Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 31.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14226 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.07.2018г., гр.д.54256/17г., СРС, 168 с-в
признава за установено, че „К.К.“ ЕООД дължи на „С.“ ЕООД на основание чл.422 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 6 189.36 лв. - цена по договор за наем на
строително оборудване № Д3140/03.04.2014г. за периода 09.08.2016г. -
19.01.2017г., ведно със законна лихва от 25.01.2017г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.4807/17г., СРС, 75 с-в, като осъжда ответника за заплати на ищеца сумата
873.79 лв. - разноски за исково производство и сумата 273.79 лв. - разноски за
заповедно производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по иска „К.К.“ ЕООД. Счита, че неправомерното отнемане на наемната вещ от
Столична община представлява обективна пречка за нейното използване от
наемателя и го освобождава от плащане на наемната цена. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемият – ищецът „С.“ ЕООД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати новите
доказателствени искания за писмени и гласни доказателства, като преклудирани и
неотносими. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на договор за строително оборудване
№ Д3140/03.04.2014г. и допълнително споразумение №
10029986/09.08.2016г., ищецът „С.“ ЕООД предоставя на ответника по иска „К.К.“
ЕООД генератор бензинов
монофазен 4W за периода 09.08.2016г. - 11.08.2016г. срещу наемна цена на ден от
31.45 лв. С оглед продължилото ползване на вещта със знанието и без
противопоставянето на наемодателя след изтичане на крайния срок, при условията
на чл.7, ал.1, б. „б“ от договора и чл.236, ал.1 ЗЗД, срокът на наемното
правоотношение е продължен за неопределено време.
Не се установява през процесния период 09.08.2016г. -
19.01.2017г. да е прекратено действието на договора на някое договорно или законово
основание. Различен извод не се налага от обстоятелството, че ответникът е в
невъзможност да си служи с наемната вещ през исковия период, поради съставен му
АУАН № 16-26Т-051/20.09.2016г. от старши инспектор на Столична община за нерегламентираното
й поставяне на общински тротоар, издаденото му НП № СОА16-РД-11-7335/12.12.2016г.
и потвърждаващото го влязло в сила на 27.07.2017г. решение по НАХД №
2764/2017г., СРС. Даже и наемната вещ да е неправомерно отнета от трето за
спора лице, този факт поражда вземане спрямо него в полза на ответника за
обезщетение от причинени вреди, но не води до прекратяване на наемното
правоотношение, нито го освобождава от изпълнение на основното договорно
задължение по чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД да плаща наемната цена. След като не се
установява ищецът като наемодател и кредитор на спорното вземане, да е
неизправна страна спрямо задълженията си по чл.228 и 230, ал.1 ЗЗД да предаде
вещта на наемателя - ответника в състояние, съответно на ползването, за което е
наета, основателен е искът за стойността на наема.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски за 900 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат.
Основателно е възражението за неговата прекомерност. Делото се отличава с ниска
степен на фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.3 Наредба № 1/2004г.
МРАВ от 639 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2018г., гр.д.54256/17г., СРС, 168 с-в.
ОСЪЖДА „К.К.“ ЕООД, ***№ ** да заплати на „С.“ ЕООД, гр.
София, бул. „***********сумата 639 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.