РЕШЕНИЕ
№ 2868
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЛ Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110205806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. Д. Т. против Наказателно постановление № 21-4332-
014238/13.07.2021 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 800 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били
отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (непосочен
размер на превишението; непрецизно посочено място на нарушението; ангажиране на отговорност
по ненадкежен законов ред); за недоказаност (касателно техническата изправност на уреда) и за
маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Негов процесуалн
представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на
постановлението. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище излага съображения по съществото на спора. Претендира деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.05.2021 г., в 10:16 ч. жалбоподателят управлявал т. а. .............., ...................
1
(собственост на ...........) в гр. .........., по бул. ...........“, с посока на движение от бул. „.......... към бул.
„.........“, като при № .......... се движел със скорост от 111 км/ч, при общо ограничение на скоростта
за населено място от 50 км/ч.
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
скоростта .............. представляваща мобилно техническо средство, преминало периодично
изпитание за техническа изправност, по преписка ..................
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
декларации за авторство; удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка;
протокол за използване; снимков материал; разпечатка от техническо средство; форма на отчет;
картон на водач; заповед за компетентност; справка от Столична община.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото
средство за контрол на скоростта и справки (на практика, макар и по изрично искане на
жалбоподателя, показанията на разпитаните свидетели с нищо не допринасят за разкриване на
обективната истина), като ограничението на скоростта освен че не е сред спорните моменти по
делото, същото е намерило отражение и в разпечатката от средството за заснемане. Средството за
контрол е с установена техническа изправност, а авторството се установява, по силата на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДП, подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни. На първо място,
мястото на контрол е описано в степен, позволяваща същото да бъде индивидуализирано както при
запитване към Столична община, така и за целите на съдебния контрол (конкретизират се рамките
на населеното място, булевард, конкретен пътен участък от него и номер, кореспондиращ с
конкретен административен адрес).
На следващо място, размерът на превишението е параметър, изводим не само без
2
необходимост от експертни познания, но и без нужда от технически средства от цитираните в
АУАН и НП допустима максимална и инкриминирана (след отчетения дължим се толеранс),
посредством елементарно математическо действие – изваждане. Нещо повече – това е
обстоятелство, имащо отношение, само и единствено към размера на следващата се санкция (в кой
санкционен праг деянието би попаднало), т. е. не ограничава възможността за организиране на
адекватна защита срещу обвинението за извършено административно нарушение.
На следващо място, жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразен ред за
ангажиране на отговорност. Тази теза, според настоящия съдебен състав, не може да бъде
споделена, доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП, ангажиране на отговорност, посредством
издаване на електронен фиш, е допустимо, само при numerus clausus предпоставки, отрицателна от
които се явява – за нарушението да не е предвидено лишаване от правоуправление. Доколкото,
обаче, за деяние, попадащо в приложното поле на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, такова наказание е
кумулативно предвидено, цитираната алтернативна процедура се явява неприложима, респективно
възражението – неоснователно.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 09.05.2021 г., в 10:16 ч. жалбоподателят
управлявал т. а. ...........(собственост на „............“, с посока на движение от бул. „...........“ към бул.
„.............“, като при № .......се движел със скорост от 111 км/ч, при общо ограничение на скоростта
за населено място от 50 км/ч, като нарушението било заснето от технически изправна мобилна
камера за контрол на скоростта ............ представляваща мобилно техническо средство, преминало
периодично изпитание за техническа изправност, по преписка ..............
Касае се за общо приложимо ограничение на скоростта за населено място, поради което и
законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
От субективна страна, констатира се наличие на общо въведено ограничение (което, по трудно
оборима презумпция, е известно на всеки шофьор, по силата на водаческата му правоспособност),
поради което и субективните представи на водача са непротивопоставими на
административнообвинителната теза. Предвид сериозното надвишение (повече от 100% над
разрешения максимум) и данните за многобройни предходни нарушения на ЗДП, случаят не би
могъл да бъде квалифициран, като маловажен, а доколкото наглостта е гражданско понятие,
възражение в подобна насока би могло да бъде окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във
фиксиран размер, като този на глобата е съобразен с инкриминираната скорост, поради което и
подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
3
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-014238/13.07.2021 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП,
на Е. Д. Т. била наложена глоба, в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, както и
лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. Д. Т., в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4