Решение по дело №32/2009 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ   

 

гр. Силистра, 08 04 .2009 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на първи април ,' две хиляди и девета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Р. ЧЛЕНОВЕ:     В.М.С.С. при участието на секретаря С.Д.     , разгледа   докладваното от административния съдия В. М.   КА.Н.Д.     №     32 / 2009 г по описа на Административен съд Силистра, и при участието на прокурор С. ТОРОДОВ , за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по жалба на Н. Ахмет А. ***,срещу Решение № 57 / 03.02.2009 г. постановено по АХ дело № 1035 / 2008 г. по описа на Районен съд Силистра, с което е потвърдено Н П № ********** / 01.12 . 2008 г.,на Директора на РД „АА" Силистра, с което е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв , на Н. Ахмет А., за извършено нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № 37 / 02.08.2002 т, на основание члЛ 78, ал.2 ЗДвП .

В законният срок жалбоподателят обжалва решението на СРС,изцяло , като навежда доводи за съществени нарушения на административно производствените правила ,както и допуснато противоречие с материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 НПК.Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение, както и да се отмени оставеното с това решение в сила НП .

Ответната по жалбата страна ,чрез процесуалния си представител, счита, че жалбата е неоснователна, и като такава,следва да остане без уважение .

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата .

Административният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, както и при служебна проверка на съдебния акт -чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното : жалбата е подадена от надлежно лице - чл.210 АПК, в сроковете по чл.211 АПК, поради което е процесуално допустима . Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията, за това са следните : При извършена комплексна проверка на 14Л 1.2008 г.от Севдалин Великов Стоянов, на длъжност младши инспектор към Регионална дирекция „Автомобилна администрация „/ РД"АА'7, е било констатирано, че фирма „Лъкидрайв"ЕООД ,в чийто предмет на дейност е включено и „извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС е било установено, че преподавателя Н. Ахмет А. е превишил дневната натовареност на преподавателя на 08.05.2008 г., като е преподавал 10 учебни чака практическо обучение и 4 часа теоретично обучение . За този ден е направил общо 14 учебни часа, вместо допустимите 10 учебни часа, норматив определен с чл.24, ал.1 от Наредба 37 / 2002.Въз основа на така извършената проверка е бил съставен АУАТ от 14.11.2008 г., който е послужил за издаване на НП № 39-0000227 / 01.12.2008 г, с което е наложено наказание глоба от 1000 лв, на основание 178, ал.2 ЗДвП. Пред решаващия съд са представени писмени доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение -карта за преминати учебни часове, по управление на МПС - общо четири на брой ,от преподавателя Н.А., в които са отразени часовете по практическо обучение на 08.05.2008 г., както и копие от

учебен дневник за теоретично обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В",в който е записано, че на същата дата, Н.А. е преподавал четири учебни часа теоретично обучение . Тези писмени доказателства не са били оспорени от жалбоподателя и са били предмет на обсъждане от СРС. Наред със събраните други доказателства по делото, съдът ги е обсъдил и е направил своите изводи, че е извършено нарушение ,което е правилно квалифицирано от административно наказващия орган - по чл.24 ,ал.1 от Наредба № 37"' / 2002 г., който текст постановява дневната натовареност на преподавателите не може ла надвишава десет учебни часа по теоретично и / или практично обучение .

Обсъдени са събраните по делото доказателства, съобразно чл.107, ал.З и ал.5 НПК, и съдът е приел, че отсъстват съществени нарушения на процесуалните правила .В съответствие с доказателствата и логическите правила е и извода на СРС за доказано административното нарушение ,което следва да бъде санкционирано ..Съобразена е и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП-че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила, до доказване на противното .

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението ,настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна . Служебната проверка по чл.218, ал.2 АПК, не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. Деянието на нарушителя осъществява състава на административното нарушение ,визирано в НП . При индивидуализация на административните наказания наказващия орган е съобразил правилата на чл.27 от ЗАНН.

Санкцията е наложена на основание чл.178, ал.2 ЗДвП.В тази норма са предвидени две наказания ^кумулативно дадени- глоба от 1000 лв-до 5000 лв и отнемане на разрешението . Административният орган е наложил само едното наказание . СРС е обсъдил това обстоятелство, не и приел, че неналагане на второто наказание, не е основание за опорочаване на НП и да води до неговата отмяна . Тези съображения се възприемат и от касационната инстанция , и доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че пропуска да се наложи предвиденото кумулативно наказание по чл. 178, ал.2 ЗДвП -отнемане на разрешението, е самостоятелно основание за незаконосъобразно НП ,е неоснователно . Този пропуск не е толкова съществен и тежък, за да се отрази на законосъобразността на издаденото НП . Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ