№ 2
гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 177/19.05.2023г. по гр. д. № 18/2022 год. ОС- Русе е
осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Н. А.,
ЕГН **********, от гр. Русе, ********, сумата 65 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно- транспортно
произшествие, причинено от С. И. Б., от гр. Русе, настъпило на 15.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска, предявен А. Н. А., ЕГН
**********, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, за размера над 65
000 лв. до пълния предявен размер от 75 000 лв., както и иска за законна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.06.2021г.
Присъдени са и разноски, като е налице произнасяне по чл. 248 ГПК с
определение №643/20.07.2023г. и №646/20.07.2023г.
Въззивна жалба против решението е подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез
адв. Д., в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
уважен за сумата над 40 000 лева до размер на сумата 65 000 лева, ведно със
законната лихва и разноските, като неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че определеният размер обезщетение е завишен и
не съответства на действително претърпените болки и страдания: болничното
лечение продължило общо 11 дена; липсва оперативна намеса; проведено е
1
консервативно, медикаментозно лечение; постравматично стресово
разстройство е лекувано един месец; лечението на травмите в устната кухина
е продължило 2-3 месеца; само по време на 5- дневния болничен престой в
„УМБАЛ Георги Странски" и една седмица след това (общо 12 дена) ищцата
е била напълно зависима от чужда помощ; в следствие на увредата на
брахиалния плексус в ляво, пациентката е получила продължителна от 3
месеца неприятна инвалидизираща болка, която е намалила качеството и на
живот за този период, след което е настъпило почти пълно възстановяване на
засегнатите шийни коренчета; счупването на гръдната кост е довело до
трайно затрудняване на движението в снагата за срок около 1-2 месеца.
Съобразно съдебната практика по аналогични случаи, предвид младата
възраст на пострадалата (34г. към датата на ПТП), степента на увреждането,
краткия период на хоспитализация и времето и степента на почти пълно
възстановяване, икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, размерът на справедливото обезщетение за претърпените от А.
Н. А. неимуществени вреди следвало да е в размер не по - висок от 40 000
лева, като този размер се обуславя и от факта, че не е постигнат пълен обем
движения в лявата раменна става. Неправилно съдът не приел за доказано
наведеното от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат- пострадалата пътувала без предпазен колан и било доказано, че ако
същият е бил поставен вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем. Следвало да се приеме съпричиняване в размер на 40%. Удара между
процесиите автомобили бил нецентрален, челен и кос, което се
потвърждавало и от заключението на автотехническата и медицинската
експертизи, поради което извода на съда, че вредоносният резултат е щял да
настъпи и при поставен предпазен колан, не кореспондирал с доказателствата
по делото. Травми на гръдния кош и главата (разкъсно- контузна рана на
долната устна, изкълчване (луксация първа степен) на три зъба, при челен
сблъсък на автомобилите, пък било то и косо, се получавали при
съприкосновение с детайли на автомобила, които се намират пред пътника-
например предните седалки, а именно от такъв травматизъм предпазвал
поставеният от пътника колан в автомобила.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъдят разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата
по делото и обсъди възраженията в жалбата, съобразно правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Процесното ПТП е настъпило на 15.09.2020г., около 06:00 часа, през
тъмната част на денонощието, на път I-3 Бяла- Ботевград. В посока към гр.
Русе се е движил л.а. „Ауди А3“ с рег. № Р3522КН, управляван от С. И. Б. на
19г., в който като пътник на задната седалка вляво е била ищцата по
настоящото дело- А. Н. А. на 34 г. Този автомобил се е движил без включени
основни светлини. В обратна посока, в полагащата му се лента, към гр.
Плевен, се е движил л.а. „Ауди 80“ с рег. № ВТ69****, управляван от
2
собственика си П. Т. П. на 63г. Когато л.а. „Ауди А3“ се е намирал в района
на около 1,5 км. преди кръстовището за гр. Славяново и гр. Пордим, в
местността „Шумата“, С. Б., управлявал л.а. „Ауди А3“, е насочил автомобила
косо наляво към лявата лента за насрещно движение. Има данни, че в този
момент водачът на л.а. „Ауди 80“ изпреварвал трактор, който се е движил
пред него. При описаното движение, между процесните автомобили е
възникнал нецентрален, челен и кос удар с предните им леви части.
Скоростта на л.а. „Ауди А3“ в момента на удара е била около 15,5 км/ч, а на
л.а. „Ауди 80“- около 87,5 км/ч.
В резултат на гореописаното произшествие пътничката А. А. е получила
следните увреждания: контузия на главата, тялото, крайниците; разкъсно-
контузна рана на долната устна, изкълчване на три зъба; мозъчно сътресение;
счупване на гръдната кост; счупване на бодилестия израстък на първи гръден
прешлен, а в следствие от механичната травма е развила също увреждане на
брахиалния плексус вляво. В резултат на настъпилото ПТП е получила и
посттравматично стресово разстройство.
Налице е влязла в сила присъда по НОХД № 114/ 2022г. на ОС- Плевен,
с която С. И. Б. е признат за виновен в нарушение на правилата за движение
по пътищата и процесното ПТП, при което причинил по непредпазливост
смъртта на водача на лек автомобил Ауди А-80 с рег. № ВТ 69****- П. Т. П.,
движил се в посока гр. Русе- гр. София и комбинирана средна телесна
повреда на А. Н. А., изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до
трайно затрудняване на движението на снагата за срок около 1-2 месеца,
счупване на бодилестия израстък на първи гръден прешлен, довело до трайно
затрудняване на движението на врата за срок от 1 месец, за което му е
наложено наказание за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "а", б. "б"
предл. 1, във чл. 343, ал. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното елементите от правопораждащия фактически
състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за
поправяне на вредите, причинени на пострадалия, направо от застрахователя
на техния причинител, са налице.
Първоинстанционният съд е определил дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 65 000 лева, като е посочил, че преценява
всички обстоятелства съгласно чл.52 ЗЗД: На ищцата са причинени
множество увреждания- контузия на главата, тялото, крайниците; разкъсно-
контузна рана на долната устна, изкълчване на три зъба; мозъчно сътресение;
счупване на гръдната кост; счупване на бодилестия израстък на първи гръден
прешлен, а в следствие от механичната травма е развила също увреждане на
брахиалния плексус вляво и посттравматично стресово разстройство. Тези
увреждания са довели до необходимост по време на болничния си престой и
за една седмица след това да бъде трудно подвижна, на легло и напълно
зависима от чужда помощ, да ползва памперси и да се храни през сламка, като
в същото време изпитвала много силни болки в гърба и гърдите. За
3
продължителен период от време движенията й са били ограничени и
болезнени, нуждаела се е от помощ при извършване на елементарни
ежедневни дейности. Съгласно заключението на комплексната експертиза
счупването на гръдната кост е довело до трайно затруднение на движението в
снагата за срок около 1-2 месеца, счупването на бодилестия израстък на първи
гръден прешлен е довело до трайно затруднение на движението на врата за
срок от около месец, а от полученото посттравматичното стресово
разстройство се е лекувала един месец. Възстановяването на увреждането на
брахиалния плексус може да отнеме до три години, като е възможно и да не
настъпи пълно възстановяване. В същото време вследствие на тази увреда
ищцата е получила продължителна (от 3 месеца до 1 година) неприятна
инвалидизираща болка, която значително е намалила качеството й на живот
за този период, а болките в стернума допълнително са ограничавали
движенията и причинявали дискомфорт. Лечението на травмите в устната
кухина, което продължило повече от два месеца, е довело до затруднения с
храненето и пиенето на течности. Въпреки проведената рехабилитация, не е
постигнат пълен обем движения в лявата раменна става. Към момента има
ограничено движение, придружено с болка в тази става, лека субективна
слабост при свиване на четвърти и пети пръст на лява ръка и неприятни
усещания в тях. Настъпило е почти пълно възстановяване на засегнатите
шийни коренчета, но е установена лека увреда на С5, С7 и С8 шийно коренче
вляво. От показанията на свидетелката Р.ова също се установявало, че към
момента ищцата не се е възстановила напълно от получените травми- не може
да вдига ръката си напълно, а само до около нивото на гърдите, след което
започват да треперят част от пръстите й, а също така не може да вдига тежки
предмети. При промяна на атмосферните условия усеща болки в гърба и в
гърдите. Не се вози в автомобил и за да избегне спомените от инцидента.
Заради уврежданията е загубила работата си като сервитьорка.
Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано съпричиняване от
страна на пострадалата на вредоносния резултат, предвид заключението по
експертизата и обясненията на в.л. инж. К.: На тялото на ищцата е действала
центробежна сила, която е била насочена наляво и при това движение
правилно поставеният предпазен колан не би могъл да намали риска от
травми вляво по тялото на А.. Предвид мястото й в автомобила- задната
седалка вляво, същата се е намирала в непосредствена близост до детайли от
автомобила вляво.
По отношение на определеното обезщетение за неимуществени вреди
до размер на сумата 40 000 лева решението е влязло в сила, като необжалвано.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, по подадената жалба от
застрахователната компания, като се твърди, че същият е завишен над сумата
40 000 лева, както и доказано ли е съпричиняване от страна на пострадалата
за настъпване на вредоносният резултат.
4
Ищцата /на 34г. към датата на ПТП/ е пострадала като пътник на
задната седалка в ляво при описаното по- горе ПТП настъпило на
15.09.2020г. В показанията си пред съда свидетелката Б. Р. /протокол от
21.04.2022г./, която също е пътувала в колата заедно с пострадалата по време
на произшествието, но на предната седалка, е посочила, че са „претърпели
две катастрофи“- първата преди полунощ на първия завой след Луковит,
завили със скорост 150 км /ч., колата се завъртяла и „се забихме в нещо, което
беше нещо като знак или стълб, момчета от други коли спряха и ни издърпаха
и ние продължихме за София“. Свидетелката и шофьорът били с поставени
колани, а ищцата- без поставен колан, тъй като коланите на задната седалка
не били освободени и не можели да се ползват. Колата, с която пътували,
нямала фарове, светели само с аварийни светлини, но после ги загасили.
Свидетелката е посочила още, че след произшествието постъпили за лечение
в болницата в гр. Плевен и на А. се наложило да ползва памперси, защото
нямала възможност да стане до тоалетна, хранела се през сламка. Имала
много силни болки отзад в гърба, както и отпред в гърдите, от които не
можела да застане в седнало положение. Когато ги изписали от болница и се
прибрали в Русе, свидетелката й помагала- придружавала я до тоалетна,
къпела я, защото тя не можела да движи лявата си ръка. През първата седмица
дори не можела да става сутрин. Свидетелката й помагала да ходи и на лекар.
Ищцата и към момента не можела да вдига ръката си напълно. Вдигала я
около нивото на гърдите, но ако я вдигне малко повече започвали да й
треперят трите пръста- среден, безименен и кутре. Тя не можела да вдига
тежко, например пазарска чанта, а ако се наложело да вдигне тежко усещала
напрежение. Според свидетелката, при промяна на атмосферните условия,
ищцата започвала да усеща болки в гърба и в гърдите. Все още не можела да
се вози в автомобил и за да избегнат спомените от инцидента вече два пъти са
пътували с влак до гр. Дупница. Преди инцидента А. А. била сервитьорка, но
когато приключил болничният й станало ясно, че тя не може да работи като
сервитьорка и била освободена.
По размера на обезщетението:
Не е спорно по делото установеното от първата инстанция, въз основа
на данните и приетата като доказателство и неоспорена СМЕ, че при ПТП на
15.09.2020г. на А. А., като пътник в лек автомобил, е причинена съчетана
механична травма: контузия (натъртване) на главата, тялото, крайниците;
охлузвания и малки порезни paни пo лицетo и крайниците; разкъсно-
контузна рана на долната устна; изкълчванс (луксация първа степен) на три
зъба; мoзъчнo сътресение; счупване на гръдната кост; счупванс на
бодилестия израсък (процесус спинозус) на първи гръден прешлен, като в
последствие на механичната травма е развила увреждане на брахиалния
плексус в лявo. Получила е и посттравматично стресово разстройство.
От заключението на СМЕ, което въззивния съд също кредитира изцяло,
се установява, че по отношение на пострадалата е проведено консервативно,
изцяло медикаментозно лечение, същата е носила шийна яка и е провеждала
5
рехабилитация, поставена е метална шина на предните зъби. Раната на
долната устна е третирана до вторичното й зарастване, без усложнения, за
фрактурата на стернума не е предприето специфично лечение, лечението на
зъбите е завършило, посттравматичното разстройство е излекувано в рамките
на месец.
Периода, за който е бил снижен комфорта на живот на ищцата е:
- Счупването на гръдната кост е довело до трайно затруднение на
движението в снагата за срок около 1-2 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес;
- счупването на бодилестия израстьк на първи гръден прешлен е довело
до трайно затрудняване на движението на врата за срок от около месец, при
нормално протичане на оздравителния процес;
- лечението на травмите в устната кухина е продължило повече от 2
месеца, през който период пострадалата е имала затруднения с храненето и
пиенето на течности;
- от постравматичното стресово разстройство пострадалата се e
лекувала един месец;
- в следствие нa увредата нa брахиалния плексус в ляво, пострадалата е
получила продължителна /от 3 месеца дo 1 година/ неприятна,
инвалидизираща бoлкa, кoятo знaчитeлнo е намалила качеството и на живот
за този период;
- болничния престой е бил кратък /от 15.09.2020г.- до 19.09.2020г./,
като по време на същият и една седмица след това, пострадалата е била
напълно зависима от чужда помощ, а в последващите няколо месеца cе e
нуждаела oт помощ при извършване на едновременни действия с двете ръце
при комплексни ежедневни действия като обличане, събличане, къпане и др.
Следва да се отчетат обстоятелствата, че пострадалата има ограничено
движение придружено с бoлкa в лявa раменна cтaвa /въпреки проведената
рехабилитация/, лека субективна слабост при свиване нa 4 и 5 пръст нa лявa
ръка и неприятни усещания в тях, но също така, че относно увреждането на
брахиалния плексус /сплетението от нерви на ръката/ е установено от
проведения неврологичен преглед /15.03.23г./ и извършеното инструментално
изследване EMГ /20.03.23г./, че от момента на ПTП до март 2023г. е
настъпило /както са посочили вещите лица от СМЕ/ почти пълно
възстановяване на засегнатите шийни коренчета.
Предвид гореизложеното, при определяне съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост размера на неимуществените вреди, въззивният съд отчита и
икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането-
2020г. /минимална работна заплата 610 лева, 1337 лева средна работна
заплата за страната/, като определя обезщетение в размер на сумата 50 000
лв. Този паричен еквивалент ще обезщети всички понесени от А. А.
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
6
е преживяла в резултат на претърпяното на 15.09.2020г. пътно- транспортно
произшествие, без да води до неоснователно обогатяване. За лечението на
пострадалата не са извършвани хирургически интервенции и към момента е
налице възстановяване от получените травми, с единственото изключение на
ограниченото движение в лявата раменна става.
С оглед изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за
неимуществени вреди за доказан и основателен до размер на сумата 50 000
лева, поради което първоинстанцоинното решение за разликата над тази сума
до присъдената от 65 000 лв., ведно със законната лихва, следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване:
Въззивната инстанция намира, че по делото правилно не е прието за
доказано направеното възражение за съпричиняване на вредоноснният
резултат от страна на пострадалата, поради непоставен предпазен колан. В
заключението на съдебно- автотехническата експертиза, прието като
доказателство по делото и неоспорено от страните, е посочено, че: „Ha тялото
нa А. А. е действала центробежна сила, която е билa насочена наляво, към
детайли от автомобила, който са се намирали вляво от мястото й в
автомобила. При това движение, правилно поставеният предпазен колан не би
могъл да намали риска от травми вляво пo тялото нa Aнитa А., тьй като на
мястото й в автомобила- зaднaтa седалка вляво, същата се е намирала в
непосредствена близост до детайли oт автомобила вляво“. Това заключение
не е било своевременно оспорено от застрахователната компания, нито са
задавани въпроси на вещото лице по отношение на посочените изводи. При
това положение възражението на застрахователя е недоказано, а направеното
едва пред въззивната инстанция искане за допускане на друга експертиза,
която да установи при съприкосновение с кои точно детайли от автомобила
А. А. е получила процесните травми /доколкото може да се приеме, че е
практически изпълнимо/, е било преклудирано /не са налице основанията на
чл.266 ал.2 ГПК/.
Разноски: С оглед изхода на делото възнаграждението на адвоката на
ищцата за първата инстанция следва да е в размер на 1834,80 лева, а за
въззивната- 780 лева за защита по жалбата на застрахователната компания,
съобразно материалният интерес.
Разноските, които се дължат на застрахователната компания за
въззивната инстанция, са в размер на 300 лева.
ДТ, която застрахователя следва да заплати за първата инстанция, е в
размер на 2000 лева.
Определение №643/20.07.2023г., с което А. А. е осъдена да заплати на
застрахователната компания разноски в размер на 393 лева и определение
№646/20.07.2023г., с което е оставена без уважение молбата на адв. И. за
определяне на по- високо възнаграждение по чл. 38 ЗА, постановени по реда
на чл. 248 ГПК, не са обжалвани.
7
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 177/19.05.2023г. по гр. д. № 18/2022 год. на ОС- Русе
в частта в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 50 000
лева до размер на сумата 65 000 лева, ведно със законната лихва от
22.06.2021г., както и в частта, в която е присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. М. И. от АК- Велико Търново над сумата 1834,80 лева
и в която застрахователната компания е осъдена да заплати ДТ по сметка на
ОС- Русе ДТ над сумата 2 000 лева, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният А. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе,
********, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, иск за неимуществени
вреди над сумата 50 000 лева, до размер на присъдената сума от 65 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2021г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 разноски за въззивното производство в
размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати
възнаграждение на адв. М. И. в размер на сумата 780 лева за защита по
жалбата на застрахователната компания, съобразно материалният интерес.
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8