РЕШЕНИЕ
№ 1179
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502342 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано e по въззивна жалба, подадена от Г. А. Т., с ЕГН **********,
с адрес: гр. *** чрез адвокат И. П. Д., вписан в АК-Пловдив - управител на
Адвокатско дружество „Д., П. и Б.“ против Решение №2160 от 05.05.2025 г.,
постановено по гр. дело № * г. по описа на Районен съд - Пловдив, II гр.с. в
частта, с която Г. А. Т. е осъден да заплати на И. П. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на причинено му от ответника на 31.01.2021 г. около 05 часа на
бензиностанция „ОМВ“, находяща се на околовръстен път на гр. Пловдив, в
землището на с. *** временно разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта - 31.01.2021г. до окончателното изплащане, както и да
заплати на ищеца и разноски по делото в определения в решението размер.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност на
първоинстнационното решение в обжалваната част, изразяваща се в
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на
материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил всички релевантни
критерии при определяне на справедливо обезщетение, изяснени в практиката
на ВКС по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, като само бланкетно
изброил релевантните според него за определяне на размера на обезщетението
факти, но не e формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата
на вредите, което водело до нарушение на критерия за справедливост по чл. 52
1
ЗЗД, както и съдът не бил съобразил размера на присъдените такИ.
обезщетения по други сходни случаи. На следващо място, жалбоподателят
твърди, че бил неправилен изводът на първоинстанционният съд, че
ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията си, че ищецът е допринесъл за увреждането, както и че
отразените в мотивите на постановената по приложеното НОХД присъда
действия на ищеца не съставляват съпричиняване на вредоносния резултат, а
единствено това обстоятелство следвало да бъде отчетено при определяне на
размера на обезщетението, но същото не било отчетено. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалните си задължения по
отношение на съдържанието на доклада по делото, което било довело до
нарушение на правото на защита на ответника, като в доклада съдът не бил
указал ясно на ответника кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на
доказване във връзка с направеното от него възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, както и че не му указал, че не сочи доказателства за тези
факти и обстоятелства, като впоследствие съдът приел, че посоченото
възражение останало недоказано. Като било допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до неправилност на решението.
Жалбоподателят поддържа, че съдът е кредитирал изцяло показанията на
двама, доведени от ищеца свидетели – жената, с която същият живеел на
семейни начала, и Й. С., който е пряк участник в инцидента и станал
инициатор срещу ответника да се водят наказателно и гражданско дело, като
бил ищец по последното. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на
първоинстнационното решение в обжалваната част, като вместо това
постанови съдебен акт по същество на спора, с който да намали размера на
присъденото обезщетение до справедлив такъв при отчитане на всички
релевантни обстоятелства. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззИ.емата страна И. П. Р. чрез пълномощника – адв. К. Д., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване
на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази
насока. ВъззИ.емата страна поддържа, че са изцяло неоснователни
възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на
първоинстанционното производство, като не била налице непълнота на
доклада по делото. Взема подробно становище и по другите правни доводи на
въззивника, като поддържа, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
2
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл.
45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба ищецът И. П. Р. твърди, че на
31.01.2021 г. oтветникът Г. А. Т. му причинил увреждане около 5 ч. на
бензиностанция „*“, находяща се на околовръстен път на гр. Пловдив, в
землището на с. ***. Излагат се твърдения, че противоправното деяние срещу
ищеца е нанесена му лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни
рани на горния клепач на дясното око, оток и кръвонасядане на дясното око;
кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и охлузване на лигавицата на
долната устна, кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане в опашната
кост, охлузване на ляво коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна
подбедрица, счупване на лява носна костица, контузия на главата. В исковата
молба се посочва, че описаните травматични увреждания били особено
болезнени за ищеца. В резултат на удара ищецът изпаднал в безсъзнание,
цялото му лице било в кръв. Бил откаран в болница, където третирали раните
му. Ищецът твърди, че имал счупен нос, контузия на главата и други
наранявания, като изпитвал много силна болка, особено в областта на главата,
поради което приемал продължително време обезболяващи. В исковата молба
се посочва, че ищецът все още има траен белег в областта под дясното око,
който ежедневно му напомнял за нанесените му удари, като това му
въздействало неблагоприятно и в представянето му в обществото. Ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. (след
допуснатото увеличение на иска), като претендира да му бъде присъдена и
законна лихва от момента на деликта – 31.01.2021 г. до окончателното
плащане на претендираната сума.
В писмения си отговор на исковата молба ответникът Г. А. Т. счита
предявения иск за неоснователен, като оспорва исковата претенция по
основание и размер. Ответникът твърди, че е налице съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от ищеца. Твърди, че това обстоятелство
било изложено в мотивите към Присъда №137 от 12.06.2023 г. по НОХД №***
г. на РС-Пловдив, с която ответникът бил признат за виновен за това, че на
31.01.2021 г. причинил средна телесна повреда на приятел на ищеца, както и в
решението на ОС-Пловдив, с което е потвърдена присъдата. Посочва, че
нараняванията в областта на дясната длан и китката на ответника са
причинени от ищеца. Моли да се отхвърли исковата претенция изцяло, а в
условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено при
условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Районният съд е приел, че ответникът със своето активно поведение е
осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като в резултат от нанесения от
него удар е причинил виновно на ищеца описаните в исковата молба и
експертизата телесни увреждания, като по справедливост е определил
обезщетение за настъпилите вреди в размер на 10 000 лева.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почИ.т единствено на
събрания доказателствен материал пред първата инстанция.
Видно от приложеното по делото на л. 28 от гр.д.№* г. на ПдРС
съдебномедицинско удостоверение № 82/2021 г. на 01.02.2021 г. ищецът И. Р.
3
бил освидетелстван от съдебен медик – д-р С. Я., който е установил следните
травматични увреждания: разкъсно-контузни рани на горния клепач на
дясното око, оток и кръвонасядане на дясното око; кръвонасядане на горната
устна, кръвонасядане и охлузване на лигавицата на долната устна,
кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядане в опашната област,
охлузване на ляво коляно, кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица,
счупване на лява носна костица, контузия на главата. Посочено е, че описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане
с или върху твърд предмет или неговото тангенциално действие и е възможно
по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в
предварителните сведения /на 31.01.2021 г. около 05:00 ч. на бензиностанция
в гр. Пловдив му бил нанесен удар в областта на лицето от непознат за него
мъж./
Представена е по делото медицинска документация на ищеца И. Р. за
извършените му прегледи и назначена терапия във връзка с претърпените
увреждания на 31.01.2021 г., от която се установява здравословното му
състояние след инцидента.
По делото са представени Обвинителен акт по пр. пр. №*г. на РП-
Пловдив, Присъда № 137 от 12.06.2023г. по НОХД № *г. по описа на РС-
Пловдив, 3-ти наказателен състав и мотивите към нея, както и решение №* г.
на ОС-Пловдив по ВНОХД №* г., с което присъдата е потвърдена. С присъдата
съдът признава Г. А. Т., за виновен за това, че на 31.01.2021 г. в землището на
с.*, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на устата е причинил средна
телесна повреда на Й. Я. С. /друго лице, различно от ищеца по настоящото
дело/, изразяваща се в счупване на първи и втори горни десни зъби до нивото
на венеца, приравняващо се на избИ.ето на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и го осъжда на наказание „пробация“ за срок от
шест месеца. По делото е приложено НОХД № * г. по описа на Пловдивския
районен съд.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р
М. Б., което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че на ищеца са
били причинени следните травматични увреждания: счупване на носни кости,
две разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око, контузия на
главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със затваряне на
очната цепка, кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и охлузване по
лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясната мишница,
кръвонасядане в опашната област, охлузване на ляво коляно, кръвонасядане и
охлузване на дясна подбедрица. Вещото лице посочва, че счупването на
носните кости, двете разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око,
отокът и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със затваряне на очната
цепка по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Контузията на главата, кръвонасядането на
горната устна, кръвонасядането и охлузването по лигавицата на долната
устна, кръвонасядането на дясната мишница, кръвонасядането в опашната
област, охлузването на лявото коляно и кръвонасядането и охлузването на
дясната подбедрица по отделно и в съвкупност са му причинили болка и
страдание без разстройство на здравето. Вещото лице дава заключение, че
4
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие, като е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма
и причиняването на нараняванията и степента и интензитета на изживените
болки и страдания. Вещото лице посочва, че лечебният процес е траел 25-30
дни при благоприятен ход на оздравителния процес, без настъпването на
усложнения в неговото протичане, за каквито липсвали доказателства по
делото. Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият И. Р. е
напълно възстановен. Налице са два белега на горния клепач на дясното око с
размери за горния 0,7 см. и за долния с „Г“ образна форма 0,5 см. и 1,5 см.,
който ще остане за цял живот. Вещото лице дава заключение, че е налице
частично затваряне на дясната очна цепка, което е видно от прегледа и
снимки, което също ще остане за цял живот.
В откритото съдебно заседание при изслушване на заключението на
вещото лице, същото уточнява, че лечебният процес е процесът, през който
зарастват рани и се възстановява, като това е различен процес от
възстановителния. Посочва, че след лечебния процес пациентът е здрав, но
може да не е работоспособен, защото не е възстановен. Вещото лице заявява,
че болките в началото /около 5 до 10 дни/ са били по-силни – леки до умерени.
След това болките започват да намаляват и стават по-леки, като след лечебния
процес изчезват, но може да се изпитва дискомфорт.
По делото са разпитани свидетелите Т. М. Р. /живееща на семейни начала
с ищеца/ и Й. Я. С. /пострадал от ответника при инцидент на същата дата и
място и частен обвинител по НОХД * г. на РС-Пловдив срещу Г. Т./.
От свидетелските показания на Т. Р. се установява, че след като ищецът
се е прибрал в дома си след инцидента и прегледа в лечебно заведение цялата
му глава била превързана, в т. ч. окото и носът. Свидетелката посочва, че Р.
бил целият в кръв, в т.ч. и ризата му, като Р.а се уплашила. Свидетелката
заявява, че носът му бил счупен, дясното му око било затворено, отвътре било
кръвясало. Не можел даже да си слага капките и мехлем /много трудно
слагали капките/, тъй като ищецът не можел да си отвори окото. Съобщава, че
ищецът имал главоболие, а носът също го болял. Свидетелката посочва още,
че Р. не можел да диша, а вечер не можел да спи. Приемал няколко вида капки
за очи и мехлем за мазане, като много бавно му минавало. Изтъква, че ищецът
една седмица не можел да си отвори окото, като на втората седмица леко си го
отворил. Болките му били от дясната страна и пиел за главата обезболяващо.
Свидетелката съобщава, че ищецът повече от две седмици не можел да ходи
на работа, защото трябвало и да кара, и да работи. Заявява, че по-силните
болки били два месеца, а до шест месеца вече отоците били преминали, но
още като се погледне ищецът можело да се каже, че му е имало нещо.
Свидетелката изтъква, че проблемът с окото на ищеца е, че когато кара от
време на време казва, че не вижда и когато чете не вижда. Клепачът му бил
надолу, не можел да се възстанови още. Посочва, че веждата му я залепили,
като има белег, а на дясното око клепачът му е затворен. Свидетелката
съобщава, че ищецът го е било срам да излиза навън и да се среща с приятели,
като по-важното била работата, защото не можел да ходи на работа. Посочва,
че ищецът се е срамувал приятелите си. Свидетелката съобщава, че ищецът
пет-шест месеца след инцидента пиел обезболяващи, като продължил след
това и с други лекарства. Посочва, че ищецът е започна работа на третата
5
седмица, като само присъствал, тъй като бил управител на фирма. Започнал да
работи тежка физическа работа на третия месец. Свидетелката допълва, че
силните болки продължили два месеца.
В показанията си свидетелят Й. Я. С. съобщава, че инцидентът бил на 31
януари 2021 година на околовръстното на Пловдив, на бензиностанцията на
„**“, в тъмната част на денонощието - през нощта. Спрели за кафе на
бензиностанцията, като ищецът И. Р. слязъл да вземе кафе, а свидетелят С. и
шофьорът останали в колата. След няколко минути свидетелят видял /понеже
били малко настрани от самия вход/, че ищецът излязъл от бензиностанцията с
още един човек, като имало някакво спречкване и ищецът паднал на земята.
Свидетелят отишъл да види какво става и в момента, в който излязъл от колата
и направил една-две крачки, получил удар в областта на устата от същия
човек, който ударил и ищеца, като не го познавал преди това и за първи път го
виждал. След това свидетелят отишъл до ищеца, който лежал на земята и бил
в кръв. Помогнал му да се изправи и след около 2-3 минути дошли служители
на СОТ, като после извикали линейка. Свидетелят посочва, че не е видял
ищецът да провокира ответника. Свидетелят заявява, че може и да е имало
нещо разменено като реплики, но всичко било само словесно. Свидетелят
посочва, че не е имало никакво пререкание и след това от тяхна страна към
нападателя. Съобщава, че не си спомня ищецът да се е приближавал до колата
и да е посегнал към човека, да е ударил или ритнал колата. Свидетелят
посочва, че може би е имало някакво пререкание вътре в бензиностанцията,
тъй като ищецът влязъл в бензиностанцията и се забавил няколко минути - 2,
3, 4 минути. Свидетелят посочва, че нямал видимост какво се случва вътре в
бензиностанцията, тъй като бил вътре в колата, доста настрани. Свидетелят се
обърнал към двете лица, когато и двамата били отвън и нещо си говорили, но
не ги е чул какво точно, защото били много настрани, а прозорците затворени.
След това видял че нападателят удря ищеца.
Съдът кредитира свидетелските показания на Т. М. Р. и Й. Я. С.
преценени съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка
и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени и/или неимуществени вреди. При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи от събраните доказателства, че на
31.01.2021 година ответникът Т. е нанесъл удар на ищеца Р. в областта на
главата. В резултат на това активното поведение на ищеца са причинени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от счупване на
носни кости, две разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око,
контузия на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със
затваряне на очната цепка, кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и
охлузване по лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясната
6
мишница, кръвонасядане в опашната област, охлузване на ляво коляно,
кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица. Тези травматични
увреждания са причинени от ответника. Установява се, че поведението на
ответника е противоправно – несъответства на правно дължимото – да не се
вреди други му, което е закрепено в правната норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Налице е причинно – следствена връзка между активното поведение на
ответника и причинените вреди на ищеца. При това положение всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. Още повече, че за
възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал.
2 ЗЗД, която не се оборва от данните по делото.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява
следното. Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на
чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. ТакИ.
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквИ.лент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения,
които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз,
поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Това
предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази посочените по-горе
обстоятелства. Към датата на деликта, извършен на публично място –
бензиностанция, ищецът е на 43 г., в трудоспособна възраст, в резултат на
нанесения удар е получил множество травматични увреждания - счупване на
7
носни кости, две разкъсно-контузни рани на горния клепач на дясното око,
контузия на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, със
затваряне на очната цепка, кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане и
охлузване по лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясната
мишница, кръвонасядане в опашната област, охлузване на ляво коляно,
кръвонасядане и охлузване на дясна подбедрица.
Лечебният процес при пострадалия е продължил около 25-30 дни. Най-
интензивни са били болките през първите 5-10 дни непосредствено след
инцидента, след това болките са започнали да намаляват и да стават по-леки.
Ищецът е изпитвал главоболие, болки в носа, не е можел да диша нормално,
както и да спи вечер, в каквато насока са свидетелските показания на Р.а.
Ищецът е приемал обезболяващи, за да намали силата на болките си. След
това, продължително време ищецът е изпитвал дискомфорт от претърпените
увреждания. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и
категоричния извод на вещото лице, че ищецът има два белега на горния
клепач на дясното око с размери за горния 0,7 см. и за долния с „Г“ образна
форма 0,5 см. и 1,5 см., който ще остане за цял живот, както и че е налице
частично затваряне на дясната очна цепка, което също ще остане за цял живот.
Следователно макар пострадалият да е напълно възстановен, ще му останат за
цял живот белег и деформация на лицето от инцидента. Следва да се съобрази,
че на ищеца му се е отразил психически претърпеният инцидент-изпитвал е
срам да излиза навън и да се среща с приятели, в каквато насока са
показанията на свидетелката Р.а. Съдът взе предвид и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. януари 2021 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място
на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите. Обществено-икономическите условия се
отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата
конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и техния
интензитет. Отчетоха са тенденциите относно увеличаване средногодишния
доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за увеличаване
на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз
на конкретните обществено- икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 10 000 лева,
колкото е определил и първоинстанционният съд. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на
справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. С исковата молба ищецът е поискал
и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 31.01.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, поради
което същото е основателно.
8
Предвид гореизложеното неоснователни са доводите на въззивника,
изложение във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил
всички релевантни критерии при определяне на справедливо обезщетение,
изяснени в практиката на ВКС по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД.
Размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е преценено от първостепенния
съд, че сумата от 10 000 лв. представлява справедливо обезщетение, с което се
репарират в пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.
На следващо място, неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
самия ищец, което да обуслови намаляване на размера на обезщетението.
Действително съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно формираната съдебна практика по приложението на посочената
разпоредба, за да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите
вреди, е необходимо пострадалият обективно с поведението си да е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпване на конкретното увреждане, независимо дали е действал или
бездействал виновно. В настоящия случай от доказателствата по делото не се
установява да е налице съпричиняване. В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на
вредоносния резултат от ищеца, като поддържа, че това обстоятелство било
изложено в мотивите към Присъда №137 от 12.06.2023 г. по НОХД №*** г. на
РС-Пловдив, с която ответникът бил признат за виновен за това, че на
31.01.2021 г. причинил средна телесна повреда на приятел на ищеца, както и в
решението на ОС-Пловдив, с което е потвърдена присъдата. С Определение
№2508/27.02.2024 г. РС-Пловдив е съобщил на страните проекта на доклад по
делото, като в него е посочено изрично, че „В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да
докаже възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а
при установяването на фактическия състав на вземането, следва да
докаже, че е погасил задължението.“ В проведеното на 11.04.2024 г. открито
съдебно заседание по делото съдът е обявил за окончателен проекта на доклад,
като процесуалният представител на ответника не е имал възражения по него.
В същото заседание на ответника е допуснат един свидетел при режим на
призоваване – И. Д. във връзка с указаната тежест с оглед направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Предвид това, не е следвало първоинстанционният съд да дава указания на
ответника, че не сочи доказателства за твърдяното възражение за
съпричиняване, след като е било направено такова доказателствено искане от
ответника, както се поддържа във въззивната жалба. Свидетелят И. Д. е бил
многократно търсен от първоинстанционния съд, като са правени опити за
призоваване на постоянен и настоящ адрес, включително и чрез работодател.
Съдът е направил справка по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за адресна
регистрация, вкл. и справка за трудови договори, както и е била изискана
информация чрез органите на МВР дали св. Д. се намира на територията на
страната. И след като не е бил намерен на всички известни на съда адреси и
след като съдът е определил краен срок за събиране на това доказателство, е
9
заличил свидетеля от списъка на лицата за призоваване. Предвид, че
ответникът не е ангажирал доказателства за съпричиняване от ищеца,
възражението е останало недоказано, поради което същото се явява
неоснователно. Липсата на процесуална активност от страна на ответника да
докаже възражението си не може да бъде санирана във въззивното
производство. При доказателствена тежест на ответника да докаже
възражението си съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, същият не ангажира
адекватни доказателства, при условията на главно пълно доказване за
позитивния факт на твърдяното заядливо поведение и провокативно говорене
от страна на ищеца Р. в бензиностанцията. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установява, че ищецът е имал такова поведение.
В тази връзка следва да се посочи, че представената по делото присъда
не касае извършения акт на насилие от страна на ответника спрямо ищеца, а
касае извършено престъпление от страна на ответника спрямо друго лице –
свидетелят по настоящото дело С.. Предвид това представената влязла в сила
присъда не обвързва настоящия съд съгласно чл. 300 ГПК, тъй като съдът не
разглежда гражданските последици от деянието, предмет на присъдата, а на
друго деяние, извършено спрямо друго лице – ищецът Р.. На следващо място,
въззивният съд няма основание да приеме за установена по настоящото дело
фактическата обстановка, приета в мотивите на представената присъда,
респективно няма основание да се приеме, че отразените в мотивите на
постановената присъда действия на ищеца съставляват съпричиняване на
вредоносния резултат, както се поддържа от въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда се ползва
със сила на пресъдено нещо само за изброените обстоятелства и тя е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
деянието – относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Присъдата е задължителна за
гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по конкретното обвинение, но не и относно друго, различно
от това деяние, какъвто именно е настоящият случай. В постановеното
решение № 85 от 03.08.2016 г. по т.д. № 1047/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. изрично е
прието, че констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на
влязлата в сила оправдателна присъда относно деянието на лице, което не е
имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение
не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, нямат доказателствено значение в производството пред
гражданския съд.
С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за
неоснователна. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъдена да заплати
на адвокат К. Д., процесуален представител на въззИ.емия Р., възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗАдв., което е надлежно претендирано. ВъззИ.емият Р. е с
уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г.,
сключен между него и адвокат Д.. В случая пред въззивния съд е обжалвано
10
решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати сумата от 10 000
лева, предвид което материалният интерес по настоящото дело е в размер на
10 000 лв. Защитата на въззИ.емия е осъществявана от адвокат Д. посредством
подаване на отговор на въззивната жалба, участие в откритото съдебно
заседание по делото и депозиране на писмени бележки. При определянето на
размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. въззивният съд
съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер
на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета
от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на
възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на
представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената
от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.
Въззивният съд намира, че следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лв. в полза на адв. Д. за процесуалното
представителство и защита на въззИ.емия пред настоящата инстанция. Съдът
приема, че този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за
определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай, като се
съобразява както характерът на спора – иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, така и положения от адвоката труд и
извършени процесуални действия, при отчитане сложността на спора, както и
че по делото е проведено едно съдебно заседание с участието на процесуалния
представител на ищеца, в което е приключено разглеждането му.
Определеният от настоящия състав размер на възнаграждението съответства
на вида на предявения иск и отговаря на критериите за разумност и
пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи
възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната
страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2160 от 05.05.2025 г., постановено по гр.
дело № * г. по описа на Районен съд - Пловдив, II гр.с. в обжалваната част, с
която Г. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** е осъден да заплати на И. П.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на причинено му от ответника на 31.01.2021 г. около 05
часа на бензиностанция „***“, находяща се на околовръстен път на гр.
Пловдив, в землището на с. *** временно разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта - 31.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на
адвокат К. Д. Д., с ЛН ********** от АК-Пловдив, със съдебен адрес в гр. ***
сумата от 1300 лева, представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. за осъщественото процесуално
11
представителство на въззИ.емия И. П. Р..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12