РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Х. Ц. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
В исковата молба се поддържа, че за оспореното ответникът се снабдил срещу
наследодателя на А. Ц. и Р. С. с изпълнителен лист от 03.06.2009 г., издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. Въз основа на изпълнителния титул било образувано
производство по индивидуално принудително изпълнение – изп.д. № 474/2009 г. по описа
на ЧСИ А.В., прекратено по силата на закона, като в период, надхвърлящ 5 години след
прекратяването, действия по принудително изпълнение не били предприемани. Въпреки
това, след изтичане на погасителната давност за вземанията било образувано второ
изпълнително дело – оспореното изп.д. № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., срещу А. Х. Ц.
и Р. С. като наследници по закон на Й.С., отговарящи при условията на разделност – по ½
ид.ч., за общото задължение по изпълнителния титул.
В исковата молба и уточненията се поддържа, че в рамките на незаконосъобразното
изпълнително производство от Р. С. принудително била събрана сума в общ размер 2931,77
лева и делото по отношение на нея било прекратено на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК – приключило
поради изпълнение на задължението и разноските. След частично прекратяване на
производството с влязло в сила определение след потвърдителен акт на въззивната
инстанция, по отношение на част от заявените претенции, както и по отношение на ищцата
Р. С., като производството е останало висящо по отношение на ищцата А. Ц. и липсата на
изпълняемо право, обективирано в изпълнителния титул при очертания допустим предмет
на иска – ½ върху сумите, предмет на листа (съобразно твърденията й за наследствено
правоприемство).
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца А. Х. Ц. като наследник по закон на Й.С.С. за ½ ид. ч. от следните суми:
2403,00 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 14.04.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 647,48
1
лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до
26.11.2007 г., както и сумата 61,01 лева – държавна такса и 22,63 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1067/2009 г. по описа на РС Перник и е образувано
изпълнително дело № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че хронологично въз
основа на цитирания изпълнителен титул срещу наследодателя на ищцата са били
образувани няколко изпълнителни производства – изп.зд. № 474/2009 г. на ЧСИ А.В., изп.д.
№ 586/2017 г. на ЧСИ У.Д., както и оспореното изп.д. № 2389/2021 г. на ЧСИ С.Б.. В хода
на същите били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат
давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува.
Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2389/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК
не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в кР. сметка се стига до
прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране
на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие на изп.д. № 2389/2021 г. на
ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-
Перник“ АД от 11.08.2021 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба
вземания срещу длъжника Й.С. (наследодателя на ищцата), съгласно изп.лист от 03.06.2009
г., издаден по ч.гр.д. № 1067/2009 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Безспорно, а установимо и от съдържащото се в кориците на
изпълнителното дело удостоверение за наследници, е наследственото правоприемство в
полза на А. Ц. за ½ от наследството на Й.С..
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност,
изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От изявленията на страните, ценени във връзка с удостоверението, издадено от ЧСИ
Г.К. /на когото е прехвърлен служебният архив на ЧСИ А.В./, както и от отбелязванията
върху гърба на изпълнителния титул, се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист срещу Й.С. по-рано е било образувано изп.д. № 474/2009 г. по описа на
А.В. – унищожено на 21.07.2022 г., с оглед чл. 5, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за
служебния архив на ЧСИ. При тези данни относимо при преценката за прекъсване на
давността за процесните вземания се явява официалното удостоверяване от ЧСИ А.В. върху
гърба на изпълнителния титул, видно от което изпълнителното производство е образувано
на 03.09.2009 г., като последното валидно изпълнително действие е било предприето на
24.11.2009 г.
Няма данни и доказателства след молбата за образуване от 03.09.2009 г. взискателят
по изп.д. № 474/2009 г. да е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради
2
което към 04.09.2011 г. производството по изп.д. № 474/2009 г. се явява прекратено по
право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата
погасителна давност за вземанията, съгласно задължителните за правоприлагащите органи
разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на ППВС № 3/1980 г.,
при чието действие е било образувано обсъденото изпълнително производство. При
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т.
нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР №
2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
Видно от копието на второто приобщено изпълнително производство – изп.д. №
586/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д., същото е образувано срещу Й.С. по молба на ответника
от 03.02.2017 г., т.е. почти шест години след като е започнала да тече новата давност за
процесните вземания.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение
№ 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на
настоящия съдебен състав. Погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност
по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай единственото валидно изпълнително действие е било предприето
на 24.11.2009 г., удостоверено на гърба на изпълнителния титул като последно предприето
изпълнително действие по изп.д. № 474/2009 г. Няма данни след перемпцията на 04.09.2011
г., чийто момент е меродавен и за началото на новата погасителна давност, да са били
предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за
процесните вземания е изтекла на 05.09.2016 г., а с това – и преди образуването на второто
поред изп.д. № 586/2017 г. на ЧСИ У.Д., респ. оспореното изп.д. № 2389/2021 г.
Следователно посочените изпълнителни производства от 2017 г. и от 2021 г. са образувани
при липса на съществуващо в полза на ответника изпълняемо право срещу наследодателя
на ищците, след като погасителната давност за вземанията вече е била изтекла, съответно –
оспореното изпълнително производство е материално незаконосъобразно и искът е
основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, от които 68,62 лв. държавна такса, както и платено адвокатско
възнаграждение. Доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен както с А.
Ц., така и с Р. С. (спрямо която производството е прекратено) и хонорарът е уговорен
глобално – 1500 лв., доколкото не е уговорено изрично друго, съдът намира, че хонорарът,
заплатен от всеки от двамата доверители, в частност – от ищцата А. Ц.,възлиза на 750 лв. В
тази връзка, частично основателно е въведеното в писмения отговор възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, доколкото съобразно
материалния интерес минималният размер на възнаграждението възлиза на 456,70 лева –
арг. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. В тази връзка обаче следва да бъдат взети предвид
действително извършените от процесуалния представител на ищеца правни и фактически
действия в производството и процесуалната му ангажираност и действително запознаване с
предмета на делото и ефективно участие в процеса, поради което възнаграждението следва
да бъде редуцирано до 650 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Х. Ц., ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо А. Х. Ц. като наследник по
закон на Й.С.С. за ½ ид. ч. от следните суми: 2403,00 лева – главница, представляваща
стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2007 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2009 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 647,48 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2003 г. до 26.11.2007 г., както и сумата 61,01 лева – държавна
такса и 22,63 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1067/2009 г. по описа
на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 2389/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Х.
Ц., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 68,62 лева – разноски пред
Районен съд Перник за платена държавна такса, както и 650,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4