РЕШЕНИЕ  

 

№                           07.11.2022 г.            Град  Пазарджик

 

В          И  М  Е  Т  О            Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  седми октомври,  две хиляди  двадесет и втора   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №3890  по описа за   2012  година.

 

 

 

Депозирана е искова молба от „Боннер“ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. В., общ. К., обл. П., представлявано от управителя Л.Б.Б., срещу  Л.М.Х., ЕГН-********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл. 211 от КТ като в ИМ си молба ищецът твърди, че ответникът  е работил по трудово правоотношение  валидно, като основно задължение на ответника е било продажба на стоки, собственост на ищцовото дружество, респективно получаване на суми на вече продадени и предадени директно от работодателят стоки на трети лица.

Твърди се, че част от стоките са му били зачислявани и предавани от същия склад с експедиционна бележка, друга част са получавани от дружеството, без съдействието на Х.. Получените суми ответникът отчитал обикновено в брой в касата на дружеството, като на клиентите, предали му пари за стока на ищцовото дружество, ответникът издавал или фактура или касов бон, експедиционна бележка, в зависимост от договореностите с конкретния клиент. За целта на ответника били поверени кочани с експедиционни  бележки. При необходимост на ответника се възлагало да  събира и суми за продадени стоки на лица, които ги били получили от дружеството, не чрез ответника  от склад, при изпращане от куриер от търговска изложба или по друг начин.

Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор ответникът представил обратно кочан и с експедиционни бележки, от които било установено, че при осем  от тях липсвало отчитане на пари или стоки. Същите документи са подробно описани  по вид и стойност в исковата молба в осем  пункта като се поддържа, че общата сума на констатираната липса, причинена от ответника е в размер на 8647,40 лв.парична сума получена от него от клиенти за продадена стока, но не отчетена на работодателя.

С оглед  на  изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден  да заплати на ищеца сумата в размер на 8647,40 лв явяваща се от  получени от него, но не отчетени пари за стоки собственост на работодателя.

Претендира се и законната лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сторените съдебно-деловодни разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се поддържа, че предявения иск е допустим, но не е основателен. Основно се излагат доводи  и възражения във връзка с качеството на лицето по трудовото правоотношение, а именно - оспорва се качеството му на МОЛ. Оспорват се и обстоятелствата изложени в ИМ  за основанието на неговата отговорност както и размера на тази договореност. Сочат се доказателства.

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните , а и от приетите по делото доказателства се установява, че между страните е  съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен между страните трудов договор №202 от 02.07.2007г.. Съгласно  посоченият трудов договор, „Боннер“ООД,ЕИК-*********, в качеството му на „Работодател“ възложило, а ответника Х. приел да изпълнява длъжността „търговски агент“ в предприятието на ищеца. Предвид сключеният между страните трудов договор и длъжностна характеристика, задълженията на ответника се изразявали в  продажба на стоки, собственост на ищцовото дружество, респективно получаване на суми на вече продадени и предадени директно от работодателят стоки на трети лица.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед №П-2647 от 23.03.2012г. на основание чл.326,ал.1 от КТ.

При прекратяване  на трудовия договор, Х. представил обратно кочани с експедиционни бележки , от които било установено , че при 8 от тях липсва отчитане на пари или стока. Процесните експедиционни бележки са описани в исковата молба по номер, дата, сума и стока.

            В хода на производството по делото е било допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която,  стоките, които са били предоставени на търговския посредник Х. са били водени на отчет в регистрите на дружеството в натура и стойност. Задължаването е ставало с изготвянето от Х. на експедиционни бележки, а заверяването с авансови отчети, в които се описват получените парични средства  от клиентите по експедиционните бележки.От заключението на вещото лице се установява, че не са били отчетени от Х. паричните средства по  осемте процесни експедиционни бележки, като описаните в тях стоки не са били и възстановени в централния склад. Не са били отчетени парични средства по експедиционните бележки, като общият размер на неотчетените средства  по посочените експедиционни бележки , съставени от ответника е в размер на 8647.40 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, същото е обосновано, правилно и компетентно изготвено.

В качеството си на свидетели по делото са били разпитани М. Т. Р. и М. Н. С. , които в показанията си излагат известните им във връзка със случая факти и обстоятелства. От показанията на разпитаните свидетели се установяват  изложената в исковата молба фактическа обстановка.

Впоследствие ответникът Л.М.Х., ЕГН-********** *** е бил привлечен в качеството си на обвиняем по сл. дело №155/2012г. по описа на ОСлО при ОП- Пловдив и предаден на съд за извършено престъпление по чл.201 от НК с обвинителен акт от 17.06.2014г.

С влязла в сила Присъда №260136/2021г. , постановена по НОХД №1037/2020г. по описа на РС- Пловдив, изменена с Решение от ОС- Пловдив, Х. е бил признат за виновен за присвояването на чужди пари ,собственост на ищцовото дружество, връчени в качеството му на длъжностно лице.

           Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

           Предявеният иск с правно основание чл.211 от КТ  е допустим, налице е правен интерес за ищеца от предявяването му.

  По отношение основателността на предявения  иск:  

  Предявен е иск с правно основание чл.211 от  КТ във вр. с чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД

За да възникне пълната имуществена отговорност по см. на чл.203, ал.2 във вр. с чл.45 от ЗЗД на работника или служителя, в тежест на работодателя е да установи кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между него и работника, което може и да е прекратено към момента на предявяване на иска, умишлено причиняване на вреда от работника, или причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление, или на вреда не и при или по повод изпълнение на трудовите задължения, наличие на причинна връзка между противоправното поведение на работника и настъпилата вреда.

В разглеждания случай, безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че страните са били в трудовоправни отношения, по силата на които ответникът е заемал длъжността „търговски посредник“ .

Макар, че ответникът е полагал труд през процесния период при ищцовото дружество на договорно основание – въз основа на действителен трудов договор, решаващия състав счита, че твърдяната пълна имуществена отговорност следва да се реализира по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД.

От една страна волята на работодателя, изразена в препращащата разпоредба на чл.212 от КТ, е била при неуредените в КТ въпроси относно имуществената отговорност на работника или служителя субсидиарно да се прилага гражданския закон, уреждащ деликтната отговорност. От друга страна съдът е длъжен да се съобрази със задължителните тълкувателни разяснения, дадени от ВКС  в т.2 от ТР №3 /2005г. по т.гр.д.№3/2004г. на ОСГК – „При причинена на работодателя  вреда умишлено или в резултат на престъпление, или  ако вредата е причинена не и при или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговоря по общия гражданскоправен ред – чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.45 ЗЗД”.

В случая се установи по безспорен начин, че  извършеното от ответника деяние  представлява престъпление по чл.201 от НК – длъжностно присвояване в общ размер на 9402,31лв. /съставляващи щетите нанесени на ищцовото дружество/, за което ответникът Л.М.Х., ЕГН-**********  е признат за виновен с влязла в сила Присъда №260136/2021г. , постановена по НОХД №1037/2020г. по описа на РС- Пловдив, която следва да бъде взета предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК.                  Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. 

Въз основа горните фактически и правни констатации, както и на задължителната сила на  Присъда №260136/2021г. , постановена по НОХД №1037/2020г. по описа на РС- Пловдив относно  това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдебният състав приема, че са налице визираните в  чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.203, ал.2 от КТ и чл.212 КТ предпоставки, поради което предявения иск се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен. В тази насока  са и всички приети по делото доказателства, вкл. приетата и неоспорена от страните експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.

    По отношение на разноските : При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съгласно представения списък на разноските. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, тъй като съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното,  съдът приема,че ответникът  Х. с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцовата страна разноски, а възражението му в тази насока е неоснователно. Ответникът следва да заплати на ищеца   сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 345.90лв. , депозит за вещо лице в размер на 120.00лв. и адв. възнаграждение в размер на 750.00лв., или разноски в общ размер на 1215.90 лева.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И  :

       

       ОСЪЖДА Л.М.Х., ЕГН-********** ***, да заплати на „Боннер“ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. В., общ. К., обл. П., представлявано от управителя Л.Б.Б., сумата от 8647.40лв. /осем хиляди шестотин и четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, която сума е била получена от ответника Х.  за стоки, собственост на неговия работодател „Боннер“ООД, ЕИК-*********,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2012г. до окончателното й  изплащане.

       

      

        

 

         ОСЪЖДА Л.М.Х., ЕГН-********** ***, да заплати на „Боннер“ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. В., общ. К., обл. П., представлявано от управителя Л.Б.Б., сумата от  1215.90 лева /хиляда двеста и петнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляващи сторените по гр. дело №3890/2012г. по описа на РС- Пазарджик съдебно деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.                                  

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: