№ 8344
гр. ., 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110128155
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „.“ ЕАД срещу „.“ АД с искане ответникът да бъде
осъден за заплати на ищеца сумата в размер на 6 408,22 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 20.05.2021 г. до окончателното плащане, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.08.2020 г.
в гр. ., бул. „.“, между лек автомобил „.“ с рег. № ., управляван от ЕВ. В. М., и товарен
автомобил “.“ с рег. №., управляван от Г. ИВ..
В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.08.2020 г., около 13:30 часа в гр. .,
на бул. „.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между описаните по – горе моторни
превозни средства, за което е съставен двустранен протокол за ПТП от участвалите в
инцидента водачи. Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа, че
пътният инцидент е възникнал вследствие на виновно поведение на шофьора на товарния
автомобил, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при неправилно
извършена маневра за престрояване, ударил лекия автомобил. Вследствие на възникналото
произшествие са нанесени материални щети на лекия автомобил, стойността на
възстановяването на които възлиза на 6 393,22 лева. Процесуалният представител на
страната поддържа, че към момента на реализиране на пътния инцидент ищцовото
дружество и собственика на увреденото моторно превозно средство са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по Договор за застраховка „Автокаско“. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът заплатил сумата необходима за възстановяване на
моторното превозно средство в размер на 6 393,22 лева. Процесуалният представител на
страната поддържа, че дружеството е сторило и ликвидационни разходи по образуваната
щета в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че с плащане на
застрахователното обезщетение ищцовото дружество встъпило в правата на увреденото лице
срещу ответника, който към датата на реализиране на процесното пътнотранспортно
произшествие бил в облигационно правоотношение с виновния за настъпване на инцидента
водач, произтичащо от сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Във връзка с изложеното се поддържа, че ищецът отправил покана до
1
ответното дружество за заплащане на сумата в размер на 6 408,22 лева, представляваща сбор
от заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, която не била
удовлетворена. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове по основание и размер. С подадения отговор е оспорен описания в
исковата молба механизъм на процесния пътен инцидент, тъй като от ангажираните по
делото доказателства не може да бъде направен извод, че произшествието е възникнало
вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил. В
допълнение е отбелязано, че представеният протокол за ПТП, съставен от участниците в
произшествието, не съдържа тяхното съгласие относно причините, поради които е
реализирана катастрофата. В подадения отговор са изложени доводи, че изплатеното
застрахователно обезщетение е в завишен размер и не отговаря на стойността необходима за
отстраняване на повредите на лек автомобил по средни пазарни цени, както и че всички
описани вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. Направено е искане сторените от ответното дружество съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на
застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото
лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца. а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане или че то е недължимо. На основание чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Тежестта за опровергаване на презумпцията, с оглед разместената в процеса
доказателствена тежест за нея е на ответника.
Страните по делото не спорят, а от ангажираните по делото доказателства се
установява, че ответното дружество и водача на товарен автомобил „.“ с рег. № . към датата
2
на процесното пътно-транспортно произшествие са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и че ищцовото дружество е заплатило сумата в
размер на 6 393,22 лева на „.-.“ ООД /собственик на увредения автомобил/ за извършен
ремонт на лек автомобил „.“ с рег. № ..
Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване процесното
пътно-транспортно произшествие, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения лек автомобил „БВМ“ и каква е стойността на твърдените
материални щети по моторното превозно средство.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие –
Приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, за който ищецът поддържа, че е съставен от участвалите в събитието водачи. Съгласно
чл. 5 от Наредбата когато при произшествието са причинени единствено материални щети и
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
инцидента, водачите попълват своите данни в двустранен констативен протокол по образец.
В разглеждания случай в колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО А ( виновен)“ на документа е
описан застрахования при ищеца лек автомобил „.“ с рег. № ., управляван от ЕВ. В. М., а в
колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Б“ е описан товарен автомобил “.“ с рег. № ., управляван
от Г. ИВ.. В колона 12 „Обстоятелства“ от документа всеки един от водачите е отбелязал, че
инцидента е възникнал при движение на превозните средства в една посока, но в различни
ленти ( т.9). Съгласно обективираната в документа скица произшествието е настъпило при
съприкосновение между двата автомобила, като поради нечетливостта на протокола не би
могло да бъде установена точката на съприкосновение между двете превозни средства. В т.
10 от колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО А ( виновен)“ липсва отбелязване относно зоната на
първоначалния удар на превозното средство, а в т. 11 като „видими щети на превозно
средство А“ са описани „дясна врата, огледало дясно, десен преден калник, дясна задна
врата“. В т. 10 на колона „ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Б“ е маркирана зоната на първоначалния
удар при товарния автомобил – горен десен ъгъл, а като видими щети на превозното
средство е отбелязана „дясна степенка“.
Съгласно утвърдената съдебна практика, обобщена с Решение № 15/25.07.2014 г. по
т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I ТО, протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Протоколът
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
инцидента. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Протоколът за ПТП
съставен от участници в инцидента се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
единствено относно неизгодните факти на изложилия ги водач.
От съдържанието на представения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие следва, че при съставяне на документа участниците в
инцидента са имали съгласие относно виновния за катастрофата водач, а именно, че това е
водачът на застрахования при ищеца лек автомобил лек автомобил „.“ с рег. № ., управляван
от ЕВ. В. М., тъй като именно управляваният от нея автомобил е посочен в „ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО А ( виновен)“. В посочената част документът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно неизгодните за призналия вината си водач факт, а
именно чие поведение е довело до реализиране на инцидента.
3
Видно от представеното на лист 14 от делото уведомление за щета в графа 4 „Данни
за събитието“ ЕВ. В. М. е посочила, че вина за настъпване на инцидента носи тя като водач
на застрахованото при ищцовото дружество моторно превозно средство, като в
допълнителни обяснения към щетата водачът пояснил, че инцидентът възникнал при
престрояване на бул. „.“, като лек автомобил „.“ с рег. № . навлязъл в лентата на товарния
автомобил по – рано, което възпрепятствало другият участник в инцидента да го забележи.
Предвид изложеното и при съобразяване на доказателствената сила, с която се ползва
процесния двустранен протокол за ПТП в частта относно неизгодните за водача на
застрахованото при ищеца моторно превозно средство факти, съдът намира, че причина за
възникване на пътния инцидент носи шофьорът на увреденото моторно превозно средство,
поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното
дружество в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на другия участвал в инцидента водач. При липса на
доказано виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил “.“ с рег. №.
предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се явява недоказан.
За пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че описаният в
исковата молба механизъм на възникване на процесния пътен инцидент не се установява от
събраните по делото доказателства. На първо място е налице противоречие между
описаните в съставения от участниците в произшествието двустранен протокол щети по
застрахования при ищеца лек автомобил. Както бе отбелязано по – горе в документа е
посочено, че вследствие на инцидента са увредени дясна врата, огледало дясно, десен преден
калник и дясна задна врата на лек автомобил „.“, а в съставения от застрахователя опис на
щети са отбелязани единствено повреди в лявата част на моторното превозно средство, за
което по делото е представен и снимков материал. При анализа на събраните по делото
доказателства се констатират редица противоречия в позицията на водача на увредения
автомобил, който в съставено няколко дни след инцидента обяснение е посочил, че е
навлязъл в пътната лента, в която се е движел товарния автомобил, а разпитът му пред съда
сочи, че непосредствено преди възникване на инцидента управлявал автомобила в лявата
пътна лента на платното, а движещият се в дясната пътна лента товарният автомобил
навлязъл в лявата лента. Събраните в настоящото производство гласни доказателствени
средства чрез разпит на Е.М. не кореспондират с описаните от застрахователя щети в лявата
част на автомобила, за местонахождението на които по делото са представени и направени
от застрахователя фотоснимки.
Яснота относно механизма на възникване на инцидента не внася и приетото по
делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, тъй като вещото лице
излага два варианта на възникване на механизма на събитието, но не може да даде
еднозначен отговор въз основа на събраните по делото доказателства как е възникнало
процесното пътнотранспортно произшествие. Даденият от вещото лице първи вариант на
възникване на събитието при съобразяване на събраните в настоящото производство гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. отчита, че констатираните от
застрахователя увреждания не биха могли да възникнат по описания от водача начин.
Предложеният от експерта втори вариант при съобразяване на представения двустранен
протокол отново не дава отговор защо описаните в документа видими щети са от дясната
страна, а действителни такива има от лявата страна на автомобила. Изводът на вещото лице,
че причина за настъпване на събитието носи водача на товарния автомобил, тъй като
управляваното от него моторно превозно средство е предприело маневра за престрояване от
лявата в дясната пътна лента, не намира опора в останалите ангажирани по делото
доказателства. Заключението в сочената част не държи сметка за съставения от участниците
двустранен протокол за ПТП, съгласно който вина за реализиране на събитието носи водача
на лекия автомобил. Становището на вещото лице не намира опора и в дадените от водача
на увредения автомобил пояснения на лист 15 от делото, че именно той е предприел маневра
за навлизане в пътната лента, по която се е движел товарния автомобил.
Предвид изложеното съдът намира, че наведените в исковата молба фактически
4
твърдения относно релевантните за спора обстоятелства са недоказани, поради което
исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .,
бул. „.“ №. срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ №.
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 6408,22 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 20.05.2021 г. до окончателното
плащане, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева за пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 05.08.2020 г. в гр. ., бул. „.“, между лек автомобил „.“ с рег. № ., управляван от
ЕВ. В. М., и товарен автомобил “.“ с рег. №., управляван от Г. ИВ..
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ №. да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ №., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5