РЕШЕНИЕ
№1046/29.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пазарджик, осми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело № 649 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на В.З.Ш. против Заповед № 2089/05.09.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна стопанска сграда“, находящ се частично в УПИIX-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по СГКК гр. Пазарджик в кв. 4 по плана на с. Юнаците, общ. Пазарджик, с извършители наследниците на Запрян Илиев Велев.
С решение №7282/11.06.2020 по адм.д. 10083/2019 г. на ВАС било отменено решение 401/17.06.2019 г. по адм. д. 947/2018 г. описа на АС Пазарджик и делото било върнато за ново разглеждане с конкретни указания да се обоснове дали незаконния строеж е търпим в някоя от хипотезите на § 16 от ЗУТ, както и дали са налице някоя от хипотезите на т.1 и т.2 ал.2 от чл. 225 от ЗУТ
С жалбата се иска да да се постанови решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Излагат се съображения за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съображенията от жалбата се подържат и от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът - кмета на община Пазарджик - също чрез процесуален представител в откритото съдебно заседание и в представена писмена оспорва жалбата, като счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Ответникът също претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
След извършена проверка е съставен констативен акт № 165/16.08.2018 г. от служители на община Пазарджик. Те са установили, че частично в УПИ IX-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 в кв. 4 по плана на с. Юнаците е изграден незаконен строеж, който са определили като „масивна стопанска сграда“, изпълнена от ивични основи от бутобетон и тухлена зидария, с двускатен покрив покрит с керемиди. Проверяващите констатирали, че обектът е изграден без издадени строителни книжа. Жалбоподателят не е подал възражение против констативния акт. Била издадена оспорената в настоящото производство заповед, в която било прието, че строежът не е търпим, тъй като строителството е извършено във второстепенна улица - публична общинска собственост.
По делото била изготвено и прието и заключение на СТЕ, видно от което процесният строеж представлява навес с двускатен покрив с дървена конструкция. Площа на навеса е приблизително 6.00 м. - дължина и 5.50 м. - ширина. Височината на същия е около 2.50 м. до кота стреха и 3.75 до кота-било. Постройката се намира на уличнорегулационната линия, като дори излиза извън нея на приблизително 3,90 м. В заключението са цитирани и разпоредби от приложимите към момента на изграждането на незаконния строеж нормативни актове, както и действащите разпоредби към изготвянето на експертното заключение.
Според показанията на свидетеля А. Ш.- син на жалбоподателката процесната постройка е изградена през 1991 или 1992 г.
По делото, в изпълнение на указанията на ВАС била изискана справка Вх. № 4440/09.07.20 г. от кмета на община Пазарджик, съгласно която незаконния строеж , находящ се частично в УПИ IX-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 в кв. 4 по плана на с. Юнаците не е деклариран от собствениците, а именно наследниците на З. И. В. пред одобряващите органи в 6- месечен срок от обнародване на ЗУТ съгл. § 16 ал.З от ПР на ЗУТ и за строежа не е издаван акт за узаконяване. Наследниците на Запрян Илиев Велев не са предприели действия по издаване на удостоверение за търпимост по реда на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Не са предприети действия за узаконяване на строежа по реда на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е издаван акт за узаконяване.
При така изложената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Административният акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към точните материални и процесуални норми.
Осъществения при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. За същия се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. В случая, няма съмнение, че процесния навес, представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ При огледа на място вещото лице е констатирало, че процесната постройка излиза извън очертанията на сградите /на север/ лятна кухня и стопанска постройка, разположени приблизително на една линия с оградата на съседния имот- на изток. Североизточния ъгъл на имота частично попада в улица и излиза извън очертанията на имота приблизително с 3,90 м.
Няма спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед /така Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС, Второ О., др./.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - “Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”, а съгл. ал. 2 Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Според § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“
Съответно, с оглед твърдението на свидетеля Ш., че процесната сграда е осъществена през 1991 г./1992г. е действал ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г.), понастоящем отменени. Както го определя вещото лице навесът е второстепенна постройка с обслужващо домакинско предназначение - лека постройка за отоплителни материали по смисъла на тези нормативни актове.
Чл. 120, изр. 1 и чл. 121, ал. 1, изр. 1 от посочената наредба са предвиждали следното:
Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1990 г.) Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото.
Чл. 121. (1) Второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда.
Цитираните разпоредби не са спазени, тъй като от една страна площа на навеса е много над 20 кв. м, а именно - около 33 кв.м. От друга страна, постройката е разположена на уличната регулационна линия и дори голяма част от нея е разположена на самата улица.
Съгласно действащия понастоящем ЗУТ процесната постройка е допълващо застрояване по смисъла на чл. 46 от ЗУТ. Тази разпоредба, както и разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 1 предвиждат следното:
Чл. 46. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.
Чл. 42. (2) (Предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Следователно, не е спазена височината на постройката. Вместо до 3 м, височината й до кота-било е 3.75 м. Освен това строежът е разположен на уличната регулационна линия (и дори голяма част от нея е разположена на самата улица), което също не е допустимо.
Ето защо следва да се приеме, че както по време на изграждането му, така и понастоящем процесния строеж не е търпим по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, тъй като за изграждането му не са спазени нормативните разпоредби както към момента на изграждането, така и към настоящия момент, а и не са предприети действия за издаване на удостоверение за търпимост. Не са предприети от наследниците на З.В. и действия по узаконяване по реда на §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ , нито по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за строежа не е издаван акт за узаконяване. Незаконният строеж не е търпим и по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като не са спазени посочените по- горе нормативни изисквания към момента на изграждането му и към настоящия момент, което е основната предпоставка да бъде квалифициран строежа като търпим при всички хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ. Независимо от горното следва да се допълни, че не са налице и останалите предпоставки на §16 ал.2 и 3 от ПР на ЗУТ, тъй като незаконния строеж не е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., съгласно §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, нито в 6 месечен срок след обнародване на ЗУТ, т.е. след 02.01.2001 г., съгл. § 16 ал.З от ПР на ЗУТ.
Неотносимо към спора е твърдението на св. А. Ш., че имотът е деклариран по ЗМДТ, след като не е деклариран за узаконяване по реда на ЗУТ/което не се отрича от свидетеля/.
По казуса не е приложима разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Наредба № 5, тъй като стопанската постройка не е изградена съгласно застроителен или регулационен план, кврталнозастроителен и силуетен план или квратлнозастроителна разработка в обща група с такива и съседни парцели, съобразно изискванията на Наредба № 6 от МНЗСГ. Отделно от горното, парцелът не граничи с извънселищна територия, а с улица, а освен това сградата не е построена на регулационната граница на парцела, а навлиза в улицата.
Предвид горното обжалваната заповед за премахване е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Последната разпоредба предвижда изграждане на строежите само ако са разрешени. В случая безспорно се установи както липсата на разрешение за строеж, така и нетърпимост на строежа. Следователно процесният строеж е изграден незаконосъобразно, не е търпим и тъй като същият е от пета категория, то ответникът като надлежно оправомощен компетентен административен орган законосъобразно и със законосъобразна законова цел е постановил неговото премахване.
Липсват и съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт.
По изложените съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.З.Ш. против Заповед № 2089/05.09.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж „Масивна стопанска сграда“, находящ се частично в УПИ IX-61 и в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по СГКК гр. Пазарджик в кв. 4 по плана на с. Юнаците, общ. Пазарджик, с извършители наследниците на З. И. В..
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен Съдия:/п/
Решение № 12373 от 03.12.2021г. на ВАС - София, Второ
отделение по АД № 4919/2021г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1046 от 29.12.2020г.,
постановено по адм. д. № 649/2020г. на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В. З. Ш. от с. Юнаците, общ. Пазарджик да
заплати на Община Пазарджик сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.