Решение по дело №32/2021 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

                                          гр.Плевен, 02.04.2021г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №32/2021г. . по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 210, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл.от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Л.В.Л.,***, чрез адв. В. П., против Решение, обективирано в Протокол №8/03.12.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-10-232/02.03.2020г. на Кмета на Община Плевен, за определяне размера на дължимото обезщетение, за сервитутно право на преминаване, през поземлен имот с идентификатор №56722.667.478, частна общинска собственост, находящ се в гр. Плевен, жк. Дружба, с площ на правото на преминаване- 248,34 кв.м., и определена цена от 7350лв. Твърди се, че постановеното Решение, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че приетата от Комисията пазарна оценка, не е съобразена с нормативно регламентираните изисквания и критерии за определяне размера на обезщетението и не съответства на пазарните цени на имотите в региона. Твърди се, че от съдържанието на протокола не става ясно по какъв начин е определена оценката. Твърди се, че определеното обезщетение е явно несъразмерно и несправедливо, като е прекомерно високо. В заключение моли съда да измени оспореното решение, обективирано в Протокол №8/03.12.2020г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, като намали размера на обезщетението за право на преминаване през ПИ с идентификатор №56722.667.478, частна общинска собственост, за сервитутна площ от 248,34 кв.м., или да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно и върне преписката на адм. орган, за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- Община Плевен, чрез юрк. Д. Стойчев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави без уважение. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, че въз основа на решение от 03.12.2020г, обективирано в протокол №8/03.12.2020г, Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, е определена оценка за учредяване на сервитутно право на преминаване, върху имот- частна общинска собственост, с идентификатор 56722.667.478, кв. 36, жк. Дружба, гр. Плевен, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, с посочена площ на сервитута от 248,34 кв.м., и определена оценка от 7350лв.-общо. От представената адм. преписка се установява, че оценката е определена от  „Стройконсулт РН“ ЕООД, въз основа на  сключен договор за възлагане на оценка, от 26.11.2020г, с възложител Община Плевен. По делото е представен изготвен доклад за оценка за стойността на учредено право на преминаване, през посочения имот, в който е посочено, че е определен коефициент 0,8 и крайна цена на сервитута от 7350лв., или 29,60 лв/кв.м., при площ на сервитута от 248,34 кв.м. По делото се установява също, че процесното решение, е взето въз основа на заявление от жалбоподателя Л. с вх. рег.№ ТСУ-94Л-1640-1/04.11.2020г. на Община Плевен, с което същият е заявил инвестиционно намерение за построяване на гараж в притежаваният от него имот с идентификатор 56722.667.477 в кв. 36 по плана на гр. Плевен. По делото няма спор, че имот с идентификатор 56722.667.478, върху който се учредява сервитута е частна общинска собственост на ответника, както и че имот с идентификатор 56722.667.477, в полза на който се учредява, е собственост на жалбоподателя.

По делото е изготвено и прието  заключението по допуснатата СТЕ, от което се установява следното: ВЛ е установило, от застроителния план за жк. Дружба, че имотът, върху който се учредява сервитута, е с отреждане на жилищно строителство, магазини, паркинги и общежитие, като към момента на проверката на ВЛ, в същия имот е реализирано комплексно застрояване на 4 бр. ЕПЖС и изградените към тях вътрешни пътища и паркинг. ВЛ е установило, обаче, че сервитутът, който ще бъде учреден в полза на жалбоподателя, преминава през два общински имота: имот с идентификатор 56722.667.478, целият с площ от 2607 кв.м. и имот с идентификатор 56722.667.427- публична общинска собственост, с НТП за второстепенна улица, с площ от 8715 кв.м., а не както е отразено в процесния протокол №8, само през имот с идентификатор 56722.667.478. ВЛ е инкорпорирало в заключението си извадка от кадастралната карта на гр. Плевен, в която е отразено трасето на сервитута, с обояване в червено- на частта, преминаваща през имот с идентификатор 56722.667.478 и в синьо- през имот идентификатор 56722.667.427. Неразделна част от заключението на ВЛ е скица, в която в различен цвят е дадено трасето на сервитута, като на същата, червено е дадена частта, попадаща в имот с идентификатор 56722.667.427, от 33,10 кв.м. ВЛ е посочило, че площта, върху която се учредява сервитута, върху имот с 56722.667.478, е в размер на 215,24 кв.м., а не  посочената в процесното решение площ от 248,34 кв.м ВЛ е посочило, че реално ограничение на служещият имот, в участъка на сервитута, не се налага, доколкото съставлява второстепенен път към гаражи и паркинг към жилищни блокове. ВЛ е посочило, че при изчисляване стойността на сервитута, се използва формула, с коефициенти,  които отчитат времето, за което се учредява сервитута, и ограниченията, които той налага във връзка с използването на служещия имот, според предназначението му. ВЛ е констатирало, че сервитута не препятства установения начин на трайно ползване на служещия имот. В заключение ВЛ е определило коефициент на сервитута от 0,5 и е дало оценка от 16,12 лв./кв.м., като общо за площта на сервитута от 215,24кв.м. /от имот с идентификатор 56722.667.478/, стойността на обезщетението е в размер на 3469лв. ВЛ изрично е посочило, че площта, която трябва да бъде обезщетена за учредяването на сервитута, по процесното решение, е неправилно определена, като неправилно е включен имот публична общинска собственост с идентификатор 56722.667.427 /площ от 33,10 кв.м/, с НТП за второстепенна улица. ВЛ е посочило също, че определеният от ответника коефициент на сервитута от 0,8 е неправилно определен.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Съобразно нормата на чл. 192, ал.3 от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината, като на основание ал. 6, цената на правото на преминаване  се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедта по ал. 3. Съобразно нормата на чл. 210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съобразно нормата на чл. 215, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ, решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е самостоятелен адм. акт, който подрежи на самостоятелно обжалване. Самото учредяване на сервитута,  по реда на чл. 192 от ЗУТ, съставлява сложен фактически състав, включващ определяне на оценка, по реда на чл. 210, влизане в сила на оценката, нейното заплащане и издаване на нарочна заповед на кмета на общината, по реда на ал.3, за учредяване на сервитутно право. С оглед изложеното, предмет на настоящето производство и съдебен контрол, е ограничен само до определянето на размера на обезщетението по чл. 210 и сл. ЗУТ, дължимо от лицето, в чиято полза ще бъде учреден сервитута. В случая, съдът намира, че постановеното протоколно решение от 03.12.2020г, в частта му, в която е посочен в общ размер обезщетението, е взето от компетентен орган- комисия, определена с нарочна заповед №РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, с посочен състав. Съобразно приетото заключение по СТЕ, обаче, което съда приема като обективно и вярно, посоченото обезщетение за сервитутно право на преминаване, в размер на 7350лв., е неправилно определено, при приет коефициент на сервитута от 0,8. Съдът намира, че в случая следва да бъде отчетено обстоятелството, посочено от ВЛ, че предназначението на обслужващия имот няма да бъде променено, т.к. същият и понастоящем се ползва като паркинг и второстепенен път да достъп към гаражи. Съдът намира за установено по делото също, че с бъдещото учредяване на сервитута, не се налагат ограничения за служещия имот. Поради това, съдът намира, че следва да бъде възприета определената от ВЛ стойност на сервитутното право на преминаване от 16,12 лв./кв.м.

С процесното решение, заедно с определянето на общата стойност на обезщетението за учредяване на сервитутно право на преминаване,  Комисията по чл. 210 от ЗУТ, извън възложената й със заповед № РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, е определила и параметрите на сервитута от 248,34 кв.м. Видно от съдържанието на цитираната заповед, комисията има правомощие само за изготвяне на оценки и определяне на размера и изплащането на обезщетенията, като в т. 6 е предвидена възможността, при изпълнение на възложените задачи, да иска от името на Кмета на общината, съдействие и от други органи, физически/юридически лица. Както бе посочено по- горе, учредяването на сервитута е от изричната компетентност на кмета на общината, съобразно чл. 192, ал. 2 ЗУТ, което се реализира с отделна заповед, в която се определя и трасето/площта на сервитутното право на преминаване и която подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл Комисията по чл. 210 от ЗУТ няма материална компетентност да определя площта и трасето на сервитута, поради което, оспореното решение, в тази му част се явява нищожно и следва да бъде прогласено като такова. /в т. см. Решение № 10940 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2016 г., II о./ В останалата му част, решението на Комисията, обективирано в протокол  №8/03.12.2020г., следва да бъде изменено, като бъде намалено дължимото от жалбоподателя обезщетение, в полза за собственика на служещия имот- Община Плевен, за учредяване на сервитутно право на преминаване върху имот с идентификатор 56722.667.478, в размер на 16,12лв/кв.м.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените по  делото разноски, в размер на 835лв., съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащане на адв. възнаграждение по банков път.  

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение по протокол №8/03.12.2020г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена заповед №РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, в частта му, в която е определено обезщетение за учредяване на право на преминаване през поземлен имот- частна общинска собственост на Община Плевен, с идентификатор 56722.667.478, кв. 36, жк.“Дружба“, в гр. Плевен, в размер на 29,60лв./кв.м., като НАМАЛЯВА размера на дължимото от Л.В.Л.,***, ЕГН **********, обезщетение за учредяване на сервитутно право на преминаване, през имот с идентификатор 56722.667.478, до размера на сумата 16,12лв/кв.м., за сервитутната площ.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение по протокол №8/03.12.2020г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена заповед №РД-10-232/02.03.2020г на Кмета на Община Плевен, в частта му, касаеща определяне площта на право на преминаване през поземлен имот- частна общинска собственост на Община Плевен, с идентификатор 56722.667.478, кв. 36, жк.“Дружба“, в гр. Плевен, от 248,34 кв.м.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                  АДМ. СЪДИЯ: /П/