Р Е Ш Е Н И Е
№
….. 04.09.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ Състав
на втори август 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
Росица Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 2538 по описа за 2019 година.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-Стара Загора срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД Пловдив с претенция да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца недължимо платената сума от 690лв., представляваща недължимо платена
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена
станция „Орешник” ИТ № 2939032, за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. по
фактура № ********** от 28.02.2015г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата. Претендират и сумата от 290лева мораторна лихва от датата
на плащане на сумата – 13.03.2015г. до датата на предявяване на молбата в съда
– 14.05.2019г., както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответното
дружество е подало подробен писмен отговор, в който оспорват основателността на
претенциите и молят същите да бъде отхвърлени като неоснователни.
В исковата си молба „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД излагат
твърдения, че били еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62,
първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по
дело No 4492/1991Г. по описа на Ст.ОС.
Същият осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.Същият е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник", Община Тополовград, който обект
бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се "извършва
със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.
енергия на този обект се осъществява посредством собственият на дружеството
трафопост на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със
седалище и адрес на управление 4000
гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г. издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГАД/със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща
изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги
вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД.Доказателства №1: Решение
№4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1990г. по
описа но Ст.ОС. Разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца. Разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на
ответниците.ОБСТОЯТЕЛСТВА НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКЪТ: Извършени плащания от ищеца към
ответника. През
периода от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 992,89лв. по фактура
№**********/28.02.2015г. представляваща такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца – Помпена станция „Орешник”, намираща се в Община Тополовград. Следва
изрично да се отбележи, че по посочената фактура ищецът е заплатил на ответника
и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не
са предмет на настоящата искова молба. Доказателства № 2: Фактура №
**********/28.02.2015г., ведно с платежно нареждане от 12.03.2015г. и
извлечение по сметка от 13.03.2015г. Мястото на измерване на платената
електрическа енергия. Посочената по-горе в Раздел ІІ, т.1 от исковата молба
сума, била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 kV/киловолта/ в Помпена станция „Орешник”.Считали, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и
водело до начисляване на заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008г. с
Решение № ІЦ-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване
на мрежата, се разделяля на два компонента – цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.- Съгласно действащата нормативна уредба за
процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР
цени. При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. мрежа,
разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл.120 ал.2
от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116
ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.В конкретния случай за
Помпена станция „Орешник",
границата на собственост между преносното или съответното разпределително
предприятие и ищеца е
Подстанция „Тополовград" 20
kV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този
електропровод е с дължина от около
На основание чл.131 от ГПК
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД представят писмен отговор в
който заявяват, че на 7.06.2019 година получихме препис от искова молба от
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД. Предявения иск считали за допустим, но
Претендирали, че сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и
основателно начислена по сметката на ищеца. Считали,че обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба не правят сумата недължима. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството
извършва дейността „ снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10
от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се
издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния
снабдител. Според разпоредбата на чл.986(1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр.74 от 2006г.,
отм., бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр.54 от
2012г., в сила от 17.07.2012г.). „Крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.". По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл. 4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД,
с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е
измервателна точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна,
съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1
от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало фактурата,
представена към исковата молба, стойността на част от която съставлява исковата
сума. Действително,ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл.98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране
на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на
електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1,
т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на
Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната
структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и
данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.Доставената електрическата енергия, описана в
процесната фактура, е остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР и съобразно
нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на
обекта към електроразпредеителната мрежа. Обектът на ищеца е
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен бил фактът, че
присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., отм., бр.64 от 16.07.1999г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976г., отм., бр.31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди
влизане в сила на чл.16. ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е
извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ,
бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр.34 от 19.04.2005г. аналогично на действащата в
момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014г. От представените по делото
писмени доказателства може да се установи, че процесиите обекти са присъединени
през 1995г. Видно било, че
принципа, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни
актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата
енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на обекта.
Еднократно към момента на присъединяване на обекта. Действително след присъединяването на обектите
(чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е
извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал искане за
промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно
напрежение. .Оспорваме твърдението, че към искането си за промяна на мястото
измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за
собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове.
Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочат, че
правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това
исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа.
Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж.
писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от
21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма е видно, че
представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове
(вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20
kV АС проводник
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба чрез пълномощника си адв.И., която претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответното дружество, в писмена
молба от пълномощника си юриск.Раева, моли съда да отхвърли изцяло иска, като
неоснователен. Евентуално ако съдът прецени, че мястото на измерване на
електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, съдът да уважи иска спрямо крайния
снабдител до размера на разликата между стойността на енергията, остойностена
по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Претендира
направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на платеното
на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, като по представената и приета като
доказателство фактура за периода /платени в цялост от ищеца/ на ищеца е
начислена сума за пренос на ел.енергия – по фактура № **********/28.02.2015г. –
2767,16лева, видно от детайлната разбивка по фактурата.
Между страните е водена
кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН
България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД
–Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора,
писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е
завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа
изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с
указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на
13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община
Тополовград, а не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им
изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект –
трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в
отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на
14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна на меренето от ниво
ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са съставени констативни
протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско
измерване.
За изясняване обстоятелствата по
делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ
ОГНЯНОВ, служител на ищеца от двадесет и пет години, от четири години същият е
ръководител на Отдел „Енерго-механичен”. Запознат бил с въпросния казус между
„Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. През 2008г. получили писмо от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив за идентификация на обекти захранвани със
собствени електропроводи, във връзка с него подали документите, които успяли да
открият в архива на дружеството. За конкретния обект предоставили обр. Акт 16
на комисия за приемане на въпросния електропровод и трансформаторни постове към
него, акт на Община Тополовград, с който им се предоставило правото на ползване
и експлоатация на съоръженията, извлечение от счетоводните книги на
дружеството, че тези активи се съдържат в дружеството, както и актуална скица
на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не могат да
удостоверят собственост върху съоръженията. През 2014г. получили писмо от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, в което ги молили за съдействие във
връзка с Европейски проект, в което писмо се казваше, че конкретния
електропровод е собственост на „Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора.
През всичките тези години поддръжката и експлоатацията са били за сметка на
„Водоснабдяване и канализация” гр.Стара Загора. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не са правили разход по поддръжката на
електропровода.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени
и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се
установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/ 12.12.1995г.
на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен
опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16
и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните
писма.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите
на вещото лице при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през
периода 01.02.2015г.–28.02.2015г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Орешник” собственост на ищеца.
Измерването се е извършвало посредством измервателна група в състав: средство
за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас
на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за
извършване на последваща проверка 2017г.
– токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120,
ф.№ 852804, ф.№ 856 804 и ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално
електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и
чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско
измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се
разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост
на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция
„Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При
надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод
„Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод
„Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене”
или в съществуваща килия.
Тъй като измервателната група е
следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция
„Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната
мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до обект помпена станция
„Орешник” ИТ № 2939032 за съответния период. Заплащането за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за
сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите
на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие
нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„Венеция” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия
на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.
Дори и измервателната група да е
монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Орешник” /както
е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът няма основание да
калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско
напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена
станция „Орешник” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско
напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма
разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в
ел.съоръженията на помпена станция „Орешник”/ се заплащат от ищеца чрез
показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„Орешник” на страна ниско
напрежение.
В заключение на изследването си,
което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на
поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на
електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не
дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция „Орешник”
нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в помпена
станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана измервателна група на
страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.
По веригата на електрозахранване
от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през
електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до
помпена станция „Орешник”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, ЕВН
„Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат никаква
собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик
на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази
доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско
напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни
групи на границата на собствеността на
ищеца. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от
подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС”Орешник” нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна
средно напрежение в подстанция „Тополовград”. ЕВН ЕР няма собственост по цялата
верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса
пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според
заключението на същата, стойността на таксата пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „Орешник” за периода от
01.02.2015г. – 28.02.2015г. е 992,89лева без ДДС. Ако се приеме, че ищецът не
дължи такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение –
Помпена станция „Орешник” за посочения период – платената недължимо такса е в
размер на 992,89лева без ДДС, съответно 1191,47лева с ДДС. Разликата в
стойностите на отчетените в обект с ИТН 2939032 количества ел.енергия при
измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния
период бил в размер на 745,17лева. Лихвата за забава за периода от извършеното
плащане – 13.03.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
14.05.2019г. е в размер на 292,26лева.
Не се спори, че през процесния
период 01.02.2015 г. – 28.02.2015г. ответникът е имал качеството на обществен
доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на
ищеца Помпена станция „Орешник“- с. Орешник, ИТН 2939032, както и че страните
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба
на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия
не се изисква. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от
потребителите. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.
Считано
от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1,
т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за
енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране
на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента: цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от
действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия
/ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите
услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията
на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./
предвижда, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ
електрическата енергия, доставена на потребителите,
се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120
ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото
на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
Наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл.83,ал.1 т.6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", с.
Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV, свързан с Подстанция Тополовград Това е видно от заповед
№ 135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване
на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост
1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С.
Дуганово с отклонение към П.С.Орешник, Кабелно захранване на П.С.Дуганово и
П.С.Орешник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис.
От заключението на
съдебнотехническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939032 –
ПС „Орешник” през процесния период е
доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца
електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно
напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени
в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл.
120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция
Тополовград, откъдето се захранва електропровод „Венеция”.
Дължимостта на цената за пренос на
електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на
място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на
електрическата енергия са недължими /в този смисъл е решение № 227/11.02.2013г.
по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.
В разглеждания случай по делото не
е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към
електропреносната мрежа през
По тези съображения съдът намира,
че ищецът не дължи на ответника спорната
сума в размер на 690лв. по силата на валидно договорно задължение в рамките на
съществуващото между страните облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия. Същата се явява платена от ищеца при начална
липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което подлежи
на връщане от от***етника. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 690
лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната
мрежа за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2399032 за периода
01.02.2015г. – 28.05.2015г. по фактура № **********/28.02.2015г., е основателен
и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение
настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането,
покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина
за неизпълнението. В процесния случай
няма законно определен срок за изпълнение на задължението за връщане на
даденото без основание, поради което простата изискуемост на вземането не е
основание за изпадане на длъжника в забава
Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на
дължимата престация в определен подходящ срок – чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този
смисъл са решение № 1412/04.11.2003 г- на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о.,
решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д.№ 1877/79 г., І г.о. и др./. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е отправил такава
покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава
преди подаване на исковата молба. Ето защо предявеният иск за заплащане на
сумата 290 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на подлежащата на връщане сума фактура №
**********/28.02.2015г., за периода 13.03.2014г. – 14.05.2019г., се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Тъй като предявяването на иска има характер на
покана за изпълнение, следва да бъде присъдена законната лихва върху дължимата
сума от 690лв., считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2019г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца частта от направените по
делото разноски – общо от 900лева държавна такса, възнаграждение за адвокат и
вещи лица - в размер на 633,67лв., представляващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил възражение
за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в
настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. В случая минималното възнаграждение за предявените искове,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и 2, вр. с чл.2 ,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е 600 лв., или 660 лв. с ДДС.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. е под
посочения минимум, поради което не може да бъде намалявано. На основание чл.78,
ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника частта от направените
по делото от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 80лева., съобразно
отхвърлената част от предявените искове – до размера на 68,06лева.
Следва в решението да бъде
посочена банковата сметка на ищцовото дружество в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в
исковата молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо
Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от управителя
Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***, офис 2, сумата 690/шестстотин и деветдесет/лева,
представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа
за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2939032 за периода 01.02.2015г.
– 28.02.2015г. по фактура № **********/28.02.2015г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.05.2019г. до окончателното
заплащане сумата, както и сумата 633,67лева/шестстотин тридесет и три лева и
67стотинки/, представляваща частта от направените по делото разноски, по
посочената банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД, сочена в исковата молба – BG 96 STSA 93 0000 2002601.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62,
ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***,
офис 2, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
р-н „Централен”, ул.„Христо Г.Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, иск за заплащане на
сумата 290лева, представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на подлежащата на връщане сума за периода 01.02.2015г. – 28.02.2015г. по
фактура № **********/ 28.02.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********,
представлявано от управителя Румен Тенев Райков, съдебен адрес ***, офис 2, да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, сумата 68,06лева /шестдесет и осем лева и 6стотинки/,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :