№ 693
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Й. К. Г.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 14.09.2020 г. по н.о.х.д. № 9439/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимият К. А. А. е признат за виновен за
това, че на 27.05.2019 г., в гр. София, на територията на Сточна гара, склад „Топливо“,
повредил противозаконно чужда движима вещ лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“,
рег. № ****, собственост на Б.В. А., като използвал неустановен източник с открито
пламъчно горене, който внесъл във вътрешността на превозното средство, запалил горими
вещи, в резултат на което се повредили: арматурно табло (разтопено) на стойност 210 лева,
тапицерия на предни седалки (разтопена) на стойност 30 лева, тапицерия на задни седалки,
разтопена на стойност 30 лева, предно дясно стъкло (счупено), на стойност 40 лева, задно
дясно стъкло (счупено), на стойност 40 лева, предно панорамно стъкло (опушено и счупено),
на стойност 80 лева, тапицерия на тавана на автомобила (повърхностно обгоряла и паднала)
на стойност 60 лева, боя на тава на превозното средство, частично надигната и олющена в
предната част, на стойност 210 лева, всички общо в размер на 700 (седемстотин) лева и
унищожил противозаконно чужди движими вещи, собствени на Б.В. А., намиращи се в
същото превозно средство при възпламеняването му, в резултат на което изгорели дървена
рамка за матрак с размери 180х70 см., на стойност 16 лева, дунапрен с размери 180х70см., на
стойност 12 лева, мъжка риза, размер 52, на стойност 3 лева, мъжко яке, размер 52, от
изкуствена кожа, зелено на цвят, на стойност 90 лева, мъжко яке, размер 52, от изкуствена
кожа, на стойност 90 лева, всички унищожени вещи на стойност 211 лева, всичко общо в
размер на 911 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
НК му е наложено наказание „Пробация“ за срок от три години при следните пробационни
1
мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, като подсъдимият
следва да се явява и подписва пред пробационен служител три пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;
включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от три години
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишни за три
поредни години.
На основание чл. 59 от НК, е от така определеното наказание е зачетено времето,
през което К. А. А. е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР, считано от 04.06.2020 г. до
14.09.2020 г.
Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените
по делото разноски в размер на 1047,66 (хиляда и четиридесет и седем лева и шестдесет и
шест стотинки) лева по сметка на СДВР, представляващи направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия К. А. А. чрез адв. К. М., с която се иска изменение на присъдата в частта, с
която е определен срока на наложеното наказание „Пробация“, като защитникът предлага
той да бъде намален от три на две години.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 29.06.2022
г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебните прения защитника на подсъдимото лице – адв. М. моли съда да
постанови решение, с което да намали така наложеното на подзащитния му наказание.
Излага аргументи, че подс. А. си е взел поука след стореното, а също и че е изградил трайни
трудови навици. В заключение твърди, че наказание „Пробация“ за срок от две години би
изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна,
а присъдата за правилна и законосъобразна. Релевира доводи, касателно правилното
прилагане на института на чл. 55 от НК. В заключение изразява позиция, че така
наложеното от СРС наказание е правилно и съответстващо на чл. 36 от НК.
Подс. К. А. поддържа казаното от защитника си. В правото си на последна дума
изразява съжаление и заявява, че се е поучил.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В първата инстанция производството е протекло след своевременно направено
искане от подсъдимия и защитника му по реда на диференцираната процедура уредена в
Глава XXVII от НПК. При законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно
правилата на чл. 372 от НПК предварително изслушване на страните подсъдимият К. А. е
направил самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, като се е съгласил изцяло с фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства по отношение на тези факти. СРС в съответствие с изискванията на
чл. 371, т. 2 от НПК е направил заключение, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от него без да събира доказателства за
изложените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства. В контекста на така
2
предпочетената процедура първостепенният съд в кореспонденция с изискванията на чл.
373, ал. 3 от НПК е посочил в мотивите си установените фактически обстоятелства, като се
е позовал на направеното самопризнание и подкрепящите го в досъдебното производство
доказателства.
Обосновано районният съд е приел, че На 27.05.2019 г., в град София, малко след
01:00 часа, подсъдимият К. А. А., придружаван от свидетеля К.И. К. се намирали на
територията на Сточна гара, склад „Топливо". В тъмната част на денонощието двамата
правили „бакър" - горили кабел, за да извлекат от него ценен за тях метал. След като
приключили с това, двамата се насочили към изходната част на склад „Топливо". Пътят им
преминавал покрай малка постройка, ползвана от физическата охрана на посочения склад. В
това време в нея се намирали свидетелите Б.В. А. и Д.К., които изпълнявали служебните си
задължения. В близост до постройката, в която се помещавали охранителите, бил паркиран
лек автомобил марка „Мазда" модел „626", per. № ****, сив на цвят, който свидетелят Б. А.,
няколко месеца преди това закупил, без да оформи придобиването по предвидения от закона
ред, от свидетеля П. Н.Б..
Когато подсъдимият А. и свидетелят К. приближили постройката, ползвана от
охраната, първият решил да запали описания лек автомобил, за който знаел, че принадлежи
на свидетеля А.. Мотивът му за извършване на Д.ието бил личен. Свидетелят А. го гонил от
района на склад „Топливо". Твърдял, че А. извършвал престъпления, което никак не се
харесвало на подсъдимия. В изпълнение на взетото решение, А. казал на К. да продължи по
пътя, а той щял да го настигне. Така и станало.
След като К. се отдалечил, подсъдимият се приближил до предна дясна врата на
лекия автомобил, собствен на свидетеля Б. А.. Поради повреда тази врата на превозното
средство не се заключвала. А. я отворил, след което като използвал неустановен източник с
открито пламъчно горене, който внесъл във вътрешността на автомобила, запалил горими
вещи, който в това време били в превозното средство. След това напуснал мястото и бързо
настигнал свидетеля К.. Разказал му, че запалил вещи в областта на предната дясна седалка
на лекия автомобил на А.. К. му казал, че не сторил добре, че в района имало камери и
двамата бързо напуснали района на местопроизшествието. Останали в района на Сточна
гара като се присъединили към приятелите си В.Р.Ц. и Р.Ф.М.. Малко след като се
присъединили към тях всички чули сигнал на пожарна в близост.
Последната била повикана от свидетеля А. в това време. Той и колегата му внезапно
видели ярка светлина, идваща от автомобила на Б. А.. А. и К., след като възприели, че
лекият автомобил марка „Мазда" гори, извадили част от намиращите се в него горящи вещи,
а именно дървена рамка за матрак с размери 180х 70 см. и дунапрен с размери 180 х 70 см.
Двамата с общи усилия и подръчни средства гасили огъня, като пристигналият на място
пожарен екип също допринесъл за пълното потушаване на горенето.
В условията на неотложност, на местопроизшествието бил извършен оглед, като
били закрепени резултатите от престъпното Д.ие.
За действията на К. А. се разчуло в района на Сточна гара още в ранните часове на
27.05.2020 г.
В резултат на действията на подсъдимия А. била повредена чужда за него движима
вегц, а именно описания по -горе лек автомобил - арматурното табло на стойност 210
(двеста и десет) лева било разтопено, тапицерия на предни седалки, също разтопена, на
стойност 30 (тридесет) лева, тапицерия на задни седалки, също разтопена, на стойност 30
(тридесет) лева, предно дясно стъкло, счупено, на стойност 40 (четиридесет) лева, задно
дясно стъкло, също счупено, на стойност 40 (четиридесет) лева, предното панорамно стъкло,
опушено и счупено, на стойност 80 (осемдесет) лева, тапицерия на тавана на автомобила
повърхностно била обгоряла и паднала, на стойност 60 (шестдесет) лева, боя на тавана на
превозното средство, частично се надигнала и олющила в предната част, на стойност 210
(двеста и десет) лева, всички общо в размер на 700 (седемстотин) лева.
3
В резултат на Д.ието унищожени били намиращите се в лекия автомобил движими
вещи, собствени на свидетеля Б. А., а именно: дървена рамка за матрак с размери 180 х 70
см., на стойност 16 (шестнадесет) лева, дунапрен с размери 180 х 70 см., на стойност 12
(дванадесет) лева, мъжка риза, размер 52, на стойност 3.00 (три) лева, мъжко яке, размер 52
от изкуствена кожа, зелено на цвят, на стойност 90 (деветдесет) лева, мъжко яке, размер 52
от изкуствена кожа на стойност 90 (деветдесет) лева, всички изгорени до степен негодни за
ползване по предназначение. Всички унищожени вещи на обща стойност 211 (двеста и
единадесет) лева, изводимо от заключенията на приобщените съдебно - оценителни и
техническа - оценителна експертиза.
Подсъдимият А. е неосъждан (реабилитиран по право), неженен и не работи.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепящ и
се от събраните в досъдебното производство доказателства.
Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
като на основание чл. 283 от НПК са приобщени събраните в досъдебното и в съдебното
производство гласни и писмени доказателства, а по реда на чл. 284 от НПК са приобщени и
веществените доказателства по делото. Предвид естеството на процедурата в нейната
разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т. 8. 2 от Тълкувателно решение № 1
от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд е задължен да осъществи проверка
относно обстоятелството дали са били налице основанията за провеждане на съкратено
съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия
се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В конкретния казус от протокола за проведеното пред СРС съдебно заседание се
установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК са били съобразени от проверяваната инстанция. На подс. А. са били
разяснени в пълнота правата по чл. 371 от НПК, както и последиците от направеното
самопризнание. Правата и законните му интереси са били защитени в максимална степен с
участието на упълномощен защитник – адв. М.. След като процесуалните права са били
разяснени на подсъдимия, той е признал всички факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният
съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че
няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и че ще се ползва от направеното самопризнание при
постановяване на своя съдебен акт. Въззивният съд споделя този извод, тъй като събраните
по делото доказателства подкрепят еднопосочно направеното от подсъдимия
самопризнание.
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, която напълно съвпада с приетата от настоящия съдебен състав, а също така се
подкрепя от събраните в хода на ДП гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им. Софийски градски съд не намира основания за
изменение на изводите по фактите, а и не счита, че при разглеждането на делото е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените.
На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по
чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на
приложението на материалния закон в присъдата.
При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил
законосъобразни правни изводи, квалифицирайки Д.ието, извършено от Т.П. като
престъпление с правна квалификация чл. 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна на на 27.05.2019 г., в гр. София, на територията на Сточна
гара, склад „Топливо“, повредил противозаконно чужда движима вещ лек автомобил марка
„Мазда“, модел „626“, рег. № ****, собственост на Б.В. А., като използвал неустановен
4
източник с открито пламъчно горене, който внесъл във вътрешността на превозното
средство, запалил горими вещи, в резултат на което се повредили: арматурно табло
(разтопено) на стойност 210 лева, тапицерия на предни седалки (разтопена) на стойност 30
лева, тапицерия на задни седалки, разтопена на стойност 30 лева, предно дясно стъкло
(счупено), на стойност 40 лева, задно дясно стъкло (счупено), на стойност 40 лева, предно
панорамно стъкло (опушено и счупено), на стойност 80 лева, тапицерия на тавана на
втомобила (повърхностно обгоряла и паднала) на стойност 60 лева, боя на тава на
превозното средство, частично надигната и олющена в предната част, на стойност 210 лева,
всички общо в размер на 700 (седемстотин) лева и унищожил противозаконно чужди
движими вещи, собствени на Б.В. А., намиращи се в същото превозно средство при
възпламеняването му, в резултат на което изгорели дървена рамка за матрак с размери
180х70 см., на стойност 16 лева, дунапрен с размери 180х70см., на стойност 12 лева, мъжка
риза, размер 52, на стойност 3 лева, мъжко яке, размер 52, от изкуствена кожа, зелено на
цвят, на стойност 90 лева, мъжко яке, размер 52, от изкуствена кожа, на стойност 90 лева,
всички унищожени вещи на стойност 211 лева, всичко общо в размер на 911 лева.
Въззивният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд
за субективната съставомерност на Д.ието на подсъдимия, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Д.ието е извършено при форма на вината
пряк умисъл – подс. А. е предвиждал общественоопасния характер на Д.ието, предвиждал е
също така и общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял .
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Прилагайки разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, първоинстанционния съд е
определил наказанието за извършеното от подс. А. престъпление при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НК. При определяне на наказанието напълно акуратно
районният съд е взел предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
младата възраст на подсъдимия, факта, че същият е неосъждан (реабилитиран), както и
безукорното процесуално поведение на подсъдимото лице. Без основание за ревизия са и
изводите на СРС досежно липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства, според преценката на настоящата
инстанция, се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и налагат извода, че и най-
лекото предвидено в закона наказание за процесното престъпление, а то е лишаване от
свобода, се явява несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на Д.ието и
дееца.
Въззивната инстанция не би могла да се съгласи с възраженията на адв. М., че така
наложеното на подзащитния му наказание се явява несъразмерно тежко. На първо място,
СГС отчита факта, че проверяваният съдебен състав е наложил наказания съобразно нормата
на чл. 55 от НК, а именно при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Само по себе си горното обстоятелство води на извода, че принципно
невъзможно е първият съд едновременно да е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК,
налагайки наказание под минимума предвиден в съответната норма на Особената част на
НК и да е определил наказание, явяващо се несъразмерно тежко. Нещо повече, адв. М.
аргументира искането си, позовавайки се на отчетените вече веднъж от проверяваната
инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства. СГС счита, че СРС би нарушил
съдопроизводствените правила, ако отчете два пъти смекчаващите отговорността
обстоятелства – веднъж, за да приложи чл. 55 от НК и втори път, за да намали размера на
наложеното наказание „Пробация“. Ето защо, съдебният състав намира възраженията на
защитата за несъстоятелни, а наложеното от СРС наказание за правилно и съобразено с
генералната и индивидуалната превенция, заложени в чл. 36 от НК.
Поради изложеното дотук, присъдата в частта й, с която е определен размера на
наложеното наказание „Пробация“, контролиращата съдебна инстанция намира за правилна
и обоснована, поради което и следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея – оставена без
уважение.
5
Законосъобразно, предвид изхода на делото, първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подс. К. А. да заплати направените в хода на производството разноски на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда, поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 1-ви въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №20198306 от 14.09.2020 г. по н.о.х.д. № 9439/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6