Решение по дело №1115/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Б.И. – Г., ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Б., против Решение № 517/03.04.2023г. на ВРС, XXVII – ми състав, постановено по НАХД № 721/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 22-0819-****/24.01.2023г. на н-к в група в ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че по делото липсват описаните в наказателното постановление електронни фишове, на които се основава санкцията за системност – същите са само споменати, справката за водача е само индиция за наличие на фактически основания за налагане на наказание за системност, но по надлежен ред не е установено дали електронните фишове са връчени на лицето и дали са влезли в сила.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. М., преупълномощен от адв. Б., който поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. С жалбата се претендират и разноски.

Ответникът по касационната жалба – н-к Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, чрез юрк. Катя Лукова – Атанасова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 9057/14.06.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, районният съд е приложил правилно закона. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 08.09.2022г., в 20:22 часа, в населено място – гр. Варна, на бул. **** в посока бул. ****I, срещу блокове 60 - 62 на ж.к. ****, с автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 с № 120с511 било установено и заснето извършено нарушение за скорост с л.а „***“, с рег. № В **** НР. Изготвена била снимка № ****. При разрешена за населеното място скорост от 50км./ч., АТСС измерило скорост на движение на автомобила – 87км./ч., като превишението на максимално допустимата скорост било 37км./ч.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР – Варна, Сектор „ПП“ Варна, на 24.11.2022г. служител на Сектор ПП – Варна – св.С.Д., установил извършването на нарушението, както и собственика на превозното средство – С.И. – Г.. При справка в АИС АНД, служителят установил, че в едногодишния срок, считано от 15.04.2022г. до 08.09.2022г., срещу Г. били издадени и влезли в сила два електронни фиша – ЕФ серия К № ****, съставен за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, влязъл в сила на 15.04.2022г. и ЕФ серия К № ****, съставен за нарушение на чл.182, ал.4, вр. ар.1, т.2 ЗДвП, влязъл в сила на 15.04.2022г. При тези констатации била изготвена покана за съставяне на АУАН, във връзка с която на основание чл.188 ЗДвП Г. декларирала, че на 08.09.2022г. около 20,22 часа тя е управлявала автомобила. Срещу Г. бил съставен АУАН № ****/24.11.2022г. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, който бил подписан без възражения. Въз основа на АУАН било издадено НП № 22-0819-****/24.01.2023г., с което на основание чл.182, ал.5, вр.ал.1, т.4 ЗДвП на Г. била наложена глоба, в размер на 800,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като в АУАН и НП се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение, в т.ч. че същото е извършено в условията на системност, както и в какво се изразява квалифициращия признак. По същество е прието, че извършването на нарушението и неговият извършител е доказано, т.к. е безспорно установено, че Г. е управлявала автомобила с превишена скорост - 87км./ч., при ограничение 50км./ч., както и че нарушението е извършено в условията на системност, след наказване с други влезли в сила ЕФ. Нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с АТСС, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - преносима система за контрол на скоростта с вградена система за разпознаване на номерата и комуникации, със срок на валидност 10г. - до 07.09.2027г., преминала през метрологичен контрол съгласно протокол от проверка на БИМ. Прието е и че е спазено изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. т.к. от доказателствата по делото се установява, че системата след включването и настройването й, е работила самостоятелно. От снимковия материал, който е годно веществено доказателствено средство съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП, е установено, че нарушението е заснето на посоченото в НП място, като при определяне на наказуемата скорост е приспадната допустимата грешка в полза на водача. ВРС е приел и че правилно установеното превишение на скоростта е санкционирано по чл.182, ал.5, вр.ал.1, т.4 ЗДвП – като системно нарушение, доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № **** и ЕФ К****, връчени на 31.03.2022г. и влезли в сила на 15.04.2022г. Изложени са и подробни съображения, че нарушението не е маловажно.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 31 до 40 км./ч., се наказва с глоба 400,00лв. Когато нарушението по ал.1, т.4 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца – чл.182, ал.5 ЗДвП.

Съгласно § 6, т.62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Обосновано от представените по делото доказателства ВРС е приел, че са изпълнени условията процесното нарушение да се квалифицира като „системно“ по смисъла на § 6, т.62 ДР на ЗДвП и да се санкционира по чл.182, ал.5 ЗДвП, т.к. е безспорно установено, че срещу С.И. – Г. са съставени: 1/ ЕФ Серия К № **** - за нарушение на чл.21, ал.1, вр.чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, извършено на 22.06.2021г., както и 2/ ЕФ Серия К № **** - за нарушение на чл.21, ал.1, вр.чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, извършено на 18.03.2022г. Двата електронни фиша са връчени на една и съща дата – 31.03.2022г. и са влезли в сила на 15.04.2022г.

Противно на оплакванията в жалбата, по преписката са приложени както електронните фишове, така и справки по тях от системата АИС АНД, извлечени от служител на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Варна, в които са отразени датите на съставяне, датите на връчване и на влизането им сила.

Неоснователно с касационната жалба се твърди, че връчването на фишовете не е безспорно установено, т.к. тези данни са установени от АИС АНД и както правилно е посочил ВРС, от страна на жалбоподателката не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства за тяхното опровергаване.

Отделно, в справките от АИС АНД срещу всеки от фишовете е посочено, че „не е изпратен към НАП“, което тълкувано в съвкупност с отразените данни за дата на връчване и дата на влизане в сила, и като се има предвид, че АИС изпраща към НАП автоматично данните за неплатените в срока за доброволно плащане глоби, обосновано може да се изведе извод, че глобите по двата ЕФ са платени в срок, т.е. фишовете са били надлежно връчени.

Процесното нарушение е извършено и установено на 08.09.2022г., т.е в едногодишен срок от влизане в сила на посочените фишове, поради което правилно е санкционирано като системно чл.182, ал.5 ЗДвП. Доколкото в случая санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане на глоба и на наказание лишаване от право да се управлява МПС, по арг. чл.189, ал.4 ЗДвП правилно административнонаказателното производство е проведено по общия ред – със съставянето на АУАН и издаване на НП.

Правилни, съответни на закона и на доказателствата са и останалите мотиви на ВРС в обжалваното решение. Съдът е обсъдил всички приложими разпоредби и всички възражения в жалбата, същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.4 ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, в размер на 80,00лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 517/03.04.2023г. на ВРС, XXVІІ - ми състав, постановено по НАХД № 721/2023г.

ОСЪЖДА С.Б.И. - Г., ЕГНК: **********,***, да заплати на Областна дирекция МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: