Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 17.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 601 по описа за
Ищецът “Топлофикация-ВТ” АД гр. В.Търново твърди в
исковата си молба, че ответникът Д.Т.Т., като потребител на топлинна енергия,
доставяна му от кредитора „Топлофикация- ВТ” АД за обект на ул. "Симеон
Велики" № 8, вх.Б, ап.1 в гр.В.Търново, не заплатил на установените му
падежи цената й в размер на посочените суми за периода 11.2016г. – 03.2018г.,
общо 143.33 лв. главница – това е общия сбор на конкренто
разбитите по пера суми от ищеца, включващи: 123.33 лв. за топлоенергия отдадена
от сградната инсталация и 20 лв. такса разпределение.
От забавата за изпълнение на горепосочените парични задължения е възникнало
правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху всяко
главно вземане, общо в размер на 16.09 лв. Претендираната
от ищеца главница представлявала сбор от суми, дължими от ответника за всеки от месеците, посочени в
исковата молба. Всяка една от тези суми включвала начислени суми за топлинна
енергия отдадена в сградната инсталация, както и такса
разпределение, и произтича от чл. 153, ал.1
от Закона за енергетиката, тъй като ответникът бил собственик на жилище,
което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Ищецът твърди, че дължимите от
абоната - ответник суми били съобразени изцяло с действуващото
през процесния период законодателство и не били
заплатени. Предвид подаденото възражение от длъжника против издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3182/2018г. на ВТРС, ищецът моли съда в настоящото
производство да установи вземането му против ответника за сумата от 143.33 лв.
главница, представляваща сбор от вземания за незаплатена
топлоенергия отдадена в сградната инсталация и такса
разпределение; сумата 16.09 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от
просрочените задължения от датата на забава до подаване на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът Д.Т.Т., чрез назначения му особен представител оспорва изложените от ищеца твърдения и моли съда да отхвърли иска. Оспорва представените доказателства от ищеца, като навежда правни доводи за неоснователността на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представената справка от Служба по вписванията Велико Търново се установява, че ответникът е собственик на на ½ ид.ч. от имота - при равни права с още един съсобственик.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В
случая общите условия на ищцовото дружество са влезли
в сила, доколкото същите са били публикувани, като по делото не са наведени
твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение.
Поради изложеното, съдът приема, че между последния и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните за периода м. ноември
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост (ЕС), се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото дружество.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период абонатната станция на ЕС е работила и в нея е постъпвала ТЕ, като след приспадане на технологичните разходи, оставащото количество енергия е разпределено за отопление на имотите и за СИ. Според настоящата инстанция обемът и стойността на реалното доставената ТЕ до жилището на ответника за процесния период следва да се установят именно въз основа на заключението на СТЕ. Въпросното заключение е дадено от вещо лице с изискуемите специални познания, изготвено е след анализ на документи, предоставени от ищеца, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден категоричен отговор на поставените му въпроси. Количеството на доставената в цялата сграда ТЕ е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ и от приложените писмени доказателства, че отговаря на метрологичните изисквания, като особеният представител на ответника не спори показанията на топломера при ежемесечния му отчет, с оглед на което съдът приема, че през топломера е преминало отчетеното количество ТЕ, което е потребено в сградата.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по СТЕ, че дяловете за отопление на процесния имот и сградна инсталация са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Установено е също, че през исковия период на ответника е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер ТЕ между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение, като количеството ТЕ, отдавано от СИ, е разпределяно между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата, съгласно работния проект. Според вещото лице стойността на ТЕ, отдадена от СИ, възлиза на 286.66 лева, като ½ ид.ч. в размер на 143.33 лв., е дължима от ответника
По делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от СИ, както и таксата за дялово разпределение, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на главен дълг и забава в погасяването му, като основателността на главния иск сочи наличие на първата от тези предпоставки. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно Общите условия, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание. Нейният размер за процесния период, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 16.09 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат присъдените в заповедното производство разноски в общ размер на 37.50 лева. Съдът намира, че настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за особен представител следва да се прибави определеното юрисконсултско възнаграждение, с което разноските, които следва да се възложат на ответника, се равняват на сума в общ размер от 425 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ВТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „Никола Габровски” №71А, сумата 143,33 лв. /сто четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ - главница, представляваща цена за ползвана топлинна енергия за обект в гр. В. Търново, ул. „Симеон Велики” №8, вх. Б, ет. 1, ап. 2, включваща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение, дължими по извлечения от сметки за месеците: ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г. ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г., 16,09 лв. /шестнадесет лева и девет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017г. до 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3182/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация - ВТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, сумата от 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/ - направени разноски в исковото производство, както и сумата от 37.50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - направени разноски по ЧГД № 3182/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен
съдия: