РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110111171 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. СП. ИВ. срещу „****иск с правно
основание чл. 128 ал. 1 от КТ, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 221 от КТ.
на основание чл. 128 ал. 1 от КТ, сумата от 5761,64 лева, представляваща месечно
трудово възнаграждение за периода от м.01.07.2018 г. до 26.06.2019 г., дължимо по
сключения между страните Трудов договор № 11/27.02.2007 г., прекратен със Заповед
№ 51/25.06.2019 г. на работодателя, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1441,93 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за трудови възнаграждения, считано от падежа на всяко
задължение, за периода от 26.08.2018 г. до 27.07.2021 г. и
на основание чл. 221 от КТ сумата от 610 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327 ал.
1 т. 2 от КТ ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 124,37 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.07.2019 г. до 27.07.2021 г. върху обезщетението по чл.221
КТ
Твърди се, че между страните е сключен Трудов договор № 11/27.02.2007 г., прекратен
със Заповед № 51/25.06.2019 г. на работодателя, по силата на който ищецът е назначен при
ответника на длъжност „Бригадир на общите работници“. Посочено е, че основното месечно
възнаграждение на работника е в размер на 570 лева с падеж на 25-то число на месеца,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (ДТВТСПО) в размер
на МРЗ за страната е в размер на 18 % - 30 г. х 0,6 % към 31.12.2018 г., ДТВТСПО в
дружеството е по 0,1 % на година, общо 1,2 % и ДТВТСПО, считано от 01.10.2013 г., на
длъжност „Отговорник“ за звеното на общите работници в размер на 15 % над основното
възнаграждение. Сочи се, че ищецът е бил назначен на пълен работен ден с ПГО в размер от
20 дни. Поддържа се, че дължимите трудови възнаграждения са следните: м. 07.2018г. - 476,
1
07 лева, за м. 08.2018г. - 463, 24 лева, за м. 09.2018г. -499, 32 лева, за м. 10.2018г. - 491, 91
лева, за м. 11.2018г. - 476, 28 лева, за м. 12.2018г. - 476, 13лева, за м. 01.2019г. - 500, 35 лева,
за м. 02.2019г. - 482, 11 лева, за м. 03.2019г. - 482, 11 лева, за м. 04.2019г. - 482, 11 лева, за м.
05.2019г. - 482, 11 лева, за м. 06.2019г. - 450, 00 лева. Твърди се, че обезщетението по чл. 221
ал. 1 от КТ е в размер от 610 лева. Сочи се, че мораторните лихви начислени върху
главниците за възнаграждения са в общ размер от 1441,93 лева, а върху обезщетението в
размер от 124,37лева. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира
се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват по размер за разликата над сумата
от 6280,69 лева до който размер ответника признава претенцията на ищеца. Изразява се
готовност за медиация и разсрочено плащане на дълга.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По исковете по чл.128, т.2 КТ
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1.
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е 2. престирал труд,
както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.
По делото не съществува спор, а и от представения трудов договор от 27.02.2007 г. се
установява, че ищецът е заемал длъжността „общ работник“ при ответника, както и че е
изпълнял трудовите задължения в процесния период. В трудовия договор е уговорено
основно месечно възнаграждение в размер на 190 лв., платими до 25 число на следващия
месец.
Видно от трудовата книжка на ищеца, препис от която е представен по делото, се
установява, че по време на траене на трудовото правоотношение, дължимото трудово
възнаграждение е увеличавано, като към момента на прекратяване на правоотношението
същото е в размер на 570,00 лв.
От представените на л.7 и л.8 от делото молба от ищеца до работодателя от 25.06.2019
г. г. и заповед на последния от същата дата, се установява, че трудовото правоотношение е
прекратено, по искане на работника на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
От ответника са представени 12 бр. фишове за работни заплати – л.35-38 от делото, за
периода от м.07.2018 г.-06.2019 г. включително за лицето В. СП. ИВ., от които се
установява, че са начислени следните нетни трудови възнаграждения за получаване от
работника –м.07.2018 г.-476,07 лв., м.08.2018 г.- 463,24 лв., м. 09.2018 г.- 499,32 лв.,
м.10.2018 г.- 491,91 лв., м.11.2018 г.- 476,28 лв., м.12.2018 г.- 476,13 лв., м.01.2019 г.- 500,35
лв., м.02.2019 г.-482,11 лв., м.03.2019 г.- 482,11 лв., м.04.2019 г.- 482,11 лв., м.05.2019 г.-
482,11 лв. и м.06.2019 г. – 968,95 лв. Във фиша за м.06.2019 г. са начислени сумата от 533,43
лв. за положения труд и добавка за трудов стаж и професионален опит, както и сумата от
627,57 лв. – обезщетение по чл.221 КТ. Всички представени фишове не са подписани за
получаващо сумите лице.
Доколкото самият ответник е представил фишовете за начислени трудови
възнаграждения на ищеца за процесния период и не е ангажирал доказателства за заплащане
на сумите, като едновременно с това е признал дължимостта на сумата от 6280,69 лв., която
напълно съответства на сбора на нетните трудови възнаграждения начислени в 12 бр.
представени фишове, съдът намира, че исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ, предявени от ищеца
са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед представените от ответника писмени доказателства исковете за осъждането на
дружеството да заплати на ищеца нетно трудово възнаграждение следва да се уважат за
сумата от 5761,64 лв. / сбор от възнагражденията дължими за целия процесен период –
м.07.2018 г.-м. 06.2019 г.
По исковете по чл.86 ЗЗД
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, наличието на
главен дълг, изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава.
С оглед извода за основателност на предявените искове за осъждане на ответника за
заплати на ищеца останали незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.07.2018 г.
до м.06.2019 г. е налице главен дълг. Вземайки предвид уговорката в сключения между
2
страните трудов договор за падежа на всяко месечно задължение за заплащане на трудово
възнаграждение – до 25 число на следващия месец, съдът намира, че ответникът е изпаднал
в забава за всички процесни вземания за трудово възнаграждение, като за възнаграждението
за м.07.2018 г. е изпадна в забава на 26.08.2018 г. и дължи обезщетение за претендирания
период до 27.07.2021 г. За плащанията за всеки следващ месец и изпадал в забава на 26
число на месеца следващ месеца, за който се дължи възнаграждението например за
м.08.2018 г.- на 26.09.2018 г., за м.09.2018 г.- на 26.10.2018 г. и т.н. По отношение на
дължимия размер на лихва за забава, съдът го определя по чл.162 ГПК с помощта на онлайн
калкулатор и достига до извод за дължимост на следните суми:
-върху главница от 476,07 лв. за м. юли 2018г.- обезщетение за забава в размер на
141,24 лв. за периода от 26.08.2018г. до 27.07.2021г.;
-върху главница от 463,24 лв. за м. август.2018г.- обезщетение за забава в размер на
133,38 лв. за периода от 26.09.2018г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 499,32 лв. за септември 2018 г. - обезщетение за забава в размер на
139,68 лв. за периода от 26.10.2018г. до 27.07.2021г.;
-върху главница от 491,91 лв. за м. октомври 2018г. - обезщетение за забава в размер на
133,37 лв. за периода от 26.11.2018г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 476,28 за м. ноември 2018г.- обезщетение за забава в размер на
125,17 лв. за периода от 26.12.2018г. до 27.07.2021г.;.
- върху главница от 476,13 лв за м. декември 2018г. - обезщетение за забава в размер
на 121,03 лв. за периода от 26.01.2019г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 500,35 лв. за м. януари 2019г. - обезщетение за забава в размер на
122,87 лв. за периода от 26.02.2019г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 482,11 лв. за м. февруари 2019 г.- и обезщетение за забава в
размер на 114,64 лв. за периода от 26.03.2019г. до 27.07.2021г.,
- върху главница от 482,11 лв. за м. март 2019 г. - обезщетение за забава в размер на
110,40 лв. за периода от 26.04.2019г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 482,11 лв. за м. април 2019 г. - обезщетение за забава в размер на
106,47 лв. за периода от 26.05.2019г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 482,11 лв. за м. май 2019 г. - обезщетение за забава в размер на
102,32 лв. за периода от 26.06.2019г. до 27.07.2021г.;
- върху главница от 450,00 лв. за м. юни 2019 г. - обезщетение за забава в размер на
91,76 лв. за периода от 26.07.2019г. до 27.07.2021г.;
или общо дължимата сума за лихва за забава е в размер на 1442,33 лв. за периода от
26.08.2018 г. до 27.07.2021 г. Доколкото съдът е обвързан да се произнесе в рамките на
искането на ищеца и предявения иск по чл.86 ЗЗД е за сума по-малка от установената от
съда като дължима, същия се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен за
предявената сума от 1441,93 лв.
По исковете по чл.221, ал.1 КТ и акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено по надлежния ред и при наличие на
предпоставките по чл.327, ал.1, т.2 КТ – било е налице забавяне на заплащане на трудовото
му възнаграждение, размера на брутното трудово възнаграждение. Ответникът следва да
докаже, че е заплатил претендираната сума.
Правото по чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово
право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на
последния. Хипотезите на визираната разпоредба са точно и изчерпателно изброени, като
извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без
предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с
едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено,
безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за
прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото
възнаграждение или обезщетение. В конкретния случай между страните не се спори, че
трудовото правоотношение е прекратено на 26.06.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
като този факт се установява и от представените по делото писмени доказателства.
В самата заповед от работодателя за прекратяване на правоотношението от 25.06.2019
3
г. е посочено, че се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 1 брутно трудово
възнаграждение. Видно от вписванията в трудовата книжка на ищеца касаещи измененията
на трудовото възнаграждение във времето, се установява, че към момента на прекратяване
на трудовия договор брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 570
лв., а видно от трудовия договор и вписването в представените фишове на работника се
дължи и допълнително трудово възнаграждение, което следва да се вземе предвид при
определяне на обезщетението. Самият работодател е начислил във фиша за м.06.2019 г.
обезщетение на работника по чл.221 КТ в размер на 627,57 лв., т.е. признава дължимостта
на обезщетение именно в такъв размер и съдът приема, че е било дължимо такова в
начисления размер, като дружеството не е доказало да го е заплатило на ищеца.
Предявеният иск за обезщетение следва да бъде изцяло уважен за претендираната сума от
610,00 лв.
Върху присъденото обезщетените по чл.221 КТ следва да се присъди и лихва за забава,
която за претендирания период от 26.07.2019 г. до 27.07.2021 г. възлиза в размер на 186,10
лв., но доколкото съдът е обвързан от искането на ищеца, иска следва да се уважи за
търсената сума от 124,37 лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил искане за
присъждане на адвокатско взънаграждение в размер на 900 лв. с ДДС, като е представил
доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение по банков път.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на разноски в хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК, както е поискал ответникът. Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В конкретния случай не е налице нито една от двете необходими
предпоставки за приложение на разпоредбата – изявленията в отговора на исковата молба и
молбата от 11.01.2022 г. че се оспорва дължимостта на сума над 6280,69 лв. не представлява
признание на исковете по основание и размер, а с оглед изводите за неплащане на
дължимите възнаграждения и обезщетение на ищеца към момента на образуване на
настоящото производство – ответникът е станал повод за завеждане на деолото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите
разноски за държавна такса по сметка на ВРС. Дължимата държавна такса е в размер на
сумата от 388,15 лв. / сбор от дължимите такси по всеки от кумулативно съединените
искове – 230,47 лв. по исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ, 57,68 лв.- по исковете по чл.86 ЗЗД и
50,00 лв.- по иска по чл.221, ал.1 КТ, 50,00 лв. по иска по чл.86 ЗЗД върху търсеното
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**** да заплати на В. СП. ИВ., ЕГН: **********, адрес: гр. **** следните
суми:
на основание чл. 128 ал. 1 от КТ, сумата от 5761,64 лева, представляваща месечно
трудово възнаграждение за периода от м.01.07.2018 г. до 26.06.2019 г., дължимо по
сключения между страните Трудов договор № 11/27.02.2007 г., прекратен със Заповед
№ 51/25.06.2019 г. на работодателя, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1441,93 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за трудови възнаграждения, считано от падежа на всяко
задължение, за периода от 26.08.2018 г. до 27.07.2021 г. и
на основание чл. 221 от КТ сумата от 610,00 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327 ал.
1 т. 2 от КТ ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението
на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 124,37 лева, представляваща обезщетение
4
за забава за периода от 26.07.2019 г. до 27.07.2021 г. върху обезщетението по чл.221
КТ
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „*** да заплати на В. СП. ИВ., ЕГН:
**********, адрес: ****сумата от 900,00 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение
в съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „*** да заплати по сметка на Районен съд-
Варна сумата от 388,15 лв. / триста осемдесет и осем лева и 15 стотинки/ - разноски за
държавна такса в производството.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е допуснато предварително изпълнение има
характера на определение и на основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд -Варна в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните. В останалата част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5