., Ц.Д.Д. и М.Ц.Й. са били в трудови правоотношения с ю.л. – жалбоподател към 31.01.2018г. Безспорно е установено също, че в справката за полагаемият платен годишен отпуск за 2018г., касаеща всички работници в ю.л. жалбоподател, имената на тези работници не фигурират. В случая е без значение, че се е получило организационна грешка в размяната на информация по ел. път между ръководителите на предприятието, както твърди упълномощеното лице по преписката – Деница Русева, а е въпрос на вътрешна организация на ръководителите в ю.л. Без значение за предмета на делото е и, че към момента на извършване на проверката, ю.л.-жалбоподател вече е било прекратило по взаимно съгласие трудовите договори /правоотношения/ с четирите лица посочени в АУАН и НП, още повече, че в протокола за извършена проверка изх. №ПР1821153/06.07.2018г. /л.10 – 12 от делото/, е констатирано, че спрямо всички тези четири лица-работници, при прекратяването на трудовите им правоотношения /по настоящото производство са представени писмени доказателства от жалбоподателя в съдебна фаза – заповеди, платени фишове и кредитни преводи/, не е изплатена според АНО законната лихва върху изплатените обезщетения за неизползван годишен отпуск за 2018г., макар и това да касае друг правен спор. 

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че не се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се потвърди.

За яснота следва да се отбележи, че не е налице и законово основание да се приложи чл.415в, ал.1 от Кодекс на труда, според който : „За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“. В случая, нито се касае за извършено нарушение на материална норма по КТ, което евентуално да е отстранено веднага, нито прекратените трудови взаимоотношения касаят отстраняване на извършеното нарушение на чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, редп. обсъждане на вредоносни последици и обществената опасност на деянието и дееца за конкретния казус и в този аспект.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 - 001186/23.07.2018г., издадено от Директор на Д „ИТ“-Русе, против “ЕСКУИЗИТ БРАНДС”ООД, ЕИК *********, представлявано от С.Г.М., с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., на основание чл.414, ал.1, вр. с чл.416, ал.5 от КТ.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр.Русе.

 

 

 

                     Районен съдия :