РЕШЕНИЕ
№ 1392
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110143775 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 435 вр. чл.
429, ал. 1, т. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и
уточнителна молба от „Тодор Транс“ ЕООД срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД за осъждането на ответника да заплати сумите, както следва: на осн. чл.
435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 1250 лева, частична претенция от сумата от
15 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
"Отговорност на превозвача" във връзка с полица № 00800100037669/16.11.2020 г. за
заплатеното от ищеца като превозвач на възложителя на превоза обезщетение за
повреден товар, във връзка с което при ответното дружество е била образувана щета №
**********/23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 355,93 лева, представляваща лихва за забава върху
претендирания размер от главницата за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.
Ищецът „Тодор Транс“ ЕООД твърди, че извършва международен автомобилен
превоз на товари. В изпълнение на задълженията си, съгласно договор - заявка
ESxDE2105061 със спедитора VERTEX GMBH Австрия (ФЕРТЕКС ГМБХ) ищецът,
чрез водача Тодор Николов, е трябвало да превози товар с товарен автомобил ДКН на
влекача: ДАФ и полуремарке с ДКН от Испания до Белгия, с получател на стоката
VINCENT SHEPPARD (Винсент Шепард- Белгия). Продавач на стоката било
дружеството Иналко, Испания, което произвежда плочи - гранитогрес, а купувач на
превозваната стока било дружеството VINCENT SHEPPARD (Винсент Шепард-
Белгия). Купувачът на процесната стока, чрез спедитора VERTEX GMBH Австрия
(ФЕРТЕКС ГМБХ), е възложил транспортирането на плочите гранитогрес на ищеца -
превозвач “Тодор транс” ЕООД.
1
Твърди се, че на 31.05.2021 г., в изпълнение на договор - заявка за превоз на
гупажна стока от Алмазора, Кастелон Испания, продавачът на стоката, чрез изпращача
SA VA LOGISTIC (Ск), е натоварил на ищеца „Тодор Транс“ ЕООД 3 броя палета с
плочи с размер 150/320 мм. Бил извършен транспорт на 02.06.2021 г., курс
TESxDE2105535. При транспортирането на стоката, част от плочите били счупени, тъй
като укрепващите ги колани, фиксиращи ги неподвижно, се скъсали. Сочи, че щетата
възлизала на сумата в размер на 7466,80 евро. Заради претърпяната имуществена
вреда от получателя - собственика на товара (стоката) Винсент Шепард - Белгия,
спедиторската фирма VERTEX SOLL GMBH фактурирал на ищеца процесната сума и
удържал същата от дължимите към ищеца плащания за извършени превози на стоки по
няколко други заявки. Ето защо сочи, че за ищеца е налице имуществена вреда в
размер на 7466,80 евро.
Твърди се, че към датата на застрахователното събитие, превозваният от ищеца
товар е бил застрахован със застраховка Отговорност на автомобилен превозвач,
посредством застрахователна полица № 00800100037669/16.11.2020 г., със срок на
покритие от 17.11.2020 г. до 16.11.2021 г., съгласно която застрахователят – ответник се
задължава да покрие отговорността на превозвача за описания влекач ДАФ с ДКН
А6726НН, който може да тегли полуремарке тип брезент. Сочи, че за настъпилото
застрахователно събитие, ищецът е уведомил ответника, като при последния била
образувана щета № **********/23.02.2022 г. Твърди, че ответникът е получил покана,
но е отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение. Претендира и лихва
за забава за периода от изтичане на 15-дневния срок след представяне на изисканите
документи на застрахователя до деня, предхождащ предявяването на иска. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът не оспорва факта на сключена между
страните застраховка „Отговорност на превозвача“, както и че през периода на нейното
покритие е настъпило процесното събитие. Оспорва обаче възможността да бъде
ангажирана отговорността на превозвача (ищеца), като се позовава на разпоредбата на
чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки, като счита, че повредата на превозваните стоки се дължи на особен риск при
пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или
получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Ето защо
прави възражение за изключен риск по застрахователната полица съгласно чл. 6, ал. 2,
т. 19 от приложимите Общи условия, която разпоредба възпроизвежда чл. 17, т. 4, б.
„в“ от Конвенцията. В условията на евентуалност, в случай че не се установи
увреждането да е вследствие на неправилно пакетиране от страна на изпращача, прави
възражение за изключен риск съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Общите условия, съгласно
която разпоредба от покритието са изключени вреди, възникнали поради груба
небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на
застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и чиито
услуги са използвани при извършване на превоза, по време на който са настъпили
вредите. Счита, че превозвачът е проявил груба небрежност към предоставения му за
превоз товар, като е укрепил същия само с колани, без да уплътни пространствата
между отделните палета. Поради изложените съображения счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение
2
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор по застраховка
„Отговорност на превозвача“, сключен с ответното дружество; 2/ в срока на
застрахователното покритие на договора да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3/ да е удовлетворил увреденото лице с обезщетение в
размер на действителния размер на причинените вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
релевираните от него възражения за изключени рискове съобразно приложимите общи
условия или респ., че е погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 21.10.2024 г.,
приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от
21.11.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че между
страните е налице сключен договор по застраховка "Отговорност на превозвача", за
което е издадена полица № 00800100037669/16.11.2020 г.; че в срока на
застрахователно покритие на посочените в исковата молба дата и място е настъпило
събитие, при което част от превозваната стока е била увредена; че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил отправена от ищеца писмена застрахователна
претенция, като ответникът е отказал заплащането на обезщетение; че ищецът е
удовлетворил увреденото лице със сума в размер на 7466,80 евро, както и че
действителният размер на вредата съответства на претендирания от ищеца.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства: застрахователна полица № 00800100037669/16.11.2020
г., известие за произшествие, поръчка № 003833/3/06.05.2021 г. с купувача В – Белгия и
продавач И – Испания, опаковъчен лист с местоназначение на стоките – Белгия и дата
31.05.2021 г., международна товарителница, фактура № 2021/2113/2021 от 07.12.2021
г., уведомление от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД до ищеца „ТОДОР
ТРАНС“ ЕООД, с което се отказва заплащането на застрахователно обезщетение.
Видно от данните по делото, по предявената извънсъдебна претенция от страна
на ищеца, при ответното дружество е образувана преписка, вследствие на която
ответникът е счел, че не дължи плащане по регресната претенция.
С оглед отделените като безспорни факти между страните, единственият спорен
въпрос е налице ли е покрит риск, респ. следва ли да бъде ангажирана отговорността
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира
следното:
Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за
застраховка "гражданска отговорност". Това е така, защото в застрахователната полица
изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в "отговорността на
застрахования в качеството на превозвач". Това означава, че предмет на поетото от
застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за
вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за международен
автомобилен превоз. Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на
застраховката е пасивът в имуществото на застрахования превозвач, за който
съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него отговорност да плати
обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на задълженията му по договор
3
за международен автомобилен превоз. За отношенията между страните по
застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. В
този смисъла са напр. решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т. д. N 2415/14 г. на ВКС, Т. К., II
Т. О, в което е прието, че "договорът за застраховка, сключен със застраховател от
превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса
или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на
търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка "Гражданска
отговорност". Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на
отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за
превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. За процесното
застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл. 419 КЗ,
защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от
ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от
неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз.
От страна на ответника са релевирани възражения, че са налице факти, които
изключват отговорността на превозвача, като се позовава на разпоредбата на чл. 17, т.
4, б. „в“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като
счита, че повредата на превозваните стоки се дължи на особен риск при пакетиране,
натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя
или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Ето защо прави
възражение за изключен риск по застрахователната полица съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19
от приложимите Общи условия, която разпоредба възпроизвежда чл. 17, т. 4, б. „в“ от
Конвенцията. В условията на евентуалност, прави възражение за изключен риск
съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Общите условия, съгласно която разпоредба от покритието
са изключени вреди, възникнали поради груба небрежност или виновно действие или
бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негови служители или други
лица, които го представляват и чиито услуги са използвани при извършване на
превоза, по време на който са настъпили вредите. Счита, че превозвачът е проявил
груба небрежност към предоставения му за превоз товар, като е укрепил същия само с
колани, без да уплътни пространствата между отделните палета. Ответникът в
качеството на застраховател "гражданска отговорност" има право на основание чл. 432,
ал. 2 КЗ да релевира възраженията, които произтичат от гражданската отговорност на
застрахования. Това е така, защото неговата отговорност е функционално обусловена
от отговорността на застрахования, т. е ако е налице основание за изключване
отговорността на застрахования превозвач, това е основание за изключване и на
отговорността на застрахования.
Рискът, който застрахователят се съгласява да покрива по сключен договор за
застраховка "Отговорност на превозвача", е този от възникване на отговорност на
застрахования, в качеството му на превозвач, към трети лица за причинени вреди на
основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. Това е и рискът,
който ответникът се е съгласил да покрива по процесния застрахователен договор, като
в полицата е уточнено, че отговорността, която може да възникне за превозвача, се
урежда съгласно съответната нормативна уредба. Ето защо следва да се приеме, че в
зависимост от това дали застрахованото дружество извършва по възлагане превозите
на стоките по маршрут на територията на Република България или извън територията
на Република България, то в първия случай рискът, който застраховката покрива, е
възникване на договорна отговорност на превозвача за липса или повреда на товара,
която има своето основание в нормите на действащото в Република България
материално право, които се съдържат в Закона за автомобилните превози и в
Търговския закон, а във втория случай покритият риск по процесната застраховка е
4
възникване в тежест на застрахования превозвач „ТОДОР ТРАНС“ ЕООД на
отговорност за липса или повреда на товара при фактическия състав за това, уреден в
Конвенцията за договора за автомобилен превоз на стоки /ЧМР//Конвенцията/.
В случая е безспорно между страните, че рискът, който е настъпил и от който за
ответника се претендира да се е породило задължение за заплащане на обезщетение по
процесния договор за застраховка, е възникване на отговорността на "ТОДОР ТРАНС"
ЕООД за повреждане на част от превозван от него товар, настъпила по време на
осъществяван от дружеството превоз, при който както мястото на приемане на стоката
за превоз, така и предвиденото място за доставянето по договора се намират на
територията на две различни държави, а именно в Кралство Белгия и в Кралство
Испания. С оглед на това и отношенията между страните по описания превоз се
уреждат от правилата на Конвенцията, по която страни са както Кралство Белгия, така
и Кралство Испания. Нормите на Конвенцията регулират както сключването на
договора за превоз, така и възникването на договорната отговорност на превозвача за
вреди. Ето защо и отговаряйки на въпросите дали по делото се установява че соченото
в исковата молба събитие е настъпило и дали то представлява покрит риск по договора
за застраховка, съдът трябва да приложи нормите на Конвенцията.
Отговорност на превозвача за вреди за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето, както
и за забавата при доставянето, е регламентирана в чл. 17 и следващите от Конвенцията.
Тя е договорна по своя характер, което означава, че за да бъде същата ангажирана, по
делото трябва да бъде доказано, че превозвачът е страна по сключен договор за
автомобилен превоз на стоки.
В разпоредбата на чл. 17, т. 2 и т. 4 Конвенция CMR изрично и изчерпателно са
посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от
отговорността по т. 1 - липсата, повредата или забавата се дължат на: 1/. грешки на
правоимащия (изпращача или получателя); 2/. нареждане на правоимащия (изпращача
или получателя), което не е резултат на грешка на превозвача; 3/. присъщ недостатък
на стоката; 4/. или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците, които не е могъл да преодолее, съответно в т. 4 на чл. 17 Конвенция
CMR са предвидени основания за освобождаване от отговорност на превозвача за
повреди, произтичащи от особени рискове. В случая от ответника се твърди да е
реализиран рискът по чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията, а именно: когато повредата е
вследствие на пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от
изпращача или получателя или от лица, действащи са сметка на изпращача или
получателя. Такава аналогична разпоредба за изключен риск на превозвача е включена
и в общите условия към процесната застрахователна полица, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19
от обхвата на застрахователно покритие са изключени вредите, произлезли от
неправилно пакетиране, натоварване, подреждане, уплътняване, укрепване или
разтоварване на товар от страна на изпращача или получателя, или на лице, действащо
за сметка на изпращача или получателя.
В производството по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетелката Вяра Асенова Николова – съпруга на управителя на ищцовото
дружество. От същите се установява, че тя придружавала съпруга си по време на
процесния превоз, като отишли да натоварят същия от Испания, посока Валенсия.
Изпращачът натоварил стоката /плочи гранитогрес/, като укрепил товара с колани и
уплътнил същия с кубчета стиропор. Съпругът й, който управлявал камиона, проверил
укрепването на товара . Ден и половина, след като потеглили, във Франция, на завой в
кръгово движение, чули падане в задната част на камиона. При проверка установили,
че плочите се били наклонили на едната страна, като имало счупени. Товарът бил
5
паднал и издул брезента на камиона на едната страна. На място пристигнал мотокар, с
който товарът бил отново изправен в първоначалния си вид и така продължили до
разтоварния пункт в Кралство Белгия. Сочи, че плочите били наредени като пирамида,
под лек наклон, като между тях имало стиропорени кубчета. Изпращачът бил поставил
обезопасителните колани, като споменът на свидетелката е за поставени 3 такива.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни, тъй като
кореспондират с останалите събрани в производството доказателства, отчитайки
вероятната заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл. 172 ГПК.
От приетото по делото заключение по СТЕ се установява, че от техническа
гледна точка причините за възникване на уврежданията по превозвания товар е
накланяне и частично преобръщане на трите А-образни палета на ляво и съответно
предизвикани удари в зоните на контакт между плоскостите. Посоченото е, че от
експлоатационна гледна точка причините за уврежданията са липсата на трайно
закрепване на трите А-образни палета към основните греди на рампата на
полуремаркето, което при преминаване през дъгата на кръговото кръстовище, е довело
до поява на центробежна сила, по-голяма от силата на тежестта на всяка една товарна
единица и от силата на всеки закрепващ коланкъм десния вертикален П-образен
профил, което вследствие на сумарната центробежна сила е деформирало десния П-
образен профил на конструкцията на полуремаркето и частично преобръщане на трите
палета. Отчетено е от вещото лице, че поради факта, че товарът е бил добре опакован
със стреч фолио, но подчертава, че това не означава, че товарът е бил добре укрепен.
Анализирано е, че товарните единици са били обезопасени чрез закрепване към
вертикалните П-образни греди (дясна и лява) на височина около 2/3 от височината на
плочите, считано от пода. Посочено е от експерта, че при условие, че товарните
единици не са били закрепени за куките/скобите на коланите в технологичните отвори
на лява и дясна хоризонтално/надлъжна греда от рампата, то това означава, не е била
налице достатъчна степен на обезопасеност от увреждания на превозвания товар. В
открито съдебно заседание вещото лице допълва, че на фиг. 9 от експертното
зключение е заградил точките в корпуса на ремаркето, кодето в процесния случай не е
имало закрепване с колани. Посочено е, че начинът на укрепване в случай с колани в
горната 1/3 на товара не е бил правилният начин от технологична гледна точка, тъй
като може да се стигне до процесиня вредоносен резултат. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.
При тези факти съдът приема, че процесното събитие е настъпило поради не
достатъчно добре укрепване на товара от страна на изпращача, което е основание за
изключване отговорността на превозвача по смисъла на чл. 17, т. 4, б. „в“ от
Конвенцията и представлява изключен риск за отговорността на застрахователя
съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19 от приложимите общи условия. Посочи се, че ответникът в
качеството на застраховател "гражданска отговорност" има право на основание чл. 432,
ал. 2 КЗ да релевира възраженията, които произтичат от гражданската отговорност на
застрахования, като направеното възражение за освобождаване превозвача от
отговорност е основателно.
Ето защо в полза на ищеца не е възникнало регресно право за заплащане на
застрахователно обезщетение. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на иска за главница, поради което
като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
6
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответника. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответното дружество сумата от 800 лева, от които: 700 лева възнаграждение
за изготвяне на експертно заключение и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОДОР ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* искове за осъждането на
ответника да заплати сумата от 1250,00 лева, частична претенция от сумата от 15 000
лева, на осн. чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка "Отговорност на превозвача" във връзка с
полица № 00800100037669/16.11.2020 г. за заплатеното от ищеца като превозвач на
възложителя на превоза обезщетение за повреден товар, във връзка с което при
ответното дружество е била образувана щета № **********/23.02.2022 г., както и
сумата от 335,93 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането
за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОДОР ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата от
800,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7