Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 18391 по описа за 2018 г.:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
“В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Н.К. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено съществуванията на следните вземания:
1./ за сумата от 456, 16 лв.,
претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект,
находящ се в *** за периода от 31.12.2013г. до 10.05.2018г. по партида с абонатен № 1466787, във връзка с която
доставка са издадени 47 броя фактури, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 77, 74 лв., претендирана като обезщетение
за забава за периода от 29.03.2014г. до 10.06.2018г. по издадени 47 броя
фактури, за които суми е издадена заповед № 4725/18.06.2018г. по ч.гр.д. №
9333/2018г. на ВРС; 2./ за сумата от 420, 52 лв., претендирана като цена на ползвани и
незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *** за периода от 09.10.2013г.
до 10.05.2018г. по партида с абонатен №
1466786, във връзка с която доставка са издадени 23 броя фактури, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 67, 57 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за периода от 29.03.2014г. до
10.06.2018г. по издадени 23 броя фактури, за които суми е издадена заповед №
4725/18.06.2018г. по ч.гр.д. № 9333/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното
отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на
ответника Н.К. водоснабдителни и канализационни услуги до обект, находящ се в
гр. *** за периода от 09.10.2013г. до 10.05.2018г., които потребителят не е
заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване на установителния
иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Н.К. не е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК, изтекъл на 26.03.2019г.
В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Същият е абонат на “В.К.В.” ООД, като за периода от 09.10.2013г.
до 10.05.2018г. до собствения обект, представляващ апартамент, находящ се в ***,
са доставени В и К услуги, чрез две средства за търговско измерване на обща
стойност 878, 68 лв., обективирани в 70
броя фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня следваща падежа
на всяка сума по всяка фактура до 10.06.2018г., чиито размер възлиза на 145, 31
лв.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните
размери.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер
за настоящото производство възлиза на 175 лв., а за производството по ч.гр.д. 9333/2018г.
на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Д.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна сумата от 456, 16 лв. /четиристотин петдесет и шест
лева и шестнадесет ст./, представляваща
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *** за
периода от 31.12.2013г. до 10.05.2018г. по партида с абонатен № 1466787, във връзка с която доставка са издадени 47 броя
фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата
от 77, 74 лв. /седемдесет и седем лева и
седемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава за периода
от 29.03.2014г. до 10.06.2018г. по издадени 47 броя фактури, за които суми е
издадена заповед № 4725/18.06.2018г. по ч.гр.д. № 9333/2018г. на ВРС и за
сумата от 420, 52 лв. /четиристотин и
двадесет лева и петдесет и две ст./,
представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект,
находящ се в *** за периода от 09.10.2013г. до 10.05.2018г. по партида с абонатен № 1466786, във връзка с която
доставка са издадени 23 броя фактури, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 67,
57 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.03.2014г. до 10.06.2018г. по издадени 23
броя фактури, за които суми е издадена заповед № 4725/18.06.2018г. по ч.гр.д. №
9333/2018г. на ВРС по предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК ***, гр. Варна срещу Н.Д.К.,
ЕГН **********,*** по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК ***,
гр. Варна сумата от сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, от които 175 лв. за настоящото производство, а за
производството по ч.гр.д. 9333/2018г. на ВРС сумата от 75 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: