№ 2824
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504710 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4710/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. С. Б. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №1980 от 10.02.2023 г по гр.д.№22726/22 г на СРС
, 180 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати разликата
над 3000 лева до предявения размер от 8000 лева - обезщетение от застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки
и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на кръстовището на ул.Лилия и ул.*******
по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.№******* ; ведно със законната лихва от
10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй
като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и
страдания . Ищцата е имала силни болки в шията , наложило се е да носи шийна яка и е
търпяла ограничения в придвижването за 20-25 дни . Имала силни болки във врата и не
можела да се грижи за малкото си дете . След ПТП ищцата имала страх от шофиране и била
притеснена .
Въззиваемата страна е подала отговор , в който оспорва въззивната жалба и счита решението
на СРС за законосъобразно . Присъденото обезщетение от 3000 лева е достатъчно , защото
1
пълното възстановяване е настъпила за 20-25 дни .Травмата е била лека и няма данни за
усложнения . Ищцата е можела сама да се обслужва след инцидента .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на
01.03.2023 г , поради което въззивната жалба от 15.03.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди / претърпени болки и страдания / от деликта . Не се спори по
останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” . За сумата от 3000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП решението на СРС е влязло в сила .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Относими към спора пред въззивния съд за размера на обезщетението /определяно по
справедливост по чл.52 ЗЗД/ са следните събрани пред СРС доказателства : медицинската
документация така както е коментирана от приетата и неоспорена от страните СМЕ ; и
показанията на св.К. .
Според медицинската документация и СМЕ на вещото лице д-р К.С. , след преглед на
следващия ден след ПТП в „Аджибадем Ситиклиник“ е установено , че ищцата има травма
на мускули и сухожилия на ниво шия . Ищцата е имала болки за общо 20-25 дни , като през
първите 10 дни болките са били по-интензивни . В медицинската документация не е описано
назначаване носене на мека шийна яка , но е било уместно да се носи такава за 7-10 дни .
Бил е необходим щадящ режим на движение и покой , а временната неработоспособност на
ищцата е била около месец
Според св.К. /племенник на ищцата/ след ПТП ищцата не е ходила на работа „1-2 седмици“,
била уплашена и се страхувала да шофира 3-4 месеца . При изписването ищцата била с яка
на врата и продължила да носи такава 2-3 седмици . К. пазарувал „много пъти“ вместо
ищцата , а същата била притеснена и изнервена от случая .
Настоящият съд счита , че определеното от СРС обезщетение от 3000 лева се явява
занижено . Ищцата е претърпяла травма на врата , която е била болезнена и й е причинила
неудобства за около 20-25 дни . Наложило се е да носи шийна яка за поне една седмица и да
2
приема болкоуспокояващи . Предвид факта , че ПТП е от 2022 г и като се съобразят
обществено-икономическите условия и инфлационните процеси , при липса на данни за
последващи усложнения , съдът счита , че обезщетение за неимуществени вреди от 6000
лева /допълнително още 3000 лева над приетото от СРС/ е по-адекватно и отговаря на
изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД .
Не трябва обаче да се присъжда по-голямо обезщетение над 6000 лева до 8000 лева . В
сравнение с други травми на шията при камшичен удар , процесната е сравнително лека и
без усложнения . Понесените болки и неудобства са по-малки от тези при подобни случаи ,
като съдът кредитира СМЕ изцяло и само частично показанията на св.К. по реда на чл.172
ГПК . Показанията на К. са пристрастни като свидетелят очевидно преувеличава :
-периода през който ищцата е носела шийна яка / реално е било необходимо да се носи
около седмица вместо посочените от свидетеля 2-3 седмици/ ;
-периода , през който ищцата не е ходила на работа според свидетеля е „1-2 седмици“ при
положение , че по делото не е представен никакъв болничен лист и силните болки са били
около 7-10 дни ;
-твърди се от свидетеля пазаруване вместо ищцата „много пъти“ , но не става ясно през кой
период и дали това е само поради процесното ПТП или К. по принцип помага на ищцата .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде частично отменено и на ищцата да
се присъдят още 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди . В отхвърлителната част за
разликата над 6000 лева до претендирания размер от 8000 лева решението на СРС трябва да
се потвърди потвърдено в обжалваната част . Ищцата има право на повече , а ответникът на
по-малко разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от
въззиваемата страна .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1980 от 10.02.2023 г по гр.д.№22726/22 г на СРС , 180 състав , в
частта , с която е отхвърлен частично иска на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да й заплати
разликата над 3000 лева до размера от 6000 лева - обезщетение от застраховател по
“Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки
и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на кръстовището на ул.Лилия и ул.*******
по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.№******* ; ведно със законната лихва от
10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която Р. С. Б. ЕГН
********** от гр.София е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разликата над 180 лева до
450 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ
на Р. С. Б. ЕГН ********** от гр.София разликата над 3000 лева до размера от 6000 лева -
3
обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 26.01.2022 г в гр.София на
кръстовището на ул.Лилия и ул.******* по вина на водача на л.а.Опел Вектра с рег.
№******* ; ведно със законната лихва от 10.02.2022 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и допълнително още 682,50 лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която описаният иск е отхвърлен за
разликата над 6000 лева до предявения размер от 8000 лева , ведно със законната лихва от
10.02.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; както и Р. С. Б. ЕГН ********** от
гр.София е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД 180 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на Р. С. Б. ЕГН **********
от гр.София сумата от 561,23 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4