Решение по дело №9546/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 417
Дата: 5 март 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430109546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.П., 05.03.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на  05.02.2019 година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 9546 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД.

Възражения с правно основание  чл. 110 и чл. 111 букви б и в от ЗЗД и чл. 104 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ***против К.Т.Б., К.М.Г. и първоначално против С.М.Б., в която се твърди, че на 24.01.2012 г. между ищеца и ответниците в качеството им на собственици на недвижим имот, бил сключен договор за наем на помещение магазин в град П. срещу месечна наемна цена в размер на 5,185 хилядни от минималната работна заплата в РБ. На 03.09.2012 г. бил подписан анекс към този договор за изменение на наемното плащане, според който наемът се равнява на 612.77 евро или 1 200 лв. Било посочено, че тази наемна цена важи със задна дата - от 01.06.2012 г. вкл., до май 2013 г., като за останалия срок от договора наемната цена може да бъде предоговаряна. Помещението било отдадено под наем като търговски обект /магазин/ или кафе-сладкарница. Ищецът твърди, че получил имота във вид, в който не отговаря за ползване по клаузите на договора и за целта вложил собствени средства в размер на 30 000 лв. На 11.10.2012 г. със заповед на КЗП обектът бил затворен чрез ПАМ. Твърди, че от 26.10.2012 г. до едностранното прекратяване на договора от ответниците на 09.04.2013 г. не е ползвал обекта както е по договора, и не е работил. Счита, че лицензирането на обекта е задължение на собствениците на имота като през месец август 2012 г. направил от тяхно име искане за изготвяне на документи за преустройство на магазина в кафе-сладкарница, за което заплатил 3000 лв. Предал документите на ответниците, за да поискат преустройството.Община – П. уведомила ответниците, че е издала разрешение за строеж от тяхно име за преустройство на магазина в кафе-сладкарница. Твърди обаче, че в общината не била постъпвала необходимата строителна документация съгласно чл.157, ал.1 и чл.158, ал.2 от ЗУТ, поради което се счело, че строежът не е започнал. Твърди, че ответниците не са направили искане за преустройство на магазина в кафе-сладкарница, и че въпреки издаденото разрешение, строежът не е започнал. Счита, че ответниците не са изпълнили задължението си по раздел 3, чл.2, т.3 от договора - да окажат пълно съдействие на наемателя пред всички съдебни и административни органи в страната. Сочи, че между него и ответниците е имало съдебни производства, в които са обсъждани отношенията по договора, като сочи мотивите на решение по въззивно гражданско дело 620 от 2014 г. на ПлОС. Счита, че ответниците не спорят, че не са правили искане за преустройство на обекта, и че не е издаден лиценз. Счита, че по този начин ответниците са нарушили разпоредбите на чл.63, чл.228, чл.230, ал.1 и 2 от ЗЗД. Сочи, че по водените между страните дела, исковете за заплащане на наем са били отхвърлени, и че по тези дела е установено, че за месеците февруари, март, април и май 2012 г. той е заплатил на ответниците общо сумата от 4 830 лв., вместо 60 лв. Счита, че сумата от 4 770 лв. е получена от ответниците без основание и те следва да му я възстановят. Сочи, че поради затварянето на обекта от 26.10.2012 г. до 09.04.2013 г. той не е ползван от него. Счита, че ответниците не са изпълнили задължението си по договора за този период и му дължат обезщетение за времето, през което магазина не е работил по тяхна вина. Сочи, че печалбата му за предходните месеци април – октомври 2012 г. е по 1040 лв. месечно и тя се явява пропусната полза при затваряне на магазина. Заявява, че ако му е била осигурена възможност, и ответниците са изпълнили задължението си по договора, за пет месеца той е можел да реализира доход в размер на 5200 лв. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят общо сумата от 9 970 лв., от които 4 770 лв. - получена сума без основание, и 5 200 лв. - пропуснати ползи, лихвата върху тези суми от подаване на исковата молба и направените разноски. В поисканото от съда уточнение е посочил, че ответницата К.Т.Б. е следвало да получава половината от сумата от наема, а ответниците С.Б. и К.Г. – по ¼. Заявява, че всеки един от ответниците е поел задължението да му съдейства за лицензирането на обекта, поради което счита, че отговорността на всеки от ответниците е солидарна. Евентуално, претендира разделна отговорност от ответниците, съобразно дела на всеки от тях от собствеността на имота, както следва: К.Т.Б. – 2 385.00лв., К.М.Г. – 1192.50лв. и С.М.Б. – 1192.50лв. по искането за връщане на недължимо платеното, както и от К.Т.Б. – 2 600.00лв., от К.М.Г. – 1300лв. и от С.М.Б. – 1300лв. по искането за пропуснати ползи.

По отношение на починалия преди завеждане на делото С.М.Б., производството по делото е прекратено с  определение от 22.02.2018г. на ПлРС, потвърдено с определение 316 от 13.03.2018г. по ч.гр.д. 175/2018г. на ПлОС.

Впоследствие ищецът е предявил против Е.П.Б. и Е.С.Б., и двете в качеството им на наследници на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г., същите искове, със същите фактически твърдения по отношение на техния наследодател, по които искове е образувано гр.д.4938/18г. на ПлРС, съединено с настоящето дело. Моли се съда да осъди ответниците Е.П.Б. и Е.С.Б. да му заплатят всяка една сумите от 1246.25лв. /596.25лв. и 650.00лв./, както и лихвата върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главниците.

Ответниците К.Т.Б. и К.М.Г. са подали писмени отговори по делото, с които заявяват, че исковете са допустими, но погасени по давност на осн. чл. 110 и чл. 111 букви б и в от ЗЗД. Молят съда да прекрати производството поради изтеклата давност за двете вземания. Считат, че и по същество исковете са неоснователни.  Не оспорват наличието на договор за наем, заявяват, че не е имало никакво съмнение, че наемната цена е била в размер на 1400лв. месечно за м. февруари, март, април и май 2012г., като твърдят, че ищецът съзнателно я е заплатил, като само за м. май твърдят, че е платил сумата от 530лв. Твърдят, че тълкуването на ПлОС касае наем за други месеци от договора за наем. Твърдят също, че при разглеждането на другото дело ищецът е представил неистински документи - разписки, за което е било разглеждано и наказателно производство, но те са били разчетени на 1400лв., което сочело че това е действителната воля на страните. Считат, че поради това следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, за изпълнението на нравствен дълг. Заявяват, че за доказване на размера на претендираната пропусната полза, ищецът е представил произволно изработена счетоводна справка, която те оспорват. Считат, че нямат никаква вина за затварянето на обекта от КЗП. Считат, че преустройството не е извършено изключително по вина на ищеца, че му е бил предоставен магазин със склад, а ако бъде преустроен – и като кафе-сладкарница, но той не е заплатил изготвянето на архитектурен проект. Твърдят, че именно поведението на ищеца е причина за затваряне на обекта, че той не е заплащал сума от 3000лв. за разрешение за строеж. Твърдят, че ищецът им е отправил искане за представяне на документи на 21.02.2013г., когато срещу него са били в ход две дела, много месеци след като е нарушил задълженията си по договора. Правят възражения за прихващане по четири броя изпълнителни листи.

Ответниците Е.П.Б. и Е.С.Б., и двете в качеството им на наследници на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г., вземат същото становище по предявените искове, като първоначалните ответници. Правят възражения за прихващане по пет броя изпълнителни листи.

В с.з. 07.11.2018г. възраженията по реда на чл.104 от ЗЗД, направени от четиримата ответници, са уточнени, както следва: за ответницата К.Т.Б. - възражение за прихващане на сумата 4490.31 лв., за ответницата К.М.Г. - възражение за прихващане за сумата 2245.16 лв., за ответницата Е.П.Б. - възражение за прихващане за сумата 1272.58 лв., за ответницата Е.С.Б. - възражение за прихващане за сумата 1272.58 лв. Уточнено е, че поредността на прихващането е първо от претенцията по чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД и след това от претенцията по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, както и че поредността на прихващанията от вземанията са, както следва: по изпълнителен лист за сумата от 4484 лв. от 14.01.2015 г.,  след това е изпълнителен лист № 6275 от 09.12.2015 г. с всички вземания по изпълнителния лист, изпълнителен лист № 878 от 26.02.2015 г. и по изпълнителен лист № 873 от 26.02.2015 г. в размер на 300 лв.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

              По делото не е налице спор, че на 24.01.2012г. между  К.Б., С.Б. и К.Г. – от една страна, като наемодатели, и ищеца ***– от друга, като наемател, е сключен Договор за наем, по силата на който на наемателя се предоставя за временно и възмездно ползване недвижим имот - магазин, находящ се в ***пл.№ 3355 в стр. к 347, вкл. и склада, принадлежащ към него, срещу месечен наем в размер на 5,185 от минималната работна заплата. Страните са уговорили, че половината от наема ще се плаща на К.Б. от 1-во до 5-то число на текущия месец, а С.Б. и К.Г. ще получават по 1/4 от наема в посочения срок, считано от 01.02.2012г.  На 03.09.2012г. страните са сключили анекс към Договора за наем от 24.01.2012г., в който са уговорили, че се предоговаря друга, по-малка наемна цена в договора в „т. ІІ наемна цена и начин на плащане“, и че наемът се определя в размер на 4,444 минимални работни заплати/МРЗ – 270лв./, равняващи се на 612,77 евро или 1200 лв., която наемна цена важи със задна дата от 01.06.2012г., вкл. до м. май 2013г. За процесните месеци в настоящето производство – м. 02.2012г. – м. 05.2012г. е важала уговорената в първоначалния договор цена. Уговорено между страните е, че чистата сума, след приспадането на авансовия данък общ доход ще се превежда на наемодателите от наемателя по банков път в посочените по тяхно желание банкови сметки или в брой срещу разписка. Ищецът твърди, а ответниците не оспорват в производството, че за месеците февруари, март, април и май 2012 г., той е заплатил на ответниците общо сумата от 4 830 лв. /по 1400лв. за първите три месеца и 630лв. за м.май/, въпреки че по делото не се представиха нито доказателства за превод по банков път, нито разписки от всеки от ответниците, респ. наследодателя на вторите две ответници.

          Представена на л. 15 от приложеното гр.д. 175/2013г. на ПлРС е разписка по договора за наем, в която е посочено, че на 22.08.2012г. е дадена сума за наем на имота 13230лв. до май 2013г., като в тази разписка не са посочени сумите за кои месеци се отнасят и включват ли се и  процесните  суми за първите четири месеца от договора. Тази разписка обаче не би могла да бъде ценена и обсъждана в настоящето дело, доколкото задължителната за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК присъда /решение/ по НАХД №1355/2014г. в сила от 23.10.2014г. сочи, че съдържанието на този документ е преправено и употребено от ищеца пред Районен съд – П. по гр. д. №175/2013г., за да докаже че не съществува задължение от негова страна  за плащане на дължимия наем до месец май 2013г. в размер на 13 230,00лв., с което е осъществен състава на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК. Ищецът е бил освободен на основание чл.78 А, ал.1, във връзка с чл.2 от НК от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000лв. В досъдебното производство по посоченото НАХД на лист 18 е приложен лист, в който е изписано – наем от М. за магазина на ***, 2012 година. За м. април – 1400; м. май – 250лв. + 380. Изброени са суми за други месеци, като по-надолу е записано за май – 1274 /без Д.Д./. Не е ясно кой е съставил този документ и чий е подписа след изписаните суми за м. май. В самия документ се съдържат противоречиви суми за наем за м. май, и от него не може да се направи извод какви суми се удостоверяват като платени.

Към настоящето дело са приложени следните производства: гр. дело № 259/2013г. на ПлРС, по което ищците К.Б., К.Г. и С.Б., са водили искове по чл. 232, ал.2 от ЗЗД против ***наеми за същия имот въз основа на същия договор, за месеците ноември и декември 2012г. и месец януари 2013г. Експертизата по това дело е посочила първоначално, че ***осчетоводил наем за месец май от 1400лв. в същия размер и за предходните три месеца. Допълнителното заключение към същата експертиза обаче е посочила, че за месец май наемът е бил размер на 630лв.  Осъдителното решение на ПлРС по това дело е отменено с решение на Окръжен съд по в.гр. д. №620/2014г. В мотивите на решението на въззивната инстанция е налице становище относно размера и дължимостта на наемите за процесните в настоящото производство месеци - от февруари до май 2012г. Тези месеци обаче са били извън предмета на делото, поради което констатациите в това решение нямат обвързваща страните сила на присъдено нещо, доколкото в диспозитива /единствен със СПН/, са отхвърлени исковете за наем за периода м. ноември 2012г. – месец януари 2013г. От приложеното гр. дело №175/2013г. на П.ския районен съд се установява, че същите страни са водили производство относно дължимосттта на наемните суми за периода м. юни 2012г. – м. октомври 2012г., като по делото  е признато за установена дължимостта на сумата 4484лв. Решението е потвърдено от П.ския окръжен съд по в. гр. д. №262/2014г., което също  е обсъждан въпроса какъв е бил размера на наема по процесния договор от м. февруари до 01.06.2012г. В този случай Окръжния съд е тълкувал договора по начин, различен от тълкуването дадено по в. гр. д. №620/2014г. на П.ски окръжен съд, но и в тази си част мотивите по въззивното решение не обвързват страните, доколкото предмет на делото са били наем, дължими за други месеци. По гр. дело №1081/2015г. страните са спорили относно дължимостта на наеми по същия договор, но за месеците февруари и март 2013г. Съгласно влязлото в сила съдебно решение по в. гр. д. №705/2015г. на П.ски окръжен съд ***бил осъден да заплати на ищците по делото сумата от 2400лв., представляваща наем за месец февруари и март 2013г., както и лихва за забава върху тази сума за периода 06.02.3013г. – 18.03.2015г.

Следва да се отбележи, че в сключения между страните договор за наем на недвижим имот от 24.01.2012г. е посочено, че се отдава под наем магазин, като в т.V, т.2.4, наемателят е поел задължение да ползва имота само според неговото предназначение, а именно: като търговски обект /магазин/ или кафе-сладкарница. Задължение на наемодателите в т.IV, т.2.3 е било уговорено да оказват пълно съдействие на наемателя пред всички съдебни и административни органи в страната. От представената Заповед №1195/11.10.2012г. на Комисия за защита на потребителите е видно, че на същата дата е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал.3, т.3 от Закона за туризма – заведение за хранене и развлечения, находящо се в ***, стопанисвано от ищеца ***Мярката е наложена до отстраняване на нарушението, като е указано, че обектът следва да бъде категоризиран, съобразно условията и реда, предвидени в Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. На л.120 от досъдебното производство по НАХД №1355/2014г. на ПлРС е видно, че МЗХ -БАБХ е издало Удостоверение за регистрация на името на ищеца – ***на 20.04.2012г. за Кафе-сладкарница на адреса на наетия имот, но това удостоверение е издадено на осн. чл. 12 от Закона за храните, и не е такова по Закона за туризма и Наредбата за категоризиране.  От писмо от Община П. от 01.12.2014г. до ищеца М.П.Б.е видно, че във връзка с подадено заявление от 25.11.2014г. до Общината за издаване на удостоверение за етап на строеж „преустройство на магазин в кафе-сладкарница“, е уведомена страната, че в Община П. има одобрен инвестиционен проект с възложители/собственици К.Б., С.Б. и К.Г., и издадено разрешение за строеж №763/08.11.2012г., влязло в сила на 28.11.2012г. Посочено е, че в Община П. не е постъпвала необходимата строителна документация по ЗУТ, поради което се счита, че строежът не е започнал. От приложеното на лист 12 от делото писмо от Община П. от 12.11.2012г. до тримата собственици на магазина е видно, че те са уведомени, че във връзка със заявление от 07.11.2012г. до Община П., е издадено разрешение за строеж от 08.11.2012г. на тяхно име за преустройство на магазин в кафе–сладкарница. Посочен е срокът и начина на обжалване на това разрешение. По делото е приложено и искане от ищеца до собствениците на магазина от 21.02.2013г., получено съгласно обратните разписки и от тримата на 05.03.2013г., с което ***уведомил, че при проверка от държавни органи за наличието на законни документи – документ за собственост на целия имот и Декларация по чл. 52, такива не са представени и С.Б. е отказал категорично да ги представи. Поканил е собствениците в 3-дневен срок да му предоставят акт за собственост на целия имот и скица на имота.  Ищецът в качеството на ЕТ е представил по делото на лист 28 справка за обект Кафе-сладкарница за месеците април – октомври 2012г., в които е заложил данни за наем, фактури, заплати и оборот. В тази справка е посочил, че за месеците април и май наемът е бил по 14 лева. Ответниците са представили Заявление от С.М.Б. до ищеца от 25.02.2013г. без данни за връчването му, в което е посочено, че този собственик през месец октомври 2012г. е занесъл в кантората на архитект Парадова нотариален акт, както му е бил поискан. Заявил е, че за пръв път научава, че трябват още документи, че актуална скица може да се извади само от собствениците, но той трябва да заплати стойността на услугата. Заявил е, че само собствениците могат да заявят и придвижат архитектурния проект, разрешителното за строеж до разрешение за ползване, със съответните заплащания от него. Напомнил му е, че той е длъжен да спази уговорката за заплащане на наем, която точка е била нарушена от него много преди претенциите към тях. Съгласно представените нотариални известия и разписка за получаването му на 24.04.2013г., наемодателите са уведомили наемателя, че прекратяват договора, считано от 09.04.2013г., като между страните не е спорна тази дата като дата, на която договорът е бил прекратен. По делото са приложени годишните данъчни декларации на ищеца за 2012г. и 2013г., както и фактури, изходящи от счетоводството на ***доставки през 2012г. Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, работила върху въпроса за изчисляване размера на пропуснатите ползи на ищеца за периода 26.10.2012г. – 09.04.2013г. от обект Кафе-сладкарница на база на печалбата, съгласно приложените документи по делото.  Тази експертиза е работила както по доказателствата от ищеца за месеците от април до октомври 2012г., сочещо, че наемът за м. април е бил в размер на 1400лв., а за май – 630лв., така и по справка, сочеща, че за м. април и м. май наемът е бил в размер на 14лв. Констатирала е, че търговецът е имал два обекта в периода април - октомври 2012г. – магазин в с. Б. и процесната Кафе-сладкарница в гр. П.. Отбелязано е, че  разходите относно наема не следва да се вземат предвид на база на това какво е заплатено като наем от ищеца към ответниците, а това, което е договорено между страните по Договора и Анекса. Тоест експертизата не е дала заключение дали плащания са извършени през периода, по-късен период, или изобщо не са извършвани. Посочено е в заключението, че МРЗ за страната от 01.01.2012г. е 270лв., а от 01.05.2012г. – 290лв. Експертизата е определила размера на нереализирана печалба в четири варианта с оглед разхода за наем, който е основно перо от формиране на счетоводната печалба на търговеца и различните начини за неговото изчисление, което е правен въпрос. В различните варианти заключението е дало нереализирана печалба за периода 27.10.2012г. – 09.04.2013г. в размери от: 2385,45лв.; 4438,70лв.; 5525,16лв. и 6180,87лв. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че счетоводителят на ищеца не му е предоставил Книга за разходи, поради което той е работил само върху приложените от ищеца доказателства. Обяснил е отново, че възникването на задължението за наем е ставало със сключването на договора за наем, а не с фактическото плащане. Посочило е, че е поискало изрично Книга за разходите, но такава не му е предоставена, а е отговорено, че нямат налична такава.

По делото са изискани и представени от Община П. преписката по издаване на разрешение за строеж №763/08.11.2012г. за преустройство на магазин в Кафе-сладкарница, издадено от Главния архитект на Общината по Заявление от 07.11.2012г. от К.Б., С.Б. и К. Генчева, и по Заявление за одобряване на инвестиционен проект от тези лица от 01.11.2012г., както и самият проект за преустройство от м. август 2012г., изготвен от Квадра 4. Заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, работила по документите по делото, е отговорило на поставените от ответниците въпроси по следния начин: собствениците на имота са представили в пълнота изискуемите документи за издаване на разрешение за строеж, но са се следвали действия и документация по фиксиране на началото и края на промяната на предназначението на магазина и превръщането му в Кафе-сладкарница с документално въвеждане в експлоатация на обекта от Главния архитект на Община П.. Въпреки представения от ищеца документ за заплащане на сумата от 3000 лева за изработване проект Кафе-сладкарница за архитектура, ВиК и отопление, и вентилация от 14.1.0.2012г., в.л. е констатирало, че в Техническата служба на Община П. няма проекти, представени, направени или подписани от ТРАНСФРУКТ ЕООД – София. Посочено е, че фактурата, приложена към делото е от фирма, нямаща предмет на дейност за проектиране и не е изработила проектите така, както е записано в нея. Проектите, довели до издаване на разрешение за строеж, е направила проектантска фирма Квадра. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че след като е получено разрешение за строеж следват същинските действия по преустройството, но такива не са постъпвали в Община П.. Това е трябвало да бъде извършено от възложителя, като такъв може да бъде инвеститора или собственика, или собственика и наемателя, или наемателя с учредено право на строеж в чужд имот. В случая заинтересованата страна е бил търговеца, а не собственика, но без съгласие на собствениците, наемателят не може да подаде тези документи.

При установената въз основа на обсъдените доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Следва да се има предвид, че първоначално предявени, исковете и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, и по чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, са предявени като претенции за солидарно заплащане от всички ответници, общо на сумата от 9 970 лв., от които 4 770 лв. - получена сума без основание, и 5 200 лв. - пропуснати ползи. Чл. 121 ал. 1 от ЗЗД сочи изрично, че освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В представения по делото Договор за наем от 24.01.2012г., не само че не уговорена изрично такава солидарност, но и напротив - изрично е уговорена разделност на правата на наемодателите, която в случая е обвързана и с техните права на собственост върху имота. Независимо, че договорът за наем е облигационен, а правото на собственост е вещно право, то страните са въвели в него вещните си права, както следва – за ответницата К.Т.Б. – ½ ид.ч., за ответницата К.М.Г. – 1/4, и за наследодателя на ответниците Е.П.Б. и Е.С.Б. - С.М.Б. – ¼ ид.ч. Тази изрична разделност на правата, води и до разделност на задълженията, още повече, че липсва законово предвидена солидарност на наемодателите при уредбата на договорите за наем, на която да може да се позовава ищецът. По тази причина първоначално предявените искове за солидарна отговорност на двете основания, следва да се отхвърлят като неоснователни, и едва тогава да се разгледат евентуално предявените искове за разделна отговорност на всеки един ответник при посочените квоти.

По евентуално предявените претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу всеки един от ответниците:

В настоящия случай, предметът на доказване на първите предявени срещу ответниците искове, е наличието на неоснователно обогатяване от тяхна страна за сметка на ищеца. Както беше посочено по-горе, въпреки липсата на представени документи, между страните не е спорно обстоятелството, че за месеците февруари – април 2012г., ищецът е заплатил наем за имота в размер на по 1400лв. месечно, а за месец май 2012г. – 530лв. Спорен по делото се явява въпросът: Каква е била уговорката за заплащане на наемна цена за процесните месеци, доколкото между Договора за наем от 24.01.2012г. и Анекса към него от 03.09.2012г. е налице противоречие и неяснота относно уговорения размер на наема за периода февруари – май 2012г.? Съдът намира, че следва, на основание чл.20 от ЗЗД, да тълкува Договора за наем, относим към процесните месеци. В него е посочено дословно, че наемът е в размер на 5,185 от минималната работна заплата в РБ, без да се посочва това да е процент. Нелогично би било тази сума, която се равнява на 0.02 лева /при минимална работна заплата от 270лв. към датата на сключване на Договора/, да се счита по-висока от уговорената в Анекса - 1200лв., т.к. в този Анекс е записано изрично: „Предоговаря се друга по-малка наемна цена…“. Тоест общата воля на страните първоначално е била наемната цена да бъде по-висока от предоговорената по-малка от 1200лв. Логиката и на двата договора – този от 24.01.2012г. и този от 03.09.2012г., е била наемът да бъде посочен като брой на минимални работни заплати, и това вече ясно е посочено във втория по време Анекс, а именно: че наемът е в размер на 4,444 минимални работни заплати и изричното посочване на размера на МРЗ – 270лв. Същевременно, тълкувайки договора, отново, съобразно изискванията на чл. 20 от ЗЗД – с оглед целта на договора /търговска дейност/ и обичаите в практиката /наем за търговско помещение в централната част на града/, не би могло да се приеме, че наемодателите уговарят наемна цена от две стотинки месечно, още повече, че делят на различни части такъв наем и уговарят плащане на такива суми по банков път. Съдът намира, че тълкувайки договора, а не възприемайки уговорката за размера на наема буквално, съдържанието ѝ в Договора от 24.01.2012г., сочи, че действителната обща воля на страните е била наемът да бъде 5,185 минимални работни заплати в РБ. Това тълкуване изцяло съвпада и с твърденията на ищеца, че доброволно е заплащал по 1400лв./равняващи се на 5,185 минимални работни заплати/ за първите три месеца от действието на Договора. Поради горното, и при това тълкуване на волята на страните, съдът намира, че не е налице неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца, чрез получаване на по-високи суми за наем за месеците февруари – май 2012г., и всички претенции с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Дори и да би могло да се приеме, че Договорът следва да се тълкува по друг начин, а именно: като наем в размер на 0.02 лева месечно, то претенциите на ищеца, които биха ставали изискуеми след всяка дата на заплащане на по-високи суми за Договора за наем, са погасени по давност. Ищецът твърди, че редовно е заплащал наема, което значи, че е заплащал сумите от по 1400лв. до 5-то число на текущия месец. При това положение вземането му на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е възниквало най-късно на всяко 5-то число от месеците февруари, март, април и май 2012г. Искът му за връщане на недължимо платеното е предявен срещу ответниците К.Т.Б. и К.М.Г. на 22.12.2017г., а претенциите му на същото основание срещу ответниците Е.Б. и Е.Б., са предявени на 05.07.2018г. Към тези две дати е изтекла законоустановената чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност, като се има предвид, че този 5-годишен срок е започнал да тече за последното вземане - от 06.05.2012г. По тази причина, дори и съдът да бе констатирал основателност на исковете, своевременно направеното възражение от ответниците за изтекла погасителна давност също би било основателно, и претенциите срещу четиримата ответници – отхвърлени, какъвто е и крайният извод на съда при посочената по-горе неоснователност.

По евентуално предявените претенции с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД срещу всеки един от ответниците:

          Тези искове съдът намира също за неоснователни по следните съображения: При разрешаване на въпросите по искове за обезщетение за неизпълнение, в случая отново следва да се изследва волята на страните по договора за наем, доколкото ищецът твърди, че ответниците не са лицензирали обекта като Кафе – сладкарница. Такава уговорка между страните по договора не е съществувала, и въпреки общото задължение за съдействие на наемателя пред всички съдебни и административни органи в страната, наемодателите не са имали задължение да снабдят с лиценз търговеца, каквото изрично твърдение прави той в исковата си молба. Още повече, че търговската дейност е била осъществявана от самия него и именно той би следвало да притежава лиценз. От приложената Заповед от 11.10.2012г. за затваряне на туристически обект, стопанисван от ***са видни два факта: на първо място, че той е развивал до 11.10.2012г. обекта като Кафе-сладкарница, без категоризация, което представлява негово виновно поведение, от което не може да черпи права, сочейки печалбите си през този период, както и че не липсата на искане за преустройство или издаване на лиценз/изрично посочени фактически твърдения от исковата молба/, са причината след 26.10.2012г. обектът да не работи. Обстоятелството, че лично ищецът, като търговец, не се е снабдил с всички законово изискуеми разрешения, лицензи и категоризации, преди да започне работа в обекта като Кафе-сладкарница, не може да се вмени във вина на наемодателите. Доказа се по делото, че исканото разрешение за строеж – преустройство на магазин в кафе-сладкарница /като и двете предназначения на обекта са били предвидени в договора за наем/, е било издадено на 08.11.2012г., и то при съдействието на наемодателите, като в този случай не се установява те да не са изпълнили свое задължение по договора. Ищецът не твърди, не е изпращал покани, а и от съдържанието на договора за наем не произтича задължение на наемодателите да извършат самия строеж. Същевременно, ищецът по делото не твърди, че е започнал от името на ищците строеж, а те не са му съдействали. Указана по тези искове е следната доказателствена тежест на ищеца: да докаже изправност по договора за наем, неизпълнение на задължението на ответниците по договора, пропусната полза, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от ответниците и нейния размер. Още първата предпоставка за претенция по чл. 79 от ЗЗД – изправност на ищеца по договора за наем, е оборена от приложеното гр.д. № 175/2013г. на ПлРС, от което е видно, че за месеците 06. – 10.2012г. той не е заплатил на наемодателите дължимите наеми за обекта, за които наемни суми е осъден с влязло в сила решение на 09.01.2015г. В този случай приложима е разпоредбата на чл. 83 от ЗЗД за отпадане на обезщетението. Друго обстоятелство, което би следвало да бъде доказано по делото е размерът на пропуснатата полза. Ищецът сочи, че той би имал печалба за процесния период - 26.10.2012г. до 09.04.2013г., съизмерима с тази за месеците от април до октомври 2012г. Както обаче беше посочено по-горе, за посочените месеци ищецът е работил в обекта без да има категоризация за такъв, а такава печалба, при наличието на виновно поведение, не може да бъде критерий за определяне на пропуснати ползи. Същевременно, от заключението на в.л. по изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че сам ищецът не е представил при изследването изисканата от в.л. Книга за разходите, която следва да се съхранява от него. Това обстоятелство сочи, че счетоводството на ищеца не е редовно водено, след като той самият препятства възможността за неговата пълна проверка. При това положение, съдът не може да даде вяра на заключението на съдебно-икономическата експертиза в който и да било от четирите дадени варианта за печалба, още повече, че индиции за нередовното му водене се съдържа и в приетите в предходни производства експертизи върху това счетоводство, които дават различни заключения /напр. първоначалната и допълнителната по гр.д. 259/2013г. на ПлРС/ в зависимост не от документи, а от твърдения на самия ЕТ, каквото по настоящето дело представлява и представената от него справка на л. 28 от делото. Тази справка е написана ръкописно, тя не е датирана, в нея е вписан наем за процесните месеци април и май 2012г. – от по 14лв. на месец, в разрез с обяснения от вещото лице начин на начисляване на наемите в счетоводството/независимо от плащането им/. Съдържанието ѝ дори противоречи на изявлението по предходите искове по чл. 55 от ЗЗД, че е заплатил 1400лв. за м. април, а всъщност е дължал 15.00лв. Всичко изложено дотук сочи, че съдът не следва, а и не кредитира, заключението на тази експертиза, както и не дава вяра на справката от счетоводството на ищеца за обекта Кафе-сладкарница на ***. По изложените съображения, се налага извода, че претенциите на ищеца спрямо всеки един от ответниците за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи, са неоснователни, и като такива, следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответниците направените от него деловодни разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК възлизат на 1 840.00лв., и следва да бъдат присъдени общо по начина, по който са поискани, с оглед представляването и на четиримата ответници от един и същ процесуален представител.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          

           ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, адрес: ***, против К.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, К.Т.Б., ЕГН **********, адрес: ***,  Е.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, за СОЛИДАРНО връщане на сумата от 4 770 лв. – платена без основание за наем на недвижим имот за периода м. февруари 2012г.- м. май 2012г., иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, за СОЛИДАРНО заплащане сумата от 5200лв. – пропуснати ползи за периода 26.10.2012 г. - 09.04.2013 г., вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за наем от 24.01.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, адрес: ***, против К.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 1192.50лв. – платена без основание за наем на недвижим имот за периода м. февруари 2012г.- м. май 2012г., иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, за сумата от 1300лв. – пропуснати ползи за периода 26.10.2012 г. - 09.04.2013 г., вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за наем от 24.01.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, адрес: ***, против К.Т.Б., ЕГН **********, адрес: ***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 2 385.00лв. – платена без основание за наем на недвижим имот за периода м. февруари 2012г.- м. май 2012г., иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, за сумата от 2 600.00лв. – пропуснати ползи за периода 26.10.2012 г. - 09.04.2013 г., вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за наем от 24.01.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, адрес: ***, против Е.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството ѝ на наследник на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г.,  искове, както следва: иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 596.25лв. – платена без основание за наем на недвижим имот за периода м. февруари 2012г.- м. май 2012г., иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, за сумата от 650.00лв. – пропуснати ползи за периода 26.10.2012 г. - 09.04.2013 г., вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за наем от 24.01.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ******, адрес: ***, против Е.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството ѝ на наследник на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г.,  искове, както следва: иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 596.25лв. – платена без основание за наем на недвижим имот за периода м. февруари 2012г.- м. май 2012г., иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, за сумата от 650.00лв. – пропуснати ползи за периода 26.10.2012 г. - 09.04.2013 г., вследствие на неизпълнение на задължения по Договор за наем от 24.01.2012г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ******, адрес: ***, представляван от М.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ НА К.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, К.Т.Б., ЕГН **********, адрес: ***,  Е.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 840.00лв., представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: