РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. Пловдив, 14 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2000 по описа за 2022 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба, предявена
от М.И.А., ЕГН **********,***, подадена
чрез адвокат Д., против Акт за установяване на задължение по
декларация (АУЗД) № 9-1985/01.12.2014 г., издаден от С.Б.на длъжност младши
експерт по приходите при Община Хисаря, мълчаливо потвърден от
Началник Отдел „Местни приходи“ при Община Хисаря, относно установени за
периода 2010 г. – 2013 г. данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 42,72
лв., ведно със законната лихва в размер на 17,07 лв., изчислена към 01.12.2014
г. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 77,58 лв., ведно със законната
лихва в размер на 25,65 лв., изчислена към 01.12.2014 г.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
неговата отмяна. В тази връзка жалбоподателката счита, че задълженията й за ДНИ
и ТБО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са погасени по давност. Претендират
се сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата –
Началник Отдел „Местни приходи“ при
Община Хисаря, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване.
ІІ. За
допустимостта:
4. В хода на производството чрез свидетелски показания бе установено, че
представената на л. 32 по делото разписка, отразява връчването на оспорения акт
на лице, без установена самоличността, различно от адресата. При това положение
и поради липсата на индивидуализиращи данни за лицето, на което е връчено
съобщението и липсата на отбелязване, че същото се е задължило да го предаде на
ареста, извършеното процесуално действие се явява нередовно и негодно да породи
предвидените в закона правни последици.
Актът е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията
на местната приходна администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който мълчаливо
го е потвърдил в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с което изискването на чл.
107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за задължително обжалване на акта по
административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване
е спазено. Така постановеният от ръководителя на звеното за местни приходи в
общината резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. След извършена служебна проверка от органите по
приходи при Община Хисаря е установено, че М.И.А. има непогасени задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно със съответните
лихви за просрочие, в качеството й на собственик на недвижими имоти, за които е
подадена декларация вх. № 2008-2110/16.10.2008 г. и декларация вх. №
2002918/16.08.2005 г.
На основание резултатите от проверката е издаден АУЗД № 9-1985/01.12.2014
г., от С.Б.на длъжност младши експерт по приходите при Община Хисаря, с който
спрямо М.И.А. са установени процесните задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010
г. – 2013 г.
Срещу акта е подадена жалба вх. № 94-00-М-169/04.05.2022 г. (л. 249), по
която контролният административен орган не се е произнесъл.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и
чл. 9б ЗМДТ по делото е представена Заповед № РД-05-465/01.10.2012 год. (л.
256) на Кмета на Община Хисаря, с която длъжностното лице, издало оспорения
АУЗД, е оправомощено да изпълнява функциите на орган по приходите при
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такса за
битови отпадъци в общината.
ІV. За правото:
6. Според действащата редакция на чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се
извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове
се извършва по същия ред.
Съответно, според чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. В производствата служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Същите се определят със заповед
на кмета на общината.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.
7. Съотнасянето на
цитираните нормативни текстове и данните, изложени в предходния раздел на
решението, налагат извода, че оспореният АУЗД е издаден от административен
орган, снабден с необходимите правомощия за това, в рамките на съответното
нормативно уредено производство и е обективиран в предвидената от закона форма.
8. Противоположните
становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във
въпроса погасени ли са по давност установените с оспорения АУЗД задължения за
ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
9. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо на
първо място да се съобрази следното:
Безспорно е, че
давността е материалноправен институт, съответно нормите, които го уреждат имат
материалноправен характер, поради което и за процесните 2010 г. - 2013 г.
относно давността на публичните вземания, приложими са разпоредбите на ДОПК.
Според чл. 171,
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Като в разпоредбата на чл. 172 от ДОПК са предвидени следните
основания за спиране и прекъсване на давността: Давността спира /ал.1/: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение /ал. 2/.
Доколкото в
случая давността е прекъсната с издаването на оспорения АУЗД, то по отношение
на установените с него задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2013 г.,
започва да тече нова 5-годишна давност считано от 01.12.2014 г. (датата на
издаване процесния АУЗД), която изтича на 30.11.2019 г. Казано с други
думи, обсъжданите задължения са погасени по давност.
Материалното
съдържание на погасителната давност е период от време, през който носителят на
едно право бездейства. С изтичането на този период от време настъпва юридически
факт, който има за своя последица пораждането на субективното право на длъжника
да направи възражение срещу установяването и събирането на претендирано от
кредитора право. Именно такъв е и
настоящия случай.
10. Изложените до тук съображения налагат извод за основателност на жалбата,
с която е сезиран съда. Това има за последица отмяна на оспорения АУЗД.
V. За разноските:
11. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК,
на жалбоподателката се следва присъждане на сторените разноски в
производството, които се констатираха в размер на 660 лв. - заплатените
държавна такса за образуване на съдебно производство (10 лв.), депозит за свидетел
(50 лв.) и адвокатско възнаграждение (600 лв.).
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 9-1985/01.12.2014 г.,
издаден от С.Б.на длъжност младши експерт по приходите при Община Хисаря по отношение на М.И.А., ЕГН **********,
мълчаливо потвърден от Началник Отдел „Местни приходи“ при Община
Хисаря, относно установени за периода 2010 г. – 2013 г. данък върху недвижимите
имоти в размер на 42,72 лв., ведно със законната лихва в размер на 17,07 лв.,
изчислена към 01.12.2014 г. и такса битови отпадъци в размер на 77,58 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 25,65 лв., изчислена към 01.12.2014 г.
ОСЪЖДА Община Хисаря да заплати на М.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 660 лв., представляваща сторените от последната разноски за
заплащане на държавна такса за образуване на съдебно производство, депозит за свидетел
и адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: